ПРОТОКОЛ
№ 5826
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 41 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Кавракова Аршева
СъдебниСтилиян В. Апостолов
заседатели:Валентин Б. Костов
при участието на секретаря Силвия С. Миронска
и прокурора Д. К. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева
Наказателно дело от общ характер № 20251100205367 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, се
явява прокурор Д. Г..
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. Б. - редовно уведомен, се явява лично.
ЗАЩИТНИКЪТ адвокат Л. Т. – редовно призован с връчено
съобщение на 27.10.2025 г. по реда на чл. 247в от НПК, се явява лично.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Б. Д. - редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, се явява лично.
ЗАЩИТНИКЪТ адвокат Г. М. – редовно уведомен, се явява лично.
ПОДСЪДИМИЯТ М. М. М. - редовно уведомен, се явява лично.
Адвокат А. А. – редовно уведомен, не се явява.
Представя се пълномощно за преупълномощаване от адвокат А. А. за
адвокат Г. М. за днешното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ М. М. М.: Желая за днешното съдебно заседание да
бъда защитаван от адвокат Г. М.. Съгласен съм с така извършеното
преупълномощаване.
1
ПОДСЪДИМАТА З. Е. С. - редовно призована, уведомена от предходно
съдебно заседание, се явява лично.
ЗАЩИТНИКЪТ адвокат Г. М. – редовно уведомен, се явява лично.
ПОСТРАДАЛИЯТ А. Т. З. съобразно обвинителния акт – редовно
призован с връчено съобщение по реда на чл. 247в от НПК за явяване в
разпоредително заседание на 30.10.2025 г. на пълнолетно лице от домашните
му на адреса по изисканата справка от съда, не се явява.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. Г. М. от ДП – се явява лично.
СЪДЪТ ИЗИСКВА СТАНОВИЩЕ ОТ СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА
ДЕЛОТO И РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото и на
разпоредителното заседание.
АДВ. Г. М.: Аз съм упълномощен в хода на досъдебното производство
като повереник на пострадалия А. Т. З.. Заявявам, че г-н З. няма да реализира
правата си в това производство като пострадал в качеството си на частен
обвинител и граждански ищец.
СЪДЪТ намира, че съгласно разпоредбата на чл. 247г, ал.2 от НПК
пострадалият е редовно призован за днешното съдебно заседание с връчено
съобщение преди повече от 7 дни, а именно на 30.10.2025 г. при което не се
сочат уважителни причини за неявяването му в днешното съдебно заседание,
поради което Съдът намира, че не са налице пречки по хода на
разпоредителното заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ ЛИЦА:
И. И. Б. – роден на ******** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, работи като: управител
на фирма, живущ в гр. София, кв.“Горубляне“, ул.“********, с ЕГН:
**********.
Самоличността на ПОДСЪДИМИЯ И. И. Б. снета по представена
2
лична карта.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на ПОДСЪДИМИЯ И. И. Б..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на ПОДСЪДИМИЯ И. И. Б. в настоящото
наказателно производство.
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. Б.: Разбирам правата си, предвидени в НПК.
Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
Г. Б. Д. – роден на ******** г. в гр. Пазарджик, българин, български
гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, работи във фирма
като: търговски представител, живущ в в гр. София, ж.к.“********, ЕГН:
**********.
Самоличността на ПОДСЪДИМИЯТ Г. Б. Д. снета по представена
лична карта.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на ПОДСЪДИМИЯ Г. Б. Д..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на ПОДСЪДИМИЯ Г. Б. Д. в настоящото
наказателно производство.
ПОДСЪДИМИЯ Г. Б. Д.: Разбирам правата си, предвидени в НПК. Не
правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
М. М. М. – роден на ******** г. в гр. Габрово, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, безработен, с
постоянен адрес в гр. София, ж.к. „******** , с ЕГН: **********.
Самоличността на ПОДСЪДИМИЯ М. М. М. снета по представена
лична карта.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на ПОДСЪДИМИЯ М. М. М..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на ПОДСЪДИМИЯ И. И. Б. в настоящото
наказателно производство.
ПОДСЪДИМИЯТ М. М. М.: Разбирам правата си, предвидени в НПК.
Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
З. Е. С. – родена на ******** г. в гр. София, българка, български
гражданин, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи като: офис
мениджър във фирма, с постоянен адрес в гр. София, ул. “********, ап. 1, с
ЕГН: **********.
Самоличността на ПОДСЪДИМАТА З. Е. С. снета по свидетелство за
управление на МПС №*********.
СЪДЪТ ВЪРНА свидетелството за управление на МПС на
ПОДСЪДИМАТА З. Е. С.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на ПОДСЪДИМАТА З. Е. С. в
3
настоящото наказателно производство.
ПОДСЪДИМАТА З. Е. С.: Разбирам правата си, предвидени в НПК. Не
правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на СТРАНИТЕ в настоящото наказателно
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на съдебния състав и
секретаря.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. Т.: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
прокурора и секретаря.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. М.: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
прокурора и секретаря.
СЪДЪТ, ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА
ВЗЕМАТ СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1 ОТ НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели съобразно
квалификацията на деянието и неговото местоизвършване, считам че делото е
подсъдно на СГС.
Считам, че няма основания за прекратяване или спиране по
наказателното производство.
Считам, че не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия, на пострадалия или на негови наследници.
Няма пречка в случай, че бъде направено искане от подсъдимите или
техните защитници делото да се разгледа по реда на особените правила, а
именно по реда на съкратеното съдебно следствие.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване
на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и за извършване на
съдебни следствени действия по делегация.
По т. 6 с оглед изтеклите срокове от датата на извършване на деянието
по отношение на обвиняемите лица няма взетите мерки за неотклонение.
4
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Т.:
Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, също като
колегата от прокуратурата считам, че делото е местно и родово подсъдно на
СГС.
Както и считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
По отношение на евентуално допуснатите съществено отстраними
процесуални нарушения, считам че такива в досъдебна фаза на
производството са допуснати, като съображения съм изложил подробно в
депозираното пред Вас становище.
С цел процесуална икономия, за да не губя времето на съда и на
колегите единствено ще щрихирам, че на първо място е налице неяснота на
обвинението поради липса на конкретика в него.
На първо място обвинителният акт изобилства от множество
правописни и пунктуационни грешки. Да, действително той трябва да бъде
правно издържан, но и лексикалната издържаност също е основно изискване.
По отношение на обвинителния акт уважаема г-жо Председател и
уважаеми съдебни заседатели абсолютна липса на конкретика има, тоест при
неясно обвинение, ние не сме наясно каква точно защита трябва да
ангажираме, за да може да защитим от тази неясна рамка, която трябва да се
види съдебното следствие.
На следващо място са налични множество разминавания между
обстоятелствена част и диспозитив и както колегата ще обърне по-голямо
внимание е налице неакуратно изписана правната квалификация. Отделно
също така се твърди, че деянието е извършено през далечната 2017 г., в
обвинителния акт са изложени твърдения за активирани СИМ карти две
години след деянието, така че аз лично не виждам каква връзка биха могли да
имат действия извършени през 2019 г. за помагачество на деяние, за което се
твърди, че е извършено две години по-рано. Това е накратко.
По другите точки, считам че на са налице основания делото да бъде
разглеждано по реда на диференцираните процедури.
Считам, че не се налага да бъде разглеждано при закрити врати,
пазначаване на резервен съдия или съдебен заседател, преводач, тълковник и
прочее, защитник също така.
Относно взетите мерки за процесуална принуда, не само по отношение
на моят подзащитен, но и по отношение на неговите съпроцесници, считам че
доколкото по отношение на тях вече дълги години не действа каквато и да е
мерка за неотклонение, виждате, че те се явяват пред Вас, демонстрират
коректност и липсата на мярка за процесуална принуда няма да повлияе в
5
негативен аспект на хода на съдебното следствие, ако Съдът прецени, че Т.а
следва да бъде проведено, а не да върне делото на прокурора за отстраняване
на, за мен поне, наличните множество допуснати съществени процесуални
нарушения, всички до едно за съжаление в ущърб на подсъдимите лица.
Към момента доколкото аз и колегата М. твърдим, че самото следствие
следва да бъде прекратено и делото върнато на прокуратурата, няма да правим
искания за събиране на нови доказателства.
