Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪТАВ, в открито съдебно
заседание
проведено на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 13447
по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на „Ф.Х.Б.“ ООД срещу Р.Т.Р., за
присъждане на сумата 12782,30евро с
левова равностойност 25000.00лв., представляваща главница по Договор за
заем № 0203/05.12.2014г., сключен между ищеца като заемодател и ответника, като
заемател, обезпечен с договор за ипотека обективиран в н.а. № 139/05.12.2014г., както и сумата 27697.67евро
с левова равностойност 54700.00лв., представляваща неустойка по договора за
заем за забавено плащане на главницата, за периода от 16.10.2016г. до
15.10.2019г., която е изчислена като 0.2% от стойността на главницата от
27697.67евро или 54700.00лв. за всеки ден просрочие.
В исковата молба „Ф.Х.Б.“ ООД
твърди, че между дружеството като заемодател и ответника Р.Т.Р. като заемател, е сключен Договор за заем № 0203/05.12.2014г.,
обезпечен с договор за ипотека обективиран в н.а. №
139/05.12.2014г., за сумата 12782,30евро с левова равностойност 25000.00лв.,
със срок за връщане – 10.12.2015г., ведно с възнаградителна
лихва дължима всеки месец, както и неустойка в размер на 0.2% на ден върху
стойността на всяка просрочена вноска по главницата или лихвата, от деня на
изпадането им в забава до деня на пълното им изплащане.
Твърди, че е изправна страна по
договора, т.к. предоставил на заемателя заетата сума
на 13.12.2014г., в левова равностойност, по посочена от последната банкова
сметка, ***, т.к. не върнала на уговорените падежи дължимите от нея по договора
главница и възнаградителна лихва. Поради
неизпълнението по договора за заемодателя възникнало правото да претендира
дължимата по него неустойка за забава, възлизаща на 0.2% на ден върху
стойността на главницата от 12782,30евро с левова равностойност 25000.00лв. или
неустойка за 1094 дни забава, за периода от 16.10.2016г. до 15.10.2019г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не
оспорва, че между него като заемател и ищеца, като
заемодател е сключен Договор за заем № 0203/05.12.2014г., обезпечен с договор
за ипотека обективиран в н.а. № 139/05.12.2014г.
Оспорва размера на дълга по Договор за
заем № 0203/05.12.2014г. Възразява, че между страните е сключен предходен
Договор за ипотека, за погасяване на задълженията по който е сключен процесният Договор за заем № 0203/05.12.2014г. При
сключване на първият договор по съгласие със заемодателя изтеглил от получената
сума 11000.00лв., която предал на служителки на ищцовото
дружество, за да бъде приспадната от дълга по
същият договор, на 18.04.2013г.. Т.к. не бил в състояние да обслужва
задължението си по предходният Договор за ипотека, по съгласие с ищцовото дружество, с цел погасяване на този вече
съществуващ дълг чрез приспадане на изтеглената и върната сума от 11000.00лв.,
бил сключен настоящият Договор за заем № 0203/05.12.2014г. Поради това
възразява, че претенцията за главница по процесният
договор следва да бъде намалена със сумата 11000.00лв.
По искът за неустойка възразява, че
същата е прекомерна и следва да бъде намалена. Възразява и, че задължението е
частично погасено, поради изтичане на тригодишна давност.
Претендира исковете да бъдат
отхвърлени, а в евентуалност уважени в редуциран размер.
Съдът, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания по правилността на обжалваното решение, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон
намира за установено от фактическа и правна страна следното и формира следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. на основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240 и сл., и чл. 92 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищцовото
дружество е да установи главно и пълно, кумулативното наличие на следните продпоставки: че с ответника се намират в облигационни
отношения, по силата на сключен договор за заем обезпечен с ипотека; че е изправна
страна по същия; наличието на акцесорно съглашение по
договора, според което при неизпълнение на задължение за погасяване на месечна
вноска неизправната страна дължи заплащане на посочената в исковата молба сума
– неустойка, в претендираният размер.
В тежест на ответницата е де установи възраженията си по исковете,
включително възражението за прекомерност на неустойката.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че между ищеца като заемодател и ответницата като заемател, е сключен Договор за заем № 0203/05.12.2014г.,
обезпечен с договор за ипотека обективиран в н.а. №
139/05.12.2014г., за сумата 12782,30евро с левова равностойност 25000.00лв.,
със срок за връщане – 10.12.2015г., по който заемодателят е изправна страна -
предоставил е на заемателя заетата сума – главница на
13.12.2014г., в левова равностойност, по посочена от последната банкова сметка.
