№ 3802
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110204753 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4753 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Б. Т. срещу Наказателно постановление № 22-4332-
024295/19.11.2022 г., издадено от Началник сектор в ОПП-СДВР, с което на М. Б. Т., ЕГН-
********** са наложени административни наказания, както следва: по т.1- "Глоба" в размер
на 20 (двадесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДП и по т. 2- "Глоба" в размер на 100 (сто) лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 2 месеца за извършено административно нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП,на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява. Ползва процесуален представител-адв.
Б. П. от АК-Враца, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.
Излага довод за неосъществени състави на нарушения. В жалбата са релевирани доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Моли се съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и поради липса на
1
доказателства за осъществяване на нарушенията. Претендира присъждане на направените
пот жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна—редовно призован, не се явява и не изпраща свой процесуален
представител.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На дата 27.12.2021 г., около 09,30ч.ж-лят М. Т. управлявала л.а „Фолксваген „ с рег. №
*** и се намирала в гр. София, на бул. "Ломско шосе" до № 134 с посока от ул.“Хан
Кубрат“ към ул“Бели дунав“. В лявата лента на движение управлявал л.а „БМВ“ с рег. №
***, водачът Д. Д.. При предприетото навлизане в неговата лента за движение преди да
спрат на светофарната уредба водачът на л.а „Фолксваген„ с рег. № *** ударила
страничното огледало на л.а „БМВ“ с рег. № ***. Св. Д. заявил, че следва да спре, но тя
продължила движението си, поради което подал сигнал за ПТП-то. Пристигналият на
мястото на произшествието служител на ОПП-СДВР-св. Д.Г. съставил Протокол за ПТП и
скица на произшествието. Снети били сведения от св. Д. Д. и по негови данни била
изготвена докладна записка. Преписката била изпратена в ОПП-СДВР. Жалбоподателят М.
Т. попълнила декларация, че на 27.12.21г. е управлявала лекия автомобил „Фолксваген „ с
рег. № *** и на процесното място е реализирала ПТП, но е напуснала мястото поради
ангажираност.
Въз основа на изготвената докладна записка, протокол за ПТП, както и попълнените от
двамата водачи декларации мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР- акт. А. С. съставил АУАН с
бл. № 189823/10.11.2022 г. на ж-ля М. Б. Т. за нарушения на чл. 20, ал.1 от ЗДП и на чл. 123,
ал.1, т. 3, б“в“ от ЗДП. В акта било отразено, че жалбоподателят поради недостатъчен
контрол в/у МПС-то допуска ПТП, след което не остава на местопроизшествието и и не
уведомява органите на МВР по територия.
АУАН бил връчен и подписан от жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите –А.
С., А. С.Д.Г., Д. Д.; Протокол за ПТП; скица на ПТП; Справка-картон на водача; Докладна
записка; Декларации; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът намираизложената фактическа обстановка за безспорно доказана от събраните
по делото доказателства. Следва да се отбележи, че показанията на св. Д. Д. съдържат
2
информация относно собствените му действия на процесната дата при управление на лекия
автомобил „БМВ“, времето и мястото на произшествието, действията на водача на лекия
амтомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, настъпилия удар, както и последвалите действия на
водача по наспускане на мястото на произшествието. От възпроизведеното от св. Д. Д. се
установява, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ е спряла след настъпилото ПТП,
че е предложил да спре, но тя е продължила движението си и напуснала мястото на
произшествието, поради което и е последвало подаването на сигнал за ПТП. Св. Д. Д. дава
информация и за действията на пристигналите служители на ОПП-СДВР по съствяне на
протокол за ПТП и снемането на сведения от него.
По делото като свидетел са разпитани актосъставителят А. С. и св. Г. Д., които не
дават конкретни данни относно извършената проверка при посетеното ПТП, нито за
съставянето на АУАН-от страна на актосъставителя. Доколкото свидетелите не дадоха
сведения във връзка с обстоятелствата по произшествието и извършената проверка, се
наложи предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения АУАН и на изготвената
Докладна записка при посетеното ПТП, като след предявяването потвърдиха участието си в
служебно качество, но не дадоха допълнителни данни поради липса на действително
съхранен спомен за събитията, свързани със съставянето на акта и на докладната записка.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК, като относими към
предмета на доказване по делото.
В обобщение, съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели като
логични, последователни и правдиви и от изложеното от тях и от писмените доказателства
прие, че са налице доказателства, свързани с осъществяването на нарушенията от ж-ля М. Т..
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съдът констатира, че издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания
на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т.
2. 1, вр. 1.3.1 и т. 3. 6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на дадените в нормата
на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Съдът при извършената проверка, намира, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не са описани с
нужната пълнота и яснота фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното на всяко едно
от вменените на жалбоподателя административни нарушения.На ж-ля М. Т. е вменено
осъществяването на административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДП. В
3
обстоятелствената част на АУАН и в НП е прието, че на 05.11.2022г. е „не контролира
превозното средство, което управлява“ и е допуснала ПТП. В хода на производството по
несъмнен начин бе установено осъществяването на нарушението. Наред с това съдът
констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. От текстовото описание на нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДП по
т. 1 от НП не става ясен механизмът на настъпилото произшествие и обстоятелствата,
свързани с реализираното ПТП, обвързващи водача на л.а „Фолксваген“ с рег. № *** с
такова неправомерното поведение, водещо до липса на достатъчен контрол върху
автомобила. Цитираната като нарушена разпоредба предвижда общото задължение на
водачите да контролират непрекъснато управляваното от тях превозно средство. Именно
поради общия си характер актосъставителят и АНО е следвало да детайлизират и изрично да
уточнят загубата на контрол върху автомобила до какво несъответно на пътната ситуация
поведение е довело – дали е при извършвана маневра от водача, дали е при движение напред
или назад, с коя част на МПС-то, което е управлявал е ударил другия автомобил. Липсата на
излагане на тези конкретни елементи, предпоставящи част от обективната страна на
нарушението, води до неяснота на административното обвинение и се явява съществено
проицуално нарушение, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на
производството.
Ето защо, съдът намира, че издаденото НП в частта по т.1 следва да бъде отнемено
като незаконосъобразно.
Относно нарушението по т.2 на НП:
Издаденото НП се явява незаконосъобразно в частта му, касаеща административното
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДП. Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДП
ангажира водачът на пътното превозно средство, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди „… и между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието…да уведомяват
съответната служба за контрол”. В съставения АУАН от обективна страна е отразено, че ж-
лят „не остава на местопроизшествието и не уведомява органите МВР по територия. От своя
страна АНО в обстоятелствената част на НП е приел и наличието на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП. Видно от въведената фактическа обстонавка от АНО е, че е
ангажирана отговорността на жалбоподателя „допускането на ПТП“ и при наличие на
разногласия относно обстоятелствата за ПТП-то, го напуска, не уведомява службата за
контрол и не изпълнява указанията . Никъде в обстоятелствената част на съставения акт и
тази на НП не е посочено, че са причинени имуществени вреди и какви. Предвид събраните
в хода на административнонаказателното производство данни, които са били известни на
актосъставителя е следвало от обективна страна да е налице отразяване на това
обстоятелство, явяващо се елемент от обективната страна на нарушението, което съответно
да бъде съобразено и от АНО при описание на същностните признаци на състава на
нарушението. В този смисъл е допусната неяснота на обвинението, изразяваща се в липсата
на пълно описание на нарушението с оглед субсумирането му под състава на нормата на
4
чл.123,ал.1, т.3, б“в“ от ЗДП. В допълнение следва да се посочи, че е налице и неяснота във
връзка с въведеното наличие на разногласия м/у водачите на двата автомобила, доколкото
св. Д. не даде данни в тази насока, а се установи, че лекият автомобил, управляван от ж-ля
М. Т., не е спрял след настъпилото ПТП, а той самият е констатирал причиненявянето на
имущуствени вреди. В случая жалбоподателят като водач на лекия автомобил“Фолксваген“
е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 123 от ЗДП , но не и описаното в АУАН и
НП такова. Пропускът на АНО да изложи всички елементи от този състав на нарушение и да
обоснове вменяването на нарушението на жалбоподателя, е съществено процесуално
нарушение, което възпрепятства правото на жалбоподателя да разбере в пълнота
повдигнатото му административно обвинение и съответно-да организира защитата си по
него.
По изложените съображения съдът намира, че НП следва да бъде отменено и в частта
по т.2.
На основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 АПК в тежест на бюджета на органа,
издал отмененото НП, следва да се възложат разноските на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение по делото – 1100(хиляда и сто) лева. Представени са доказателства за
извършване на този разход, съответно същият следва да бъде присъден в тежест на
въззиваемата страна.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-024295/19.11.2022 г., издадено от
Началник сектор в ОПП-СДВР, с което на М. Б. Т., ЕГН-********** са наложени
административни наказания, както следва: по т.1- "Глоба" в размер на 20 (двадесет) лева за
извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от
ЗДП и по т. 2- "Глоба" в размер на 100 (сто) лева и "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 2 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в"
ЗДвП,на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на жалбоподателя М. Б. Т., ЕГН-**********
сумата от 1100(хиляда и сто) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6