Р Е Ш Е Н И Е № 141
град Шумен, 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 95 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1090/14.11.2019год.,
постановено по гр. д. № 876/2019г. по описа на ШРС е отхвърлен предявеният от
СУ „...“ срещу „Училищно настоятелство при СОУ „...“ и „Ил Бе Са“ ЕООД иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД, да се признае за
установено, че договор за аренда на земеделска земя от 30.08.2017г., вписан в
Служба по вписванията – Шумен – акт 70, том 5, дело № ...., е нищожен, поради
липса на съгласие, като неоснователен.
Със същото решение е признато за установено по отношение на ответниците,
че договор за аренда на земеделска земя от 30.08.2017г., вписан в служба по
вписванията – Шумен – акт 70, том 5, дело № ...., е недействителен, поради
сключването му от лице действало като представител, без да има представителна
власт. С решението е уважен искът с пр. осн. чл. 108 от ЗС като е признато за
установено по отношение на ответника „Ил Бе Са“ ЕООД, че ищецът е собственик на
Имот № 027019 в землището на с. ..., местност „...“, с площ от 137,899 дка,
начин на трайно ползване – нива, категория на земята - четвърта(56,374) и трета(81,525), при
граници и съседи - № 000146; 027025; 000147 и Имот № 027021 в землището на с. ...,
местност „...“, с площ от 173,881 дка, начин на трайно ползване – нива,
категория на земята - четвърта(162,467)
и трета(11,414), при граници и съседи - № 000146; 000147; 000353; 000147;
027029; 027028; 027027; 027026; 027025, а ответникът е осъден да предаде
владението на имота на ищеца. В тежест на ответниците са присъдени сторените от
ищеца в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски.
Недоволни от
така постановеното решение в частта, в която е уважен иска с
пр. осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД останали двамата
ответници в първоинстанционното производство, които депозират въззивни жалби рег. № 22942/ 27.12.2019 год. и рег. № 22943/ 27.12.2019 год. Вторият ответник „Ил Бе Са“ ЕООД атакува решението
и в частта, с която е уважен изцяло
по отношение на него предявеният иск
с правно основание чл. 108 от ЗС. Считат решението
на районния съд в обжалваните части за неправилно и необосновано. Молят решение да бъде
отменено в атакуваните части и да бъде
постановено друго, с което предявените от ищеца искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна СОУ „...“, с. ..., обл. Шумен, представлявана от
С.К.– Директор, действаща чрез процесуалния си представител адв. Д.Д.,***, в която излага, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира
сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение
№ 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение №
189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка
по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Решението не е атакувано в частта, в която е
отхвърлен предявеният от СУ „...“ срещу „Училищно настоятелство при СОУ „...“ и
„Ил Бе Са“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД,
да се признае за установено, че договор за аренда на земеделска земя от
30.08.2017г., вписан в Служба по вписванията – Шумен – акт 70, том 5, дело № ....,
е нищожен, поради липса на съгласие, поради което в тази част решението е
влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото
са представени Решения № 4В
от 25.10.1994 год. и № 4-П31/10.02.1999г. на Поземлена комисия, в Община ...,
обл. Варненска, от които е видно, че на ищеца СОУ „...“
– с. Веслец, обл. Варненска му е възстановено правото на собственост върху
описаните недвижими имоти.
Представени са
скици № К02268/ 04.02.2019 год. и № К 02267/
04.02.2019 год., издадени от ОСЗ – с. ...
индивидуализиращи 2 от възстановените с горепосочените решения поземлен
имот с номер 027021 – нива в землището на с. ..., общ. ..., ЕКАТТЕ 10642,
четвърта категория (162.467дка) и трета категория (11.414 дка), с площ 173.881
дка и поземлен имот с номер 027019 - нива в землището на с. ..., общ. ...,
ЕКАТТЕ 10642, четвърта категория (56.374 дка) и трета категория (81.525 дка), с
площ 137.899 дка. Видно от представените скици, към датата на издаването им
ищецът е бил собственик на описаните по-горе поземлени имоти.
От приложения
договор за аренда на
земеделска земя от 30.08.2017г., вписан в Служба по вписванията – Шумен – акт
70, том 5, дело № .... се установява,
че Съветът на настоятелите към първия ответник в качеството му на арендодател е предоставил на втория ответник в качеството му на арендатор за срок от 20 години
процесните поземлени имоти
с номер 027021 и с номер
027019, при арендно плащане от 35 лева
на декар.
По делото
е приложен Устав на Училищното настоятелство на СОУ „...“, с. Веслец, в който са посочени целите на
сдружението, неговите правомощия, органи и имущество, както и Удостоверение,
издадено от ШОС, от което се установява, че
Училищното настоятелство е вписано в Регистър № 55 за ЮЛНЦ, под партиден
№ 8, том 1, стр. 30, по фирмено дело
№ ...год., ЕФН **********, БУЛСТАТ ********* като
подробно са упоменати целите на сдружението.
Представена е Покана до Съвета
на настоятелите на Училищното
настоятелство на СОУ „...“,
изготвена от Председателя на съвета на настоятелите Р.Х.с описания в поканата дневен ред, както и Уведомление
за инвестиционно намерение от втория
ответник „ИЛ БЕ СА“ ЕООД – относно
договор за аренда на земеделски земи, собственост на ищеца.
От приложения
по делото Протокол от
проведено на 24.08.2017 год. заседание на Съвета на настоятелите, на което са
присъствали 7 от членовете на Съвета, е видно, че е взето решение, съгласно
което на осн. чл. 30,
т. 3 от Устава на училищното настоятелство, Съветът на настоятелството
е упълномощил Р.Х.за сключване на договор
за аренда на земеделски земи, собственост на СОУ „...“
с втория ответник. Взето е
решение да се открие лична
банкова сметка *** „...“.
Представена е декларация от 19.02.2019 год. от
директора на СОУ „...”, с.... и от счетоводителя, че в
училището няма постъпили средства от Училищното настоятелство при СОУ „...”, с.....
По делото
са приложени завервени
копия от протоколи от заседанията на Педагогическия съвет при
СОУ „...”, с.... за периода от кая на 2000 год. до септември
месец 2017 год., от които е видно,
както дневния ред, по който
са били провеждани
заседанията, така и взетите от педагогическия съвет решения.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателства посредством разпита на
свидетеля К., воден от ищеца. Свидетелят е
категоричен, че собственик на процесните земи е именно СОУ „...”, с.... като излага, че се
запознавал с документация, удостоверяваща това обстояетелство. Свидетелства, че
в имотите е имало засадени около 300 дка кайсиеви градини, но в началото на 2019 год. установил, че
дърветата били изкоренени. Отбелязва, че в момента градините се работят от
втория ответник и се засяват със слънчоглед. Заявява, че след като е
констатирал, че кайсиевите градини са изкоренени, незабавно сигнализирал в
училището.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените пред
първоинстанционния съд иск с пр. осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване на
процесния договор за аренда на
земеделска земя от 30.08.2017г., сключен между „Училищно настоятелство при СОУ „...“ и „Ил Бе Са“ ЕООД за недействителен, поради сключването му от
лице действало като представител, без да има представителна власт и иск по чл.
108 от ЗС за признаване за установено по отношение на „Ил Бе Са“ ЕООД, че
ищецът е собственик на процесните недвижими имоти и осъждане на този ответник
да му преде владението върху имотите.
Не
се спори между страните, а и от представените по делото Решения на Поземлена
комисия в общ. ... и скици се установява, че ицецът
СУ „...“ е собственик на
процесните поземлени имоти
с номер 027021 и с номер 027019.
Не
е спорно и обстоятелството,
че между ответниците по делото е сключен договор за
аренда от 30.08.2017 год. на процесните имоти като същият
е бил вписан в Служба по вписванията
– Шумен – акт 70, том 5, дело № ....
Спорно между
страните е дали сключеният договор
за аренда е сключен от лице
с представителна власт и дали обвързва ищеца.
По отношение на иска с пр. осн. чл.
42, ал. 2 от ЗЗД:
Съгласно чл.
36 от ЗЗД представителството е извършване на правни действия за друго лице и от
негово име с непосредствено действие за него. Представителството се създава за
извършване на правни действия и по-често това са сделки. В гражданското право
всяко правоспособно лице може да бъде представлявано от друго дееспособно лице
по волята на представлявания, освен когато законът изрично забранява.
В
случая процесният
договор за аренда е сключен от името на Училищното настоятелство при СУ „...“,
с. ... в качеството му на арендодател, чрез
представителния му орган Съвет на настоятелите, представляван от– Председател. Т.е.
при сключване на договора Училищното настоятелство, представлявано от Съвета на
настоятелите не е действало в качеството си на пълномощник на СУ „...“, с. ....
За да бъде уважен установителният
иск с пр. осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на две предпоставки: 1. дадено лице да е действало като
представител на друго лице, без да е имало представителна власт и 2. Ако
мнимият представител е сключил сделка от името и за сметка на мнимо
представлявания, последният да не я потвърди при условията и по реда на чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД.
Доколкото липсват твърдения, а и не са представени
доказателства, че при сключване на процесния договор за аренда Училищното
настоятелство при СУ „...“, с. ... чрез представителния му орган Съвет на
настоятелите е действало в качеството си на пълномощник на СУ „...“, с. ...,
исковата претенция се явява неоснователна. Не рефлектира върху този извод на
съда обстоятелството, че Училищното настоятелство – арендодател
по процесния договор за аренда не е собственик на отдадените под аренда земи.
Предвид изложеното, исковата претенция с правно основание
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е неоснователна и като такава следва да отхвърли, а
решението на първоинстанционния съд, с което е прието обратното, следва да се
отмени като неправилно.
По отношение на иска с пр. осн. чл.
108 от ЗС:
За да бъде уважен ревандикационният иск, е необходимо кумулативното наличие на
следните три предпоставки: 1. имотът, предмет на иска, да е собственост на
ищеца; 2. този имот да се владее от ответното дружество; 3. да се владее от
него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, в тежест на ищеца е да докаже наличието на положителните предпоставки,
а на ответника - че владее на правно основание.
В
конкретния казус не се спори, а и от материалите по делото се установи, че
процесните поземлени имоти са собственост на ищеца. Видно от представените по
делото Решения № 4В/25.10.1994 год. и № 4-П31/10.02.1999 год., същите са му
реституирани от Поземлена комисия в общ. ... на осн. чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Не е спорно и обстоятелството, че
имотите се владеят от ответното
дружество по силата на приложения по делото договор
за аренда.
Спорно
е дали те се владеят от ответника на правно основание.
Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (редакция от 07.02.2017 год.) договор за аренда може да се сключи със
съсобственик на земеделска земя, чиято собственост
е повече от 50 на сто идеални части
от съсобствен имот или със
съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто
идеални части от съсобствения имот.
В
случая, тъй като процесният договор за аренда
е сключен от лице, което нито
е собственик, нито е съсобственик на процесните движими
вещи, следва да се приеме,
че сделката не поражда правни последици по отношение
на ищеца.
С
оглед изложените по-горе изводи на съда, процесният договор за аренда
като сключен от несобственик на процесните недвижими имоти, е непротивопоставим
на ищеца, поради което
не може да се приеме, че ответното дружество владее
имотите на правно основание.
Ето защо искът с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен срещу „Ил Бе Са“ ЕООД, е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която е признато за установено по
отношение на двамата ответници, че договор за
аренда на земеделска земя от 30.08.2017г., вписан в служба по вписванията – Шумен – акт 70, том 5, дело № ...., е недействителен, поради сключването му от лице действало
като представител, без да има
представителна власт и следва да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена исковата
претенция. Корекция следва да претърпят и възложените в тежест на ответниците разноски пред първоинстанционния съд. В останалата
обжалвана част, досежно претенцията с пр. осн. чл.
108 от ЗС решението следва да се потвърди като правилно и законосъбразно.
По
разноските:
Корекция
ще претърпи и разпределението на разноските, сторени пред първата инстанция. Предвид
изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски
се дължат и на ответниците с оглед отхвърлените
искови претенции, но доколкото същите не представят доказателства за направата
им, такива не следва да им бъдат присъждани.
На
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част
от исковете в първа инстанция, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 618,92 лева, платими от ответника „Ил Бе Са“ ЕООД, представляващи –
300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за защита по уважения иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС и 318,92 лева – държавна такса по
исковата претенция по чл. 108 от ЗС. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира за неоснователно възражението на ответниците
за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение. Предвид изложеното, решението в частта, с която „Ил Бе Са“ ЕООД
е осъдено да заплати на СУ „...“ сторените пред първоинстанционния
съд съдебно-деловодни разноски за горницата над 618,92 лева до присъдения
размер от 1445,95 лева следва да бъде отменено.
Доколкото
исковете с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД са отхвърлени, то в
тежест на ответника „Училищно настоятелство при СОУ „...“ не следва да се
присъждат разноски и решението в тази част следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на спора, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК в настоящото производство се дължат разноски на
жалбоподателите, но тъй като не са представени доказателства за направата им,
същите не следва да бъдат присъждани.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
и с оглед отправеното искане в съдебно заседание за произнасяне по направените
по делото разноски и представения списък за разноски, жалбоподателят „Ил Бе Са“ ЕООД
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но само за един
адвокат (съгласно мотивите на т.1 от ТР № 6/06.11.2013 год. по т.д. № 6/ 2012
год. на ОСГТК на ВКС), съобразно уважената част от исковите претенции в размер
на 480 лева.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1090/14.11.2019год., постановено по гр. д. № 876/2019г. по описа на ШРС в
частта, в която е признато за установено по отношение на „Училищно
настоятелство при СОУ „...“, ЕИК : *********, с адрес – с. ..., ул. “...” № 2 и
„Ил Бе Са“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – с. ...,
ул. „...“ № 19, вх. 1, ет. 3, ап. 11, че договор за аренда на земеделска земя
от 30.08.2017г., вписан в служба по вписванията – Шумен – акт 70, том 5, дело №
...., е недействителен, поради сключването му от лице действало като
представител, без да има представителна власт, в частта, в която „Училищно
настоятелство при СОУ „...“ е осъдено да заплати на СУ „...“ сумата от 722,97
лева съдебно-деловодни разноски, както и в частта, в която „Ил Бе Са“ ЕООД е
осъдено да заплати на СУ „...“ сторените пред първоинстанционния
съд съдебно-деловодни разноски за горницата над 618,92 лева до присъдения
размер от 1445,95 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявения от СУ „...“, ЕИК: *********, с адрес – с. ..., ул. “...” № 2 срещу
„Училищно настоятелство при СОУ „...“, ЕИК : *********, с адрес – с. ..., ул. “...”
№ 2 и „Ил Бе Са“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – с.
..., ул. „...“ № 19, вх. 1, ет. 3, ап. 11, иск с правно основание чл. 42, ал. 2
от ЗЗД за признаване за установено, че договор за аренда на земеделска земя от
30.08.2017г., вписан в служба по вписванията – Шумен – акт 70, том 5, дело № ....,
е недействителен, поради сключването му от лице действало като представител,
без да има представителна власт.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част досежно произнасянето по исковата
претенция с пр. осн. чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА
„Ил Бе Са“ ЕООД да заплати на СОУ „...“ съдебно-деловодни разноски на
настоящата инстанция в размер на 480 лева.
В
останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.