Р Е Ш Е Н И Е
№12 10.02.2020 год.
гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на
шестнадесети
януари две хиляди и двадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и
в присъствието на прокурора
Константин
Тачев, като разгледа докладваното
от Михаил
Русев КАН дело №484 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. К.Т.-М. против Решение №536 от 21.10.2019 год., постановено по АНД №1957/2019
год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление №24-002407 от 08.07.2019 год., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.
В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон – отменително
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Твърди се, че неправилно е прието от районният съд, че не е посочена датата на
извършване на административното нарушение. По време на проверката в
предприятието започва трансформация, като е учредено ново търговско дружество,
което е правоприемник на старото държавно предприятие. В тази връзка е дадена
възможност на новото дружество да изпълни задължението си за изплащане на
трудовите възнаграждения до датата на приключване на проверката 06.06.2019 год.,
въпреки че старото дружество е било в закъснение от 31.04.2019 год. Деянието е
под формата на бездействие и е важно да се посочи първата дата от която това
бездействие е наказуемо. Касае се за продължено нарушение и посочването на
по-късна дата не само не накърнява правото на защита на наказаното лице, но е и
по-благоприятна за него. Изразява несъгласие и с мотивите на съда, че е налице
неяснота относно посочената като санкционна разпоредба – дали това е чл.414,
ал.1 или чл.415б от КТ. Посочването на втората по никакъв начин не е свързано с
административно наказателната разпоредба, а уточнява реда за доброволно и
принудително изпълнение. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е
направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да
бъде потвърдено наказателно постановление №24-002407/08.07.2019 год., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, като незаконосъобразно.
Ответникът – „Транспортно строителство и възстановяване“ЕАД,
в представеният отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на
съда да потвърди обжалваното решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява основателна.
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №24-002407/08.07.2019
год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора въз основа на АУАН №24-002407/07.06.2019 год.,
с което на „Транспортно строителство и възстановяване”ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. ******е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 4 300.00 лв. на основание чл.416,
ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 и чл.415б от Кодекса на труда за нарушение по
чл.245, ал.1 от Кодекса на труда.
Административно-наказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 22.05.2019 год. на обект ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – Складова
база Калояновец, общ Стара Загора и на 07.06.2019 год. на представени в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора официални писмени документни,
изискани с призовка по чл.45, ал.1 от АПК, се установи, че “Транспортно
строителство и възстановяване“ЕАД със седалище и
адрес на управление ******– правоприемник на ДП“Танспортно
строителство и възстановяване“, съгласно решение №256/03.05.2019 год. на МС на
Република България, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е изплатил в предприятието
или по банков път, на всичките девет работници и служители по трудово
правоотношение в ДП“Транспортно строителство и
възстановяване“ – Складова база Калояновец – с. Калояновец, общ. Стара Загора,
с работно място: Складова база за съхранение на военновременни мощности –
Калояновец, изплащането в предприятието или по банков път на трудово
възнаграждение за извършената от тях работа за месец март 2019 год. в размер на
60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко от определената
с Постановление №320 от 20.12.2018 год. на МС, минимална работна заплата за
страната. В описателната част на наказателното постановление са посочени
поименно всички работници и служители, съответно начисленото за тях трудово
възнаграждение за месец март, платеното такова и какво остава за заплащане.
Прието, че при така изложените факти, работодателят „Транспортно строителство и
възстановяване“ЕАД, ЕИК ***, не е изплатил до
06.06.2019 год. на посочените лица трудови възнаграждения в размер на общо
4 221.94 лв., представляващи сумо до 60 на сто от брутните им трудови възнаграждения,
но не по-малко от минималната работна заплата за страната – съгласно сключените
трудови договори, трудовите възнаграждения са дължими до 30.04.2019 год.
За да отмени наказателното
постановление,
Районен съд Стара Загора приема, че обжалваното наказателно постановление е
издадено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Приел, е че не е посочена дата на извършване
на административното нарушение, както и че неправилно е посочена като
санкционна разпоредбата на чл.415б от КТ.
Така постановеното решение е правилно.
Правилно е прието, че не е посочена датата на извършване
на административното нарушение. В наказателното постановление са посочени две
дати – 30.04.2019 год., до когато е следвало да бъдат изплатени трудовите
възнаграждения съгласно подписаните трудово договори и 06.06.2019 год. /когато
е приключила проверката/. Това обаче не са датите на извършване на
административното нарушение. Както правилно е посочено и в подадената
касационна жалба, деянието на конкретното административно нарушение се изразява
в бездействие. Видно от приложените трудови договори, трудовите възнаграждение
са изплаща на два пъти – до 15-число когато се изплаща аванс за текущия месец и
до 30 – число когато се изплаща остатъка от заплатата за изработеното през
предходния месец. Всъщност това не се оспорва от страните по делото.
Следователно заплатите за месец май е следвало да бъдат изплатени най-късно до
30.04.2019 год., който се явява последен ден в който работодателят следва да
изплати трудовото възнаграждение за месец март. Първият работен ден след тази
дата е датата на извършване на административното нарушение по чл.245, ал.1 от КТ.
В случая това е 01.05.2019 год., който е и официален празник. Никъде обаче в
наказателното постановление не е посочена като дата на нарушението 01.05.2019
год. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит от
съдържанието както на АУАН, така и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Липсата
на дата на извършване на административното нарушение е винаги съществено
нарушение, което представлява и самостоятелно основание за отмяната на
обжалваното наказателно постановление.
Неоснователно
е и второто касационно оплакване, че липсва противоречие в юридическото
формулиране на административно наказателното обвинение. В конкретния случай
като санкционни са посочени две разпоредби – тази на 414, ал.1 от КТ и чл.415б
от КТ. Докато първата действително предвижда налагане на административно
наказание за нарушаване на разпоредбите на кодекса на труда, то втората
предвижда при не плащане на наложеното административно наказание /глоба или
имуществена санкция/ от страна на наказаното лице в едномесечен срок от
влизането му в сила, да се дължи лихва в размерна основният лихвен процент на
БНБ за периода плюс 20 пункта. Именно втората е посочена в диспозитива на
наказателното постановление за налагането на санкцията в размер на
4 300.00 лв. При така установеното не е ясно коя е санкционната
разпоредба, възприета от наказващият орган – тази на чл.414, ал.1 от КТ или
тази на чл.415б от КТ. В този смисъл не може да се осъществи и съдебен контрол
в тази му част и съответно да се прецени дали установените и отразени в
наказателното постановление факти са подведени под правилната санкционна
разпоредба. Тази неяснота при всички случаи накърнява правото на защита на
наказаното лице и е основание за отмяната на наказателното постановление.
Недопустимо и санкционната разпоредба да се извежда по тълкувателен път от съда
или да се уточнява в касационната жалба.
Водим
от горното съдът намира, че не са налице наведените касационно основания за
отмяната на обжалваното съдебно решение, касационната жалба е неоснователна и
като следва да бъде отхвърлена, а решението на районният съд да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По
делото е направен искане и за присъждане от страна на „Транспортно строителство
и възстановяване“ЕАД на направените в съдебното производство
разноски, като са представени и доказателства за реалното заплащане на същите.
Предвид изхода на
делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ
бр.94/ 29.11.2019 год./ Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора следва да
бъде осъдена да заплати на „Транспортно строителство и възстановяване“ЕАД
сумата от 600.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
касационното производство по Договор за правна защита и съдействие от 13.01.2020
год.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №536 от 21.10.2019
год., постановено по АНД №1957/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ гр. София, представлявана от Изпълнителния
директора Р.М.да заплати на „Транспортно строителство
и възстановяване”ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. ****, ЕИК ***, сумата от 600.00 лв. представляваща
направени разноски по делото в касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.