Р Е Ш Е Н И Е
№260889/12.3.2021г.
град В.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично
съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от
районния съдия гражданско дело № 879 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба на Н.К.Н.-П., ЕГН **********, с адрес: ***3, с която против „Д.З.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, след допуснато
изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК и частичен отказ от иск, се претендира заплащане
на сумата от 412,25 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на
собствения ѝ л.а. ***, нанесени при застрахователно събитие, настъпило на
10.04.2019 г., при движение на автомобила по пътя от гр. В. за с. К..
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Страните са обвързани във валидно
застрахователно правоотношение, възникнало въз основа сключен между тях договор
за застраховка „Каско на МПС“ от 13.04.2018 г. за л.а. ***. На 10.04.2019 г.,
при движение на автомобила по пътя от гр. В. за с. К., от товарен автомобил,
движещ се преди застрахованото превозно средство, изхвръкнали камъчета,
вследствие на което били нанесени вреди по предния капак и предно челно стъкло
на автомобила. Срокът на валидност на застрахователния договор бил от 16.00 ч.
на 13.04.2018 г. до 23,59 ч. на 12.04.2019 г. При ответника била заведена щета,
но същият отказал да заплати застрахователно обезщетение. Ищецът е изпълнил
всички задължения по договора, поради което се претендира осъждане на ответника
да заплати застрахователно обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Оспорва активната
легитимация на ищеца, като твърди, че не е установено, че същият е страна по
застрахователния договор. Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата
молба, както по отношение механизма на настъпване на вредата, така и относно
самата вреда. Сочи, че е налице основание да откаже изплащане на обезщетение
/чл.57.3 ОУ/, доколкото уврежданията са настъпили преди сключване на заастрахователния
договор. Оспорва сочения от ищеца механизъм на настъпване на вредата, като
твърди, че са налице щети, които са невъзстановени към датата на сключване на
договора. Намира, че отказът да бъде заплатено застрахователно обезщетение е
правилен. В условия на евентуалност въвежда възражение за прекомерност на
претендирания размер на обезщетение, предвид възрастта на автомобила. При горните доводи настоява за отхвърляне на
иска.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Видно от представена по делото
полица № 0312180187006608, на 13.04.2018 г., в гр. В., между страните по делото
е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка – „Каско на МПС“,
с покритие по клауза „Пълно Каско“. Периодът на застрахователното покритие е от
16.00 ч. на 13.04.2018 г. до 23.59 ч. на 12.04.2019 г. Застрахователната
стойност е в размер на 10300 лв., премията по полицата е в размер на 595,69 лв.,
като същата е платима на четири вноски, три от които в размер на 148,92 лева и една – в размер на 148,93
лева. Вноските са с падежи: 13.04.2018 г., 12.07.2018 г., 12.10.2018 г. и
12.01.2019 г. Съгласно посоченото в застрахователната полица, застрахователното
покритие влиза в сила след заплащане на застрахователната премия в цялост или
на първата вноска от нея, ако е уговорено разсрочено плащане. По делото са
представени доказателства за заплащане на всички вноски по застрахователната
премия.
Приобщени по делото са Общите
условия на застрахователя за застраховка „Каско на МПС”, в която е отбелязано,
че автомобилът следва да се представи в чист вид за контролен оглед. Изготвен е
снимков материал, от който се установява, че при заснемане на автомобила,
извършено на 13.04.2018 г., същият е бил с непочистена повърхност.
Въз основа искане за оценка на
вреди по застраховка „Каско на МПС“, на ищеца до ответника е образувана
ликвидационна преписка по щета №*********/12.04.2019 г. В същото е изложено
описание на застрахователното събитие – при движение по пътя от кв. Виница, гр.
В. към с. К., от камион движещ се пред процесния автомобил, изхвърчат камъчета,
които увреждат предното /панорамно/ стъкло и предния капак на застрахованото
превозно средство.
Видно от опис-заключение за вреди
на МПС, по автомобила на ищеца са констатирани увреждания по челно стъкло и
преден капак.
С писмо от 02.08.2019 г. до
ищеца, застрахователят отказва изплащане на обезщетение по преписка №
*********/2019 и по още пет преписки. Застрахователят обосновава отказа си с
наличие на съществуващи увреждания по описаните детайли още при сключване на
застрахователния договор от 13.04.2018 г. Посочено е, че автомобилът не е
представен за оглед за отстранени щети и не е издаден добавък към полица №
0312180187006608/13.04.2018 г. Застрахователят сочи, че е била извършена
проверка в други застрахователни компании, като било установено, че увредените
детайли са били изплатени по експертна оценка, но същите не са възстановени.
По искане на ответника, по реда
на чл.192 ГПК са събрани писмени доказателства от трети неучастващи в процеса
лица – ЗАД „Армеец“ и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“.
От представените от ЗАД „Армеец“
документи се установява, че автомобилът на ищеца е бил застрахован при третото
лице, по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №
0306Х0174525 – „Каско на МПС“, валидна за периода от 23.12.2015 г. до
22.12.2016 г. По посочената застрахователна полица са образувани четири
преписки по щети на автомобила – 13016030101704, 13016030103227, 10016030117335
и 13016030108749. Щета № 13016030101704/21.03.2016 г. е образувана въз основа
уведомление – декларация за щета от 21.03.2016 г., в което се сочи, че на
същата дата, при движение на процесния автомобил в гр. В., от насрещно движещ
се товарен автомобил изхвърча камък, който пука предното стъкло на автомобила.
На схема е отбелязано, че спукването е в лявата част на стъклото. Видно от
приложения опис на претенция, застрахователят е определил щетата да бъде
възстановена чрез подмяна на стъклото.
От представените от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ документи се установява, че между този застраховател и
ищеца са били сключени два договора за застраховка „Каско“, със срок на
валидност от 22.12.2013 г. до 22.12.2014 г. и от 18.04.2019 г. до 18.04.2020 г.
За процесното превозно средство, по застрахователна полица № 4704130800002685,
са образувани преписки по щети №№470413141418440 от 28.05.2014 г.,
470413141423815 от 02.07.2014 г. и 470413141455484 от 15.12.2014 г. Извършени
са плащания, както следва: по щета №470413141418440 – 485,04 лева; по щета №
470413141455484 – 715 лева, като след провеждане на гр. д. № 4342/2015 г. на РС
– В., застрахователят заплаща допълнително сума в размер на 4893,20 лева. Видно
от приложен опис на претенция № 51-04000-02358/14/28.05.2014 г., преписката по
щета №470413141418440 е била образувана за възстановяване на щети по процесния
автомобил, а именно – преден капак и челно стъкло. Приложен е снимков материал.
По делото е допусната и е
изготвена съдебна-автотехническа експертиза, от заключението, на която се
установява, че при сключване на застрахователния договор /13.04.2018 г./,
автомобилът е заснет с непочистена повърхност, но вещото лице различава
наличните повреди по повърхността на преден капак – лява и средна заснета част,
изразяващи се в множество дупчици с липса на боя и основа, обичайно получаващи
се от удар с чуждо тяло, с минимални размери – съизмерими с увреждането,
възможни за настъпване по описания в исковата молба механизъм. В съдебно
заседание, вещото лице заявява, че след съобразяване на снимковия материал
предоставен от ЗАД „Армеец“ и ЗАД „Булстрад“, установява, че на всички
приложени снимки по делото, панорамният прозорец заявен за възстановяване пред
ответника не е бил отремонтиран, т. е. същият не е бил подменен. Сочи, че
уврежданията по капака на автомобила, заявени за обзщетяване в настоящото
производство са в лявата част, докато по ликвидационната преписка образувана
пред ЗАД „Булстрад“, щетата по предния капак е била в дясната му част. Намира,
че стойността за отремонтиране на автомобила възлиза на сумата от 919,76 лева,
като в случай, че не се остойностява предното панорамно стъкло, същата следва
да бъде намалена с 507,51 лева.
След приемане на експертното
заключение по делото ищецът заявява отказ от иск по отношение претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение за нанесените имуществени вреди по
челно стъкло на процесния автомобил и в тази част производството по делото е
прекратено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ. Същият е допустим, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността му.
В процесния случай, в тежест на ищеца
е да установи наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно
правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока на
застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата.
Ответникът оспорва материалната и
процесуалната легитимация на ищеца, при твърдение, че не са представени
доказателства, че същият е застраховано лице по договор за застраховка „Каско на
МПС“. Възражението на ответника е неоснователно. Видно от застрахователна
полица № 0312180187006608/13.04.2018 г., обективираният в същата договор е
сключен между Н.К.Н. и „Д.З.“ АД. Периодът на застрахователно покритие е от
16.00 ч. на 13.04.2018 г. до 12.04.2019 г., т.е. към датата на настъпване на
застрахователното събитие, страните по делото са обвързани във валидно
застрахователно правоотношение, поради което и ищецът е активно процесуално и
материалноправно легитимиран да предяви настоящия иск.
