Решение по дело №584/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260342
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20215310100584
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                   18.10.2021г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесети септември две хиляди двадесет и пръва година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 584 по описа за 2021г. и като обсъди:

           

Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът “Профи кредит България” ЕООД твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №********** от 03,08,2018г., по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 3000 лева, която е следвало да бъде върната, ведно с лихва от 41,17% годишно в срок от 36 месеца на 36 месечни вноски от 146,39 лева при ГПР 49,90%. Освен това той е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу цена от 3801,96 лева, която също се дължи на 36 месечни вноски от 105,61 лева. Общият размер на погасителната вноска е 252 лева, а общо дължимата сума – 9072 лева. Ищецът е изправна страна по него, като част от сумата от 2656,68 лева е използвана за погасяване на задължение по друг договор между страните, а разликата от 343,32 лева е предоставена на ответника на 03,08,2018г. На 21,06,2019г. той е подал зявление за промяна на погасителния план чрез отлагане на една погасителна вноска - №9. Поради това страните са уговорили погасяването да стане на 37 вноски.

Ответникът е заплатил осем пълни вноски и една частично, поради което ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем от датата на уведомяването на длъжника за това или от 11,08,2020г. Първата незаплатена вноска е от 02,07,2019г., като за периода от тази дата до 11,08,2020г. се дължи договорна лихва в размер на 1118,55 лева. От общо дължимото възнаграждение за пакет от допълнителни услуги са заплатени 851,28 лева, а разликата е 2950,68 лева. За периода от изпадане на длъжника в забава 03,05,2019г. до обявяване на предсрочната изискуемост се дължи и обезщетение за забава в размер на 337,54 лева. Общо платената сума е 2058,80 лева, от които 2022,40 лева – задължения по договора, 6,40 лева лихви за забава и 30 лева такса по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. За събиране на дължимите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2020/2020г., по което съдът е разпоредил на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжникът е подал възражение срещу нея. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2607,54 лева главница, 1118,55 лева договорна лихва, 2950,68 лева възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 337,54 лева лихва за забава до 11,08,2020г., ведно с обезщетение за забава в размер на 127,94 лева за периода от 11,08,2020 до 19,10,2020г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

 Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че претенциите за договорно възнаграждение и за възнаграждение за закупен „пакет допълнителни услуги“ се основават на неравноправни клаузи, които са нищожни. Клаузата за заплащане на договорна лихва е нищожна и поради противоречие на добрите нрави. Ето защо той не дължи претендираните суми за такива, а платената част от задължението за цена на допълнителен пакет услуги от 851,28 лева следва да се отнесе към главницата.      

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. №2020/2020г. по описа на АРС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на предявения установителен иск, както и че срещу нея е подадено в срок възражение от длъжника. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ от 03,08,2018г., по силата на който ищецът е предал в заем на ответника сумата от 3000 лева, а той се е задължил да я върне на 36 месечни вноски, ведно с договорна лихва от 2270,04 лева. Освен това е поел задължение да заплати сумата от 3801,96 лева, също на 36 вноски от 105,61 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.  Общото задължение по договора е 9072 лева, а на общият размер на вноската е 252 лева.

От изложените в исковата молба твърдения е видно, че ответникът е изпълнил частично същото, като е заплатил на ищеца общо сумата от 2058,80 лева, с които кредиторът е приел, че се погасява номинал в размер на 2022,40 лева, обезщетение за забава в размер на 6,40 лева и 30 лева такса за извънсъдебно събиране на вземането. 

При преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 41,17%. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Поради това възражението, че клаузата, с която е уговорен този размер, е нищожна е основателно и не се дължи уговорената договорна лихва, съответно искът за заплащане на такава в размер на 1118,55 лева е неоснователен. 

Второто възражение на ответника е свързано с действителността на уговорката за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

По настоящото дело не се спори и се установява, че с процесния договор за потребителски кредит страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение за пакета в размер на 3801,96 лева. Настоящият състав намира това споразумение за нищожно на осн.чл. 21, ал.1 от ЗПК, тъй като същото е договорено в противоречие на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Включените в допълнителния пакет услуги по същество представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Регламентираните в чл.10а, ал.1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай обаче посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора - конкретно тези описани по т.2, т.3 и т.4 от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и на кредитодателя по отношение на описаната по т.1 допълнителна услуга, като по отношение на нея съдът намира, че те по своята същност е действие по усвояването на кредита. Ето защо възражението, че не дължи сумата, представляваща стойността им, е основателно. Поради това искът за признаване на установено, че дължи сумата от 2950,68 лева е неоснователен.

С оглед на горното ответникът дължи само главницата по сключения между страните договор или сумата от 3000 лева. Ето защо и тъй като в исковата молба се съдържа признание, че ответникът е погасил 2058,80 лева от дължимите по договора суми, то заплатената част следва да се приспадне от задълженията му за главница. От нея следва да се извадят 6,40 лева, с които е погасено задължение за обезщетение за забава. Или ответникът дължи на ищеца разликата между получената в заем сума от 3000 лева и заплатената от него такава от 2052,40 лева или 947,60 лева.

Датата, след която са преустановени плащанията е 03.05.2019г. Съдът приема в тази връзка твърденията на ищеца, тъй като в тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията си, а той не е посочил и представил доказателства за това. От погасителния план към договора се установява, че размерът на дължимата главница за периода от тази дата до настъпване на предсрочната изискуемост на 11.08.2020г. е 1147,93 лева, а размерът й до тази дата е 337,42 лева. Или общият сбор на сумите е по-малък от този, който ищецът признава за заплатен. Ето защо за този период ответникът не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за същата в претендирания размер от 337,54 лева.

След като на 11.08.2020г. задълженията са обявени за предсрочно изискуеми и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава за погасяване на дължимата главница, която както се установи по-горе, е в размер на 947,60 лева. Ето защо от тази дата той дължи обезщетение за забава. Неговият размер до датата на подаване на заявлението 20.10.2020г. следва да се изчисли от съда на основание чл. 162 от ГПК и е 18,69 лева. След тази дата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата.

По изложените по-горе съображения предявените искове са частично основателни, като следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 947,60 лева главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 18,69 лева за периода от 11.08.2020г. до 20.10.2020г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 20.10.2020г. до окончателното й заплащане, а до пълният размер на исковете от 2607,54 лева главница и 127,94 лева обезщетение за забава същите следва да бъдат отхвърлени. Като неоснователни следва да се отхвърлят и исковете за заплащане на сумата от  1118,55 лева обезщетение за забава за периода от 02,07,2019г. до 11,08,2020г., на сумата от 2950,68 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и на сумата от 337,54 лева обезщетение за забава за периода от 03.05.2019г. до 11.08.2020г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска или от общо 142,85 лева, заплатена държавна такса и 300 лева, юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят 59,91 лева. Ответникът дължи и тези в заповедното производство по съразмерност или сумата от 39,70 лева.  

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски по съразмерност. От общо направените такива от 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, той има право на 864,71 лева. По компенсация с вземането за разноски на ищеца, на същият следва да се присъди сумата от 765,10 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ц.Р., ЕГН ********** ***, дължи на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева, сумата от 947,60 лева (деветстотин четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №********** от 03.08.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на 18,69 лева (осемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки) за периода от 11.08.2020г. до 20.10.2020г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 20.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №260247 от 16.11.2020г. по ч.гр.д.№ 2020/2020г. по описа на Районен съд Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери от 2607,54 лева (две хиляди шестстотин и седем лева и петдесет и четири стотинки) главница и 127,94 лева (сто двадесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки) обезщетение за забава за периода от 11.08.2020г. до 20.10.2020г., както и предявените искове за признаване на установено, че дължи сумата от 1118,55 лева (хиляда стои осемнадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща договорно възнаграждение за периода от 02.07.2019г. до 11.08.2020г., сумата от 2950,68 лева (две хиляди деветстотин и петдесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща  възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и сумата от 337,54 лева (триста тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) лихва за забава за периода от 03.05.2019г. до 11.08.2020г.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева, да заплати на В.Ц.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 765,10 лева (седемстотин шестдесет и пет лева и десет стотинки), направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: