Р Е Ш Е Н И Е № 88
гр. Нови пазар, 10.04.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар
в публичното заседание на 28.01.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Нела
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия П. Николова гражданско дело № 1639
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
Подадена е искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и съответния
акцесорен иск за лихва за забава.
Делото е образувано по искова
молба, подадена от С.Д.С. с ЕГН ********** *** срещу Министерството на
правосъдието, представлявано то министъра на правосъдието, в качеството им на
работодател на Държавен съдебен изпълнител С.С.,***, заради нанесени от нея
вреди по изп. дело № ***/2011 г. на СИС Ш.. В исковата молба се твърди, че през
2011 г. в Съдебно-изпълнителна служба при РС Ш. било образувано цитираното изпълнително
дело № *** по описа на СИС за 2011 г. Изпълнителното дело било образувано въз
основа на недопустима молба на взискателя от 05.07.2011 г. В нея не бил посочен
изпълнителен способ, поради което не било изпълнено изискването на чл. 426, ал.
2 от ГПК. Така образуваното изпълнително производство било недопустимо и това
довело до недопустими и недействителни изпълнителни действия. Съдебният
изпълнител следвало да следи служебно за тази нередовност и при констатирането
й да върне молбата. Това не било сторено, а в производството бил наложен запор
на пенсията на ищеца под минималната работна заплата, установена за страната, с
което ищецът бил ощетен, тъй като били извършени 14 месечни удръжки в периода 01.06.2014
г. – 01.07.2015 г., в общ размер от 1 440 лв. Това изпълнително действие било
недопустимо, тъй като било насочено срещу нескевестируем доход. След удръжките
ищецът получавал сума от 240 лв. месечно, който размер бил под размера на
минималната за страната работна заплата. На 25.05.2014 г. ищецът подал молба да
бъдат спрени изпълнителните действия (удръжките от пенсията) до произнасяне на
ВКС с решение по тълк. дело №2/2013 г., но съдебният изпълнител С.С. не спряла
удръжките, с което на ищеца били причинени вреди. Ищецът уведомил НОИ – Т. за
извършваните удръжки, но от там получил отговор, че размерът на удръжката се
определя от съдебния изпълнител и НОИ няма компетенции да преценява
секвестируемостта на дохода. Също така по делото настъпила перемпция, а и
вземането по изпълнителния лист, въз основа на който било образувано
изпълнителното производство, не се дължало, защото било погасено по давност,
поради изтекла абсолютна давност. С молба от 18.08.2014 г. ищецът отново поискал
спиране на делото до изясняване на тълкувателната практика, но то не било
спряно. Перемпция настъпила, тъй като взискателят от 19.05.2014 г. до
21.11.2016 г. не поискал с молба извършването на изпълнителни действия, при
което делото следвало да се счита прекратено по силата на закона. Предвид
горните обстоятелства ищецът счита, че са му били нанесени вреди, тъй като
съдебният изпълнител не спазила закона да следи служебно за абсолютните
предпоставки за образуване на изпълнително дело, както и неправомерно наложила
запор на пенсията на ищеца и неправомерно отказала да прекрати изпълнителното
дело, поради недопустимостта му и поради перемпция. Вредите били причинени по
повод изпълнението на работата на Държавен съдебен изпълнител, назначен от
Министъра на правосъдието. Затова ищецът моли съда да постанови решение, с
което ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата от 1 440 лв.,
представляваща имуществени вреди, причинени от недопустими действие на съдебния
изпълнител. Моли, сумата да му бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 19.05.2014 г. до окончателното плащане,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
След завеждане на иска поради
настъпила смърт на ищеца, като ищци са конституирани неговите наследници – С.И.С.
с ЕГН ********** ***, Д.С.С. *** и Д.С.С. с ЕГН ********** ***.
В съдебно заседание ищците
не се явяват, нито изпращат представител. В писменото си становище по делото поддържат
исковата претенция изцяло. Излагат твърдения, че по делото безспорно се
установява, че безспорно се установило по делото, че действията по налагане на
запора и извършването на удръжки от пенсията на наследодателя им са били
незаконосъобразни, поради което с действията си ДСИ е нанесла имуществени вреди
на техния наследодател.
В предоставения на ответника
Министерството на правосъдието срок за отговор такъв е депозиран чрез
процесуалния представител юрисконсулт П.Р.А.. С отговора претенцията е оспорена
като неоснователна. Изложените от ответната страна факти са следните: На
23.10.2010 г. било образувано ч. гр. д . № ***/2010 г. по описа на ШРС въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от „***-Ш.“ ЕАД срещу С.Д.С..
Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя,
както и изпълнителен лист, въз основа на който на 05.07.2011 г. било образувано
изпълнително дело № ****** по описа на ДСИ при ШРС. С.Д.С. бил уведомен за
издадената заповед за изпълнение и той подал жалба против заповедта, за което
било образувано ч.т.д. № ***/2011 г. по описа на ШОС. С определение от
10.10.2011 г. на съда по това дело, жалбата била оставена без разглеждане. Това
определение също било обжалвано и с определение № ***/21.12.2011 г. на ВКС било
потвърдено, като делото било върнато на съдебния изпълнител. По молба на
взискателя от 29.01.2013 г. по изпълнителното дело, бил постановен запор върху
пенсията на наследодателя на ищците, за което той бил уведомен с писмо от
11.02.1013 г. Длъжникът депозирал възражение за изтекла давност по делото, като
на 11.02.2013 г. съдебният изпълнител препратила това възражение на кредитора,
с указание за вземане на отношение. С писмо от кредитора възражението било
оставено без уважение, като недопустимо. На 12.02.2013 г. С.Д.С. предявил отрицателен
установителен иск относно вземането на кредитора по изпълнителното дело, като
било образувано гр. д. № ***/2013 г. по описа на ШРС. По молба на ищеца по този
ОУИ за обезпечение на иска, на 19.02.2013 г. съдът издал обезпечителна заповед,
с която било спряно производството по изпълнителното дело № ***/2011 г.
Предявеният от С.Д.С. иск бил отхвърлен с постановеното по делото решение № ***/01.10.2013
г. Това решение било обжалвано и потвърдено от ШОС с решение № **/29.04.2014 г.
по в. гр. д. № */2014 г. След влизане на това решение в сила, по молба на
взискателя от 19.05.2014 г. по изпълнителното дело е постановен запор върху
пенсията на наследодателя на ищците до размера на задължението му. Запорното
съобщение било връчено на РУСО – Т. на 21.05.2014 г. с указания по чл. 446, ал.
1, пр. 1 от ГПК. С определение от 09.06.2014 г. по гр.д. № ***/2013 г. по описа
на ШРС допуснатото обезпечение на иска било отменено, като това определение
било потвърдено с определение от 14.10.2014 г. на ШОС по в. ч. т. д. № ***/2014
г. По молба на С.Д.С. от 26.06.2015 г. наложеният запор на пенсията му по
изпълнителното дело бил отменен. Въз основа на горните факти представителят на
ответната страна излага твърдения, че не оспорва наличието на първата от
предпоставките за уважаването на ищцовата претенция, а именно, че
Министерството на правосъдието е възложител на работата на ДСИ С.С.. Счита,
обаче че в случая липсва противоправно деяние по смисъла на чл. 49, ал. 1, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД, тъй като не са извършени неправомерни действия от страна
на съдебния изпълнител по изпълнителното дело и същата не е действала виновно,
както и липсва причинна връзка между действията на ДСИ и твърдяната от ищеца
вреда. Предвид това ответната страна счита, че исковата молба следва да се
отхвърли. При евентуална преценка за основателност на иска ответната страна
твърди, че е налице съпричиняване от ищеца, тъй като той могъл да обжалва
действията на ДСИ пред окръжен съд, а не е сторил това, поради което допуснал
да бъде увреден. Пак при евентуална преценка за основателност на претенцията,
ответната страна оспорва размера на иска, както и прави възражение за изтекла
погасителна давност. Възразява против искането на ищеца за присъждане на
разноски.
По делото е привлечена като трето
лице помагач С.М.С. с ЕГН ********** ***, която е встъпила като такава по
делото. Срещу нея при условията на евентуалност (ако съдът уважи претенцията на
ищеца) е предявен обратен иск от Министерството на правосъдието с правно
основание чл. 54 от ЗЗД за сумата в размер на 1440 лв.
В становището си по
съществото на делото ответната страна поддържа подадения отговор. Счита, че
иска е неоснователен по същество, а в случай, че съдът уважи претенцията на
ищците изцяло, иска да бъде уважен обратния иск срещу държавния съдебен
изпълнител. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В становището си по
обратния иск С.М.С. излага, че възражението за недопустимост на изпълнителния
процес са неоснователни. Дори и да се приеме, че молбата за образуване на
изпълнително дело била нередовна, то тя може да бъде поправена по реда на чл.
129 от ГПК като във всеки един момент след образуване на делото взискателят
посочи конкретен изпълнителен способ. Всяко изпълнително действие по делото
било предприето едва след изрично искане от страна на взискателя. Колкото до
това, че били удържани от пенсията на длъжника суми, които накърняват
несеквестируемия минимум, тя заявява, че до постановяване на решението по
тълкувателно дело №*/2013 г. през 2015 г., запорът бил вдигнат. Дотогава ДСИ се
е съобразявала със съдебната практика, която била противоречива, но нейните
действия били съобразени с една част от тази практика. По тази причина счита,
че действията й не могат да се характеризират като незаконосъобразни и виновни.
След излизането на цитираното тълкувателно решение, вдигнала запора на
пенсията. При условията на евентуалност заявява, че ако основният иск бъде
уважен, то обратният иск все пак следва да бъде отхвърлен, тъй като
отговорността й спрямо Министерството на правосъдието се урежда от правилата на
Кодекса на труда. За да се приложат общите правила на гражданския закон, трябва
да има доказателство, че е действала умишлено или е извършила престъпление, за
което няма никакви доказателства. Във всички останали случаи се прилагали
правилата за ограничената имуществена отговорност, а те не са спазени в случая.
В съдебно заседание С.С.
не се явява, не взема становище по съществото на делото.
Като съобрази всички посочени по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Процесното изп. дело
№ ****** по описа на СИС при ШРС било образувано по молба на взискателя „*** – Ш.“
ЕАД, гр. Ш.. То касаело вземане на взискателя срещу С.Д.С. по изпълнителен лист
за 1654,67 лв. главница за консумирана, но неплатена топлоенерегия и 679,40 лв.
лихва за забава за периода 01.03.2007 г. до 09.06.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.06.2010 г. до окончателното изплащане,
както и 58,09 лв. разноски по заповедното производство. Изпълнителното
производство било образувано на 05.07.2011 г. и било разпределено на ДСИ С.С..
С молбата за
образуване на изпълнително дело взискателят е поискал проучване на имуществото
на длъжника като изрично е посочил, че от НАП иска да се изиска справка за
недвижимите имоти, движимите вещи, търговски обекти и банкови сметки на
длъжника. Поискана е справка и от РУСО за размер на пенсията на длъжника.
Поискано е да се съберат и направените в изпълнителното производство разноски.
Справките са
извършени. Не е установено имущество на длъжника. От справката от РУСО гр. Т.
се установява, че получава пенсия в размер на 327,85 лв. С молба от 29.01.2013
г. взискателят е поискал налагане на запор върху пенсията на длъжника. Такъв
запор е наложен с постановление на ДСИ от 30.01.2013 г. не е определен размера
на сумата, която следва да се удържа от пенсията. РУСО гр. Т. уведомяват ДСИ, че ще удържат
109,28 лв. от пенсията на С.Д.С. до вдигане на запора.
По подаден
отрицателен установителен иск от С.Д.С. ***, че не дължи сумите по
изпълнителния лист е било образувано гр.д. № *** по описа на ШРС за 2013 г. По
делото е издадена и обезпечителна заповед за спиране на ИД № ***/2011 г. на СИС
Ш.. С постановление на ДСИ от 20.02.2013 г. е разпоредено спиране на
изпълнителното дело, РУСО гр. Т. са уведомени, че не следва да правят удръжки
от пенсията на длъжника до отмяна на обезпечението.
Междувременно на
11.02.2013 г. е постъпила и жалба на длъжника срещу наложения по изпълнителното
дело запор на пенсията му. По жалбата е образувано в.ч.гр.д. № ***/2013 г. на ШОС,
по което с решение от 11.03.2013 г. запорът е отменен. В мотивите на ШОС
изрично е посочено, че при налагане на запора ДСИ не е определила сумата, която
следвало да бъде удържана от пенсията на длъжника като това било направено от
третото задължено лице, което нямало такива правомощия. Изрично е посочено, че
ДСИ е следвало да определи размера на удръжката като съобрази изискванията за
несеквестируемия доход.
След постановяване на
това решение на ШОС запора върху пенсията на С.Д.С. е вдигнат, за което са
уведомени РУСО гр. Т.. В това време обаче изпълнителното дело е било спряно и
удръжки не са правени, поради издаденото обезпечение по гр.д. № ***/2013 г. на
ШРС.
С решение № *** от
01.10.2013 по гр.д. № ***/2013 г. на ШРС отрицателният установителен иск на С.Д.С.
е отхвърлен. Решението е обжалвано, но потвърдено от ШОС. Решението е влязло в
законна сила на 29.04.2014 г. по молба на взискателя „*** – Ш.“ ЕАД, гр. Ш.
обезпечението е отменено.
С молба от 19.05.2014
г. взискателят по изпълнителното производство е поискал възобновяване на същото
и налагане на нов запор на пенсията на длъжника. Това е станало с постановление
на ДСИ С., с което е определена удръжка в размер на ***,99 лв. от пенсията на
длъжника. За да определи този размер на удръжката ДСИ е направила справка и е
установила, че новият размер на пенсията на длъжника е 359,98 лв. и той няма
непълнолетни деца, които да издържа. Тя е определила удръжката в размер на 1/3
от получаваната пенсия.
Новият запор също е
обжалван от длъжника, но с решение от 27.06.2014 г. по в.гр.д. № ***/2014 г. на
ШОС запорът е потвърден.
Видно от изготвената
и изцяло кредитирана ос съда ССчЕ по изп. дело № ****** на СИС Ш. на длъжника С.Д.С.
са правени удръжки в размер на ***,99 лв. при следния размер на пенсията и на
минималната работна заплата за страната, както следва:
-
За м. юни 2014 г. при
размер на пенсията от 359,98 лв. е удържана сумата от ***,99 лв. Остатъкът от
пенсията е възлизал на 239,99 лв. Минималната работна заплата за този период е
била 340 лв.;
-
За периода м. юли –
м. декември 2014 г. при размер на пенсията от 369,70 лв. е удържана сумата от ***,99
лв. Остатъкът от пенсията е възлизал на 249,71 лв. Минималната работна заплата
за този период е била 340 лв.;
-
За периода м. януари
– м. юни 2015 г. при размер на пенсията от 369,70 лв. е удържана сумата от ***,99
лв. Остатъкът от пенсията е възлизал на 249,71 лв. Минималната работна заплата
за този период е била 3** лв.
За м. юли 2015 г. при
размер на пенсията от 376,72 лв. не е удържана сума, тъй като минималната
работна заплата за този период е била 380 лв. и РУСО Т. са уведомили ДСИ, че
пенсията е попаднала под МРЗ за страната.
Междувременно на 29.06.2015
г. с оглед постановеното тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Изпълнителното
производство е продължило чрез други изпълнителни способи, но другите
изпълнителни действия не са предмет на разглеждане по настоящото дело, тъй като
искът касае нанесени вреди от действията на ДСИ по наложения запор на пенсията
в периода м. юни 2014 г. – м. юни 2015 г., както изрично е посочено в исковата
молба.
По делото се
установява, че С.Д.С. е починал след завеждане на делото и е оставил за
наследници съпругата си С.И.С. и децата си – Д.С.С. и Д.С.С..
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Делото е образувано по подадена искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и съответния
акцесорен иск за лихва за забава – за обезщетяване на имуществени вреди от незаконосъобразни
действия на ДСИ, за които отговорност е потърсена от Министерството на
правосъдието като работодател на ДСИ.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че срещу
наследодателя на ищците С.Д.С. е било образувано изп. дело № ****** по описа на
СИС при ШРС за суми за консумирана, но неплатена топлоенерегия с взискател „***
– Ш.“ ЕАД, гр. Ш.. Делото било разпределено на ДСИ С.С..
От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод,
че изпълнителното производство е само по себе си нередовно. Съдът споделя
изцяло изложеното в становището по иска на С.М.С., че молба на взискател, в
която няма посочен изпълнителен способ не е автоматично недопустима. Тя е
нередовна и като такава подлежи на поправяне по реда на чл. 129 от ГПК. Нещо
повече, подобно на исковия процес, тя може да бъде поправена във всеки един
момент от производството. В момента, в който взискателят е посочил конкретен
изпълнителен способ, молбата за образуване на изпълнително дело става редовна.
Няма нито едно изпълнително действие, което да е било предприето от ДСИ без да
е било поискано от взискателя. Първият наложен по изпълнителното дело запор
наистина е бил незаконосъобразен, но по други причини – защото ДСИ е не е определила
размера на удръжката, но този запор е бил отменен от ШОС с решение по в.гр.д. №
***/2013 г.
Вторият запор е наложен от ДСИ в противоречие с разрешението по
тълкувателно дело № 3 от 2013 г. на ОСГТК, но решението по това тълкувателно дело
е издадено едва на 26.06.2015 г. и веднага е съобразено от ДСИ. Наистина
тълкувателното решение не променя правната норма, а само казва как следва да се
тълкува и прилага тя. Но в при положение, че има противоречива съдебна
практика, която дава различно тълкуване на една правна норма и ДСИ се е
съобразила с тази норма, няма как да носи вина за незаконосъобразно свои
действия. Нещо повече, длъжникът С.Д.С. се е възползвал от предвидената в
закона възможност и е обжалвал налагането на запора. С решение на ШОС
изпълнителното действие на ДСИ е потвърдено. Няма как да приемем, че ДСИ има
вина за действия, които са били обжалвани и потвърдени от съда.
Неоснователно е твърдението на ищците, че запорът е наложен и по перимирано
дело. Посоченият от тях период, в който е изтекъл двугодишния срок за
перемпцията изтича през 2016 г. и не засяга действията, които са предмет на
разглеждане по настоящия иск, тъй като процесният запор е отменен още на
29.06.2015 г.
Предвид изложеното по-горе съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан и като такъв искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода по основания иск не се налага произнасяне по обратния иск,
предявен от ответника Министерството на правосъдието срещу третото лице помагач
ДСИ С.С..
Относно разноските по
делото:
Предвид изводите на съда
за частична основателност на иска и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът следва да се произнесе и по направените искания за разноски в полза
на ответника. Разноските, които се установява, че са направени от ищеца са в
размер на 404 лв. – разходи за командировка на юрисконсулт, както и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за заплащане на
правната помощ. Тези разноски следва да бъдат платени от ищците, които неоснователно
са завели иска срещу ответника и са станали причина той да направи тези
разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 49 от ЗЗД,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, предявен от С.И.С. с ЕГН ********** ***, Д.С.С. *** и Д.С.С.
с ЕГН ********** *** срещу Министерството на правосъдието, представлявано от
Министъра на правосъдието Д.К.за заплащане на сумата от 1440 лв.,
представляващи имуществени вреди, нанесени на наследодателят им С.Д.С. с ЕГН **********
*** от незаконосъобразни действие на С.М.С. ***.06.2014 г. – 01.07.2015 г.
Настоящото производство е разгледано с участието на С.М.С. с ЕГН ********** *** като трето лице помагач на
страната на ответника Министерството на правосъдието, представлявано от Министъра на
правосъдието Д.К..
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН ********** ***, Д.С.С. *** и Д.С.С. с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Министерството на правосъдието, представлявано от Министъра на
правосъдието Д.К., направените по делото разноски в размер на 604 лв. (шестстотин и четири лева).
Решението подлежи на
обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова