Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

07.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

11.12

Година

2019

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

204

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв.М.Ч., действаща в качеството си на пълномощник на „Земинвест“ ЕАД ***, против Решение № 100/04.07.2019 г., постановено по АНД № 103/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № НЯСС-84/20.03.2019 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на „Земинвест“ ЕАД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е намален размерът на имуществената санкция от 5 000 лв. на 1 000 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Излага съображения, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В този смисъл счита, че към датата на съставяне на АУАН е изтекъл предвидения в чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок. Излага съображения, че с издадения от контролните органи констативния протокол от 29.10.2018 г. на „Земинвест“ ЕАД са били дадени задължителни предписания със срок на изпълнение 22.10.2018 г., а акта за установяване на административно нарушение бил съставен на 14.01.2019 г., с оглед констатациите при извършена проверка на 29.10.2018 г.

На следващо място въвежда доводи, че: Било налице съществено разминаване между съдържанието на АУАН и НП, относно датата на извършване на проверката, обстоятелствата които са установени при същата и датата и мястото на извършване на нарушението; На „Земинвест“ ЕАД била ангажирана административна отговорност по текст от закона, който бил неотносим към процесното нарушение; АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел, което било в разрез с нормативните изисквания; АУАН бил съставен в отсъствието на отговорното лице, което представлявало съществено процесуално нарушение.

В заключение излага съображения, че административнонаказващия орган и районният съд неправилно не са приложили разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, които предпоставки били налице в случая с оглед липсата на настъпили вредни последици.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 100/04.07.2019 г., постановено по АНД № 103/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови съдебен акт по същество, с който да отмени Наказателно постановление № НЯСС-84/20.03.2019 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на „Земинвест“ ЕАД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ.

В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касация – Заместник на председател на ДАМТН гр.София, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е изменил Наказателно постановление № НЯСС-84/20.03.2019 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на „Земинвест“ ЕАД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3  от ЗВ, като е намалил размера на имуществената санкция от 5 000 лв. на 1 000 лв. 

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице са констатираното от АНО неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ, изразяващи се в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № ***/*** г. предписание да се предприемат действия за възстановяването на експлоатационното състояние на основния изпускател на язовир „***“, намиращ се в ПИ № ***, в землището на ***, със срок на изпълнение 22.10.2018 г. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че контролните органи са констатирали неизпълнението на предписанията при извършена проверка на 29.10.2018 г., за което е съставен Констативен протокол № ***/*** г., въз основа на който впоследствие е съставен и процесния АУАН.

Изложени са мотиви, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е обосновал и липсата на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че са налице основанията за изменение на размера на наложената имуществената санкция до минималния, определен в закона.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Земинвест“ ЕАД ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е изменил НП в частта относно размера на санкцията, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 23.10.2018 г. „Земинвест“ ЕАД ***, в качеството си на собственик на язовир „***“, намиращ се в ПИ № ***, в землището на *** е нарушил нормата на чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ, което нарушение се изразява в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № ***/*** г. предписание да се предприемат действия за възстановяването на експлоатационното състояние на основния изпускател на язовир „***“, със срок на изпълнение 22.10.2018 г.   

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите М. К. и Д. К., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Отделно от горното и по отношение на останалите доводи, въведени в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи:

На първо място неоснователно се явява твърдението за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка в НП ясно и недвусмислено са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като изрично е отразено, че нарушението е извършено от „Земинвест“ ЕАД *** на 23.10.2018 г. Самият начин на осъществяване на процесното деяние, изразено в бездействие, респ. в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № ***/*** г. предписание да се предприемат действия за възстановяването на експлоатационното състояние на основния изпускател на язовир „***“, със срок на изпълнение 22.10.2018 г., при което изрично е посочено, че язовирът се намира в в ПИ № ***, в землището на ***, конкретизира в достатъчна степен мястото на извършване на нарушението.

На следващо място, АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № ***/*** г., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица/измежду които и М. М. К./ да съставят АУАН по ЗВ.

НП е издадено на 20.03.2019 г., а АУАН на 04.01.2019 г., т.е. спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН, респ. не е налице твърдяната изтекла давност. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин.

Неоснователни са доводите в жалбата за изтичане на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, които впрочем не са подкрепени с каквито и да конкретни твърдения. В тази връзка в АУАН изрично е посочено, че административното нарушение е осъществено на 23.10.2018 г., поради което процесният АУАН № 08-002/14.01.2019 г. се явява издаден в тримесечен срок от извършване на нарушението и откриване на нарушителя/нарушението е установено при извършена проверка на 29.10.2018 г./. 

Не е налице релевираното нарушение на чл. 40 от ЗАНН. В случая актът за нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като видно от показанията на свидетелите и покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, връчена на 04.01.2019 г., изпълнителният директор на дружеството е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН на 14.01.2019 г., но не се явил в офиса на контролния орган, поради което бил съставен в негово отсъствие. АУАН е бил връчен на представителят на ЕООД на 25.01.2019 г., при което същият отразил писмено, че има възражения. 

В конкретния случай процесният АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели – Д. К. и Т. Т., поради което въведените в жалбата доводи, че акт бил съставен в присъствието на само един свидетел, се явяват неоснователни, респ. голословни и неподкрепени от фактическа страна.

Настоящият съдебен състав намира за необосновано и твърдението за неправилна квалификация на нарушението. В този смисъл с оглед неизпълнението на дадени предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ/ в действащата към момента на извършване на нарушението редакция на нормата с ДВ, бр. 55 от 2018 г./, правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, която предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице,което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2/в редакцията й към момента на извършване на административното нарушение - ДВ, бр. 55 от 2018 г./. Следва да се отбележи, че релевантната редакция на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от ЗВ урежда правомощията на контролните органи/председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4/ да издават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени, като ал. 2 на нормата вменява задължение за изпълнение на тези предписания от лицата, спрямо които за издадени. Именно неизпълнението на това задължение е скрепено с предвидената в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ санкция, която норма се явява едновременно материална и санкционна такава.

Въведените от жалбоподателя доводи, че извършеното нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН не се споделят от касационната инстанция. В тази връзка следва да се посочи, че пряка последица от извършеното административни нарушения е лошо експлоатационно състояние на основния изпускател – спирателния кран е засипан с бетон и невъзможност да бъде контролирано водното ниво на яз.“***“, което аргументира извода за съществуваща в тази връзка опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена, което от своя страна би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100/04.07.2019 г., постановено по АНД № 103/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                  

                                                                                       2.