***. 7.1. от Договор за заем № 0203/05.12.2014г., за всяка просрочена вноска по лихвата или главницат
се дължи неустойка в размер на 0.2% от размера на просрочената сума, за всеки
просрочен ден, до пълно погасяване.
Ответницата не е установила главно и пълно, че е погасила частично или
изцяло задълженията си по процесният Договор за заем
№ 0203/05.12.2014г. за главница и/или лихви, съгласно приетият, представляващ
приложение към същия погасителен план. Недоказани са останали с допустимите доказателствени средства възраженията за наличие на
предходни съглащения между страните, във връзка с
които следва да се приеме за погасена
главницата по процесният договор до размер на
11000.00лв. Видно от приетата Операционна бележка от 18.04.2013г., на същата
дата ответницата е изтеглила сумата 11000.00лв. от банковата си сметка.
Доказателства за това, че сумата е преведена за погасяване на настоящото или
друго задължение съществуващо между страните не са събрани.
При това положение, при липсата на установено изпълнение на задължението за
погасяване на заема в установените срокове съдът приема, че ответницата е
неизправна страна по договора. Следователно за ищцовото
дружество се е породило правото да претендира неустойката по чл. 7.1. от
договора.
Съдът, като съобрази датата на за изпълнение на задължението за връщане на
главницата по договора за заем съгласно погасителният план, а именно:
10.12.2015г. и датата на предявяване на иска за неустойка, а именно:
16.10.2019г. намира, че възражението за погасяване по давност на претенцията за
неустойка е неоснователно. Периодът, за който се претендира такава е
допустимият тригодишен съгласно чл. 111, ал. 1, б. „б“ ЗЗД.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на уговорената неустойка.
В случая неустойката е уговорена в размер на 0,2 % от просрочената вноска
по лихвата или главницата, за всеки просрочен ден, до пълно погасяване. При това
положение следва да се приеме, че установеният от страните, в резултат на
свободно договаряне начин за определяне на неустойката, включващ и възможността
те сами да уговорят размера и начина на определяне на неустойката, дължима от
неизправната страна, не води до неудържимото й нарастване по размер. Нейният
размер би могъл да нарастне във времето, но това няма
да е в резултат на завишена база при формирането и, а единствено поради
продължителното неизпълнение от страна на заемателя
за погасяване на задължението за лихви или главница. Следователно начинът, по
който е уговорена неустойката в чл. 7.1. от процесния
договор, отговаря на обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функция, която тя има. С предвиждането й в договора страните са
целели да се стимулира нормалното развитие на отношения между тях, а не
неоснователно обогатяване на заемодателя, вследствие неизпълнението на заемателя.
Въз основа заключението по приетата ССчЕ,
което кредитира изцяло, като обективно и
компетентно съдът приема, че задължението за неустойка възлиза на сумата 27697.67евро с левова равностойност
54700.00лв., за периода от 16.10.2016г. до 15.10.2019г.
Поради изложеното съдът приема, че наличието на горепосочените предпоставки
за основателност на исковете е установено. При това положение те следва да
бъдат уважени в пълният заявен размер.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъди сумата
10338,00лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебни
разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Т.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Ф.Х.Б.“ ООД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, адв. Р.Ш. – САК, сумата 12782,30 /дванадесет хиляди
седемстотин осемдесет и две,о 0.3/евро с левова равностойност 25000.00
/двадесет и пет хиляди/лв., представляваща главница
по Договор за заем № 0203/05.12.2014г., сключен между ищеца като заемодател и
ответника, като заемател, обезпечен с договор за
ипотека обективиран в н.а. № 139/05.12.2014г., както и
сумата 27697.67/двадесет и седем хиляди, шестотин
деветдесет и седем, 0.67/евро с левова равностойност 54700.00 /петдесет и
четири хиляди и седемстонин/лв., представляваща неустойка по Договор за заем № 0203/05.12.2014г. за
забавено плащане на главницата, за периода от 16.10.2016г. до 15.10.2019г.,
която е изчислена като 0.2% от стойността на главницата от 27697.67евро или
54700.00лв. за всеки ден просрочие, както и
сумата 10338,00 /десет хиляди триста тридесет и осем/лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебни разноски, на
основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240 и сл., и чл. 92 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.София.