О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 156
гр. Сливен, 22.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в открито заседание на шестнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 517 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба, подадена от Г.А.С., с адрес ***, против Разрешение за строеж № 30 от 29.11.2018 г., издадено от Гл. а.на Община Твърдица. В жалбата се твърди, че строителното разрешение е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с нормативите за разстояние на сградите в съответствие с изискванията на чл. 31, ал.1, т.1, чл. 42, чл. 45, чл. 46, ал.2 и чл. 47, ал. 2 от ЗУТ, като нито той, нито неговия праводател са давали съгласие да се строи до границата на имот с идентификатор № 72165.504.420. Напротив на 22.06.2016 г. бил депозирал в Община Твърдица нотариално заверена декларация, в която изрично е заявил несъгласие да се строи на границата на имота му. Твърди се, че обжалваното РС е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Моли, да се отмени разрешението за строеж.
В о.с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв. С.Р. ***, който поддържа жалбата. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Г. а. на община Твърдица се явява лично. Счита, че издаденото РС е законосъобразно, издадено на основание чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.
Заинтересованата страна М.Д.А., се представлява от адв. С. ***, който излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и приложените писмени доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Гл. а.на Община Твърдица е издал Разрешение за строеж № 30 от 29.11.2018 г. (лист № 32 от делото), с което се разрешава на М.Д.А. собственик на ПИ с идентификатор № 72165.504.426 по КККР на гр. Твърдица да извърши строителство на „Допълващо застрояване - гараж, навес и бани в УПИ VII-426, кв.98 гр. Твърдица, Община Твърдица"; Застроена площ сграда 103 м2; Разгъната застроена площ сграда 103 м2; Вид застрояване - допълващо застрояване на един надземен етаж; Строежът представлява гараж, навес и три бани; Строеж - Пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, буква „в" от ЗУТ и чл. 10, ал.3 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.; Местонахождение на строежа - ПИ с идентификатор № 72165.504.426 по КККР на гр. Твърдица, представляващ УПИ VIII-426, кв.98 по ПУП - ПРЗ на гр. Твърдица одобрен със заповед № 300/01.06.1983 г. на кмета на Община Твърдица; В съответствие с действащия ПУП - ПРЗ на гр. Твърдица одобрен със заповед № 300/01.06.1983 г. на кмета на Община Твърдица и Виза за проектиране съгласно чл. 140, ал.1 и ал. 2 и чл. 42, ал.2 от ЗУТ на Г. а.на Община Твърдица; Съгласно одобрен на 29.11.2018 г. от Г. а.на Община Твърдица Технически инвестиционен проект по части: „Архитектура", „Строителни конструкции", „Електро", „В и К" и „Геодезия", за който е извършена „Оценка за съответствие на проекта със съществените изисквания към строежите при условията на чл. 142, ал.6, т. 1 от ЗУТ - Решение по т.3 на Протокол № 5 от заседание на ОбЕСУТ, проведено на 04.09.2018 г.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21, том II per. № 1873, дело № 185/2016 г. (лист № 6 от делото), жалбоподателят Г.С. се легитимира като собственик на съседен имот представляващ - „Поземлен имот с идентификатор № 72165.504.420 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Твърдица, одобрени със заповед РД-18-2/26.02.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Твърдица ул. „Х. Б." № …, с площ 788 кв.м по скица № 15- 184119/15.04.2016 г. издадена от СГКК Сливен; с площ 763 м2 по документ за собственост; Трайно предназначение на територията - урбанизирана; Начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/; Стар идентификатор - няма; Номер по предходен план- 420, кв. 98; При съседи: ПИ № 72165.504.426; ПИ № 72165.504.421; ПИ № 72165.504.1763; ПИ № 72165.504.1762. Същият не твърди да притежава право на собственост или ограничени вещни права върху ПИ с идентификатор № 72165.504.426 по КККР на гр. Твърдица, където е предвидено да се извърши строителство на „Допълващо застрояване - гараж, навес и бани в УПИ VII-426, кв.98 гр. Твърдица, Община Твърдица".
