Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети ноември, през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 12759 по описа на състава
за 2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с предявен при условията на чл. 134 от ЗЗД негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС.
Ищцовото дружество „П.“ АД,
действащо в качеството на процесуален субституент на
„Е.-София“ ЕАД, поддържа твърдение, че е кредитор на „Е.-София“ ЕАД, по силата
на възникнало правоотношение от Договор за съвместна дейност от 24.09.1999г.,
чието действие било продължено до 24.09.2005г. Съгласно клаузите на договора „П.“
АД поело задължение за изгради за своя сметка специализирани рекламни съоръжения
/тип билборд и тип пано/ върху 43 обособени рекламни пространства в гр. София,
подробно описани в изложението към исковата молба, върху които по това време „Е.-София“
ЕАД имало учредено безвъзмездно право на ползване от С.О./съгласно Заповед №
РД-5612350/26.10.1999г. на кмета на С.О.и Решение №51/26.05.2003г. на СОС/, а
след изграждането на рекламните съоръжения - да осъществява оперативно
управление на рекламните пространства. Със същия договор “Е.-София“ ЕАД поело насрещно
задължение да съдейства за оперативното управление на рекламните пространства,
като охранява изградените специализирани рекламни съоръжения. В изпълнение на
договора, рекламните съоръжения били изградени, а „П.“АД сключило договор с
трето лице - „И.****“ ООД, за да
организира отдаването под наем на така създадените рекламни пространства. На
06.12.2012г. директорът на Дирекция Общински строителен контрол при С.О.издал 13
броя заповеди за премахване на изградените рекламни съоръжения, с което
накърнил вещното право на ползване на „Е.-София“ ЕАД върху тези съоръжения.
Дружеството „Е.-София“ ЕАД обаче осъществило бездействие, вместо да предяви негаторен иск за преустановяване на неоснователните
действия на Столична община, които очевидно били насочени към премахване на вече поставените рекламно-информационни
елементи. Бездействието на „Е.-София“ ЕАД да защити срещу С.О.правото си на
ползване върху описаните в исковата молба вече изградени 43 обособени рекламационни пространства в гр. София, пряко засегнало произтичащия
от Договора за съвместна дейност от 24.09.1999г. правен интерес на съконтрахента „П.“ АД. По същество, това дружество
дружество било кредитор на „Е.-София“ ЕАД в произтичащите от сключения между
двете дружества Договор за съвместна дейност от 24.09.1999г. и имало правен
интерес от това - „Е.-София“ ЕАД да
защити правата си срещу Столична община, за да може да бъде реализиран
договорът му с „П.“ АД за експлоатация на рекламните съоражения.
Пр изложените фактически твърдения, в хипотезата на
чл.134 от ЗЗД, „П.“ АД претендира за осъждане на ответника – С.О.да преустанови
всяко свое неоснователно действие, насочено срещу възпрепятстване на съищеца „Е.-София“ ЕАД да ползва описаните в исковата молба 43 броя обособени
рекламни пространства, намиращи се на територията на гр. София. С оглед
очаквания положителен изход от процеса „П.“ АД претендира за осъждане на
ответника да й заплати направените съдебни разноски.
Конституираното като съищец дружество „Е.-София“
ЕАД оспорва надлежната си материална и процесуална легитимация. Оспорва
твърдението, че е длъжник на „П.“ АД и в тази връзка оспорва надлежната активна
материална легитимация на „П.“ АД, в качеството му на процесуален субституент на ищеца, в хипотезата на чл.134 от ЗЗД. Не
оспорва твърдението, че се намира в договорно правоотношение с „П.“ АД от
24.09.1999г. но поддържа твърдение, че не е носител на правото на ползване
върху обособените рекламни пространства, тъй като вече е загубило това право,
считано от 01.11.2010г. Именно този факт способствал според ответника за
разваляне на договора между двете дружества по право – в хипотезата на чл.89 от ЗЗД -поради възникването на обективна пречка пред възможността за неговото
изпълнение. Административните актове по премахване на процесните рекламни съоръжения
били потвърдени в резултат от осъществения съдебен контрол върху тяхната
законосъобразност, а при това положение не било на лице неоправдано бездействие на „Е.-София“ ЕАД по смисъла на чл.134 от ЗЗД – доколкото твърдяното от ответника имуществено
право не било в неговия патримониум и нямало как да
бъде защитено по реда на чл.109 от ЗС.
Ответникът С.О.оспорва допустимостта, а при условията на евентуалност
оспорва и основателността на предявените претенции. Поддържа становище, че
дружеството „П.“ АД в действителност не могло да се легитимира като кредитор на
парични вземания по отношение на „Е.-София“ ЕАД, а последното няма качеството
на длъжник, въпреки сключения помежду им договор за съвместна дейност от
24.09.1999г. Учредените в полза на „Е.-София“ ЕАД права върху обособените
рекламни пространства били прекратени надлежно и по установения от закона ред,
считано от 01.11.2010г. Договорът с „Е.-София“ ЕАД, на който „П.“ АД основава
правата си и твърдението за качеството си на кредитор, също бил прекратен, още на
24.09.2012г. Издадените от Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“
при С.О.административни актове били законосъобразни и с тях основателно били
предписани указания за преустановяване на действия, изразяващи се в неоснователно
упражняване на права, потвърдени с влезли в сила решение на административния
съд. Тези административни актове били стабилизирани, след проведения съдебен
контрол за законосъобразност. В заключение ответникът моли за отхвърляне на
иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед РД-56-2350/26.10.1999г. на кмета на С.О.е издадено нареждане да
бъде учредено безвъзмездно право на ползване за срок от две години, в полза на „Е.-София“
ЕАД, върху няколко общински имота, представляващи частна общинска собственост
/търговска част от подлезите на територията на Столична община/, върху които били
монтирани съоръжения за търговия, както и рекламните площи в подлезите и в
непосредствена близост до тях, за монтиране на рекламно-информационни елементи,
одобрени от УАС проекти.
Съдържанието на Протокол №14 от 24.07.2000г. на Столичен общински съвет установява,
че с Решение №37 е учредено възмездно право на ползване за срок от три години в
полза на „Е.-София“ ЕАД върху общинска собственост – търговска част от подлезите на
територията на Столична община, както и рекламните площи в подлезите на
територията на Столична община, за монтиране на рекламно-информационни
елементи, по одобрени от УАГ проекти, срещу задължените дружеството-ползвател
да охранява и поддържа подлезите.
Съдържанието на Протокол №53 от 26.05.2003г. на
Столичен общински съвет установява, че с Решение №53 е прието изменение на
първоначално предвидения срок в Решение №37 по Протокол №14 от 24.07.2000г. на
Столичен общински съвет, като срокът на учреденото право ползване на „Е.-София“
ЕАД е удължен за период от 10 години.
Съдържанието на приетия като доказателство Договор от 24.09.1999г. установява
възникналото на основание на този договор правоотношение между „П. –
Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД и „Е.-София“ ЕАД, които са постигнали съгласие
да експлоатират съвместно ползваните от „Е.-София“ ЕАД рекламни пространства,
разположени в подлезите и прилежащите им територии на Столична община.
Естеството и точното разположение на тези съоръжения е индивидуализирано в
приложение, представляващо неразделна част от договора, за срок от 10 години.
Съгласно чл. 3 от договора, съконтрахентът „П.“ АД се
е задължило да проучва възможностите за изграждане както и да изгражда
специализирани рекламни съоръжения /рекламно-информационни елементи/, да
договоря и организира от свое име предоставянето за възмездно ползване на трети
лица - на вече изградени рекламно-информационни елементи, като заплаща на „Е.-София“
ЕАД определена част от получените приходите от тази дейност. Съконтрахентът „Е.-София“ ЕАД от своя страна се задължило
да осъществява съдействие при това оперативно управление и да не възпрепяства „П.“ АД при използване на обектите, а при
необходимост - да съдейства пред компетентните органи на С.О.във връзка с
изграждането на съоръжения за поставяне на рекламни материали – чл.4 от
договора. Като доказателства по делото
са приети също Допълнително споразумение №2 от 02.01.2002г., Допълнително
споразумение №3 от 28.12.2002г., Допълнително споразумение №4 от 27.12.2004г., Допълнително споразумение №5 от 15.03.2005г. /заедно с
Анекс №1 и №2 към него/, Допълнително споразумение №6 от 07.12.2005г. от чието
съдържание се установява постигнатото след сключване на договора съгласие за
отделни елементи на договорното съдържание.
С Решение №206 на Столичен общински
съвет от 26.03.2009г. са отменени Решение №37 по Протокол №14 от 24.07.2000г.
на СОС, допълнено и изменено с Решение №73 по Протокол №45 от 22.11.2002г. на
СОС и Решение №51 по Протокол №53 от 26.05.2003г. на СОС. Съгласно т.3 от
цитираното решение на „Е.-София“ ЕАД е наложена забрана за предприемане на
действия по продължаване на процеса по поддръжка на подлезите и управление на
търговската част в тях, както и на рекламните площи в подлезите и в
непосредствена близост до тях. Съгласно т.4 на дружеството е наложено
ограничение за сключване на нови наемни договори, извършване на действия по
удължаване на срока на действащите договори за отдаване под наем. Посочените
по- горе актове на СОС са представени и
приети като доказателства по делото - Решение
№799/17.12.2009г. на Столичен общински съвет, Решение №347/28.06.2010г. на
Столичен общински съвет и Решение №422/22.07.2010г. на Столичен общински съвет,
заедно с Приложение №1 към него.
Видно от представените и приети
Заповед №РД-18-302/06.12.2012г., Заповед № РД-303/06.12.2012г., Заповед № РД-304/06.12.2012г., Заповед №
РД-305/06.12.2012г., Заповед № РД-306/06.12.2012г., Заповед №
РД-307/06.12.2012г., Заповед № РД-308/06.12.2012г., Заповед №
РД-311/06.12.2012г., Заповед № РД-312/06.12.2012г., Заповед №
РД-313/06.12.2012г., Заповед № РД-314/06.12.2012г., Заповед №
РД-316/06.12.2012г., Заповед № РД-317/06.12.2012г. на Директора на Дирекция „Общински
строителен контрол“ – Столична община, „П.“ АД е задължено да премахне
незаконосъобразно поставените рекламно-информационни елементи в срок от 14 дни.
Видно от представените и приети
заверени преписи от влезли в законна сила Решение №6269 от 16.10.2013г. по адм. дело №449/2013г. по описа на АССГ, 39-и състав,
Решение №5316 от 30.07.2013г. по адм. дело
№754/2013г. по описа на АССГ, 32-и състав, Решение №6487 от 28.10.2013г. по адм. дело №479/2013г. по описа на АССГ, 27-и състав, Решение
№4678 от 10.07.2013г. по адм. дело №756/2013г. по
описа на АССГ, 23-и състав, Решение №5948 от 01.10.2013г. по адм. дело №753/2013г. по описа на АССГ, 30-и състав, Решение №6383 от 22.10.2013г. по адм. дело №751/2013г. по описа на АССГ, 40-и състав,
Решение №4693 от 10.07.2013г. по адм. дело №475/2013г.
по описа на АССГ, 23-и състав, Решение №4675 от 10.07.2013г. по адм. дело №476/2013г. по описа на АССГ, 23-и състав,
Решение №5689 от 18.09.2014г. по адм. дело
№473/2013г. по описа на АССГ, 35-и състав, Решение №1615 от 14.03.2014г. по адм. дело №752/2013г. по описа на АССГ, 22-и състав,
Решение №8363 от 30.12.2013г. по адм. дело №757/2013г.
по описа на АССГ, 36-и състав,
Решение №4744 от 11.07.2013г. по адм. дело №477/2013г. по описа на АССГ, 38-и състав цитираните по-горе заповеди на Директора на
Дирекция „Общински строителен контрол – Столична община“ /с изключение на
Заповед № РД-306/06.12.2012г./
за премахване на незаконосъобразно
поставените рекламно-информационни елементи, са потвърдени по реда на съдебния
контрол.
Съдържанието на прието като доказателство
Писмо с вх.№30/07.03.2012г., адресирано от „Е.-София“ ЕАД до изпълнителния
директор на „Агенция П.“ АД, едноличното търговско дружество е уведомило
акционерното дружество, че поради изтичане на срока Договор от 24.09.1999г. към
24.09.2012г., във връзка с Анекс №2 от 22.12.2005г. към Допълнително
споразумение №5 от 15.03.2005г. към него е отпаднал правния интерес от
продължаване срока на действие на това правоотношение – С.О.била уведомила „Е.-София“
ЕАД че вече не е титуляр на вещното право на ползване върху общинска собственост, съответно не
разполага с правно основание за ползване на рекламни площи на територията на
Столична община. Отправеното писмо следвало да се счита за предизвестие за
прекратяване на Договор от 24.09.1999г. след изчитане на срока му.
Съдържанието на приетото като
доказателство Писмо с изх.№ АХ-70-00-388/02.09.2012г. от Направление „Архитектура
и градоустройство“ на С.О.посочва, че на направено запитване от страна на „Е.-София“
ЕАД е даден отговор, че разположените рекламни елементи, цитирани в Решение №37
по Протокол №14 от 24.07.2000г. на СОС, допълнено и изменено с Решение №73 по
Протокол №45 от 22.11.2002г. на СОС и Решение №51 по Протокол №53 от
26.05.2003г. на СОС не са собственост на дружеството и подлежат на премахване
на основание чл.57а, ал.1 от ЗУТ.
Видно от приетите като доказателства
писмо с изх.№АХ-07-00-114/07.11.2012г. от Директор на Дирекция „Общински
строителен контрол“ при С.О.и писмо с изх.№1084 от 10.12.2012г. на Е.-София ЕАД,
в отговор на поставено запитване от администрацията на Столична община,
дружеството посочва, че част от описаните рекламно-информационни елементи,
подлежащи на премахване, са собственост на „Е.-София“ ЕАД, а друга част са
собственост на „П.“ АД. В писмото-отговор дружеството заявява, че считано от
11.12.2012г. започва демонтаж на 16 броя рекламно-информационни елементи.
Видно от приетите като доказателства
писмо с изх.№АХ-07-00-114/07.11.2012г. от Директора на Дирекция „Общински
строителен контрол“ при С.О.и писмо с изх.№01 от 02.01.2012г. на „Е.-София“
ЕАД, дружеството е заявило, че не е в състояние да изпълни посочените заповеди
за премахване на рекламни елементи – тип „Пиза“ поради обстоятелството, че не
разполага с необходимата специализирана техника и квалифициран екип за
демонтаж.
По делото са представени и приети като
писмени доказателства Оферта от „ВИП фърничърс“ ЕООД,
Договор за услуга от 06.12.2012г. сключен между „Е.-София“ ЕАД и „ВИП фърничърс“ ЕООД, заедно с Анекс от 10.12.2012г. и Анекс №1
от 22.01.2013г. към него и приемо-предавателен протокол от 23.01.2013г., от чието
съдържание се установява, че „Е.-София“ ЕАД е сключило договор с „ВИП фърничърс“ ЕООД с предмет извършване на демонтаж на 25 броя
рекламни съоръжения, находящи се на територията на гр. София.
Изслушаното и прието без оспорване от страните заключение на изготвената от
вещо лице П.К. съдебно-икономическа експертиза мотивира следните изводи:
1/ Пазарната стойност на правото на ползване върху процесните 43 обособени
рекламни пространства в гр. София за периода от 24.07.2000г. до 01.10.2009г.
възлиза на сумата от 254 828,69 лева.
2/ Пазарната стойност на правото на
ползване върху процесните 43 обособени рекламни пространства в гр. София за
периода от 06.12.2012г. до 20.12.2013г. възлиза на сумата от 37 357,10
лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
По допустимост на
исковете;
Разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД урежда непрекия иск на кредитора, за защита
на чужди права - имуществените права на неговия длъжник, когато последният
бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора.
Надлежната легитимация на ищеца в иска по чл. 134 от ЗЗД се определя от
качеството му на кредитор, защото, ако ищецът не би бил кредитор на ответника,
чиито права се домогва да предяви, той не би имал правен интерес да предяви
иска в качеството на процесуален субституент (т.е. лице, която предявява и
защитава чужди материални субективни права). Процесуалната легитимация се
обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от
претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация
следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация е предпоставена от титулярството на
гражданското правоотношение, давайки отговор на въпроса - кой е носител на
субективното право и кой - на правното задължение.
Релевираните от ответника С.О.и
от същеца „Е.-София“
ЕАД доводи срещу допустимостта на иска не могат да бъдат споделени.
По въпросите, свързани с преценка за допустимост на иска, константната
практика, ВКС на РБ възприема, че процесуалната легитимация следва от правното
твърдение. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна
страна - той трябва да се основава на правото, което се твърди/ претендира или отрича с твърденията в исковата
молба. Преценката за съответствие между процесуалноправната и материалноправната легитимация на ищеца е съвсем отделен въпрос
по същество, който съдът трябва да изследва с решението. Този въпрос обосновава
основателността, а не допустимостта на иска. (виж напр. Решение № 138 от
05.01.2015 г. по т.д. № 1727/2014 Г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС и мн. др.).
