№ 107
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600322 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:46 часа се явиха:
Заседанието се откри по-късно, поради изчакване на преводача.
Подсъдимият Й. Р. – лично и с адв. Т. С. и адв. Н. П..
Явява се преводачът А. Б..
Й. Р. – не разбирам български език, в момента нямам против да ми
превежда този преводач, който е в залата.
Не се явява преводачът В.Л..
От него е постъпила молба, че днес не може да се яви, поради
ангажимент по гражданско дело в РС Х., като представя молба с дати, на
които е ангажиран по други дела и моли да се отложи делото за друга дата,
като му се даде възможност да участва, което не се вмества в представите на
настоящия състав за разумни срокове, поради което за преводач е призован А.
Б..
Съдът, с оглед обстоятелството, че е необходим преводач на подсъдимия
от албански на български и от български на албански език
1
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА на подс. Й. Р. за преводач от албански на български език
и от български на албански език А. Б..
Сне се самоличността на преводача:
А. Б. – 66 години, българин, български гражданин, с двойно
гражданство, висше образование, неосъждан, без родство със страните.
Предупреден по чл. 290 ал. 2 НК.
Обещава да направи верен превод.
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. С. – да се даде ход на делото.
Адв. П. – да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ – да се даде ход.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Такива по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
РАЗЯСНИХА СЕ правата по чл. 395 б. В НПК.
ПРОКУРОРЪТ – нямам други искания.
Адв. С. – нямаме нови искания.
Адв. П. – нямаме нови искания.
2
ПОДСЪДИМИЯТ – Не желая писмен превод на съдебния акт от
въззивната инстанция. Нямам искания, имам доверие в съда.
Съдът, с оглед становището на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, поддържам протеста на
Окръжна прокуратура Х. в частта, касаеща размера на наложеното наказание
на подсъдимия Р..
Считам, че неправилно и незаконосъобразно Окръжният съд в Х. е
определил наказания и за двете престъпления, извършени от подсъдимия, при
условията на чл. 55 НК, а именно че е приел, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Считам, че такива в случая не са
налице.
Безспорно подсъдимият е с чисто съдебно минало, което е смекчаващо
обстоятелство, но считам че съдът неправилно е отчел възрастта на
подсъдимия – 28 години към момента на деянието, е от категорията на
смекчаващите отговорността обстоятелства в този случай. 28 години е
възраст, с 10 години по-голяма от възрастта, когато едно лице навършва
пълнолетие, когато носи пълна наказателна отговорност за действията си.
Считам, че тя може да е смекчаващо, когато възрастта е близо до 18 години.
Подсъдимият на 28 години вече е глава на семейство, има жена, дете, т. е.
същият вече е житейски зрял и поради тази причина считам, че неправилно
ОС е приел възрастта му като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Поддържам и считам за правилно посоченото в протеста, че за друга
част от приетите от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно
грижи за болна майка, че подсъдимият е единствен, който работи и издържа
семейството си, не са подкрепени с доказателства по делото.
Освен това, при индивидуализация на наказанието ОС не е коментирал
изобщо наличните по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, като
едно от тях, а именно, че подсъдимият е преминал през 3 държави и през
3
няколко граници е отчетено като отегчаващо, с оглед извършеното деяние по
чл. 242, но в коментара, касаещ индивидуализацията на наказанието,
Окръжният съд мълчи. По никакъв начин също така не е коментирано в
частта за престъплението по чл. 242 ал. 2 НК, че се касае за продължавано
престъпление, т. е. касае се за повече от едно деяние, което също трябва да се
вземе предвид при определяне размера, при индивидуализация на
наказанието.
Не е отчетено от ОС също така и активната роля на подсъдимия в
механизма на осъществяване на деянието по чл. 242 НК, а именно, че той е
дал идея къде и по какъв начин да бъде укрито наркотичното вещество.
Предвид изложеното от мен и в протеста на ОП Х. считам, че неправилно
съдът е наложил наказание и за двете извършени престъпления от подс. Р.
при условията на чл. 55 НК вместо при условията на чл. 58а НК. В случая
категорично не е налице тази по-благоприятна за подсъдимия форма за нито
едно от двете престъпления, за които е признат за виновен.
Ето защо моля да уважите протеста на ОП Х. в тази му част, като
измените присъдата и увеличите размера на всяко едно от наказанията за
двете престъпления, наложите съответно кумулативното наказание ГЛОБА и
определите на основание чл. 23 едно общо най-тежко наказание.
Относно втората част на протеста, свързана с квалификацията на
престъплението по чл. 242 ал. 2 НК, а именно дали е налице особено тежък
случай, в тази част не поддържам протеста.
Действително, преобладаващата практика на ВС, съответно на АС и ОС
в страната основен критерий за особено тежкия случай и по-специално дали
подсъдимият е с по-висока обществена опасност е неговото съдебно минало.
В конкретният случай подсъдимият е с чисто съдебно минало. Действително
стойността на наркотичното вещество надхвърля 140 минимални работни
заплати с 40 и няколко хиляди лева, но не надхвърля тази стойност 2-3 и
повече пъти, което да ми даде основание да се позова на други практики на
ВС, за да се прецени че случаят е особено тежък.
Предвид изложеното ще моля да уважите протеста в частта, в която се
иска изменение на присъдата и увеличаване на наказанието и по двете
4
престъпления, за които е признат за виновен и налагане на кумулативно
предвиденото наказание за тези престъпления.
Адв. П. – Уважаеми апелативни съдии, ще бъда кратък, оспорвам
изцяло подадения протест на ОП. Според нас окръжният прокурор трябваше
да прочете обвинителния акт, съдържанието на протокола и сключеното
споразумение, което не беше одобрено от друг състав на ОС. В обвинителния
акт прокурорката намери, че са налице доказателства относно мотивацията на
подсъдимия, а именно заболяването на майка му, което го е мотивирало да
извърши преноса на наркотици през граница. Това беше повторено в
пледоарията пред първостепенния съд. По същия начин беше намерено, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, доводи и аргументи,
които се различават от заявеното в подадения протест.
На следващо място в споразумението, което не беше одобрено от ОС Х.,
но подписано от същия този прокурор, беше договорено наказание от 5
години лишаване от свобода. Затова за нас е необяснимо житейски и
логически аргументите в протеста, за преквалификацията на деянието
поддържаме изцяло становището на Апелативна прокуратура, няма да ви
отнемам процесуално време в тази връзка. Намираме, че не са налице
изискванията на чл. 93 т. 8 НК, а именно кумулативно наличие и на двете
предпоставки за деянието и дееца.
Относно санкцията моля да вземете предвид аргументите, които
изложихме в споразумението, което сключихме с Окръжна прокуратура,
както и всичко изложено, като мотиви от ОС Х., касаещо възрастта,
изрядното процесуално поведение, което следваше подсъдимият и не
вследствие на теза на защитниците и съответно по тяхна идея, а още от самото
му начало на задържането. Възрастта, семейното положение, трудовата му
ангажираност и чистото съдебно минало оправдават напълно санкцията, която
му беше определена – четири години и половина са напълно достатъчни, а и
проведеното наказателно производство оказа достатъчно влияние върху него,
взел си е поука и мисля, че целите на чл. 36 НК бяха постигнати още на ДП.
Моля за съдебен акт в този смисъл!
Адв. С. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло казаното от
5
колегата. Само ще допълня за споразумението подписано с прокуратурата, че
съдът не го одобри не защото не одобри наказанието, а защото прие, че
особено тежък случай, първоначалната квалификация, не е точна и прекрати и
върна делото, тъй като прие, че няма особено тежък случай. Преди да
започнем делото по същество прокурорката ни предложи ново споразумение
от 4 години и половина, само че той не се съгласи и не го подписахме, и не
виждам логиката сега тя да протестира наказанието, което тя самата
предложи. Освен наказанието тя протестира и квалификацията и мисля, че
сега това е проблемът.
Неговото поведение е поведение, което може само да буди възхищение,
одобрение. По никакъв начин не е затруднил следствието, на мен рядко ми се
случва някой да си признае още от първия ден и да обясни подробно какво е
извършил още от самото начало. Съжалява и се надявам, че това няма да се
повтори.
В този смисъл считам, че присъдата е правилна, законосъобразна и моля
да я потвърдите.
Адв. П. – моля да ме освободите, защото имам въззивна мярка пред
други ваши колеги.
ПОДСЪДИМИЯТ – съгласен съм адвокатът ми да излезне.
ПРОКУРОРЪТ – реплика – тъй като защитата основно се спря за
неодобреното споразумение - никой не може да черпи нито права, нито
аргументи от едно неодобрено споразумение. Както е записано в закона, че
прокуратурата не може да черпи права от това, че подсъдимият се е подписал.
За неговото съдействие това законодателят е предвидил как да се отрази
- с намаляне с 1/3, така че не може 1000 метана да се направят, само защото
си е признал и е съдействал.
ПОДСЪДИМИЯТ ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА – съгласен съм с това, което
казаха адвокатите ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
6
Й. Р. – Бих се помолил на целия състав за първата ми грешка, повече не
може да се върне назад, признавам, направена е. Татко нямам, майка ми е
болна, аз самият се грижа и за цялото семейство, и за жена ми, и за децата.
Ако имате възможност да ми вярвате и да ми помогнете. От първия ден съм
признал и в полиция много са ме малтретирали, аз съм осъзнал от първия ден
моята грешка и бих Ви помолил колкото може да ми помогнете. Нормално е
когато човек сгреши – трябва да лежи, но колкото може да е по-малко.
На преводача А. Б. СЕ ИЗДАДЕ РКО от бюджета на съда за сумата от
150.00 лв. възнаграждение за направения превод в съдебно заседание, както и
50.00 лв. за пътни и дневни разноски.
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебен акт в срок.
Заседанието се закри в 11:20 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7