От представените писмени
доказателства – застрахователна полица и Общи условия се установява, че
соченото от ищеца събитие е покрит застрахователен риск, доколкото договорът е
с клауза на покритие „Пълно каско“, при която се обезщетяват вреди при ПТП.
Съдът, обаче, намира, че ищецът
не проведе успешно доказване на иска си, доколкото не установи по безспорен
начин механизма на настъпване на вредите, както и причинната връзка между
застрахователното събитие и уврежданията по автомобила.
С исковата молба се твърди, че по
време на движение, автомобилът на ищеца е бил ударен от изхвръкнали камъчета от
товарен автомобил, движещ се пред него, като били причинени увреждания на две
места – на челното панорамно стъкло и по предния капак. По делото, по безспорен
начин бе установено, че щетата по отношение на стъклото е настъпила преди
сключване на застрахователния договор с ответника, като това обстоятелство е
било известно на ищеца. По образувана преписка по щета №470413141418440 при застрахователя
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ищецът е бил обезщетен за нанесени
увреждания по предно стъкло и преден капак на процесния автомобил, чрез
заплащане на застрахователно обезщетение. Не се твърди, а и не се представят
доказателства вредите по предния капак да са били отремонтирани, а за предното
панорамно стъкло бе установено, че не е било подменено.
След заявения отказ от иск по
отношение претендираното обезщетение за увреденото панорамно стъкло, съдът
следва да се ограничи само до щетите, които ищецът сочи, че са нанесени по
предния капак на автомобила му.
В заключението на приетата по
делото съдебна експертиза изрично е посочено, че след запознаване със снимков
материал /изготвен на 13.04.2018 г./ е констатирано съществуване на повреди по предния
капак на автомобила /в лявата и средна част/, като вещото лице изрично е
посочило, че към датата на сключване на договора е имало „множество дупчици с
липса на боя и основа, обичайно получаващи се от удар с чуждо тяло, с минимални
размери“. В проведено съдебно заседание експертът заявява, че процесните
увреждания /заявени за обезщетяване пред ответника/ се намират в лявата част на
автомобила. Наличието на увреждания в същата, лява част на капака още при
сключване на застрахователния договор е пречка да бъде установено по
категоричен начин, че на 10.04.2019 г., на застрахованото превозно средство е
нанесена щета, различна от съществуващите, към този момент, увреждания.
Обстоятелството, че на 13.04.2018 г., при заснемане на превозното средство, същото
е било представено в непочистен вид, може да се възприеме като опит да бъдат
прикрити съществуващи стари увреждания /каквото категорично се установи по
отношение на челното стъкло/. Независимо, че Общите условия са приети от ищеца
с отбелязване, че автомобилът следва да се представи в чист вид за контролен
оглед, по делото не се твърди и не се доказа, указанието на ответника да е било
изпълнено.
Наличието на невъзстановени щети
към датата на сключване на застрахователния договор с ответника е основание за отказ
да бъде платено обезщетение, като същото е изрично предвидено в чл.57.3 от
Общите условия, приети от ищеца. По делото не се установи да са били предприети
действия по последващо възстановяване на тези „невъзстановени щети“, което да е
било отбелязано в застрахователната полица или в издаден добавък към нея.
При горните доводи, съдът намира,
че ищецът не установи наличие на кумулативно изискуемите и оспорени от
ответника елементи на фактическия състав пораждащ правото му да претендира
обезщетение, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК, ответникът има право на сторените разноски
по делото в общ размер на 350 лева, от които – 150 лева – депозит за вещо лице
и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, които следва да се възложат за
плащане в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Н.-П.,
ЕГН **********, с адрес: ***3, против „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, иск за заплащане на сумата от 412,25 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения ѝ л.а. ***,
нанесени при застрахователно събитие, настъпило на 10.04.2019 г., при движение
на автомобила по пътя от гр. В. за с. К.., на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА Н.К.Н.-П., ЕГН **********,
с адрес: ***3, да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сторените разноски по делото в общ размер на 350 лева, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: