№ 398 / 3.4.2018
г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
03.04.2018
година
град
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, втори граждански състав в закрито заседание на трети април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Димитър
Цветанов и в присъствието на прокурора..............., като разгледа
докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 173 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е установителен
и е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът М.Р. xxx
твърди, че е получил Уведомление за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД от ,,Теленор България“ ЕАД, с което е уведомен, че мобилният оператор е
прехвърлил на ,,С.Г.Груп“ ООД вземане в размер на 416,09 лева, за което се
твърди, че представлява задължение, произтичащо от фактури и/или кредитни
известия, издадени във връзка с договори за електронни съобщителни услуги и/или
договор за лизинг, сключени между него - М.Р.Р. и ,,Теленор България“ ЕАД.
Поддържа, че няма непогасени задължения към ,,Теленор България“ ЕАД, поради
което е и оспорил надлежно пред ответното дружество претенцията за заплащане на
сума в размер на 416,09 лева. Независимо от посоченото, лица, представящи се за
служители на ,,С.Г.Груп“ ООД го притесняват по телефона и настояват той да
заплати процесната сума. Ищецът заявява, че оспорва основателността и
дължимостта на гореописаното вземане, поради което за него се поражда правен
интерес от предявяване на настоящия иск срещу ,,С.Г.Груп“ ООД, с който да бъде
установено спрямо дружеството, че не дължи на ответника претендираната сума в
общ размер на 416,09 лева, представляваща вземане, прехвърлено на ответното
дружество съгласно Договор за прехвърляне на вземания, сключен от ,,С.Г.Груп“
ООД и ,,Теленор България“ ЕАД на 23.03.2017 година.
Ищецът поддържа също
така, че установителният иск е допустим само когато с установителното решение
ще се постигне целеният резултат и няма да се наложи да се води след това друг
иск. Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да
бъде предявено чрез осъдителен иск. В случая, заявява, че не разполага с друга
правна възможност да защити правата и законните си интереси и да отрече със
сила на пресъдено нещо правото на ответника да претендира плащане въз основа на
цитирания в Уведомлението Договор за прехвърляне на вземания, сключен от
,,С.Г.Груп“ ООД и ,,Теленор България“ ЕАД на 23.03.2017 година. Ищецът заявява,
че оспорва изявленията и твърденията на ответното дружество и твърди, че никога
не е сключвал договор за услуги с ,,Теленор България“ ЕАД, никога не е ползвал
доставяни му от ответника услуги, съответно не е прекратявал правоотношение с
,,Теленор България“ ЕАД, включително и предсрочно. Посочените от него
обстоятелства се установяват и от бланкетното уведомление, изпратено до него, в
което не се индивидуализира самото вземане, а единствено се посочват
алтернативни основания, въз основа на които е възможно да е възникнало. Твърди,
че адресираното до него уведомление няма последиците на уведомяване по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, тъй като същото не е подписано от надлежен представител на
,,Теленор България“ ЕАД, в качеството му на цедент. Видно от представеното по
делото уведомление, същото е подписано от Султанка Цампарова - управител на
,,С.Г.Груп“ ООД, поставен е печат на ответното дружество. В тази връзка, липсва
изрично волеизявление от страна на цедента до него, с което последният да е
уведомен за извършена цесия и прехвърляне на вземане на кредитора на трето
лице. Ето защо и за ответното дружество не е възникнало правно основание да
претендира от него заплащането на сумата в размер на 416,09 лева. Ищецът твърди
и това, че не е получавал фактури от ,,Теленор България“ ЕАД за доставени услуги
на стойност 416,09 лева, нито е получавал кредитни известия, издадени във
връзка с договори за електронни съобщителни услуги. Също така заявява, че не е
бил страна по облигационно правоотношение с ,,Теленор България“ ЕАД по договор
за лизинг. В тази връзка, следа като за ,,Теленор България“ ЕАД не е възникнало
вземане към него в размер на процесната сума, то такова притезание не се
поражда и за ответника в качеството му на цесионер. Това е така, тъй като никой
не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Освен това, дори и
хипотетично да се приеме, че между него и ,,Теленор България“ ЕАД е имало
валиден договор за доставка на услуги и че по този договор са доставяни такива
на стойност от 416,09 лева, което изрично
оспорва, то същите са погасени по давност. В този смисъл прави възражение, че
вземането на ответното дружество към него на стойност от 416,09 лева,
представляващо вземане, прехвърлено на ответното дружество съгласно Договор за
прехвърляне на вземания, сключен от ,,С.Г.Груп“ ООД и ,,Теленор България“ ЕАД
на 23.03.2017 г., е недължимо като погасено по давност. Ищецът твърди, че
оспорва претенциите на ответното дружество по основание, като твърди, че никога
не е сключвал договор за доставка на услуги с цедента ,,Теленор България“ ЕАД
или преди това. Оспорва претенциите на ответното дружество и по размер, като
твърди, че никога не са му доставяни услуги от цедента, а още по-малко на
посочената в уведомлението стойност. Счита, че претендираните суми са недължими
и като погасени по давност. Поддържа, че на първо място, на основание чл.111,
б. ,,б“ от ЗЗД вземанията за неустойка се погасяват с изтичането на 3-годишен
давностен срок. Също така, вземанията за услуги, доставени от страна на мобилни
оператори, са за периодично изпълнение, поради което отново е приложима
кратката тригодишна давност, уредена в чл. 111, б. ,,в", предложение трето
от ЗЗД. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС, постановено
по тълкувателно дело № 3/2011 г. на Върховния касационен съд, общо събрание на
гражданската и търговската колегия, по искане на Омбудсмана на Република
България, относно т.нар. „периодични плащания”, които визират и претенциите на
мобилните оператори, какъвто е ответникът. Твърди, че съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните/, давността тече
от деня на падежа. В частност, задълженията за заплащане на стойност на
предоставени мобилни услуги възникват като срочни - въз основа на месечна
фактура, в която е посочен срок за плащане. Следователно, за претенциите на
ответното дружество за неустойка и за доставени мобилни услуги, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане,
като счита, че към настоящия момент този срок е изтекъл. Предвид гореизложеното
моли съда да постанови решение, с което
да бъде признато за установено, че той - М.Р.Р., ЕГН xxxxxxxxxx не дължи на
ответника С.Г.ГРУП“ ООД, ЕИК ********* сума в размер на 416,09 лева,
представляваща вземане, прехвърлено на ответното дружество съгласно Договор за
прехвърляне на вземания, сключен от ,,С.Г.Груп“ ООД и ,,Теленор България“ ЕАД
на 23.03.2017 година. Моли съда да му присъди и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ,,С.Г.Груп“ ООД – град Монтана е представил писмен отговор на
исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, респективно
неоснователност на предявения иск. Твърди, че сковата молба е процесуално недопустима.
Това е така, защото искът има за предмет установяването на несъществуване на
вземане на ,,С.Г.Груп“ ООД спрямо М.Р.Р. в размер на 416.09 лева, произтичащо
от договор за далекосъобщителна услуга от ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ АД, което вземане
е прехвърлено на ,,С.Г.Груп“ ООД, ЕИК: ********* по силата на догвор за цесия
от 23.03.2017г. Твърди, че е бил титуляр на процесното вземане спрямо ищеца,
което е придобило по силата на договор за цесия 23.03.2017г., сключен с
,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, но на 11.09.2017 година, ,,С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило
вземането в размер на 416,09 лева спрямо М.Р.Р. на ,,Ф.П.КОЛЕКТ“ ЕАД, ЕИК:
********* с договор за цесия. Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на отрицателния установителен иск с предмет несъществуване на
вземане спрямо ищеца е ответникът да е носител на спорното право. В процесния
случай, ,,С.Г.Груп“ ООД не е носител на спорното право, доколкото на 11.09.2017
година го е прехвърлило на трето неучастващо по делото лице.
Твърди също така, че
от съдържанието на представеното уведомление за цесия се установява, че
ответникът единствено е уведомил М.Р. за настъпило частно правоприемство към
момент, когато вземането все още не е било прехвърлено на трето лице. Никъде в
уведомлението ищецът не е канен да изпълнява доброволно и това е така, защото
още към уведомяването му за първата цесия, ,,С.Г.Груп“ ООД е имало намерение да
прехвърли вземането на трето лице, а не да иска изпълнение на задължението от
ответника. Поддържа, че единственото, което е сторило ответното дружество е да
уведоми М.Р. за сключения договор за цесия, след което е прехвърлило същото
вземане на трето лице. Предвид факта, че нито е носител на спорното право, нито
претендира (или е претендирал) изпълнение от ищеца вземане в размер на 416,09
лева, моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на
иска. Твърди, че ако съдът приеме така предявения иск за допустим, то моли да
го отхвърли като неоснователен. Поддържа, че до 10.09.2017 г, ,,С.Г.Груп“ ООД е
било кредитор на ответника М.Р.Р.. Поддържа, че вземанията, които ,,ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е прехвърлило на ,,С.Г.Груп“ ООД произтичат от два договора за
далекосъобщителни услуги. Договорите са сключени между мобилния оператор и
ищеца. Поддържа, че ищецът е натрупал значителни задължения и по двата
договора. Твърди, че преди на бъде сключен договорът за цесия от 23.03.2017
година, ищецът е заплатил част от задължението в размер на 350,00 лева, поради
което и ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е прехвърлило остатъка от задължението в размер
на 416,09 лева на ,,С.Г.Груп“ ООД на 23.03.2017 година, което дружество от своя
страна е прехвърлило същото вземане на „Ф.П.КОЛЕКТ” ЕАД на 11.09.2017 година.
Твърди, че за настъпилото частно правоприемство, ,,С.Г.Груп“ ООД (в качеството
му на пълномощник на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ) е уведомило М.Р. с представеното
от ищеца уведомление. Затова счита, че са неоснователни възраженията за липса
на уведомяване на длъжника за първата цесия доколкото уведомяването следвало да
бъде извършено от стария кредитор. Макар това да е така, това обаче не
означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Поддържа също така, че
според чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е
изявил и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни
правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Твърди, че
извършеното уведомление за първата цесия е валидно, като извършено от
пълномощник на стария кредитор. Твърди, че е прехвърлило същото вземане на
трето лице - ,,Ф.П.КОЛЕКТ“ ЕАД по силата на договор за цесия 11.09.2017г. ,
поради което и ответното дружество не се явява носител на спорното право.
Предвид гореизложеното моли съда да прекрати производството по делото, тъй като
предявеният иск е недопустим, а в условията на евентуалност, да го отхвърли
като неоснователен, както и да му присъди сторените в производството разноски.
Доказателствата по
делото са писмени.
Съдът, като прецени
всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при
условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Съдът намира, че
предявения установителен иск е процесуално недопустим, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено, като съображенията за това
са следните:
Основното възражение
на ответника е свързано с твърдението му, че липсва правен интерес от водене на
процесния иск от страна на ищеца, доколкото нито е носител на спорното право,
нито претендира (или е претендирал) изпълнение от ищеца на вземане в размер на
416,09 лева.
Между страните по
делото не съществува правен спор относно това има ли ответното дружество
вземане спрямо ищеца в размер на 416,09 лева, за това за ищеца липсва правен
интерес от водене на отрицателен установителен иск срещу ответното дружество.
От съдържанието на представеното уведомление за цесия се установява, че
ответникът единствено е уведомил М.Р. за настъпилото частно правоприемство към
момент, когато вземането все още не е било прехвърлено на трето лице. Никъде в
уведомлението ищецът не е канен да изпълнява доброволно задълженията си. Единственото,
което е сторило ответното дружество е да
уведоми ищеца за сключения договор за цесия, след което е прехвърлило същото
вземане на трето лице – „Ф.П.КОЛЕКТ” ЕАД – град София. С получаването на
отговора и приложенията към него, ищецът се счита уведомен за последната цесия.
Предвид факта, че ответникът нито е носител на спорното право, нито претендира
изпълнение от ответника на вземането в размер на 416,09 лева, то производството
по делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от установяването
на недължимост на исковата сума.
Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът
следи служебно при всяко положение на делото. Интересът е налице при правен
спор. При липса на интерес искът не се разглежда. В случая не са установени
твърденията на ищеца за отправени от ответника покани за плащания на погасени
по давност вземания в размер на исковата сума, цедирани на ответника от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и изобщо такива вземания. Ответникът изрично заявява, че
няма претенции за вземания в твърдяния от ищеца размер и между страните не е
налице правен спор, от който да изведе правния си интерес от водене на
установителен иск за недължимост на исковата сума.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че предявената искова претенция с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК е недопустима, поради което следва да бъде отменено
определението, с което е даден ход на устните състезания и производството по
делото бъде прекратено.
Съобразно този изход
на делото ищецът М.Р.Р. следва да заплати на ответника „С.Г.Груп” ООД – град
Монтана сумата от 360,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените
по-горе съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение
от 06.03.2018 година по гражданско дело № 173/2018 година по описа на Районен
съд – Монтана в частта, с която е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 173/2018 година по описа на Районен съд –
Монтана, образувано по предявен от М.Р. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против „С.Г.Груп”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.”Васил
Левски” № 20, представлявано от управителя Султанка Иванова Цампарова
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за
признаване за установено, че М.Р.Р., ЕГН xxxxxxxxxx не дължи на ответника
С.Г.ГРУП“ ООД, ЕИК ********* сума в размер на 416,09 лева, представляваща
вземане, прехвърлено на ответното дружество съгласно Договор за прехвърляне на
вземания, сключен от ,,С.Г.Груп“ ООД и ,,Теленор България“ ЕАД на 23.03.2017
година, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА М.Р. xxx, ЕГН
xxxxxxxxxx да заплати на „С.Г.Груп” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Монтана, ул.”Васил Левски” № 20, представлявано от управителя
Султанка Иванова Цампарова сумата от 360,00 /триста и шестдесет/ лева –
разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :