Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 339, 22.06.2018 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести състав в открито
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1369
по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.342 и сл.
от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за сумата
от 23 756.23 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 03.09.2015
год. между него, „А. ЕООД и ответника е бил сключен договор за финансов лизинг
на пътни превозни средства/оборудване, по силата на който договор ищеца-лизингодател е предоставил на „А. ЕООД-лизингополучател
превозно средство-трактор, срещу задължението да се заплаща лизингова
вноска за всеки месец за период от 36
месеца, в размерите и сроковете посочени в договора, като ответника бил
солидарен длъжник на лизингополучателя по договора.
Твърди се в молбата, че лизингополучателя не
изпълнявал задълженията си по договора и изпаднал в забава, като ищеца му
предоставил срок да изпълни задълженията си, след което и поради липса на
такова прекратил договора, считано от 07.03.2017 год. Твърди се в молбата, че
при предсрочно прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя и по силата на клауза в договора за
последния и ответника в качеството му на солидарен длъжник е възникнало
задължение за неустойка в размер на 4 806.14 евро. Ищеца твърди, че след
прекратяване на договора лизингополучателя не върнал
лизинговия актив, като съгласно договора това е следвало да бъде направено в
седмодневен срок от прекратяване на договора, или в срок до 14.03.2017 год.,
поради което ищеца предприел действия по принудително изпълнение на
задължението и веща била върната в държане на ищеца на 13.06.2017 год. от
съдебен изпълнител. С оглед на това ищеца счита , че за него е възникнало
право, а за ответника задължение да заплати и неустойка за забавено
възстановяване на актив в размер на 6 481.98 евро. Твърди се в молбата, че
ищеца с две нотариални покани от 07.04.2017 год. и от 28.06.2017 год. е
уведомил лизингополучателя, чийто единствен
собственик на капитала и управител е ответника-солидарен длъжник , че извършва
прихващане между задълженията на лизингополучателя, с
тези на лизингодателя възникнали при прекратяване на
договора, както и е предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията в
размер на 12 146.37 евро. В молбата се твърди, че въпреки всички опити за
доброволно уреждане на отношенията между страните по договора изпълнение не е
било предприето нито от лизингополучателя, нито от
ответника-солидарен длъжник, поради което ищеца моли съда да постанови решение
с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 23 756.23 лв.,
представляваща неплатените задължения от страна на лизингополучателя
и включваща задължение за лизингова вноска за месец март 2017 год., вноска по
застрахователна полица „Автокаско“, неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и неустойка за забавено връщане на актив,
като се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа предявените искове,
чрез процесуален представител.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор на
исковата молба. В съдебно заседание се явява лично. Изразил е становище, като е
признал наличието на облигационно отношение между страните, както и че не е
изпълнил задълженията си към ищеца. Оспорил е дължимостта
на неустойките.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното
: Безспорно е по делото, че между ищеца от една страна, „А. ЕООД-лизингополучател
и ответника, като солидарен длъжник е бил сключен договор за лизинг на пътни
превозни средства/оборудване от 03.09.2015 год., по силата на който ищеца на
13.10.2015 год. е предал за ползване при условията на финансов лизинг на „А.“
ЕООД 1 бр. нов трактор, марка „ Kubоta“, модел „М 9960“, рама №
60948, рег.№ РВ11180, видно от приложения по делото приемо-предавателнен
протокол, срещу задължението на лизингополучателя да
заплаща месечни лизингови вноски за срок от 36 месеца, считано от 01.11.2015
год. в размер на по 1080.33 лв., включващи главница и договорна лихва /виж
погасителен план на л.11 от делото /. При сключване на договора лизингополучателя и ответника са били запознати и с Общите
условия на договора за лизинг и са се съгласили с тях, видно от приложеното
копие от ОУ подписани от длъжниците. В съдебно
заседание ответника, който е и управител на дружеството-лизингополучател
призна , че поради финансови затруднения не е изпълнявал задълженията си по
договора за своевременно изплащане на лизинговите вноски и е изпаднал в забава.
Именно поради неизпълнението от страна на лизингополучателя
на задълженията по договора ищеца с нотариална покана, връчена на 24.02.2017
год. го е уведомил за задължението което
към него момент е възлизало на 3 408.72 евро и му е предоставил 10-дневен
срок за доброволно изпълнен. Със същата нотариална покана ищеца е отправил
изявление до лизингополучателя, че при неизпълнение
ще счита договора за прекратен от деня следващ изтичането на срока за
доброволно изпълнение. Безспорно е по делото, че в срока за доброволно
изпълнение нито лизингополучателя, инто ответника като солидарен длъжник не са извършили
плащане, поради което договора между страните е бил прекратен на 07.03.2017
год. Видно от чл.16.2 от ОУ на договора при едностранно прекратяване на
договора поради неизпълнение от страна на лизингополучателя
той дължи на лизингодателя неустойка в размер на 10 %
от цената на актива по договора за финансов лизинг, а съгласно чл.12.15 от ОУ
дължи и връщане на актива в седмодневен срок след предсрочното прекратяване на
договора, като връщането е на място посочено от лизингодателя,
а разходите са за лизингополучателя. С оглед
разпоредбата на чл.12.15 от ОУ за лизингополучателя и
ответника е възникнало задължение да върнат предоставения трактор в срок до
14.03.2017 год. Ответника не е оспорил обстоятелството, че вещта не е върната в
срока. От приложените по делото писмени доказателства / л.30-34/ се установи,
че ищеца се е снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу
„А. ЕООД за предаване/връщане на трактора, предмет на договора за лизинг, било
е образувано изп.д.№ 543/2017 год. на ЧСИ Х.П., рег.№
904 с район на действие ОС-Пазарджик и по реда на принудителното изпълнение на
13.06.2017 год. ищеца е възстановил владението върху трактора. При сключване на
договора страните са договорили неустойка дължима от лизингополучателя,
при предсрочно прекратяване на договора и при невръщане на вещта в 7-дневен
срок в размер посочен в чл.12.15.3 от ОУ. С оглед изложеното по горе е
безспорно, че лизингополучателя и ответника не са
върнали трактора в срока и същия е бил принудително отнет чрез ЧСИ като ищеца е
възстановил владението си на 13.06.2017 год. От приложените по делото
нотариални покани от април и юни 2017 год. и двете достигнали до
адресата-ответник се установи, че ищеца е предоставил срок за доброволно
изпълнение на задълженията, посочени и по основание и по размер, но плащане не
е последвало. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че към датата на прекратяване на договора за лизинг
07.03.2017 год. лизингополучателя, респективно
ответника като солидарен длъжник са имали задължение от неплатени лизингови
вноски в размер на 752.88 евро /1472.51 лв./, а неплатените застрахователни
премии по застраховка „Автокаско“ към същата дата са
възлизали на 103.54 евро /202.50 лв./. От заключението на вещото лице се
установи също така, че размера на неустойката за предсрочно прекратяване на
договора възлиза на 4806.14 евро /9399.99 лв., а неустойката за забавено
връщане на актив възлиза на 6481.98 евро / 12 677.64 лв., или общото
задължение на ответника към ищеца възлиза на 12 144.54 евро / 23 752.64
лв./. Не се представиха доказателства за погасяване на задълженията на
ответника към ищеца изцяло, или частично в хода на съдебното производство.
При
установеното по-горе съдът прави следните изводи: Ответника е солидарен длъжник
на лизингополучателя по сключения между страните
договор за лизинг. Безспорно е, с оглед събраните по делото доказателства, че лизингополучателя не е изпълнявал задълженията си по
договора, като не и заплащал дължимите лизингови вноски-главница и лихви,
застрахователни премии и поради това ищеца е упражнил правото на едностранно
предсрочно прекратяване на договора. В следствие на това прекратяване е
възникнало правото на ищеца да претендира посочените в ОУ на договора неустойки
при предсрочно прекратяване и при забава във връщането на актива по договора за
финансов лизинг. Ответника е оспорил, че дължи неустойките, но тези негови
твърдения съдът счита за неоснователни. Установи се по делото, че предсрочното
прекратяване на договора е в следствие неизправност на лизингополучателя,
както и се установи безспорно, че след предсрочното прекратяване на договора лизингополучателя не е върнал в срока посочен в договора
предоставения му за ползване трактор. Установи се, че и след отправените му
покани задълженията не са изплатени и веща не е върната, поради което ищеца е
възстановил владението си върху веща чрез отнемането й от длъжника в образувано
срещу последния изпълнително производство. С оглед изложеното и предвид това,
че ответника е солидарен длъжник той отговаря пред ищеца за задължението в
пълния му обем, поради което предявените искове са доказани по основание и по
размер, предвид приетата по делото експертиза.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски в размер на 1400.25 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Ю.Х., ЕГН ********** ***, с
адрес за призоваване по месторабота : гр.П., ул.“Ц.А.“ № 76, ет.3, ап.10 да
заплати на “ДСК Лизинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.“Ал.С.“ № 101, Мол София, София Тауър, ет.4, представлявано
от К. Д. К., действащ чрез юрк.В.Г.Д. сумата от 23 752.64
лв., представляваща задължение по договор за финансов лизинг от 03.09.2015
год., от която сума в размер на 1472.51 лв., представляваща неплатена част от
главница на лизингова вноска № 17 за месец март 2017 год., сума в размер на
202.47 лв., представляваща неплатена вноска по застрахователна полица „Автокаско“, сума в размер на 9399.99 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за лизинг и сума в размер на 12 677.64
лв., представляваща неустойка за забавено връщане на актив по договора за
лизинг, както и сумата от 1400.25 лв., направени
по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК, като отхвърля иска в останалата част и
до пълния размер от 23 756.23 лв., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: