Номер 108613.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100501814 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 35761/10.06.2020г., депозирана от
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2,
действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.П, срещу Решение №
1834/13.04.2020г. на Районен съд–Варна, постановено по гражданско дело № 19181/2019г.
по описа на РС-Варна, 33-ти състав, В ЧАСТТА , в която е уважен предявеният от С. Х. В.
,ЕГН **********, с адрес: ******, действаща чрез пълномощника си адв. К.Т. от ВАК,
срещу въззивника иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и последният е
осъден да заплати на ищцата сумите в общ размер на 1324,02лв., получени без правно
основание по изп. д. №20107120400731/2010 г. на ЧСИ И.С., район на действие Варненски
окръжен съд, вписан с per. № 712 в Камарата на Частните съдебни изпълнители в Република
България, след прекратяването му по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и
неправилно. Конкретните оплаквания са за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че първоинстанционният съд не е приел за разглеждане и съответно не
се е произнесъл по въведеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане на
вземането на ищцата срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД за процесните суми с
вземането на дружеството срещу последната за сумата в размер на 11164,13лв.,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление, по който С. Х. В. е
поръчител /което вземане е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по
ЧГД № 9343/2010г. по описа на РС–Варна/, както и не допуснал поисканата във връзка с
това възражение съдебно-счетоводна експертиза. Не се оспорва фактът, че от въззиваемата
са събрани суми след настъпила перемпция и прекратяване по право на изпълнителното
дело спрямо нея на 12.07.2014г., но се поддържа, че не всички суми са събрани след
1
погасяване на задължението на ищцата за главницата по горепосочения договор за кредит на
12.07.2017г. Във връзка с това и позовавайки се на разпоредбата на чл. 103, ал.2 ЗЗД,
според която прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е
могло да бъде извършено преди изтичането на давността, въззивникът застъпва
становището, че прихващането между посочените вземания е допустимо. С оглед на
изложеното иска от съда да разгледа направеното в отговора на исковата молба възражение
за прихващане, да отмени решението на РС–Варна в обжалваната част и да постанови ново,
с което да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендират се и
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата, чрез пълномощника си адв. К.Т. от ВАК, е
изразила становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на РС–Варна е
правилно, законосъобразно, постановено при съблюдаване на материалноправните и
процесуалноправните норми, като излага подробни съображения в тази насока. С оглед на
това моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт да се потвърди.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството-въззивник, редовно
призовано чрез юрк. И.П, не изпраща представител. Депозирало е молба, в която поддържа
въззивната жалба, моли съда да се произнесе по направеното с отговора на исковата молба
възражение за прихващане, да отмени атакуваното решение в обжалваната част и да
постанови ново, с което предявеният от въззиваемата иск да се отхвърли изцяло. Претендира
разноски, за които представя и списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата, редовно призована, не се явява. Представлява се от мл. адвокат Р.Д.,
която оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор. Моли за присъждане на
разноски, за които представя списък и прави възражение за прекомерност на претендиранато
от дружеството-въззивник юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. д. № 19181/2019г. по описа на РС-Варна е образувано по
предявен от С. Х. В. , срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД – да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 1 418,62лв., получена без правно основание въз основа на разпределение по вече
прекратено на 13.08.2019г. изп. д. №20107120400731/2010 г. на ЧСИ И.С., район на действие
Варненски окръжен съд, вписан с per. № 712 в Камарата на Частните съдебни изпълнители в
Република България.
С атакуваното решение претенцията на ищцата е уважена частично – за сумата от
1324,02 лв, като съдът е приел, че вземането на С.В. за част от събраните суми, в общ размер
на 94,60лв., е погасено по давност към датата на подаване на исковата молба – 22.11.2019г.
В отхвърлителната част – до пълния предявен размер от 1 418,62лв, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че на 10.07.2008г. е сключен Договор за кредит за
текущо потребление между „Банка ДСК" ЕАД /като кредитор/ и С.Д.П. /като
кредитополучател/ за сумата от 11 200 лв.; че изпълнението на задълженията на
кредитополучателя е било обезпечено със сключения Договор за поръчителство от
2
10.07.2008г. между „Банка ДСК" ЕАД /като кредитор/ и ищцата С. Х. В. /като поръчител/; че
предвид неизпълнението по Договора за кредит от 10.07.2008г., по заявление на „Банка
ДСК" ЕАД, са издадени Заповед за незабавно изпълнение №5461/23.06.2010г. и
Изпълнителен лист от 23.06.2010г. по ЧГД № 9343/2010г. по описа на PC-Варна, срещу
кредитополучателя С.Д.П. и поръчителите С. Х. В. и Д.Н.И. за следните суми: 11 164,13лв. -
главница, ведно със законната лихва от 22.06.2010г. до окончателното изплащане; 2
819,68лв. - договорна лихва за периода от 23.01.2009г. до 22.06.2010г.; 1 585,27лв. -
лихва/такси закъснение за периода от 03.02.2009г. до 22.06.2010г.; 311,38лв. - заплатена
държавна такса; 561,00лв. - юрисконсултско възнаграждение; че по молба на „Банка ДСК"
ЕАД на 28.12.2010г., е образувано изп. дело №731/2010г. по описа на ЧСИ И.С., per. № 712
на КЧСИ, район на действие ОС Варна, срещу кредитополучателя С.Д.П. и поръчителите С.
Х. В. и Д.Н.И., за събиране на горепосочените суми.
От приложеното към гр.д.№1311/2019г. на ВРС изп. дело №20107120400731/2010г. на
ЧСИ И.С. се установява, че на 12.07.2012г. съдебният изпълнител, по молба на „Банка ДСК“
ЕАД, е наложил запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ищцата. След тази
дата липсват каквито и да било изпълнителни действия, както и липсват данни за постъпили
суми по изпълнителното дело от наложения запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата, поради което на 12.07.2014г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона
– чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Установява се от представените по делото Договор за покупко-продажба на вземания
от 03.07.2013г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД и
извлечение от приемо-предавателен протокол към същия, че последното дружество е
придобило вземането срещу С. Х. В. , произтичащо от Договор за поръчителство от
10.07.2008г. към Договор за кредит от същата дата с кредитополучател С.Д.П..
Въз основа на молба от 27.09.2013г., приложена по делото, "ОТП Факторинг
България" ЕАД е конституирано като взискател по изп. дело № 731/2010 г. по описа на ЧСИ
И.С. на мястото на цедента „Банка ДСК" ЕАД.
Видно от представеното по делото Удостоверение с изх. № 15769/13.08.2019г. от
ЧСИ И.С., в периода от 23.09.2014г. до 22.06.2018г. от С. Х. В. са събрани принудително
суми в общ размер на 1 418,62 лв.
По делото е приложено и гр.д.№1311/2019г. на ВРС, 11-ти състав, видно от което е,
че с постановено по него решение №3491/26.07.2019г., влязло в сила на 17.08.2019г., на
основание чл.439 ГПК е прието за установено в отношенията между настоящите страни, че
поради настъпила перемпция /на 12.07.2014г./ и изтекла давност /на 12.07.2017г./
възможността за събиране по принудителен път на вземането на "ОТП Факторинг България"
ЕАД срещу С. Х. В. , за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
9343/2010г. на ВРС и което е предмет на образуваното изп.дело № 20107120400731/2010г.на
ЧСИ И.С., е погасено.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
3
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Релевираното в жалбата оплакване е за допуснато от ВРС съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в това, че съдът не е приел за разглеждане и съответно не се е
произнесъл по въведеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане на
вземането на ищцата срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД за процесните суми, с
вземането на дружеството срещу последната за сумата в размер на 11164,13лв.,
представляваща главница по процесния договор за кредит, по който С. Х. В. е поръчител
/доколкото не всички суми са събрани след изтичане на давността за вземането на
въззивника/, както и не допуснал поисканата във връзка с това възражение съдебно-
счетоводна експертиза.
Настоящият състав намира това оплакване за неоснователно.
Както вече имаше повод да отбележи в Определение №2272/05.08.2020г. и с оглед
обстоятелството, че въззивната инстанция, така както и първоинстанционният съд, следи
служебно за правилната правна квалификация на предявените искове и възражения,
настоящият съдебен състав намира, че отправеното искане за компенсация не следва и не
може да бъде квалифицирано като възражение за прихващане. Прихващането се извършва
между две лица – физически или юридически, които имат насрещни, т.е. едно спрямо друго
вземания с предмет еднородни и заместими вещи или пари. В конкретния случай обаче се
касае за едно и също вземане – това за главницата по Договор за кредит № 11/8830362 от
10.07.2008г., разгледано през призмата на двете страни по него – кредиторът „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и длъжникът – ищцата С. Х. В. в качеството си на
поръчител по договора за кредит. Или иначе казано, удръжката на процесните суми от
ищцата е именно за погасяване на главницата по договора, с която иска да се извърши
компенсация въззивникът.
С оглед на това, така направеното от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД
възражение, че не всички суми са събрани след изтичане на срока на погасителната давност
за задължението на ищцата за главницата по договора за кредит, би могло да се разглежда
единствено като такова за наличие на правно основание за получаване на процесните суми
от въззивника. Такова възражение обаче се явява преклудирано от силата на пресъдено
нещо на Решение №3491/26.07.2019г., постановено по гр. дело № 1311/2019г. по описа на
РС–Варна и влязло в сила на 17.08.2019г., по иск на С. Х. В. срещу „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че С. Х. В. не дължи на ответното дружество сумата в размер
на 11164,13лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление, по
който тя е поръчител, както и лихвите върху тази главница, поради настъпила перемпция и
погасено по давност право на принудително изпълнение на вземанията. Такова възражение
за наличие на правно основание за получаване на процесните суми (свързано със
спиране/прекъсване на давност, действия на взискателя, препятстващи настъпването на
перемпцията по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК) въззивникът е следвало да направи в производството
4
по гр. дело № 1311/2019г. по описа на РС–Варна.
С оглед на изложеното, изключването на направеното от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД възражение от предмета на делото и отказът на първоинстанционния съд
да го приеме за разглеждане и да се произнесе по него, не представлява съществено
процесуално нарушение.
Доколкото от събраните в производството пред ВРС доказателства безспорно се
установява осъществяването на фактическия състав на чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и по-
конкретно, че процесните суми са получени от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД при
начална липса на основание – след настъпила перемпция по изпълнителното дело и погасено
по давност вземане на дружеството, и поради факта, че пред въззивната инстанция не са
представени нови доказателства, опровергаващи този извод, то предявеният от С. Х. В. иск
се явява основателен, от което следва уважаването му изцяло.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното искане в този
смисъл, на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, доказателства за извършването на които са
представени – договор за правна помощ и консултантско съдействие от 15.07.2020г. (л. 39),
ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено изцяло
в брой. Те следва да бъдат възложени в тежест на въззивника-ответник.
С оглед изхода на спора, разноски за въззивното производство не следва да се
присъждат на въззивника.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1834/13.04.2020г. на Районен съд–Варна, постановено
по гражданско дело № 19181/2019г. по описа на РС-Варна, 33-ти състав, В ЧАСТТА , в
която е уважен предявеният от С. Х. В. , ЕГН **********, с адрес: ******, срещу „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2, иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумите в
общ размер на 1324,02лв., получени без правно основание по изп. д.
№20107120400731/2010 г. на ЧСИ И.С., район на действие Варненски окръжен съд, вписан с
per. № 712 в Камарата на Частните съдебни изпълнители в Република България, след
прекратяването му по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19,
етаж 2, да заплати на С. Х. В. , ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 300 лева /триста
лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
5
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6