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване дали жалбоподателят е заинтересовано лице, както и за установяване на доводите наведени в жалбата. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че разрешеното „Допълващо застрояване - гараж, навес и бани в УПИ VII-426, кв.98 гр. Твърдица, Община Твърдица" ще бъде изградено в имота на заинтересованата страна ПИ с идентификатор № 72165.504.426 по КККР на гр. Твърдица, представляващ УПИ VII-426, кв.98 по ПУП на гр. Твърдица. Преди издаване на процесното РС е издадена м. май 2018 г. от Гл. а. на Община Твърдица виза за проучване и проектиране. Визата е издадена на основание чл. 140, ал.1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, като е приложена възможността, при която постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват плътни огради. От вещото лице е посочено, че към момента на издаване на Визата за проектиране на допълващото застрояване - м. май. 2018 г. има изградена плътна ограда на основание Разрешение за строеж № 11 от 20.03.2009 г. (презаверено от Гл. а. на 12.03.2012 г.) за „Масивна ограда с височина 2.20 м", на северната регулационна линия изцяло в УПИ VII-426, кв.98 по плана гр. Твърдица, с идентификатор № 72165.504.426 по КК на гр. Твърдица. Посочва, че с предвиденото застрояване по разрешението за строеж и визата за проектиране, устройствените показатели на процесния имот по ПУП не са нарушени и са в нормативно определените граници съобразно изискванията на ЗУТ за тази територия.
С оглед установената фактическа обстановка по делото съдът намира, че жалбоподателят не притежава активна процесуална легитимация за оспорване на РС съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е заинтересовано лице, поради което липсва правен интерес от оспорването в хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК. Съображенията за това са следните:
Процесното РС е издадено в полза на възложителя М.А. за нов строеж в собствения ПИ с идентификатор № 72165.504.426 по КККР на гр. Твърдица. Специалната правна регламентация на чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗУТ определя като заинтересовани лица от оспорване на РС възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята. Посочената норма има предвид лицата с посочените в нея правни връзки с ПИ, в който е разрешено новото строителство. Жалбоподателят като собственик на съседния ПИ с идентификатор № 72165.504.420 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Твърдица не е измежду заинтересованите лица, поради което същият няма активна процесуална легитимация да обжалва РС. По делото отсъстват хипотезите на разрешено строителство по чл. 149, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ.
Наведените в жалбата твърдения за незаконосъобразно предвидено свързано застрояване между двата ПИ нямат връзка с РС. Защита против начина на застрояване може да се търси с оспорването на акта за одобряване на подробния устройствен план или на визата за проектиране, с които той е допуснат. Тези актове подлежат на отделен съдебен контрол. Характерът на визата по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ я правят индивидуален административен акт, годен за самостоятелно оспорване от лицата по чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗУТ. Тези лица са различни от лицата по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Касае се за два самостоятелни акта, чиято връзка е обекта на разрешеното строителство, но подчиняващи се на различен правен режим за законосъобразност. Въпросът пък дали визата е съобщена на С. в качеството му на заинтересовано лице е без значение при преценката на допустимостта на жалбата му против РС. Ако разрешителното е издадено въз основа на невлязла в сила виза, би бил налице порок във фактическия състав на РС. Подобна проверка обаче е свързана със законосъобразността на РС, която би подлежала на изследване само при допустимост на жалбата срещу акта. Мотивите на съда се извеждат от трайно установената практика на ВАС, обективирана в определение № 15727/19.11.2019 г. по адм. д. № 12773/2019 г. определение № 14923/05.11.2019 г. по адм. д. № 10863/2019 г., определение № 12789/01.10.2019 г. по адм. д. № 10904/2019 г., определение № 664/15.01.2020 г. по адм. д. № 14255/2019г., решение № 14125/22.10.2019 г. по адм. д. № 12508/2018 г., всички на II о.
Независимо от твърденията на жалбоподателя, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно, по делото не са налице никакви доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че той притежава право на собственост или ограничени вещи права или е инвеститор или притежава други релевантни за спора права по силата на специален закон върху процесния ПИ. В този смисъл жалбоподателят не притежава качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 предл. първо от ЗУТ, имащи правен интерес да обжалват издаденото разрешение за строеж. Предвид изложеното оспорването се явява процесуално недопустимо. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на съдебно оспорване, която обуславя надлежността на страната в съдебното производство и допустимостта му. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК – липса на правен интерес от оспорването, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство – подлежи на прекратяване.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на заинтересованата страна М.Д.А. следва да се присъдят своевременно заявените разноски, които се установяват в размер на 500 лева заплатено адвокатско.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Сливен
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 16.07.2020 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.А.С., ЕГН ********** с адрес ***, против Разрешение за строеж № 30 от 29.11.2018 г., издадено от Гл. а.на Община Твърдица.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 517/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Г.А.С., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на М.Д.А. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 500 /петстотин / лева, представляваща разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал.3 от АПК, препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :