№ 126
гр. Айтос, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20222110100933 по описа за 2022 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс.
Х. Х. А. е предявил срещу Х. О. М. иск по чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите за заплащане на сумата от 6000 лв. – частичен иск
от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от побой,
нанесен на 23.06.2020 г., вследствие на който ищецът е получил мозъчно
сътресение и импресионна фрактура на лява париетална кост на черепа, ведно
със законната лихва за забава от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът е негов съсед в ***. Сочи се, че
отношението на ответника към ищеца се характеризира с неприязън, без да е
налице повод за това. На 22.06.2020 г. ищецът бил на работа и отсъствал от
***. Рано сутринта съпругата му Х. М. А. му се обадила и му съобщила, че
ответникът й е нанесъл побой. Причината била желанието на ответника
животните на ищеца да не преминават пред дома му. Ответникът ударил г-жа
А. няколко пъти по главата с пръчка. Ищецът се притеснил и се прибрал.
Подали жалба в Районно управление – Руен. На следващия ден ищецът и
съпругата му излезли и забелязали ответника до двора им. Ищецът се запътил
към него, за да му иска обяснения за случая със съпругата му. Ответникът
извадил от автомобила си чук и ударил ищеца с него по главата. На последния
му притъмняло и почувствал замайване. В желанието си да се предпази от още
удари, се вкопчил в ответника, като двамата паднали на земята. След това
ищецът припаднал. Свестил се по-късно и съпругата му му помогнала да се
1
изправи. Целият бил в кръв, боляла го главата и не можел да пази равновесие.
Пристигнала линейка и бил закаран в болница. Установено било, че е получил
счупване на свода на черепа и мозъчно сътресение. Предложено му било
оперативно лечение, но отказал, защото се страхувал. Лекували го в
продължение на три дни, след което бил изписан. Както в болницата, така и
след това ищецът имал главоболие, гадило му се, повръщал. След изписването
дълго му се виел свят, изпитвал дразнение от дневна светлина, сънливост,
отпадналост, страх и обида. Не можел да извършва елементарни дейности, да
ходи на работа и да се грижи за себе си, затова съпругата му си стояла вкъщи и
се грижила за него. Дълго време приемал обезболяващи лекарства. По повод
случилото се било образувано досъдебно производство. В рамките му било
установено, че ищецът е получил мозъчно сътресение и импресионна
фрактура на лява париетална кост. Сочи се, че ответникът е подал частна
тъжба срещу ищеца.
Ответникът е подал отговор на искова молба. Сочи, че са налице
несъответствия между представените от ищеца медицински документи и че в
исковата молба уврежданията не са описани достатъчно ясно. Според
ответника сумата от 20 000 лв. е прекомерна и цели неоснователно
обогатяване на ищеца. Ищецът сам се бил поставил в това положение да бъде
наранен, след като нападнал и пребил с кол ответника, който се е отбранявал
от това нападение. На 23.06.2020 г. около 10:00 ч. ответникът спрял с колата
си пред входната врата и започнал да разтоварва туби с минерална вода.
Изведнъж усетил много силен удар в задната част на главата, от което
залитнал. Обърнал се и видял съпругата на ищеца с дебела пръчка в ръката, а
ищецът държал дървен кол. Двамата съпрузи започнали да обсипват с удари
ответника по тялото и главата. За да се предпази, вдигнал ръце. Усетил остра
болка в областта на дясната ръка под лакътя. За да се предпази, ответникът
бръкнал в багажника на колата и взел чух. Размахал го, за да уплаши
нападателите си, без да ги удря. Съпругата на ищеца казала: „Удряй по
главата, да го убием“. Ответникът загубил съзнание. Фелдшерът на селото Н.
М. О. му оказала първа помощ, после пристигнала линейка. Установено било
счупване на дясна лакътна кост, което наложило гипсова имобилизация;
кръвонасядания на лицето, главата, крайници и гърба. Лечението в болницата
продължило четири дни, след което бил изписан за домашно лечение.
Образувано било досъдебно производство, а след приключването му – съдебно
по частна тъжба на ответника, с която повдигнал на ищеца и съпругата му
обвинения, че са му причинили лека телесна повреда.
Съдът намира, че исковата молба и отговора са редовни и допустими.
Уврежданията са достатъчно ясно описани в исковата молба, поради което тя
не е нередовна.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
2
становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже
противоправно поведение; настъпилите вреди; причинно-следствена връзка
между поведението и вредите. Вината на ответника се предполага до
доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С Присъда № 9 от 15.07.2024 г. по н. ч. х. д. № 195/2024 г. на Районен съд
– Айтос ищецът и съпругата му са признати за виновни за това, че на
23.06.2020 г. около 10:00 ч. в **********, на улицата, в съучастие, при
превишаване на пределите на неизбежна отбрана чрез нанасяне на удари с
дървен кол са причинили на ответника средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на дясна лакътна кост – престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. с ал. 1, т.
2, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. В мотивите на присъдата се приема,
че тъжителят пръв е ударил съпругата на ищеца с чук, след което ищецът и
съпругата му започнали да му нанасят удари с дървени пръчки, като
действията им надхвърлят необходимото за отбраната им срещу нападението
на ответника. Присъдата е потвърдена с Решение № 36 от 31.01.2025 г. по в. н.
ч. х. д. № 1318/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, което е окончателно.
Според чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от Д.ието, относно това, дали е извършено Д.ието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Съдът намира, че в случая присъдата не е
задължителна за него, доколкото с нея не се установява какво точно Д.ие е
причинил ответникът, нито вината му. Въпреки това съдът установи същата
фактическа обстановка от доказателствата по делото.
По делото са приети медицински документи – епикриза (л. 6 от делото) и
медицински протоколи на Лекарска консултативна комисия (л. 120 от делото).
Те са анализирани от вещото лице по назначената съдебномедицинска
експертиза – д-р Б. М.. Установено е, че на 23.06.2020 г. ищецът е претърпял
следните травматични увреждания: мозъчно сътресение без открита
вътрешночерепна травма, и счупване с хлътване (импресионна фрактура) на
лявата теменна (париетална) кост. Вещото лице е посочило, че уврежданията
биха могли да бъдат получени по време и по начин, отразен в материалите по
делото, а именно удар с или върху твърд тъпоръбест предмет, какъвто е и
чукът. В заключението се приема, че уврежданията не са били опасни за
живота, като възстановяването е настъпило за срок от 20-30 дни. Разяснено е,
че при мозъчно сътресение е възможно главоболие и чувство на
гадене/прилошаване. Ищецът е прекарал 3 дни в болница и 18 дни в отпуск
поради нетрудоспособност.
В открито съдебно заседание вещото лице е отговорило на въпрос на
процесуалния представител на ответника, че ищецът е можел да извършва
само лек физически труд по време на възстановяването си.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е компетентно
3
и обективно изготвено.
По делото е разпитан свидетелят Х. И. Х. – случаен минувач по време на
процесния инцидент. Свидетелят чул разговор на висок тон и видял, че
ответникът лежи на земята. Над него стоели ищецът и съпругата му. И
двамата мъже имали кръв по челата. Съпругата държала пръчка и викала
„Удряй!“. Свидетелят отрича да е видял каквито и да е удари.
Съдът кредитира показанията на свидетеля. Същите съответстват на
медицинските доказателства по делото – както посочените по-горе, отнасящи
се до съС.ието на ищеца, така и на представените от ответника епикриза и
съдебномедицинско удостоверение (л. 26-27 от делото). От всички тези
доказателства става ясно, че на процесната дата увреждания са получили и
двете страни. Тоест, показанията на свидетеля са подкрепа на твърдението на
ищеца, че ответникът му е нанесъл вреди.
По делото е разпитана свидетелката Х. М. А. – съпруга на ищеца, която
разказва следното: минавала с кравите по улицата и ответникът излязъл с една
голяма пръчка и казал да не минава от там, след което я ударил по главата.
Прибрала се и казала на мъжа си. На 23.06.2020 г. ищецът отишъл да пита
ответникът защо я е ударил. Ответникът излязъл от колата с чук, завит в черна
торбичка и ударил ищеца по главата. Ищецът паднал на земята. Страните
започнали да се борят. Свидетелката намерила една пръчка и започнала да
удря ответника. Ответникът се обадил на кмета, а кметът повикал полиция.
След това дошла линейка. Имало много кръв. Според свидетелката мъжът й е
бил в болница една седмица. Бил много зле, когато го изписали – виел му се
свят, не можел да става, повръщало му се, боляла го главата, имал нужда от
помощ. Не можел да работи, само лежал. Излизал на двора едва-едва.
Свидетелката сочи, че с мъжа си са предали на полицията чук и една пръчка.
Съдът не приема възражението на ответника, че показанията на
свидетелката противоречат на данните от досъдебното производство,
образувано във връзка с процесния случай. От представените протоколи за
доброволно предаване въобще не става ясно за коя преписка се отнася. Чрез
тях не се удостоверява, че от ищеца и свидетелката са иззети чук и две пръчки,
а не една, както твърди тя. Следва да се отбележи, че протоколите са за
предаване на доказателства между полицаи.
Съдът все пак намира, че в някои части показанията на свидетелката
противоречат на медицинските документи, според които ищецът е прекарал в
болница три дни, а според свидетелката – една седмица. Освен това
свидетелката сочи, че мъжът й е бил в болничен 30 дни, а по делото има данни
само за 18 дни. Съдът счита, че несъответствието може да се дължи на дългия
период от време, който е минал от инцидента – вече пет години, но може да се
дължи и на желание на свидетелката да помогне на мъжа си да получи по-
голямо обезщетение. Ето защо показанията на свидетелката следва да бъдат
преценявани внимателно, като съдът е склонен да ги кредитира само ако се
подкрепят от други доказателства по делото.
4
Съдът кредитира показанията на свидетелката А. в частта, според която
ответникът е нанесъл телесна повреда на мъжа й, тъй като се подкрепят от
показанията на свидетеля Х. и медицинските документи. Освен това според
заключението на вещото лице е възможно увреждането да е причинено с чук.
Показанията на свидетелката са достоверни и в частта относно изпитаните от
ищеца затруднения по време на възстановяването му – изпитвал е главоболие,
гадело му се е, повръщало му се е, имал е болки в главата. Това се сочи и в
заключението на вещото лице. В останалите части съдът не кредитира
показанията на свидетелката, тъй като са налице съмнения, че преувеличава,
за да помогне на мъжа си, или не си спомня точно събитията.
По делото е разпитана свидетелката Ш. Х. М. – съпруга на ответника. Тя
разказва, че на 23.06.2020 г. мъжът й се прибрал вкъщи в тежко съС.ие – със
синини, подутини, счупена ръка. Казал, че съседите са му причинили това.
Конфликтът станал, защото свидетелката държала кокошките си на вратата, а
съпругата на ищеца не одобрявала това. В деня на инцидента съпругът на
свидетелката отишъл близо до двора си да пълни туби на чешмата, когато
изведнъж ищецът и съпругата му го нападнали с пръчки. Той не могъл да
излезе от колата. Предишния ден имало разправия. Свидетелката твърди, че е
виждала ищецът да работи в градината на следващия ден след побоя. Виждала
го и да ходи на работа.
Показанията и на тази свидетелка частично противоречат на
доказателствата по делото. Свидетелката казва, че е видяла ищеца на двора на
следващия ден след инцидента, но по делото има медицински документи,
според които ищецът е бил в болница три дни след инцидента. Освен това
следва да се вземе предвид, че свидетелката не е очевидец на Д.ието и само
преразказва думите на мъжа си. Показанията й противоречат и на показанията
на св. Х., който е видял ответника на земята, а свидетелката твърди, че мъжът
й не е могъл дори да излезе от колата си. В крайна сметка показанията на
свидетелката не опровергават медицинските доказателства, според които на
процесния ден и ищецът е получил сериозни наранявания.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е доказан фактическият
състав на непозволеното увреждане – ответникът е причинил на ищеца вреди
чрез удари с чук. Според съда от показанията на свидетеля Х. може да се
направи извод, че Д.ието е причинено при превишаване на пределите на
неизбежната отбрана от страна на ищеца и съпругата му. Въпреки това
отговорността на ответника за причинените вреди не се изключва.
Съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд
при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Тези
обстоятелства не само следва да се посочат от съдилищата, но трябва да се
отчита и значението им за размера на вредите. Според трайната практика на
ВКС (Решение № 50148/28.02.2023 г. по т. д. № 925/2021 г. на ВКС, II т. о.,
Решение № 50072/01.11.2022 г. по гр. д. № 4101/2021 г. на ВКС, II г. о.,
5
Решение № 248/02.08.2018 г. по т. д. № 1565/2017 г. на ВКС, I г. о. и др.) при
телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди
от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено увреждането, допълнителното
влошаване на съС.ието на здравето, причинените душевни страдания,
осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства. Следва да се вземе
предвид и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество, както и конкретните икономически условия
към момента на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди следва
в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на
неоснователно обогатяване. От значение за размера на обезщетението е и
съдебната практика, формирана по сходни случаи.
Като съобрази обстоятелствата по делото, настоящият съд намира
следното по отношение на размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
Към момента на Д.ието ищецът е бил на 46 г. Увреждането е причинено с
чук, което е от естество да предизвика страх за живота у всекиго. В резултат
на побоя ищецът е получил мозъчно сътресение без открита вътрешночерепна
травма, и счупване с хлътване (импресионна фрактура) на лявата теменна
(париетална) кост. Към настоящия момент ищецът се е възстановил напълно.
Периодът на възстановяване е бил от около 20 дни, като се има предвид
заключението на вещото лице и данните за ползвания отпуск. През това време
ищецът е претърпял обичайните вреди за тези увреждания – изпитвал е болки,
гадило му се е, повръщал е, нуждаел се е от чужда помощ. Не се доказва
ищецът да е претърпял някакви по-особени вреди. Съобразно изложеното
съдът намира, че справедливото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 4000 лв. В този
смисъл е и преобладаващата съдебна практика по сходни случаи, както и
икономическата обстановка в страната към момента на Д.ието.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 4000 лв. и
да се отхвърли за горницата до пълния претендиран размер от 6000 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни
съобразно уважената, съответно отхвърлената част от иска. Ищецът е
претендирал и доказал разноски, както следва: 250 лв. за държавна такса, 1800
лв. за адвокатски хонорар и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице, общо
2350 лв., а ответникът – 2200 лв. за адвокатски хонорар. Така на ищеца се
полагат 1566,51 лв., а на ответника – 1466,52 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Х. О. М., с ЕГН **********, с
поС.ен адрес: ***, ***, да заплати на Х. Х. А., с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: **********, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от побой, нанесен на 23.06.2020 г., вследствие на който
ищецът е получил мозъчно сътресение и импресионна фрактура на лява
париетална кост на черепа, ведно със законната лихва за забава от 23.06.2020 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдения размер
до пъллния претендиран размер от 6000 лв., който иск е предявен като
частичен от 20 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. О. М., с ЕГН **********, с
поС.ен адрес: ***, ***, да заплати на Х. Х. А., с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: **********, сумата от 1566,51 лв. – деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х. Х. А., с ЕГН **********, с
поС.ен адрес: **********, да заплати на Х. О. М., с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: ***, ***, сумата от 1466,52 лв. – деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7