Респективно по т.8 няма да взема становище.
АДВ. М.:
Делото е подсъдно на СГС.
Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
Относно т. 3 считам, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения. Същият не отговаря на
процесуалните стандарти залегнали в чл. 246 от НПК от задължителната
практика визирана в решение 2 от 2002 година.
На първо място касателно времето на извършване на деянието в
обстоятелствената част на обвинителния акт на стр. 2 се съдържат данни за
извършено деяние, като е посочен час на извършването 9:00 – 9:30 часа. На
тази страница се възпроизвеждат и показанията на свидетелите Й., П., Д., К..
На стр. 3 от обвинителния акт се посочва час 9:20 часа, като се
възпроизвеждат показанията на свидетеля А. З.. В заключителната част на
обвинителния акт на стр. 23 и стр. 24 се посочва час 10:00 часа. Липсата на
идентичност между обстоятелствена част и диспозитив всякога представлява
съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност за
организиране правилно на защитата и това процесуално нарушение е
неотстранимо.
На следващо място, относно изписването на правната квалификация на
подзащитните е посочено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1,т. 2, т. 7, ал. 3, т.
5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. Неясно е цифровото изражение на
правната квалификация, дали се касае за едно престъпление или за две
отделни, доколкото липсва каквато и да е привръзка и акуратен начин на
изписване цифровата правна квалификация.
Отделно от това ал. 3 на чл. 142 от НК не препраща към ал.2.
Непрецизността на цифровото изражение затруднява подзащитните ми да
разберат в какво са обвинени. Правната квалификация на деянието словесно и
цифрово следва да бъде посочена в заключителната част на обвинителния акт,
тоест следва да е налице единство между обстоятелствена част и диспозитив.
На следващо място в обвинителния акт не се сочат и липсват твърдения
за общност на умисълът между подзащитните ми за твърдяното деяние. Като
6
въз основа само на изложените факти за обективирани действия на дейците,
характеризиращи се с изолираност и самостоятелност, не може да се обоснове
извод за общ замисъл за постигане на престъпен резултат. В обвинителния акт
липсват каквито и да е факти относно обединяващият субективен елемент на
дейността на всеки един от подсъдимите, за да бъде обосновано съучастие.
Такъв пропуск е констатиран от САС в решение № 240 от 2022 г. по
ВНОХД № 518 от 2022 г., което е довело до отмяна на присъда и връщане на
делото със задължителни указания да бъде върнато на представител на СГП.
Намирам че, за да бъде реализирана наказателната отговорност на
подсъдимите лица и на подзащитните ми, че е подпомогнат извършителят,
следва се съдържат данни, че между извършителя и помагача е имало съгласие
за съвместно осъществяване на престъплението, уговорка за разпределение на
техните роли. Следва да са налични факти за обективна и субективна връзка
между съучастниците.
От субективна страна умисълът на помагача се изразява в това, че той
предвижда извършването на престъплението и неговите обществено опасни
последици като съзнава, че деянието му улеснява извършителя. В този смисъл
в обвинителният акт следва да се съдържат факти или твърдения, от които да
може да се направи извод, че подзащитните ми са съзнавали, че ще се
извърши някакво обществено опасно деяние. Такива данни действително
няма.
На последно място прави впечатление, че картите цитирани в
обвинителния акт завършващи на номера: 505; 271; 660 и 163 са активирани
седмица след твърдяното деяние, тоест деянието така, както е повдигнато по
обвинението, е било довършено и едва след това те са активирани. Това
поставя въпроса възможно ли е да има помагачество при довършено
престъпление, което категорично не може да има Т.а.
По същият начин стои въпросът относно твърдяното зареждане на СИМ
карти на 06.09.2017 г. от подзащитната ми С.. Няма как да улесниш някой да
извърши престъпление, след като той вече го е извършил.
Предвид изложеното, моля да върнете обвинителния акт на СГП.
В случай, че не приемете доводите на защитата за допуснати
съществени процесуални нарушения, желаем делото да бъде разгледано по
общите правила.
Искания по т. 5, нямаме.
Искания за събиране на нови доказателства, нямаме.
Кастелно мерките за неотклонение на подзащитните ми, в случая те
нямат и не се налага определянето на такива.
В случай, че не приемете доводите на защитата по т. 3, молим делото да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на свидетели или
вещи лица съобразно графика на съда.
7
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Поддържам казаното от защитника ми.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Поддържам казаното от защитника ми.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Поддържам казаното от защитника ми.
ПОДСЪДИМАТА С.: Поддържам казаното от защитника ми.
СЪДЪТ: Доколкото изложението на адв. Т. включва позоваване на
писмено становище, което към часът на провeждане на съдебното заседание
не е докладвано на Председателя на състава и Съдия – докладчик,
СЪДЪТ разпорежда почивка от 10 минути за осигуряване на същото
от електронната система.
СЛЕД ПРОВЕДЕНАТА ПОЧИВКА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОДЪЛЖАВА В СЪЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, ПРОКУРОР,
СЕКРЕТАР И СТРАНИ.
Като СЪДЪТ докладва постъпило становище от адв. Т. с вх.№ 133577
от 10.11.2015 г.
Предоставя копие от същото на прокуратурата за запознаване.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с така представеното становище от адв. Т..
ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ /поотделно/: Запознати сме със същото.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаема г-жо Председател, ще взема общо становище по възраженията
наведени от адв. М. и адв. Т.. Считам, че не са налице твърдяните от защитата
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правата на подсъдимите. Само с оглед на процесуална икономия ще взема
отношение по две от възраженията на колегата М.. Твърди се, че е налице
разминаване между обстоятелствената част и диспозитива досежно часът на
отвличане възприет от различните свидетели, доколкото всеки от свидетелите
възпроизвежда свои собствени лични възприятия и не е необходимо да имаме
астрономическа точност до секундата отразена като в указание досежно
възприетото отвличане.
Що се отнася до активацията на част от СИМ картите след датата на
отвличането, следва да се отбележи, че при подобен род престъпления често се
сменят СИМ карти, почти никога не се използва два пъти една и съща карта,
така че аз не считам, че това е съществено процесуално нарушение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание в 16:00 часа.
8
Съдебното заседание продължава в 16:57 часа в същият съдебен
състав, прокурор, секретар и страни.
СЪДЪТ,след като изслуша становището на страните и след съвещание
по реда на чл. 248, ал.1 от НПК намира следното:
В настоящото производство СЪДЪТ е длъжен да се произнесе по
инкорпорираните въпроси по чл. 248, ал.1 от НПК.
На първо място СЪДЪТ разглежда въпроса дали делото е подсъдно на
Съда. Съдът запознавайки се с материалите по делото и текстовата и цифрова
квалификация по повдигнатите обвинения касателно подсъдимите лица,
намира че с оглед родовата и местната подсъдност, делото му е подсъдно.
Разглеждайки материалите по делото и съобразявайки основанията за
прекратяване и спиране на наказателното производство, Съдът преценява, че
такива не са налице.
Съдът е длъжен да се произнесе и допуснато ли е на досъдебно
производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на
пострадалия в досъдебното производство. Дефинициите за съществени и
отстраними нарушения на процесуални правила са инкорпорирана в чл.249,
ал.4 от НПК.
В настоящото производство Съдът, след като изслуша становището на
страните и съобрази същите, намира следното:
От страна на прокуратурата се изтъква, че нарушения в хода на
досъдебното производство не са допуснати. На противното становище са
защитниците на подсъдимите. В приложеното писмено становище подкрепено
и от адв. Т. с аргументи в съдебно заседание се твърди, че обвинителният акт е
езиково небрежен и стилистично хаотичен, което подкопава неговата
юридическа яснота и убедителност. Съдът се съгласява, че сезиращият съда
документ не е лексикално и граматически издържан, но в принципен план
това не е основание за автоматично свеждане на извод, че в него липсва
юридическа обосновка. Същевременно обаче съдът е съгласен, че
фактологичното изложение в акта е фрагментарно без вътрешна хронология и
причинно- следствена логика, какъвто е наведеният укор от страна на
защитата. Вярно е частично съждението от страна на защитата в лицето на
адв. Т., че в обвинителния акт липсва конкретно описание на действията, чрез
които И. Б. е осъществил твърдяното помагачество. Макар според съда да
липсва описание на причинно-следствената връзка между твърдяните от
прокурора действия осъществени от И. Б. и осъществяване на така твърдяното
деяние. Съдът не е съгласен с направеното заключение от адв. Т., че при липса
на установен извършител е невъзможно да се изведе причинно-следствената
връзка между поведението на предполагаемия помагач и престъпния резултат.
9
Дори при неустановен извършител (такава каквато е конструкцията на
обвинението в казусната конкретика) това е възможно, но следва да бъде
описано.
Настоящият съдебен състав се съгласява с направената обструкция от
страна на защитника, че е съществена слабост на обвинителния акт липсата на
обосноваване на общността на умисъла на обвинените помагачи с
извършителите и че това води до извод, че така формулираното обвинение не
е достатъчно ясно, конкретно и пълно. Във възраженията на защитника Т. е
отбелязано, че в обвинителния акт липсва ясно очертан времеви и
пространствен контекст на твърдяното участие на подсъдимите лица. Това
обстоятелство се отбелязва от страна и на адвокат М., който изрично посочва,
че в обвинителния акт в обстоятелствената част се твърдят факти за
извършване на деянието от страна на неустановените извършители за
30.08.2017 г. около 09-09.30 часа, в което време е осъществено твърдяното
отвличане, а в диапозитивната част е посочен час около 10 часа. Съдът ще
коментира, че действително е налице разминаване в обстоятелствената част на
обвинителния акт и неговият диспозитив относно часовата рамка на
обвинението, но в принципен план дата и година е посочена. По отношение на
пространствения контекст на твърдяното участие е налице същностен проблем
по отношение на така повдигнатото обвинение касателно Г. Д. и З. С.,
доколкото описаната деятелност в обстоятелствената част на акта е за
извършени действия от страна на същите е на територията на Република
Сърбия, а в диспозитивната са обвинени за действия на територията на
с.Герман.
В обвинителният акт действително и както е посочил адв. Т. са налице
отбелязвания на стр. 11 /л.9 от делото/, параграф шести за това, че две от
СИМ картите са активирани на 08.08.2019 г., което в действителност е 2
години след обсъжданите събития. В принципен план съдът намира, че това
би могло да се тълкува като фактическа грешка в обвинителния акт, но в
останалата си част той притежава твърде много дефицити от гледна точка на
изискуемото му съдържание по чл. 246 от НПК и само ще отбележи, че
подобно обстоятелство е факт.
Адв. М. прави възражение на така дефинираната цифрова квалификация
от страна на държавния обвинител по отношение на обвинението и на
четиримата подсъдими. Съдът констатира, че в самият обвинителен акт, както
в обстоятелствената част така и в диспозитива е повдигнато обвинение на
четиримата подсъдими по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7 , ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 4. вр. ал. 1 от НК. Прав е защитникът, че в действителност
привръзка между ал. 3 и ал. 2 в обвинителния акт като да не е сторено в
цифровата квалификация на обвинението, за което са привлечени четиримата
обвиняеми, но съдът не намира, че соченото се явява съществено процесуално
нарушение, доколкото очевидно прокурорът има в предвид квалификация по
чл. 142, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1 от НК, като в случая
единствено не е направена привръзката между ал. 3 и ал. 2 от НК. По
10
отношение на направената обструкция от страна на защитника М. за това, че в
обвинителния акт липсват факти относно общност на умисъла от страна на
помагачите с неустановените извършители съдът ще коментира, че е
солидарен с така направеното възражение. Основателна е и направената
констатация от страна на процесуалния представител адв. М. по отношение на
обстоятелството, че в обвинителния акт са описани факти по отношение на
обвиняемата С. и по отношение на обвиняемият Д. следващи така
извършеното деяние на 30.08.2017 г., като съображенията за това си съждение
съдът ще развие по нататък.
Обвинителният акт е внесен срещу И. И. Б., М. М. М., Г. Б. Д. и З. Е. С.,
като на всеки един от тях е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.
4 вр. ал. 1 от НК. В така повдигнатото обвинение на всеки от подсъдимите е
дефинирано, че на 30.08.2017 г. на ул.“Хан Крум“ до гробищен парк в с.
Герман в съучастие помежду си като помагачи, умишлено всеки един от тях е
улеснил извършването на престъпление, от лек автомобил „Мерцедес“, модел
ЕС 500 с ДК № ******** на неустановени по делото лица да отвлекат А. З.,
като дейците по делото са били въоръжени, деянието е било извършено от две
и повече лица с користна цел и освобождаването на отвлечения е поставено в
зависимост от изпълнение на определено условие от страна на трето лице – да
бъде платен откуп в размер на 321 000 евро от Т.С. З.. Различията в така
повдигнатото обвинение по отношение на всеки от подсъдимите се изразява в
характера на набавените средства, представляващи по съществото си
помагаческата дейност, в която са обвинени. Всеки от подсъдимите е обвинен
в извършване на физическо помагачество с различен обхват на извършената
деятелност. Съобразно правната теория помагачеството е възможно да
предшества или да съпътства изпълнителното деяние на извършителя.
Умисълът на помагача предвижда извършването на престъплението и
неговите обществено опасни последици, като помагача съзнава, че деянието
му улеснява извършителя. Във волево отношение той цели или се съгласява с
улесняването и с извършването на престъплението, като иска или допуска
неговия престъпен резултат.
Касателно И. Б., същият е обвинен, че преди отвличането е подготвил
заедно с М. М. автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с ДК № ******** с
поставени на него табели ******** и лек автомобил марка „Шкода“ модел
„Фабия“ с поставени на него рег.табели ********, като ги закарал в гараж в
кв.“Горубляне“, за да бъдат затъмнени задният и страничните им прозорци, с
които автомобили е транспортиран А. З. след отвличането му.
Обвинението на М. М. е със същото съдържание. В обстоятелствената
част на обвинителния акт са описани факти като и двамата са действали като
помагачи помежду си и с Г. Д. и З. С., като помагачи и в съучастие с
неустановени по делото лица като извършители. В обстоятелствената част на
обвинителният акт са описани факти за това, че на 22.08.2017 г. Б. и М. са
докарали „Шкода-Фабия“ с ДК № ******** в гаража в кв.“Горубляне“,
ул.“Витоша“ 12 за поставяне на фолио и Т.а било поставено от свидетелката
11
Й.а и свидетеля Д., като на 23.08.2017 г. И. Б. и М. М. отишли в гаража, за да
вземат автомобила. По отношение на автомобила „Опел-Астра“ се сочи
единствено, че свидетелката Й.а се е обадила на свидетеля Д. да помогне за
затъмняването на две предни странични стъкла на автомобил „Опел-Астра“,
както и че свидетелят Д. от свидетелката Й.а разбрал, че този автомобил е
поръчан от И. Б.. В следващият абзац се заявява от държавния обвинител:
„Свидетелят изразява предположение, че автомобила е бил докаран от
обвиняемия М. М.. Единственото декларативно твърдение от прокурора на
стр.5 /л.6 от делото/ от обвинителния акт е, че: „По разследването е
установено, че автомобилите използвани при отвличането на пострадалия А.
З. са „Шкода-Фабия“ с поставени на нея рег.табели ******** и „Опел-Астра“ с
поставени на нея рег.табели ********, същите излизат от района на
кв.“Горубляне“. Шкодата се насочва към с.Герман, а „Опел“-а продължава към
с.Панчерево.“ Държавният обвинител не е изложил никакви факти,
установяващи каквато и да било връзка на действията на И. Б. и М. М. на
23.08.2017 г. касателното лекият автомобил „Шкода-Фабия“ с така
извършеното и твърдяно от него отвличане от неизвестни извършители. По
отношение на автомобил „Опел-Астра“, както бе посочено по-горе се твърдят
двукратно различни обстоятелства, че автомобила е поръчан от И. Б. и
предположения, че е докаран от М. М., като обвинителя гради тезата си не на
факти, а на преразказ на субективни предположения на свидетел. Неясно
остава и в обвинителния акт как тези действия описвани като деятелност на
двамата подсъдими около седмица преди датата 30.08.2017 г. са извършени с
общ умисъл с неизвестните извършители, които са били въоръжени, повече от
две лица, действали са с користна цел и освобождаването на отвлечения е
поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на
трето лице.
Тук е мястото да се посочи и че в обвинителния акт е описана деятелност
на неустановени лица по искане на сума от 2 милиона и половина евро от Т. З.,
чрез SMS комуникация стартирала на 31.08.2017 г. и никъде не са описани
факти за датата 30.08.2017 г. за това, че освобождаването на отвлечения е
поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на
трето лице, а именно да бъде платен откуп в размер на 321 000 евро. Описана
е комуникация за 31.08.2017 г., 01.09.2017 г., 04.09.2017 г., 06.09.2017 г.,
08.09.2017 г. и за съвършено различни суми и условия на откупа включително
и същият в какви купюри да бъде. Единствено се сочи, че сумата от 321 000
евро (спомената в диспозитива на обвиненията и на четиримата) е хвърлена от
мост на АМ „Тракия“ и то на 09.09.2017 г.
Прокурорът следва да опише в обвинителния акт по какъв начин се е
осъществило чрез помагаческата дейност на посочените двама подсъдими
именно твърдяното престъпление, като конкретизира времеизвършването му,
взаимодействието и отношението на помагачите към извършителите,
доколкото субективният елемент на престъплението, което твърди и
взаимовръзката им с предмета на доказване следва да е ясен.
Касателно подсъдимия Г. Д. набавянето на средства при извършената от
него помагаческа дейност в твърдяното престъпление се е изразила в набавяне
12
на мобилни телефонни апарати „Нокиа“ с ИМЕЙ 358908078293562, „Нокиа“ с
ИМЕЙ 358908078294081 и „Нокиа“ с ИМЕЙ 353686083879386 използвани
при преговорите за освобождаване на А. З.. В описателната част на акта се
сочи (на стр.10 – л.8 гръб от делото), че същият е закупил на 08.08.2017 г. в
град Пирот общо 5 броя мобилни телефона, включително и изброените три в
диспозитивната част на акта. Единствено е посочено в обвинителния акт, че
мобилните карти 381656167556 и 38165616755, които преговарят със
свидетеля Т. З. са активирани на 08.08.2017 г. в град Д.град (л.9 – лице от ОА)
и че телефонните номера **************, ****************, с които
продължават преговорите с Т. З. са активирани на 06.09.2017 г. в гр.Пирот,
Сърбия (л.9 – гръб от делото). Твърди се на стр.7 и стр.8 от ОА (л.7 и л.8 от
делото), че с определени СИМ карти (общо 7 броя) е осъществявана
комуникация със свидетеля Т. З. в периода от 31.08.2017 г. до 09.09.2017 г. за
заплащане на откуп за сина му. Никъде в обвинителния акт не се сочи дали
сочените мобилни номера са активирани с твърдените като закупени от Г. Д.
мобилни апарати на 08.08.2017 г., не се твърди и чрез тях да е осъществявана
комуникация. Съвсем друг въпрос е, че закупуването на мобилни телефони с
определени ИМЕЙ номера повече от двадесет дни преди датата 30.08.2017 г. и
начина на осъществяване на причинно-следствената връзка между набавянето
на средства (както твърди прокурора) и осъществяване на твърдяното
престъпление следва да бъде обосновано в акта, за да е ясен предмета и
обхвата на доказване по делото, включително и от субективна страна за дееца.
Г. Д. е обвинен, че е предоставил личния си автомобил „Опел-Астра“ с
рег.№ ********, с поставени на него табели ********, с който е
транспортиран А. З. след отвличането му в диспозитива на обвинителния акт.
В обстоятелствената част на обвинителния акт такива факти не се описват.
Твърди се, че същият е придобил на 28.04.2017 г. лек автомобил „Опел-Астра“
с ДК № ********, че автомобила е конкретна марка, модел, тип на купето и са
посочени други белези на лекият автомобил. Посочено е, че автомобилът по
марка, модел, тип на купето, цвят и други белези напълно отговаря на „Опел-
Астра“, на който на 30.08.2017 г. е прекачен и превозен А. З., както и че на
14.09.2017 г. е подал заявление Г. Д. за прекратяване на регистрацията на
личният му автомобил „Опел-Астра“. Никъде в обстоятелствената част на
обвинителния акт не се сочи на кого, как, по какъв начин и защо е предоставен
притежавания от него лек автомобил. От обстоятелствената част на
обвинителния акт излиза, че същият е притежавал лек автомобил и прекратил
регистрацията му и то в период коренно различен от датата на твърдяното
престъпление.
Подсъдимата З. С. обвинена за това, че е набавила СИМ карти на
сръбски мобилни оператори и заредила с кредит предплатени СИМ карти с
номера +************, ****************използвани при преговорите. И
трите карти са закупени според обстоятелствената част на обвинителния акт
(стр.12 от ОА – л.9 от делото) на 06.09.2017 г. в град Пирот, като С. е поискала
да се зареди кредит в предплатените СИМ карти, което е шест дни след
твърдяното отвличане от прокурора на свидетеля А. З.. Сочи се в
обвинителния акт и че с тези телефонни номера продължават преговорите с Т.
13
З.. Такива факти са изложени за датите 07.09.2017 г., 08.09.2017 г. и 09.09.2017
г. в обвинителния акт. Очевидно обвинителят обосновава действия по
физическо помагачество с описаната фактология касателно З. С., съпътстващо
изпълнителното деяние. Както обаче бе посочено по-горе е налице
принципното противоречие в обвинителния акт, касаещо времето на
осъществяване на инкриминираното деяние съдържащо всички
инкриминирани от прокурора квалифициращи обстоятелства, включително и
квалифициращия признак по чл. 142, ал. 3, т.5 от НК с посочените от него
факти за поставяне на условия на свидетеля Т. З. и искане на суми от него на
конкретни дати.
Прокурорът следва да съобрази въпросните обстоятелства, доколко е
юридически, а и фактически невъзможно едно лице да бъде обвинено за
предхождащо действията му събитие, доколкото С. е обвинена за
осъществяване на деяние на 30.08.2017 г., а описаните схематично и не в
конкретика нейни действия са за 06.09.2017 г., като причинно-следствената
връзка изцяло се губи, ако прокурорът твърди, че деянието на неизвестните
извършители с всичките му квалифициращи признаци е приключило времево
на 30.08.2017 г.
В тази връзка следва да се посочи начина на осъществяване на
въпросното деяние от прокурора, като се посочи причинно-следствената
връзка на действията й като помагач по евентуално набавяне на СИМ карти и
зареждане на предплатени такива с осъществената деятелност от
неустановените по делото извършители, доколкото предмета на доказване
следва да е очертан както в обективната му фактология, така и в субективното
му изложение, за да е наясно лицето срещу кои факти се защитава. Следва да
се изложат и факти от прокурора за твърдяната от него користна цел на
въпросното описано от него престъпление.
С оглед на горното СЪДЪТ намира, че е нарушено правото на всички
подсъдими да разберат за какво престъпление са привлечени в това им
качество, доколкото обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.
246, ал. 2 от НПК. В обвинителния акт е налице неяснота и противоречие
относно времето на извършване на твърдените престъпления, а ако се съди по
описаните факти относно деятелността на подсъдимите Д. и С. и относно
мястото на извършване на инкриминираните деяния, доколкото се описва
деятелност на същите на територията на гр.Д.град и гр.Пирот в Република
Сърбия за Д. и гр.Пирот Република Сърбия за С.. Не е изяснен и начина на
извършване на деянията за всички подсъдими. Това представлява съществено
и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което е довело до
нарушаване на процесуалните права на всички обвиняеми, поради което
досъдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на
прокурора.
СЪДЪТ с оглед направените изложения в днешното съдебно заседание
намира, че в случая с оглед процесуалното развитие на делото намира, че не
следва да се произнася по точките от четвърта до осма по чл. 248, ал. 1 от
НПК, доколкото по делото следва да бъде прекратено съдебното производство
14
и делото върнато на прокурора за отстраняване на съществените и отстраними
процесуални нарушения.
Водим от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НОХД № 5367/2025 г. по описа на СГС, НО, 41 състав е подсъдно на
СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
НЯМА основание за прекратяване и спиране на наказателното
производство по НОХД № 5367/2025 г. на СГС, НО, 41 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 5367/2025 г. на
СГС, НО, 41 състав поради допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното
производство касаещи обвиняемите лица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест по реда на чл.
249, ал. 3 от НПК.
Съдебното заседание приключи в 17:20 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15