Р Е Ш Е Н И Е
Номер 632 /27.11. Година 2019 Град Перник
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На първи октомври Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01435 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №6262/30.07.2019г.,
изд. от началник на отдел „Контрол
по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура”
- София, оправомощен със заповед
№РД-11-860/15.07.2019г. на председателя на УС на АПИ, на М.С.К. ***, е наложено
административно наказание глоба, в размер 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.53,
ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН
за това, че на 05.07.2019 г., в 15.15 часа, на АМ Струма, км. 30+600, пътен
възел „Боснек“, движейки се в посока София -
Благоевград, като водач на съчленено ППС с пет
оси – МПС с две оси марка „Скания“, модел Р500 с рег.
№ **** и полуремарке
с три оси с рег. №****, извършва
движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, респективно тежко
ППС по чл.3, т.2 на наредбата, с параметри
надвишаващи описаните в представеното разрешение /квитанция за платени
пътни такси 121012170094467/10.06.2019г./, издадено по реда на раздел IV на
Наредба №11/2001г. на МРРБ от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване
на пътищата – нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б. “а” от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.3 на Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от М.К., с която моли наказателното
постановление да бъде отменено. Твърди, че нарушението не е извършено, както и
че установената фактическа обстановка не съответства на действителната. Оспорва
точността на извършеното измерване от контролните органи поради това, че същото е извършено в участък от пътя с наклон,
което е довело до неравномерно разпределение на товара и е компрометирало
измереното натоварване на осите.
Алтернативно релевира възражение за неправилно
приложение на закона, произтичащо от неприлагане от АНО на разпоредбата на чл.28 „а“ от ЗАНН, като
обосновава маловажност на извършеното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа доводите изложени в жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – ю.к. Михайлова изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 05.07.2019
г., в 15.15 часа, М.С.К. се движел по автомагистрала Струма, в посока София –
Благоевград, управлявайки съчленено ППС с пет оси –
МПС с две оси марка „Скания“, модел Р500 с рег. № ****
и полуремарке с три оси с рег. № ****, собственост на
****“ ЕООД, превозвайки фракция. В района на ПВ „Боснек“, км.30+600, на
територията на Община Перник, бил спрян за проверка от инспектори в отдел
„Контрол по РПМ“, Д “АРОК” при А “ПИ, София – свидетелят В.В.И.
и Д.Т.Д.. След преглед на представените от водача документи било извършено
измерване с ролетка 1309/18 /5м/ на разстоянието между осите на превозното
средство, както и измерване на натоварването на ос с техническо средство -
електронна везна, модел РW-****, при което контролните органи установили, че при
разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 26.850т., което надвишавало максимално
допустимото натоварване от 24 т., съгласно
чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ. При измерването
било установено също, че натоварването на задвижващата /2-ра/ единична ос на
ППС е 11.650 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5т., съгласно чл.7,
ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ.
Така
измерените параметри на ППС
надвишавали допустимите норми по
наредбата, както и разрешените по представеното от водача разрешение - квитанция за платени пътни такси 121012170094467/10.06.2019г., издадено
по реда на раздел IV на Наредба №11/2001г. на МРРБ от администрацията,
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Въз
основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №0005378/05.07.2019г., като актосъставителят
приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1 “а” от Закона за
пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ. При съставяне на акта соченият като
нарушител вписал възражение, налагично на изложеното
в жалбата.. На същия бил връчен препис от акта срещу разписка.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения..
След
съставяне на акта били представени квитанция № 1210121800223378/10.07.2019 /11.09ч./
и квитанция №121012170095534/12.07. /9.52 ч./ и справка № 1946/11.07.2019 г. за
размера на пътната такса, удостоверяващи
започнала процедура по издаване на разрешение.
Впоследствие,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на М.К. за нарушението
по-горе.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля В.В.И., както и приетите писмени доказателства: съставеният
АУАН №0005378/05.07.2019г., протокол за измерване №0000063/05.07.2019, квитанции за платени
пътни такси №№121012170094467/10.06.2019г., 1210121800223378/10.07.2019,
справка №1946/11.07.2019 г. за размера на пътната такса, разрешително № РИ-3578 от 11.07.2019, изд. от А“ПИ“, лична
карта и свидетелство за регистрация част II, трудов договор №24/22.02.2017г.,
сключен между „****“ ЕООД и М.С.К., пътен лист №394814/05.07.2019г., пълномощни,
заповеди № РД-11-42 от 29.01.2018 г., № РД-11-860/15.07.2019г. и №
РД-11-859/15.07.2019 на Председател на
УС на А”ПИ”, сертификат за одобрьяване на типа № ТСМ
128/04-4103/19.04.2016г., декларация за съответствие , сертификат за
проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, декларация за съответствие за ролетка.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка
за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила. Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а
отразените фактически обстоятелства, са достатъчни от гледна точка пълно
очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя,
както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено
прецизно.
В обстоятелствената част на акта
и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз
основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и извънгабаритно и за
него са приложими нормите на Наредба
№11/2011 г. на МРРБ. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на ППС, водачът не е притежавал
валидно разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията
управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало както
нормите по Нардебата, така и параметрите по представеното
от водача разрешение /квитанция за платена пътна такса/. В този смисъл, съдът
приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното
упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване
на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, вр. чл.37, ал.1, т.3 от ЗП.
По същество:
Жалбоподателят
е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че на
посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1
от ДР на Наредба №11/2001г. на МРРБ, респективно тежко по чл.3, т.2 от същата Наредба, без валидно разрешение
издадено от администрацията управляваща пътя за дейности от специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно
доказани. Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на
управляваното от жалбоподателя ППС, при разстояние между осите 1,32 м., сумата
от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето
е 26.850т., при максимално допустимото натоварване от 24т., а натоварването на
задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 11.650 т., при максимално допустимо
натоварване 11.5т., съгласно Наредба №11/2001г. а МРРБ.
От
показанията на свидетеля В.И., както и от приетия протокол за измерване се установява, че превозвания от
жалбоподателя товар е бил измерен ос по ос, след което са сумирани и са били
констатирани горепосочените стойности на осовите
натоварвания. Свидетелят посочва, че дори да е имало наклон в участъка от пътя,
където е извършено измерването на ППС, това обстоятелство не влияе на точността
на измерването, тъй като везната е с
функция за самонивелация. Резултатите от измерването
се кредитират изцяло, тъй като са получени при измерване осъществено по
установения ред, от длъжностно лице
поименно определено със заповед на председателя на УС на АПИ да осъществява
контрол на ППС, движещи се по РПМ, за спазване на изискванията на Наредба
№11/03.07.2001 г., както и с технически изправни измервателни средства /ел. везна,
тип РW-10 №К 0200010, верифициран до 28.06.2020г., и ролетка/. Видно от
представените и приети в съдебното следствие писмени доказателства, средствата
за измерване, с които е установено нарушението са надлежно сертифицирани, доказано
е съответствието им с одобрения тип и с метрологичните изисквания. В този
аспект и съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията съдът приема, че
измерването е извършено с годно средство за измерване и резултатите от него
следва да се кредитират.
Отчетените
стойности несъмнено установяват, че ППС е
извънгабаритно и тежко съгласно нормите,
установени в Наредба №11/2001г. на МРРБ.,
тъй като измереното натоварване на задвижващата 2-ра единична ос е по-голямо
от допустимите 11.5 т., съгласно чл. 7,
ал.1, т.4, б. „а“, а при измереното разстояние между
осите сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето
надвишава допустимото натоварване от 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3 б. „б“. При това положение,
движението на ППС е било в нарушение на забраната в чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, съгласно която „за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват … в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия … движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. Както е
видно от текста на цитираната норма забраната за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства не е
абсолютна - то е допустимо в случай, че
е налице разрешение. Реда за издаване на такова е разписан в раздел IV на
Наредба №11/2001г. на МРРБ - след
издаване на разрешително за движение за извънгабаритни ППС /чл.14, ал.1/ и след заплащане на дължима
пътна такса, което е допустимо за извънгабаритните
и/или тежките ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което
не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. В конкретния случай,
водачът на превозното средство не е разполагал към момента на проверката
с разрешително, а с представената квитанция не е удостоверил заплащане на
дължимата пътна такси по реда на чл.14, ал.3, за да е разрешено движението му. Показанията
на свидетеля В.И. са категорични по този въпрос и достоверността им се
потвърждава от останалите доказателствени източници. Представените с жалбата и приети
като писмени доказателства квитанция № 1210121800223378/10.07.2019, справка №
1946/11.07.2019 г. за размера на пътната такса 115.75 лв. и Разрешително № РИ-3578 от 11.07.2019, изд. от А“ПИ“, нито
опровергават, нито разколебават правилността на направената от свидетеля и актосъставителя Д.Т. констатация. Тези документи
удостоверяват, че процедурата по чл.14 от Наредбата е инициирана след датата на
проверката, както и че дължимата пътна такса, със заплащането на която е
обвързано допустимото движение на процесното извънгабаритно и тежко ППС, надвишаваща значително таксата
по квитанцията представена от водача, е заплатена след извършване на превоза,
като предприетите от превозвача „****“ ЕООД действия в тази насока са били
мотивирани не от добросъвестно изпълнение на нормативните изисквания, а от
констатираното при проверката нарушение и започналото срещу неговия
работник административнонаказателно
производство.
При тези
обстоятелства, законосъобразно, в
съответствие с нормата на чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11/2011г. МРРБ службите
за контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ са съставили акт на водача – М.К.
за установеното извършване на движение на извънгабаритно
и тежко ППС с параметри, надвишващи посочените в документа
за платена такса.
Съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на водач на съчлененото ППС, е субект на процесното
нарушение. Вярно е, че съгласно чл. 11 от Наредба №11/2001г. на МРРБ, лицата,
които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС. Съгласно същата наредба /чл.37, ал.1, т.1/ и
съгласно Закона за пътищата обаче, водачът на извънгабаритно
или тежко ППС също е субект на административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.26, ал.2
от ЗП независимо от това образувано ли е административнонаказателно
производство и ангажирана ли е
отговорността на превозвача.
Според съдебния състав не се касае за нарушение, което може да бъде
определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства, сравнено с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава
рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване движението на ППС по пътищата с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по изключение, само след
издадено разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специалното ползване на пътищата, което се издава при определени
условия и за всеки отделен случай, с
определен срок, за определен маршрут,
след заплащане на пътна такса. За неприложимостта на нормата на чл.28, б. „а“ ЗАНН допринася и констатацията в акта за неизпълнение на условието на чл.37,
ал.3 от Наредбата, т.е., след приключване на проверката водачът е продължил
движението си в нарушение на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от
ЗП, без да е получил разрешение издадено по реда на раздел IV от наредбата.
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че събраните доказателства са достатъчни за несъмнен извод,
че на посочените дата и място М.К. е извършвал движение на извънгабаритно
ППС по смисъла на §1, т.1от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, вр. чл.2 и
чл.3 от наредбата, без валидно разрешение, издадено от администрацията
управляваща пътя /АПИ/ - измереното натоварване на осите било по-голямо от допустимото съгласно представения документ за платена такса, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
Санкционната разпоредба на чл.53,
ал.1 от Закона за пътищата предвижда, че физическо лице, нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41, и извършило
описаните в т.1-6 дейности, се наказва с глоба от 1000 до 5000, ако деянието не
представлява престъпление. В конкретния случай на М.К. е наложена глоба в
минимален размер, а именно 1000 лв., поради което и предвид образуването на настоящото производство по жалба на
нарушителя съдът няма възможност за въздействие спрямо този размер. Очевидно решението
на административнонаказващият орган за налагане на
минимално по размер наказание е мотивирано от наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно нарушението е за първи път /констатация в този смисъл е
записана в н.п./, веднага след констатиране на нарушението са предприети
действия в насока отстраняването му, в резултат на което дължимата пътна такса е
заплатена, както и размера на основното трудово възнаграждение на жалбоподателя
/500.00 лв./, видно от приетия като писмено доказателство трудов договор №24/20.02.2017г.,
на фона на което заплащането на глоба в
по-висок размер би било непосилна тежест. Според настоящия съдебен състав
индивидуализацията на наказанието е извършена законосъобразно – същото е
съответно на характера и тежестта на нарушението и в най-висока степен би
допринесло за реализиране целите на
наказанието по чл.12 от ЗАНН. Намаляване на глобата под законоустановения
минимум е недопустимо.
Изложеното мотивира потвърждаване
на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно,
поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №6262/30.07.2019г., изд. от началник
на отдел „Контрол по РПМ“, дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура” - София,
оправомощен със заповед
№РД-11-860/15.07.2019г. на председателя на УС на АПИ, с което на М.С.К. ***,
с ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от
Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
глоба, в размер 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от Закона за пътищата, във вр. с
чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