РЕШЕНИЕ
№ 1431
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100513882 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното
насилие, във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, във връзка с
глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20171117 от 12.08.2021 г. по гр.д.№ 23893/2020 г. на Софийски
районен съд, ІІІ г.о., 84 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
от 15.10.2021 г. по същото дело, е издадена заповед на основание чл. 15, ал. 1
ЗЗДН срещу П. Д. СТ., ЕГН **********, като е задължена П. Д. С., ЕГН
**********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на В. А.С., задължена е П. Д. СТ., ЕГН
**********, да посещава специализирана програма в „Център за превенция
на правонарушенията“ при Асоциация „Д.“ на адрес: гр. София, кв. „*******
вх. А, тел. ******* *******, email: c***************, предупредена е на
основание чл. 21, ал. 3 П. Д. СТ., ЕГН **********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно
да уведоми органите на прокуратурата; наложено е на основание чл. 5, ал. 3
ЗЗДН на П. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, глоба
в размер от 200 лв., платима в полза на държавния бюджет; осъдена е П. Д.
СТ., ЕГН **********, да заплати държавна такса по делото на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН и да заплати направените разноски в полза на молителката В.
А.С., ЕГН **********.
В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е подадена въззивна жалба от ответницата П.
Д. СТ., чрез процесуалния представител адв. М.Д.. Изложени са доводи за
1
неправилност на постановеното решение. Твърди се, че същото е постановено
при превратно тълкуване н събраните по делото доказателства, като в тази
връзка е направен подробен анализ на последните. Твърди се, че по делото не
е установено наличие на акт на домашно насилие от страна на ответницата –
доказателство за това била само декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Прави се
искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да
бъде отхвърлена молбата за защита от домашно насилие. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН становище е подадено от молителката В.С., чрез
процесуалния представител адв. М.И.. Изложени са съображения за
неоснователност на подадената въззивна жалба и е направен подробен анализ
на приетите по делото доказателства, по силата на които се стигало до извод
за доказаност на твърдения акт на домашно насилие, респективно – за
основателност на молбата за защита. Прави се искане въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
легитимирана за това страна в първоинстанционното производство при
наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният акт подлежи на
въззивно обжалване по аргумент от чл. 17 ЗЗДН, във вр. с чл. 258 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени доказателствата по делото и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на
страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора, въззивният
съд намира следното:
Твърди се от молителката на 21.05.2020 г. и на 2.06.2020 г. да са осъществени
актове на домашно насилие спрямо нея от дъщеря – П. Д. СТ.. същите са
подробно описани в молбата за защита по ЗЗДН по време, място и начин на
извършване. Ответницата, като дъщеря на молителката, попада сред кръга от
лица, срещу които може да се търси защита от домашно насилие, съгласно чл.
3, т. 5 ЗЗДН. Описаните актове представляват домашно насилие, доколкото са
налице твърдения за психическо и емоционално насилие спрямо молителката,
като съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН психическото и емоционалното насилие,
извършено спрямо лице, с което извършителят се намира в родствена връзка,
представляват домашно насилие.
Първоинстанционният съд е отделил като безспорни обстоятелствата, че
ответницата е дъщеря на молителката, че същите обитават заедно жилището,
находящо се в гр. София, ж.к. *******, както и че на 21.05.2020 г. страните са
се намирали в посоченото жилище.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани
конкретните актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени от
ответницата, изразяващи се в обидите „******* простачката“, „скапанячка“,
„мърша такава“, „вещица“, отправени от ответницата по адрес на молителката
в обитаваното от тях жилище на 21.05.2020 г. около 1,00 ч. през нощта, като и
2
в репликата, отправена на 2.06.2020 г. около 17,55 ч. - „простри го, аз ще го
изхвърля“ – по отношение на простряното от молителката пране, която по-
късно е намерила мокрите си дрехи хвърлени върху пластмасов стол на
терасата в обитаваното от страните жилище.
По делото са разпитани свидетели, за които не се твърди да са очевидци на
конкретните актове на домашно насилие, но от показанията на които се
установява, че отношенията между страните са силно влошени.
От показанията на св. Б., съседка на молителката, които съдът кредитира като
логични и обективни, се установява, че на 2.06.2020 г. молителката е занесла
свои мокри дрехи при нея и я е помолила да ги простре на нейната тераса, тъй
като дъщеря не позволявала да ги простре на тяхната. Оттогава
молителката носела прането си за простиране в жилището на св. Б..
Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното
лице – ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен
акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо
друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето
естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие между
тези лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3
ЗЗДН. В процесния случай втората предпоставка не е спорна между страните.
Установява се и наличието на първата.
На основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато по делото няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В случая са събрани писмени доказателства относно
родствените отношения между страните, собствеността върху обитавания от
тях имот, последиците от актовете на домашно насилие и здравословното
състояние на молителката. Преки доказателства, които да установяват
актовете на насилие, извън декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, по делото няма.
Същата обаче е годно доказателствено средство и съдържа данни за
извършителя, времето, мястото и начина на извършване на деянията, във
връзка с които се иска предоставянето на защита от молителката. Ето защо
няма основание въззивният съд да не зачете доказателствената сила на
декларацията, която се явява достатъчна за установяване на твърдените
актове по несъмнен начин. В тази връзка въззивният съд цени и показанията
на разпитаните по делото свидетели относно влошените отношения между
страните и показанията на св. Б., която въпреки че не е била свидетел на
актовете на насилие, има преки впечатления за развитието на ситуацията,
възникнала на 2.06.2020 г., съгласно изложеното по-горе.
Мерките за защита, наложени от първоинстанционния съд, са достатъчни и
подходящи в конкретния случай. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН има
превантивен ефект, с оглед предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН негативни
последици за ответницата при неизпълнението , за които същата е била
предупредена. Същевременно, с оглед установеното от съда, че
противоправните прояви на ответницата не са с инцидентен характер, същата
правилно е задължена от първоинстанционния съд да посещава
специализирана програма, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН. Правилно
първоинстанционният съд, при налагане на мерките, е съобразил, че
3
извършеното деяние сочи на пряка и непосредствена опасност за
настъпването на вредни последици за живота и здравето на молителката в
бъдеще. Изложените във въззивната жалба съображения относно липсата
необходимост за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, поради
близката родствена връзка между молителката и ответницата давала
възможност за „свобода в отношенията им“ са неоснователни – именно
поради качеството на страните по делото и родствените им отношения,
молителката се ползва от закрилата по ЗЗДН, като същевременно свободата в
отношенията между страните е ограничена от правилата на закона, морала и
добрите нрави и не може да бъде оправдание за противоправните прояви на
ответницата.
Определената от първоинстанционния съд глоба е в минимален размер и се
налага задължително, съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
По изложените съображения и доколкото изводите на въззивния съд съвпадат
с тези на първоинстанционния, обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има молителката. Същите са в
размер от 400 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК. Реалното им извършване се установява от
представения договор за правна помощ и съдействие, съдържащ и разписка за
платената сума.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в
размер от 12,50 лв. в полза на Софийски градски съд, съгласно чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16 ТДТКССГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20171117 от 12.08.2021 г. по гр.д.№
23893/2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 84 състав, поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение от 15.10.2021 г. по същото дело поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение от 15.10.2021 г. по същото дело.
ОСЪЖДА П. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, да
заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на
12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА П. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, да
заплати на В. А.С., ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща
съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5