Мотивиран от изложените изводи, съдът възприема становище за допустимост на
претенциите, с които е сезиран.
По основателност на исковете;
Повдигнатият пред съда правен спор е относим към
действието и изпълнението на облигационните задължения от страна на „Е.-София“
ЕАД, които произтичат от сключения Договор
за извършване на съвместна дейност от 24.09.1999г. и допълнителните споразумения към него.
Въз основа на сключения двустранен възмезден договор за осъществяване на
съвместни дейности от 24.09.1999г. за страните по договора са възникнали
насрещни права и задължения, намиращи се в във функционална зависимост едни
спрямо други и обусловени от взаимното предоставяне на дължим правен резултат
по всяко едно от предвидените договори задължения. При така изградената договорна
взаимообвързаност между правата и задълженията на
всяка от страните - както „П.“ АД, така и
„Е.-София“ ЕАД са в правното
положение на кредитор и на длъжник по този договор.
Неизпълнението на задълженията по чл.
4 от договора от страна „Е.-София“ ЕАД, представлява новонастъпил
юридически факт с правно значение, който от формална страна легитимира правото
на „П.“ АД да предприеме действия по защита своите законни интереси,
включително предявявайки иск за защита на материални права на своя длъжник„Е.-София“
ЕАД.
За успешното провеждане на този особен
вид защита обаче е необходимо ищецът /процесуален субституент
на длъжника/ да докаже, че самият длъжник е титуляр на субективното право,
чиято защита се търси, както и да докаже, че дължникът
неоснователно бездейства, заплашвайки удовлетворяването на интересите на кредитора,
макар обективно да би могъл да действа активно в защита на правата си.
Нито една от споменатите две
предпоставки в случая не е налице.
След като обсъди релевираните
доводи на ответника и на конституираното като съищец дружество
„Е.-София“ ЕАД в контекста на събраните писмени доказателства, съдът намира, че
към момента на предявяване на исковата
претенция по чл.134 от ЗЗД, вр. с чл.109 от ЗС „Е.-София“ ЕАД не е била титуляр
на материално субективно право, което да може да защити.
Това е така, защото се установи, че по
силата на Решение №206 на Столичен общински съвет от 26.03.2009г. - учреденото
вещно право на ползване на „Е.-София“ ЕАД върху обекти, представляващи частна
общинска собственост - рекламни пространства в подлезите и прилежащите им
територии на територията на Столична община, е било прекратено считано от
01.10.2009г. Спрямо „Е.-София“ ЕАД като ползвател е наложено ограничение за
предприемане на действия по продължаване на процеса по поддръжка на подлезите и
управление на търговската част в тях, включително и рекламните пространства в
тях, както и за сключване на нови наемни договори и/или действия по удължаване
на срока на действащите договори за отдаване под наем.
Предприетото от Столичен общински
съвет едностранно прекратяване на правото на ползване на „Е.-София“ ЕАД върху процесните
елементи от градската инфраструктура, където е било предвидено да бъдат
разположени рекламните съоръжения осъществява факт, който се намира извън
волята или възможностите на това дружество и води до обективна невъзможност за предоставяне
на изпълнение по сключения договор с „П.“ АД и този договор следва да се счита развален
по право, в хипотезата на чл. 89 от ЗЗД. Точно в тази насока е било отправено
вече посоченото писмо с вх.№30/07.03.2012г., на „Е.-София“ ЕАД до изпълнителния
директор на „Агенция П.“ АД. Понеже фактическият състав на разваляне на
двустранен договор по смисъла на чл.89 от ЗЗД е изцяло завършен – то ищецът „П.“
АД е загубило качеството на кредитор, а с това е загубило и надлежната си
материална легитимация да защитава в собствен интерес онова субективно
материално право на „Е.-София“ ЕАД, което се домогва да защити, предявявайки
иска по чл. 134 от ЗЗД. По тези съображения, искът следва да бъда отхъврлен, като неоснователен.
На следващо място, независимо от
изложените доводи, съдът съобрази, че иска на кредитора по чл.134 от ЗЗД следва
да се основава на въведено твърдение за неоснователно
бездействие на длъжника изразено в неупражняване на такива негови (на длъжника)
имуществени права – каквито той би имал правен интерес и успешно би могъл да
защити. В настоящия случай, процесуалният субституент
„П.“ АД въвежда твърдения, че е реализирано пасивно поведение на „Е.-София“ ЕАД
при упражняване на защита чрез негаторен иск по
чл.109 от ЗС. Успешното провеждане на исковата защита по чл.109 от ЗС предпоставя преди всичко да бъде установена противоправност
в действията на ответника по негаторния иск, тоест
извършването на действия, които неправомерно засягат правата на ищеца и създават
пречки за ползвателя да упражнява правото си в пълен обем. Следователно, ако
действията на ответника, срещу когото е предявен негаторен
иск се окажат основателни и правомерни,
то няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС /така в ТР №4 от 06.11.2017г. по
тълк. дело №4/2015 на ОСГТК на ВКС/.
Действително по настоящия спор със
Заповед №РД-18-302/06.12.2012г., Заповед № РД-303/06.12.2012г., Заповед № РД-304/06.12.2012г., Заповед №
РД-305/06.12.2012г., Заповед № РД-306/06.12.2012г., Заповед №
РД-307/06.12.2012г., Заповед № РД-308/06.12.2012г., Заповед №
РД-311/06.12.2012г., Заповед № РД-312/06.12.2012г., Заповед №
РД-313/06.12.2012г., Заповед № РД-314/06.12.2012г., Заповед № РД-316/06.12.2012г.,
Заповед № РД-317/06.12.2012г. на Директора на Дирекция „Общински строителен
контрол“ – С.О.е разпоредено премахването на
незаконосъобразно поставените рекламно-информационни елементи в процесните
рекламни пространства. Посочените индивидуални административни актове са
издадени срещу „П.“ АД в качеството на собственик на рекламните елементи поради
констатирано нарушение на чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл.57, ал.1 и ал.3 от ЗУТ – непредставяне на одобрени проекти, разрешение за поставяне от
компетентния административен орган и договор за наем на заетата площ при
монтиране на рекламните елементи. След осъществения съдебен контрол в
производствата пред пред Административен съд
София-град – правните последици на издадените заповеди за премахване на
поставените рекламни елементи са стабилизирани, защото заповедите са потвърдени
като законосъобразни, с влезли в сила съдебни актове. Крайният изход от
развилите се съдебни производства пред АССГ по повод обжалване на постановените
заповеди на Директор на Дирекция
„Общински строителен контрол“ – С.О.за
премахване на изградени рекламно-информационни елементи, собственост на „П.“ АД,
с категоричност води до извод за правомерност на предприетите действия от С.О.и
респективно – мотивира извод за неоснователност на негаторен
иск, насочен за защита на правата на „Е.-София“ ЕАД срещу Столична община.
В заключение, съдът намира, че предявените искове по чл.134 от ЗЗД, вр. с чл.
109 от ЗС следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на
съдебните разноски;
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът „П.“ АД и следва да бъде осъден да заплати на
ответника С.О.сторените съдебни разноски в настоящото производство, които са в
общ размер на 700 лева и включват сумата
от 350 лв., представляващи депозит за вещо лице по назначена съдебно-счетоводна
експертиза и сумата от 350 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.
– П. р. и.и м. а.“ АД с ЕИК: ******, адрес за призоваване: гр. София, бул. ******,
ет.6, чрез адв. Г.Б. при условията на чл.134 от ЗЗД, иск с правно основание
чл.109 от ЗС на „Е.-София“ ЕАД с ЕИК: *********, адрес за призоваване: гр.
София, бул. „*******, чрез адв. Т. К. Х.,***, ЕИК: **********,
с адрес: гр. София, ул. *********, за осъждане на ответника да преустанови
противоправното въздействие спрямо недвижими имоти – рекламни пространства в
подлезите и прилежащите им територии на територията на Столична община,
подробно описани в приложение към Договор от 24.09.1999г., както и върху
рекламните съоръжения, изградени в описаните рекламни пространства.
ОСЪЖДА „П. – П., р., и. и м. а.“ АД и „Е.-София“ ЕАД, да заплати на Столична община, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 700 (седемстотин) лева за съдебни
разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба,
която може да бъде подадена пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
СЪДИЯ: