МОТИВИ по
НОХД № 69/2020 г. по Присъда № 43/27.05.2020 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол:
Производството пред ОС- Ямбол
е образувано по въззивни жалби
на Н. Д.А. и
И. Ж.Ж.,***,
депозирани чрез упълномощените им
защитници - адвокат К.К. *** и
адвокат Г.С. ***, против Присъда № 17/28.01.2020 год., постановена по НОХД № 4**/2019 год.
по описа на РС- Ямбол.
С атакуваната
присъда на РС- Ямбол въззивниците- подсъдими Н.А.
и И. Ж. са признати за виновни в това /всеки поотделно/, че на *****г., в сградата на
РС-Ямбол, пред IX -ти наказателен състав, в
публично съдебно заседание по НОХД № *****г. по
описа на ЯРС, като свидетел ,всеки
от двамата съзнателно , устно
е потвърдил неистина , а именно : че на *****г., в периода 13.35 часа
до 13.45 ч., в гр.Ямбол , при движение
на полицейски автомобил с рег.№ *****,
по ул."********", до бл.№**на
ж. к.*********, се разминал с лек автомобил "*****", с рег. № *******/с
дясна дирекция/ , управляван
от М.Ф., обърнал в обратна посока
и без да губи визуален
контакт с него го последвал
с полицейския автомобил до
спирането му на ул."*****"**-престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Решаващият съд е наложил
на всеки двамата въззивни жалбоподатели , в
условията на чл.55, ал.1,т.2, б."б" от НК наказание "Пробация", изразяващо се в следните пробационни
мерки : Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от **месеца, с периодичност два пъти седмично и
Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от **месеца.
Със
същата атакувана присъда, на
осн. чл. 189, ал.3 от НПК , в тежест на двамата въззивници са
възложени направените по делото разноски като всеки
от тях е осъден да
заплати в полза на Държавата, по сметката на ЯРС , Бюджет на съдебната власт сумата от по 246.56 лева.
Във възивната жалба на подс. Ж., депозирана чрез упълномощения му защитник -
адвокат С. ***, се развиват доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания
съдебен акт като се пледира несъставомерност на престъпното деяние както от обективна, така и от субективна страна. Твърди
се, че обвинението се базира
на мотиви на друг съдебен акт, в
който голословно се приема, че
свидетелските показания на двамата
полицаи са недостоверни без да се
излагат аргументи защо от една страна , а от
друга липсва конкретика в
коя точно част тези свидетелски показания се
приемат за недостоверни. Излагат се пространни аргументи за
наличната константна съдебна практика на ВКС
във връзка с изпълнителното деяние
за престъпленията по чл. 290 , ал.1
от НК , която е в насока , че
когато се касае за недостоверни свидетелски показания
за факти и обстоятелства без значение
за предмета на доказване и без
отношение към правилното му решаване, то тогава се касае само за морално укоримо действие, което обаче
сне представлява престъпление.Твърди се, че двамата подсъдими
не са обяснявали подробно
действията си, не са
обяснявали и проследявали в
детайли маршрута на полицейския автомобил
като в тази връзка не са им задавани и
уточняващи въпроси. Твърди
се от защитата, че не е
елемент от обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, да се
посочва точно по кои улици полицейския
автомобил е следвал или
пресрещнал лекия автомобил, управляван от
подсъдимия, както не е елемент от
състава на престъплението и обстоятелството
дали двамата полицаи са имали
и кога визуален контакт с
подсъдимия, обвинен в престъпление по
чл. 343, ал.3 от НК. Защитата твърди, че
двамата подсъдими в настоящото производство категорично сочат като
автор на деянието именно
подсъдимия в другото производство с обвинение по чл. 343,
ал.3 от НК като показанията им в частта досежно авторството
на деянието се потвърждават от
свидетелски показания -
преки и косвени. Настоява се въззивната инстанция
да отмени осъдителната присъда на ЯРС и постанови нова, с която
да признае двамата подсъдими за
невинни и ги оправдае
по вмененото им обвинение
в престъпление по чл. 290,
ал.1 от НК.
Във въззивната жалба дпозирана от адвокат К. ***, в качеството му на упълномощен защитник на подс.А. и подс.Ж., се
навеждат доводи за незаконосъобразност
и неправилност на оспорваната първоинстанционна
присъда , за която се твърди,че
е постановена при съществено нарушаване на
процесуалните правила. Твърди се ,че
при внасянето на ОА за разглеждане в ЯРС е
опуснато нарушение на процесуалните правила като
не е вписано точно,
ясно и конкретно в коя точно част свидетелските показания на двамата полицаи са недостоверни. Навеждат се аргументи ,че двамата свидетели са
категорични ,че именно подсъдимия
за престъпление по чл. 343,
ал.3 от НК , на инкриминираната дата е
управлявал процесния автомобил "*****" и че
този автомобил се е
разминал на посочените ден и час на
ул."********" в гр.Ямбол
с полицейския автомобил, а точно
това е релевантното обстоятелство в това производство, а не точния
маршрут на движение на
полицейския автомобил, за
разминаванията по който маршрут двамата полицаи получават обвинение за осъществено престъпно
деяние по чл. 290, ал.1 от НК. Настоява
се за отмяна на постановената от РС-Ямбол осъдителна
присъда и постановяване на нова
такава от въззивната инстанция , с която двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни
и оправдани.
В съдебно заседание въззивникът-
подсъдим И.Ж. се явява лично
и наред с упълномощените си защитници - адвокат С. и
адвокат К. изцяло поддържа двете въззивни жалби.
Защитата твърди, че деянието
е несъставомерно и
двамата подсъдими следва да
бъдат оправдани в съответствие със свидетелските показания на случайния
свидетел П.П.и според трайната практика на ВКС, т. к. маршрута на движение на
полицейския автомобил не е
елемент от обективната страна на деянието по чл.343б, ал.3 от НК.
Защитата чрез адвокат С. обръща внимание на обстоятелството ,че в
разрез с процесуалните правила, в
мотивите си първоинстанционния съд се позовава на свидетелските
показания на Г., който по
това дело няма качеството на свидетел- не е разпитван нито на ДП, нито в
хода на съдебното следствие. Навеждат се
и аргументи за
некоректност на техническата експертиза, в която има неясноти
, които не са изяснени в хода на първоинстанционното производство. Алтернативно се
пледира за малозначителност
на деянието поради
явно незначителната му обществена
опасност, с приложение на нормата
на чл.9,ал.2 от НК.
В съдебно
заседание въззивникът
– подсъдим Н. А.
се явява
лично и наред с упълномощения си
защитник- адвокат Кр.К. изцяло
поддържа въззивната жалба. Развиват се съображения
за несъставомерност
на престъпното деяние, вменено на двамата подсъдими,
т.к. разликата в маршрута на движение
на полицейския автомобил не
е обстоятелство, относимо към предмета на доказване в производство за престъпление по чл. 343,ал.3 от НК. Твърди се, че е налице категоричност досежно авторството на деянието - двамата свидетели
са категорични,че лично визуално
са възприели факта, че именно подсъдимия за деянието по чл. 343, ал.3 от НК
управлява на инкриминираната дата
процесния
автомобил "*****" и го
спира пред автосервиза, непосредствено преди
извършване на проверката с
техническо средство за употреба на
наркотици, която е дала положителен резултат. Навеждат се доводи, че в хода на първоинстанционното производство, по което двамата
полицаи са били свидетели,
не са
им задавани конкретни уточняващи
въпроси, а със съдебния акт е
прието, че показанията им са недостоверни ,без
да се посочи защо и в
коя точна част, а при постановена в това производство оправдателна присъда няма протест на ЯРП и
твърденията не са проверени
от въззивна
инстанция. Настоява се за постановяване на оправдателна присъда при
липсата на обективните и
субективни признаци на
престъплението по чл.290, ал.1 от НК. Алтернативно се
пледира за приложение
на нормата на чл.9, ал.2 от НК.
В личната си защита и последна
дума и двамата жалбоподатели настояват
да бъдат оправдани.
Представителят на ОП - Ямбол настоява
да се оставят без
уважение като неоснователни
въззивните
жалби на двамата подсъдими, а
атакуваната присъда на РС-Ямбол -
да се потвърди като обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване
на процесуалните правила.
навеждат се аргументи, че двамата
полицаи са дали недостоверни свидетелски показания като са заявили пред ЯРС, че
са имали непрекъснат визуален контакт с управляваната от
подсъдимия "*****", а това е
важно обстоятелство, относимо към субекта на престъпната деятелност и в
този смисъл атакувания в това производство съдебен акт не е в противоречие с цитираната
от защитата константна съдебна
практика. Твърди се, че описаната
от двамата въззивници фактическа
обстановка в качеството им на свидетели не отговаря на действителната такава ,
установена с други доказателствени средства, което пък е довело до постановяване на оправдателна
присъда. По отношение на наказанието се пледира
въззивната
инстанция да приложи
нормата на чл.9, ал.2 НК и да приеме, че
е налице малозначителност на деянието, което
е с незначителна обществена опасност, т. к. двамата полицаи не
са имали користни цели .
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивните жалби, с доводите на страните, обсъди поотделно
и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Жалбите са ДОПУСТИМИ като подадени от лица , имащи право и интерес
да обжалват и в сроковете по чл.
319 ал. 1 от НПК, а разгледани по
същество се преценяват като ОСНОВАТЕЛНИ, предвид следното:
Фактическите
положения, приети за установени
от решаващия съд са неправилни
и не се подкрепят от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Контролираният съд
е направил подробен
анализ на доказателствената
съвкупност в изпълнение на разпоредбата
на чл.14, ал.1 от НПК, но част
от изводите му по
фактите са необосновани и неправилни,
в несъответствие с доказателствената
съвкупност. Проверяващата инстанция
намира , че при неправилно установен ата
фактическа обстановка, решаващият съд е достигнал и до неправилни,
необосновани и незакносъобразни правни
изводи за осъществено
от страна на двамата
подсъдими от обективна и субективна страна на престъпното деяние по чл. 290, ал.1 от НК, което
им е вменено
и поддържано от РП- Ямбол. В този смисъл проверяващата инстанция
намира за несъмнено и безспорно от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :
Към момента
на инкриминираното деяние въззивникът -
подсъдим И. Ж. Ж. е
на работа като с.п.в сектор "О.п.", група "О.о.р." при РУ на МВР - Ямбол - аргумент то
приложените по делото справка и
типова длъжностна характеристика/л. 67- л.69, т.2, ДП/.Роден е на *** ***,б.г.е, със с.о., н.и н..
Към
момента на деянието, предмет на обсъждане в това
производство, въззивникът-
подсъдим Н. Д.А. е на работа
като к.на отделение в сектор
"О.п.", група "О.о.р."
в РУ на МВР- Ямбол- аргумент от
приложените по делото справка и типова
длъжностна характеристика/л.70 - л. 72, т.2,
ДП/.Роден е на *** ***,б.г.е, със с.о., ж.и
н..
На *****г. , полицаите А. и Ж. имат назначен наряд и изпълняват патрулно- постова дейност на територията на гр. Ямбол. Двамата
ползват служебен автомобил "******", с рег. № *****,
снабден с проследяващо устройство "смарт тракер" на
фирма "Виасат Технолоджи"
,с вътрешна памет и външни GPS и GSM антена.
По същото
време свидетелят М.Г., който живее в ж. к."г.******",бл.**, е решил да
откара собствения си лек автомобил
марка "*****", с рег.№******, ***на цвят и с дясна дирекция,
на ремонт . Имал уговорка
с един от майсторите да откара
автомобила си в автосервиз
на ул. "*****", находяща се в кв. "*****".Към този
момент- *****г. , свид. М.Г. е с отнето
свидетелство за правоуправление на МПС
по АУАН № *******г. на РУ на
МВР- Приморско с правно основание неплатени
глоби по влезли в сила
НП - аргумент от справката
за нарушител/ водач на л.40-л.42, ДП № *******г на РУ-Ямбол. Свидетелят
поканил приятел - свид. Г. Г., да го придружи до
автосервиза на ул."*****".
Около обяд на *****г. свид. Г.пристига в дома на свид.Г.и
двамата се качват в лекия автомобил "*****", собственост
на М.Г.. Двамата потеглят към автосервиза на
ул."*****" в кв. "*****" като автомобилът
е управляван от свид. Г., а свид.Г.пътува на предна
лява седалка .
За да
пристигнат в автосервиза, двамата
свидетели се движат през
ромската махала на гр.Ямбол, преминават
през кръстовището на площад "******"
и по
ул."******" и
подлеза достигат до
централната ******, находяща се
до .п.в кв."*****".
Правят ляв завой и започват
движение по ул."*******". Около 13.37 часа
двамата жалбоподатели се движат
със служебния полицейски автомобил
по ул. "*******" в посока
центъра на гр. Ямбол и се разминават с лекия автомобил "*****", управляван от свид. Г.. И
двамата категорично разпознават както лекия
автомобил, така и неговия водач. Решават да
извършат проверка и за целта
продължават да се движат по
ул."********" и до бл. * правят завой наляво, влизайки в пресечката, разделяща бл.* и бл.* и отново възобновяват движението
си по
ул."*******" като запазват
изходната си посока на движение.
Напускайки ул."*******" полицейският
автомобил пресича ул."****"и
продължава движението си
по ул."*. ********",
след което завива наляво по ул."********" и след пореден завой
наляво започва да се движи
по ул."****" до пресечката
с ул."******".
Междувременно, управляваният от свид. М.Г. лек автомобил "*****", пристига пред автосервиза на ул. "*****" и паркира
на затревената площ/осровчето/ пред бл.**. Това
място е известно като "******",
предвид дългогодишното му
предназначение там да обръщат градските автобуси
от линия № *. Две - три минути след лекия автомобил
"*****", непосредствено
до него паркира
и служебния полицейски
автомобил , който излиза
на мястото от улица "****". От полицейският
автомобил слиза подс.Ж. и се насочва
към свид.
Г.и свид. Г.,
които пушат цигари на вече отворени
предни врати като и двамата свидетели са седнали
странично и са
пуснали краката си на земята.
Преди да
паркира в тревната част на
"******", лекия
автомобил "*****" преминава
опасно близо до намиращите се там
по същото време двама граждани - Д.П.и свид. П.П.,
които са на това място и по това
време случайно , по свои лични задачи, свързани със същия
автосервиз на ул."*****".
Когато лекия автомобил
"***** " вече е
паркиран , свид.П.се насочва към свид. Г.с цел да го попита
защо е минал толкова близко до
него, но в този момент
пристига полицейския автомобил
, от който излиза подс.Ж. и свид. П.се
отказва да разговаря с "двете момчета", които
слизат от лекия
автомобил "*****". След като въззивникът-
подсъдим Ж. започва проверка на
документите на водача на лекия
автомобил "*****", от полицейския автомобил слиза и подс.А. , който се
спира при Д.П., бивш
п., и разменя
няколко думи с него,
а веднага след това се
присъединява към колегата си Ж.. Двамата
проверяват документите, след което се
обаждат да се
изпрати друг екип, който
да провери водача на МПС
за употреба на алкохол и наркотици. Проверката се извършва
от п. Ч., който тества
свид. Г.с техническо средство "Drager Drug Test", с инв.№ ARJM, който отчита положителен резултат за
употреба на наркотични вещества -
метамфетамин. Незабавно п. Ч.
съставя АУАН на свид. Г.и му го
връчва , а той го
подписва с възражението , че не е
управлявал автомобила.
Видно от заключението на вещото лице Я.Г.,
изготвило в хода на първоинстанциононто
производство, допуснатата и назначена
от ЯРС единична съдебно- техническа експертиза, след анализ на справките от системата "смарт
тракер" и визуализация от Виасат,
при много качествен GSM сигнал с позициониране през 5 секунди, полицейският патрулен автомобил "******",с рег. № ***** в 13.35 ч. на инкриминираната дата се е
движил по ул."****" към ул."********", завил е по
ул."*****" в посока
ул."*****" , направил е
завой и отново по
ул. "*****" в 13.37 ч.
е продължил движението си по ул."*****". Тук системата е
регистрирала спиране на
движението на автомобила за
3 секунди , след което
е възобновено движението по ул.
"*****" и завой наляво по
ул."*******".В 13.37 ч.
патрулния автомобил преминава покрай бл.**и продължава да се движи по
ул."********" до бл.*,
където завива наляво
в пресечката между бл.* и бл.*. Според същото писмено заключение ,
в 13.38 ч. патрулния полицейски
автомобил минава зад бл. * и запазва първоначалната си посока на движение. В 13.39 ч., според вещото лице- автоексперт, полицейският автомобил напуска ул."*******", завива надясно и
пресича ул."****", тръгвайки по
ул."Г. ********", след
което завива наляво по ул."********" и н 13.40 ч. завива наляво
по ул."****",
продължавайки движението си по
ул."******", където в 13.41 ч. е последната констатирана
позиция на полицейския
автомобил.
Видно от същото писмено
заключение, на *****г.
патрулния полицейски автомобил е преминал по
ул."********", до бл.**,
в гр. Ямбол, във времевия интервал от 13:37:49 ч. до 13:38:04 ч.
Правилно и обосновано, решаващият съд е кредитирал изцяло
заключението на вещото лице по
изготвената в хода на първоинстанционното
производство , прочетена и
приобщена към доказателствената
съвкупност , единична съдебно-техническа експертиза
като обективна , компетентна и неоспорена от
страните. Въззивната инстанция споделя
този извод на контролирания
съд- вещото лице е доказан
специалист в своята област, с дългогодишен професионален стаж от
една страна , а от друга
- липсват данни , които да сочат
на евентуална предубеденост или заинтересованост от
изхода на спора.
По повод съставеният на М.Ф. Г.АУАН
за управление на МПС след
употреба на наркотични вещества
е образувано досъдебно
производство за осъществено престъпно деяние по чл.343б, ал.3 от НК.В РС-Ямбол е внесен за
разглеждане обвинителен акт и е
образувано НОХД № *****г.. Като свидетели
в това съдебно производство са
призовани в РС-Ямбол и разпитани
подсъдимите Н. А. и И.Ж..
В съдебно заседание от *****г.
двамата полицаи дават
свидетелски показани пред IX
състав на РС-Ямбол. И двамата, в
пълна кореспонденция, заявяват в
това открито съдебно заседание,
че на *****г., в периода от 13.35
ч. до 13.45 ч., при движение на патрулния
полицейски автомобил, с рег. № *****,
по ул."********" в гр. Ямбол,
до бл.**на ж. к."******", се
разминали с лек автомобил "*****" , с рег.№ ******, с
дясна дирекция, управляван от лицето М.Ф., след което са обърнали
полицейската кола в обратна посока
е без да губят визуален контакт с него са го последвали с патрулката
до спирането на автомобила на
ул."*****" № **.
По
НОХД № *****г. по описа на
РС-Ямбол е постановена
оправдателна присъда като М.Ф. Г.е
признат за невиновен в осъществено престъпление
по чл. 343б, ал.3 от НК. В
мотивите на този съдебен акт
съдията - докладчик приема за недостоверни свидетелските показания
на полицаите А. и Ж., в частта
им касателно
обстоятелството, че на *****г.,
при движение на патрулния полицейски
автомобил по ул."********"
в гр. Ямбол , до бл.**на ж.
к."******", са се
разминали с лек автомобил "*****
*" и са установили ,че този
автомобил се управлява от М.Ф.,
след което са обърнали в обратна посока и са го последвали
до спирането му на ул."*****" № **.
Присъдата
не е обжалвана и протестирана
и е влязла в законна сила на *****г.
По
сигнал на М.Ф. Г.до
Директора на ОД на МВР- Ямбол
е назначена
комисия ,която да
извърши проверка . Свидетелят И.А.е
извършил проверка по депозирания сигнал и изготвил
справка , в която е посочил, че
дългите маршрути на движение
на патрулните полицейски автомобили всеки ден, са предпоставка за неточности
при възпроизвеждане на движението на
полицейските коли в периодите
преди последващите полицейски проверки на конкретното лице.
Гореизложената фактическа обстановка въззивната
инстанция установи след анализ на
доказателствената съвкупност като
изводите по фактите
направи въз основа на
свидетелските показания на П.П.,
кореспондиращи изцяло със свидетелските показания
на И.А.и с обясненията на подсъдимите
А. и Ж. от една страна, а от
друга - с писменото заключение на вещото лице по назначената , изготвена и приета от ЯРС
единична
съдебно- техническа експертиза
и отчасти със свидетелските показания на М.Ф.
Г.и П.С.. Приетото за установено
по несъмнен начин от фактическа
страна е изведено и
от приложените по делото
писмени доказателствени източници.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Проверяващата инстанция
намира , че необосновано и неправилно,
в контролирания съдебен акт,
решаващият съд е кредитирал като достоверни свидетелските
показания на М.Ф. Г.досежно
главния факт на доказване, а
именно кой е
управлявал лекия автомобил "***** *", ***на цвят , с дясна дирекция на
*****г. и дали при движението си по ул."*******", до бл.**на ж.
к."******", във времевия период
от 13.35 ч. до 13.45 ч.
полицейския патрулен автомобил е
срещнал лекия автомобил "***** *" и двамата полицаи
са възприели, че именно М.Ф.
управлява този автомобил. Въззивната инстанция
отчита факта , че този свидетел
е пряко заинтересован от изхода
на спора и внимателно анализира в
детайли показанията му, съпоставяйки ги
на първо място с показанията на незаинтерисования свидетел П.П., който случайно се намира на ул."*****" № **в гр.Ямбол
на инкриминираната дата,
посещавайки малко преди свид. М.Ф.
същия автомонтьор, в същия автосервиз. Безспорно е налице пълно разминаване между твърдението на свид. М.Ф. и
твърдението на свид. П.досежно факта , кой е
управлявал ****кола с дясна дирекция, спряла на
"******" срещу автосервиза
непосредствено преди пристигането на полицейския автомобил,
от който слизат полицаите А. и Ж..
Въззивната инстанция кредитира като достоверни свидетелските показания на П.П.-
той се намира пред автосервиза на ул."*****" № **случайно, по
лична работа и е придружен от свой приятел - Д.П.,
който е бивш колега
на п. А. и
е разменил с него няколко думи
преди проверката, осъществена от двамата полицаи. Прави впечатление
обстоятелството, че свидетелят П.П.,
който несъмнено е трето, незаинтерсивано
от изхода на спора лице, съвсем
коректно споделя, че не познава
Н.А. назовавайки го "*****п.", а познава
бегло по име по- младия му
колега Ж., защото е познат на родителите му. Въззивната инстанция
няма основания да се съмнява в достоверността и коректността на свидетелските показания на П.П./ л.** - л.**, НОХД № ***/19 г., който е
категоричен, че при спирането на *****на цвят и с дясна дирекция лек автомобил на "******", на
шофьорското място е
било високото слабо момче /свидетеля
М.Ф./, а от другата страна е слязло по- пълното момче /свид.Г./. Свидетелят П.е категоричен, че лекия автомобил е
управляван от М.Ф. и е запомнил
добре този факт, т. к. колата е
минала опасно близо до него
и той при паркирането се е
запътил към автомобила за да
попита момчетата/ да им поиска обяснение/
защо са минали толкова близко
до него, преди да спрат на "******". Въззивната инстанция
няма основания да се съмнява в коректността и
достоверността на свидетелските показания на П.П.- същите в частта
им досежно
факта, от къде е
дошла ****лека кола с
обратна дирекция , напълно коректно дават
отговор, че тази кола е дошла на
"******" пред
автосервиза от улицата на
Р.г. , а полицейската кола - 1- 2
минути по- късно от друга
улица. В тази им част показанията на свид. П.кореспондират
със свидетелските показания на М.Ф.,
който твърди, че до автосервиза на ул."*****" са
стигнали с леки автомобил "***** *",
карайки "покрай реката",
а полицейския автомобил е
дошъл от ж. к."******". На въззивният съд е ноторно известно
обстоятелството къде се намира
сградата на старата Р.г.както и че
към момента това е сградата на училище
"Н. П.". Твърденията на свид. П.и на свид. М.Ф. , че полицейската
кола е дошла
пред автосервиза не по
улицата, по която
се е движил лекия автомобил "***** *" , а по
друга улица - улица "****", е в съответствие и със заключението на единичната съдебно- техническа експертиза,
изцяло кредитирана както от
контролирания съд ,така и от
настоящата инстанция. Свидетелските
показания на П.П.досежно факта
кой е управлявал
*****лек автомобил с дясна
дирекция, са в пълна кореспонденция с
твърденията на жалбоподателите -
подсъдими Ж. и А. , които са категорични
в
последователните си
еднопосочни обяснения, че са видяли и лично са възприели , че именно
М.Ф. Г.управлява лекия автомобил "*****" при срещата
на двата автомобила на ул."*******". Показанията
на свид. П.са в кореспонденция и със
свидетелските показания на П.С.-
автомонтьор в автосервиза на ул."*****" № **досежно факта, че
полицейската кола, която идва
от ж. к."******"
или от ж. к."******" паркира
до лекия автомобил "***** " много
скоро / след спирането на
първия автомобил - твърди се , че
полицаите са пристигнали веднага
след лекия автомобил "*****",
забавяйки се само минута - две.
Като
нелогични и необосновани се
оценяват от въззивната инстанция изводите
на контролирания съд , че приетото за
установено от фактическа страна се извежда
и от свидетелските показания
на П.П., които изцяло се кредитират като достоверни. Безспорно първоинстанционният
съд влиза в противоречие със собствените си
изводи по фактите , т. к. приема
за безспорно , че не свид. М.Ф., а свид. Г. Г.е управлявал лекия автомобил
"*****", с дясна
дирекция, ***на цвят , на
инкриминираната дата - обстоятелство , което и е в
пълно противоречие с твърденията на свидетеля - очевидец П.П., който възприемайки
от много близко разстояние
и непосредствено фактите и
категорично твърди, че на
инкриминираната дата този процесен
автомобил е управляван
от М.Ф..
Въззивната
инстанция намира, че необосновано в контролирания съдебен акт, решаващият съд
е кредитирал като изцяло
достоверни свидетелските показания
на монтьора П.С./л.71-л.72, НОХД/. На първо място тези свидетелски показания са вътрешно противоречиви, т. к. се правят две различни
и коренно противоположни твърдения - на ред **на л.72/ Протокол от с. з.
на 17.**.2019 г./ се твърди ,че "*****" е
паркирал пред сервиза лекия
автомобил "***** *", а на ред 14
на същия л.72 вече се твърди , че колата
е управлявана от Г. , защото "*****" е видимо
в нетрезво състояние. Малко по-
надолу на ред 31
от същата страница, в разпита му
в с. з. , свид. С.прави трето
изявление, което е в
противоречие с първите две като твърди , че не е видял "*****та " в движение ,
а паркирана пред автосервиза. В хода на съдебното следствие така
констатираните противоречия в
свидетелските показания на П.С.
не са уточнени, а в мотивите
на контролирания съдебен акт липсват
аргументи кое от трите
твърдения на този свидетел се
приема за достоверно и защо, липсва уточняване
и на името
на свидетеля М.Ф. , който
по време на разпита на
свидетеля С.пред първоинстанционния съд е именован "*****".
Решаващият съд , в мотивите към атакуваната присъда, доста
пестеливо се е задоволил да отбележи, че
приетото от него като
несъмнено от фактическа страна се извежда
и от свидетелските показания
на автомонтьора С., които са
еднопосочни с твърденията на
свидетелите М.Ф. и Г. Г.. Внимателният
анализ на свидетелските показания
на М.Ф., съпоставени с тези на
свидетеля С.обаче сочи на
налични противоречия и
липсата на еднопосочност по
основни и пряко относими към предмета на доказване факти и
обстоятелства - свид. М.Ф. твърди, че след като
Г. е паркирал
лекия автомобил "*****", той
лично е отишъл при
автомонтьора С., който е работил
към този момент по
друг автомобил, след което се е
върнал отново при своя
автомобил и едва тогава
двамата със свид. Г.са седнали на предните две седалки
, с пуснати навън крака да
пушат , за да чакат реда
си, а в същото време свид. С.твърди
,че лично отй е
излязъл от автосервиза и е отишъл при двамата свидетели
,които са седели в паркираната
вече и с изгасен двигател "*****" за да
ги помоли да изчакат малко. На
следващо място е налице и противоречие
в твърденията на сивд. М.Ф. и свид. С.досежно
релевантния към предмета на
доказване факт, а именно
след колко време до лекия
автомобил "*****"
пристига и се позиционира патрулния
полицейски автомобил , в който
пътуват полицаите А. и Ж..
Напълно изолирано от всички
останали гласни доказателствени източници, свид. М.Ф.
твърди, че полицаите са пристигнали пред автосервиза **минути
след тях, а свид.
С.твърди, че това се е случило
"почти веднага" след паркирането на лекия
автомобил "*****". Досежно
обстоятелството, че полицейският
патрулен автомобил пристига пред автосервиза на
ул."*****" почти
веднага след като там е паркиран лекия автомобил "*****", с обратна
дирекция, са налице еднопосочните
и кореспондиращи свидетелски
показания на свидетелите - очевидци С.и П.П., напълно идентични с обясненията на жалбоподателите - подъсдими А. и Ж.. В тази връзка въззивната
инстанция намира за напълно необоснован извода
на контролирания съд ,че следва да се кредитират като
достоверни и еднопосочни свидетелските показания на С.и
М.Ф. - при така
констатираните съществени
разминавания и при наличните
вътрешни противоречия в
свидетелските показания на С., неизяснени в хода на първоинстанционото
производство, въззивната инстанция намира, че както
показанията на М.Ф. , така и показанията на свид.
С.досежно
главния факт на доказване -
кой е
управлявал на инкриминираната дата
лекия автомобил "*****",
с обратна дирекция, ***на цвят, не
следва да се кредитират - същите са
недостоверни и некоректни.
Въззивната
инстанция кредитира като
достоверни обясненията на въззивниците- подсъдими
Ж. и А. - същите са в пълна кореспонденция помежду
им от една страна , а от
друга - еднопосочни са досежно главния
факт на доказване с показанията
на свидетеля- очевидец П., със свидетелските показания на п. А.и
със заключението на вещото лице Г.по
изготвената , прочетена и приобщена
към доказателствената съвкупност по
съответния процесуален ред съдебно- техническа експертиза.
Видно от заключението на вещото лице Г., защитено в с. з.
и разяснено в детайли по
реда на чл. 282, ал.2 от НПК,
чрез допълнителни обяснения, в хода на
съдебното следствие /л.123- л.124,НОХД/, процесния полицейски
патрулен автомобил "******" ,с рег.№ *****, с който
са патрулирали на
инкриминираната дата подсъдимите
полицаи А. и Ж., в
посочения времеви период 13:37:49 ч. до 13:38:04
часа се е движил
по ул."********" в гр. Ямбол. Тази идентичност
между писменото заключение
на вещото лице Г.и
обясненията на двамата подсъдими
, подкрепени от показанията на свидетеля- очевидец П.П.дават
основания на въззивната
инстанция да приеме ца категорично , че на
инкриминираната дата лекия
автомобил "***** *" е
управляван по ул."*******" в кв. *****
на гр. Ямбол , на път
за автосервиза на
ул."*****" от свидетеля
М.Ф. във времевия интервал от 13:37 ч. до 13:378 ч., когато този
лек автомобил се разминава с патрулния
полицейски автомобил, с който
пътуват подсъдимите Ж. и А..
В
обясненията си, двамата
подсъдими еднопосочно и в
логична последователност описват движението
на патрулния полицейски
автомобил на инкриминираната дата след срещата
им на ул. "********" в гр.
Ямбол с лекия автомобил "*****" , с рег. № ******, управляван
от свид.
М.Ф. - и двамата са категорични, че при
срещата на автомобилите и двамата
са възприели поотделно обстоятелството, че именно
М.Ф. управлява автомобила, който е с
дясна дирекция и
са взели решение да го
последват, защото и на двамата полицаи им
е било известно
по служба, че към момента М.Ф. е
с отнето свидетелство за правоуправление на МПС. Именно това
обстоятелство ги мотивира
да обърнат движението на полицейския
автомобил и да последват лекия
автомобил "*****" между
блоковете в кв. "******" и кв. "****** " с идеята
да спрат автомобила
и да извършат проверка на водача му. В един
момент от движението на патрулния
автомобил, двамата полицаи решават да пресрещнат М.Ф. и
управлявания от него лек автомобил "***** 6" и правят
завой за да продължат движението
си по
ул."***" ,за да
пристигнат веднага след М.Ф. пред автосервиза на ул."****" и да позиционират полицейския
автомобил по паркирания
на "******" след "******" лек автомобил "*****".
Въззивната инстанция
намира за достоверни тези обяснения
на двамата подсъдими- и двамата са възприели, че лекия
автомобил "*****"
се управлява по
ул."********" от свид. М.Ф. и са
предприели действия да последват с патрулния полицейски
автомобил свид.
М.Ф. с цел да му извършат проверка, защото са
знаели, че му
е отнето свидетелството за
правоуправление на МПС. И двамата са
категорични ,че са имали визуален
контакт с лекия автомобил "*****" на няколко пъти след ул. "********" както и
че са предприели маневра със завой
за да пресрещнат
управлявания от М.Ф. лек автомобил. Доколкото
са налице разминавания с първоначално споделения
от тях маршрут на движение на патрулния
им автомобил на инкриминираната дата , в депозираните от тях показания в качеството
им на свидетели по НОХД № *****г.
по
описа на ЯРС, образувано и
водено срещу М.Ф., за
престъпление по чл. 343б, ал.3
от НК, то настоящият съдебен състав ги отдава
на твърде натоварения график на
патрулиращите полицаи , които
ежедневно извършват множество
индивидуални проверки на конкретни лица и
едва ли е логично
да се изисква от тях с подробности да
помнят всеки завой наляво или на дясно
по конкретен маршрут ,
предшестващ конкретна проверка и
то една година
по- късно . В този смисъл са и свидетелските показания
на п. А., който е
извършил назначената от Директора на ОД на МВР- Ямбол проверка
на случая по подадения
от М.Ф. сигнал срещу двамата
полицаи - както в приложената по
делото справка, изготвена от свид. И.А./л.79- л.**,т.1, ДП/, така и
в свидетелските си показания пред първоинстанционния съд, същия твърди ,че двете
системи за контрол, които са
монтирани на патрулните автомобили са точни и дават малки
отклонения , но не
дават сведение за позиционирането на
автомобила - дали е завил
или е спрял за момент и в коя
посока . В приложената по делото справка , имаща
характер на писмен доказателствен източник , п. А.изрично сочи
,че на смяна всяка патрулна
полицейска кола изминава
средно от 80 до **0 км.
от градската пътна мрежа като се обслужват множество
сигнали като дългите маршрути са предпоставка за
неточно възпроизвеждане на конкретното движение на
полицейския автомобил преди
извършената проверка на конкретно
лице /л.**,т.1,ДП/. Изложеното дава
повод на въззивната инстанция
да направи извод ,че спрямо другите свидетели първоинстанционния съд е проявил толеранс като е допуснал ,че
час от неточностите вероятно се
дължат на изминалия
времеви период от инкриминираната дата , но по отношение
на двамата полицаи такъв толеранс не
е приложен , независимо от обстоятелството, че разминаванията в обясненията
им /свидетелски показанияв предходното производство/ касаят
ирелевантни към обективната и субективна
страна на престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК факти и обстоятелства.
Въззивната инстанция
кредитира приложените по делото
писмени доказателствени източници- същите са
прочетени и приобщени към доказателствената
съвкупност по разписания
в НПК ред и в този смисъл са процесуално годни доказателствени средства.
Проверяващата инстанция
намира за основателно възражението на
защитата на двамата
подсъдими досежно позоваването
в мотивите на атакуваната присъда
на свидетелските показания на Г. Г., което
според защитата е процесуално недопустимо. Въззивната инстанция
намира, че след като
свидетелските показния, дадени от Г. Г.в
хода на ДП, по образуваното
и водено срещу М.Ф. наказателно производство за престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, не са проверени
в условията на непосредственост, чрез
разпита на този свидетел в хода на НОХД № *****г. по описа на
ЯРС, то те не следва да се кредитират
и да се извеждат правни изводи
въз основа на тях - видно от Протокол от с. з. , проведено на *****г.
по НОХД № *****г. на ЯРС, свид. Г. А.Г.с нарочно
определение е заличен от списъка на свидетелите /л.34, т.1,
ДП/, а в хода на ДП
същия не е разпитван пред
съдия по реда на чл.223 от
НПК. Проверяващата инстанция не
откри при служебната
проверка на материалите по делото, съдиите от ЯРС, разглеждали НОХД № *****. и НОХД № ***/19 г., да са
правили опит за прочитането и
приобщаването на тези
свидетелски показания към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал.3 или ал.5 от НПК. Изложеното дава
основание на въззивната инстанция
да приеме, че в нарушение на процесуалните правила, в атакувания съдебен акт незаконосъобразно и
неправилно, ЯРС се е позовал
на свидетелските показания на Г. Г., непроверени по съответния
процесуален ред и в този смисъл процесуално негодни.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Като необоснован,
незаконосъобразен и неправилен се преценява
извода на РС-Ямбол, че по
делото са налице гласни и писмени доказателства, от които да се
направи несъмнен извод, че подъсимите А.Ж.
са осъществели от
обективна и субективна страна престъплението по чл.290, ал.1 от НК, което
им е вменено.
ЯРС е приел , че
двамата подсъдими, съзнателно
и публично, са потвърдили неистина , т. к. в с. з. на *****г., пред IX състав на ЯРС, в
качеството им на свидетели по НОХД № *****г. по
описа на РС-Ямбол са казали
,че на *****г., в периода от
13:35 ч. до 13:45 ч. , в гр.Ямбол , при движение на
полицейския автомобил с рег.№ *****,
по ул."*******" в гр.Ямбол , до бл.**на ж. к."******", се разминали
с лек автомобил "*****",
срег.№ ******, с дясна дирекция, управляван от М.Ф., обърнали в
обратна посока автомобила
и без да губят визуален контакт с
него го
последвали с полицейската патрулка до
спирането му на ул."*****"№ **.
Деянието е несъставомерно както
от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна за да
е налице една от формите на
изпълнителното деяние на престъплението
"лъжесвидетелстване "
по смисъла на чл.290, ал.1 от НК,
то всякога в рамките на
наказателната процедура, свидетелят следва а е потвърдил неистина по
отношение на факти и обстоятелства, пряко относими към предмета на
доказване в това наказателно
производство, а не да е потвърдил
неистина по отношение на
факти и обстоятелства ,които нямат значение за правилното решаване на делото - аргумент
от Решение № 123/17.02.2014 г., постановено по
к. н. д. № 300/14 г. на ВКС.
За въззивната
инстанция е несъмнено и безспорно , че в качеството си на
свидетели по НОХД № *****г. по описа на
ЯРС по отношение
на релевантните към предмета на
доказване факти и обстоятелства, полицаите
А. и Ж. не са лъжесвидетелствали.
Напротив - еднопосочно и в логична последователност,
двамата изричат факти и обстоятелства
, релевантни за обективната и субективна страна на
престъпното деяние по чл.343б, ал.3
от НК , които са истина. По
отношение на време и място
на осъществяване на деянието по
чл.343б, ал.3 от НК, както и по
отношение на авторството
на това деяние, двамата полицаи
възпроизвеждат само факти, които са истина. По отношение
на авторството на престъпното деяние са категорични, че са видели
и възприели при срещата на
двата автомобила на ул."*******" в гр. Ямбол, че именно
М.Ф.управлява лекия автомобил
"*****", с обратна
дирекция, а и на двамата във връзка със службата им е
било известно, че М.няма
право да управлява МПС, т. к. е с отнето свидетелството за правоуправление. И двамата подсъдими са категорични, че са
направили обратен завой и са тръгнали незабавно след лекия автомобил "*****" с цел да направят
проверка . Вярно е ,че по
отношение на точния маршрут на движение на патрулния
полицейски автомобил,
преследващ лекия автомобил "*****", са налице
разминавания между възпроизведения маршрут
от двамата полицаи и установения
такъв от вещото лице - автоексперт , но по
отношение на движението на полицейския автомобил по
ул."********" в гр. Ямбол, във времевия интервал преди 13.45 часа
както и по отношение на
факта на пристигането
на полицейския автомобил пред автосервиза на
ул."*****, макар и по друга
улица, различна от тази, по която се движи лекия
автомобил "*****", е
налице идентичност между казаното от двамата полицаи в качеството
им на свидетели по НОХД № *****г. по
описа на ЯРС и установения маршрут на движение на полицейския патрулен автомобил от страна на
единичната съдебно-
техническа експертиза, изготвена и защитена
от вещото лице Г.. За да е съставомерно деянието
с правна квалификация по чл. 343б,
ал.3 от НК, е
необходимо да са установени по безспорен начин кой , кога и къде е управлявал
МПС както и да се
установи по безспорен начин, че
е управлявано МПС след употреба на наркотично вещество.
Последното обстоятелство е категорично
установено с техническо
средство и досежно него няма спор между страните. Изложеното сочи, че свидетелите
в предходното наказателно производство А. и Ж., са
имали задължение пред
ЯРС да възпроизведат само и единствено, че на инкриминираната дата *****г.
, при и по повод изпълнение на служебните
им задължения, са срещнали лекия
автомобил "*****",
който е управляван от М.Ф.
по улиците в гр.Ямбол и след проверка
с техническо средство, извършена
от друг техен колега, е
констатирано управление на МПС
след употреба на наркотично вещество. По
тези релевантни към
обективната и субективна страна
на престъпното деяние по чл. 343б,
ал.3 от НК факти и
обстоятелства, жалбоподателите
- подсъдими са били
ясни, точни и конкретни.
Изяснено е от тях
по категоричен начин , че са видели именно
М.Ф. да управлява
лекия автомобил и това
се е случило в гр. Ямбол, на
инкриминираната дата. Всички
останали факти и обстоятелства, за които двамата
полицаи са свидетелствали имат акцесорен характер ,
т. к. не са пряко относими към предмета на доказване в
производството по чл. 343б,
ал.1 от НК. Не е елемент от обективната страна на
деянието по чл.343б, ал.3 от НК
дали са имали
двамата свидетели постоянен визуален контакт с лекия
автомобил "*****" , точно по кои
улици са се движили, преследвайки този
автомобил, точно до
жилищни блокове с кои номера
са направили обратни завои и
колко пъти са спирали
за по няколко секунди или минути,
за да продължат наблюдението
върху лекия автомобил ,
управляван от М.Ф.. Изложеното
дава основание на въззивната инстанция
да направи извод, че казаното от двамата
полицаи в качеството им на
свидетели по отношение на точния
маршрут на движение на
полицейската патрулка на
инкриминираната дата, както
и касателно обстоятелството, че са имали постоянен визуален контакт, макар очевидно
да са нямали "постоянен" такъв,
макар и укоримо като действие, не е съставомерно,
т. к. не касае факти и обстоятелства , пряко относими към
обективната и субективна страна на престъпното деяние по чл.343б,
ал.1 от НК. В настоящото
производство по несъмнен начин се
установи, че именно М.Ф. е
управлявал лекия автомобил "*****"
на инкриминираната дата - аргумент от показанията на свидетеля - очевидец П.П.,
кореспондиращи изцяло с обясненията на двамата подсъдими. Установи
се по
безспорен начин, че именно М.Ф.
е паркирал пред автосервиза на
ул."*****"№**този
автомобил в присъствието на свид.П., който лично
и от непосредствена близост е
възприел това управление и
паркиране. Всички останали факти
и обстоятелства, нямащи
пряко отношение към
обективната и субективна страна
на деянието по чл.343б, ал.3 от НК, споделени
от полицаите А. и Ж.
в качеството им на свидетели по НОХД № *****г. по описа на ЯРС, са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл.290,
ал.1 от НК, което им е вменено.
Въззивната инстанция
намира за нужно да уточни,
че в хода на откритото с. з. от *****г., в което А. и Ж.
са разпитвани в качеството им на свидетели, не е проявена достатъчна процесуална активност
при използване на служебното
начало и не са използвани в достатъчна
степен допустимите от НПК процесуални
средства за изясняване на обективната истина - на свидетелите не са задавани уточняващи
въпроси касателно наличието
или липсата на "постоянен
визуален контакт" с преследвания от тях лек автомобил "*****" ,не е изяснено дали "постоянния визуален контакт" се отнася
за целия маршрут на движение на
полицейската патрулка
или за част от него. Не са задавани и
конкретни уточняващи въпроси
касателно маршрута на движение на
патрулния полицейски автомобил. Уточнено е само
и единствено, че патрулния
полицейски автомобил е срещнал
управлявания от М.Ф.
лек автомобил и е направил
обратен завой в района на бл. **на
ж. к."******", след което
е проследил този
автомобил до автосервиза на ул."*****".
Не е
уточнявано, в хода на това съдебно следствие, нито
колко километра е
преследван лекия автомобил "*****" , нито колко
време е
продължило това преследване , нито
колко пъти полицейския
автомобил е завивал и къде точно
се е движил между
блоковете в ж. к."******"
и в ж.к."******",
за да пристигне веднага след лекия автомобил "*****" и да паркира
до него в тревната площ на "******" до
"******" на ул."*****".
Гореизложеното сочи, че
от обективна страна въззивниците - подсъдими не са осъществили престъпния състав на чл.290,
ал.1 от НК , т. к. на инкриминираната дата не са потвърдили пред съдия от ЯРС неистина. Деянието е несъставомерно и от субективна страна, т. к. подсъдимите нито са искали, нито пряко са целели настъпването на общественоопасни вредни
последици. И двамата
добронамерено и коректно са дали показания, в качеството на свидетели, пред състав на РС-Ямбол, като са възпроизвели основните
събития, факти и
обстоятелства, относими към престъпното деяние по чл.343б, ал.1
от НК, вменено на подсъдимия
М.Ф., като и двамата са били категорични , че всеки
един от тях е видял и възприел, че
именно М.Ф. на *****г. е
управлявал лекия автомобил "*****" като и двамата
към този момент са знаели, че той няма право
да управлява, т. к. му е
отнето свидетелството за правоуправление. Именно това обстоятелство
е провокирало и мотивирало
последващите действия на двамата полицаи
- да преследват лекия автомобил "*****" и да извършат
проверка с цел констатиране на нарушението
на водача М.Ф.. По- късно, в хода
на проверката, двамата решават
да изпробват водача М.Ф. за употреба на
наркотици и за тази цел викат на мястото свой колега за да направи проверка с техническо средство.
Анализът на
събраните и проверени
в това производство доказателства и
доказателствени средства
силно разколебава извода на първоинстанционния съд
в контролирания съдебен акт ,
че съзнателно двамата подсъдими ,пред състав на ЯРС ,в хода на НОХД № *****г.
за потвърдили неистина- комплексният
анализ на доказателствената съвкупност
сочи на добросъвестност и коректност от страна на двамата полицаи при депозиране на свидетелските
им показания. Бедспорно и несъмнено
е ,че са отговорили точно, ясно
и конкретно , при това в пълна кореспонденция и
еднопосочност, че на конкретната
дата *****г. , при изпълнение на служебните
им задължения по патрулиране по
улиците на гр. Ямбол , са
срещнали лекия автомобил "*****" , ***на цвят, с
обратна дирекция, който е управляван от М.Ф., който двамата познават лично във връзка със службата им и пак в тази връзка знаят, че
към момента той е с отнето свидетелство за правоуправление. Коректно двамата полицаи възпроизвеждат и обстоятелството ,че са направили обратен завой
с патрулния полицейски
автомобил и са проследили
водача М.Ф. до окончателното паркиране на управлявания
от него лек автомобил "*****"
на "******" пред автосервиза на
ул."*****".
Всичко гореизложено сочи, че
незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, в атакувания
съдебен акт , контролирания
съд е признал двамата жалбоподатели за виновни
по вмененото
им от страна на ЯРП
престъпление с правна
квалификация по чл.290, ал.1
от НК и ги е осъдил
на "Пробация" с приложение на нормата на чл.55, ал.1, т.2
,б."б" от НК. Ето защо и на осн. чл.336,
ал.1, т.3, вр. чл.334, т.2 от НПК, въззивната инстанция
отмени изцяло
оспорваната първоинстанционна присъда
и постанови нова такава, с която призна за невиновни двамата подсъдими по вмененото им и
подържано от прокуратурата обвинение
за осъществено престъпление по
чл.290, ал.1 от НК и на осн. чл.304 от НПК
ги оправда.
Мотивиран от горното, Ямболският окръжен съд
постанови съдебния си
акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.