№ 19621
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110131199 по описа за 2023 година
Производство по чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано е по жалба на М. Г. П. срещу решение №148-06 от 05.01.2009г. на
Общинска служба земеделие /ОСЗ/ - Овча Купел (ОСЗ Западна понастоящем),
постановено по преписка по заявление вх.№..г., като счита същото за нищожно и
незаконосъобразно. Излага доводи, че процесното решение е нищожно, доколкото по
същата преписка има постановено решение от 02.06.1999г., за което са издадени и
съответните скици, което е влязло в сила и представлява титул за собственост за
възстановените с него земи с обща площ от 11 005 декара. След постановяване на този
акт, поземлената комисия била издала и решение №148-26 от 10.05.2002г., което било
отменено като нищожно с влязло в сила решение по гр.д. №11847/2007г. на СРС.
В срока по чл.163 АПК е постъпил отговор от ОСЗ „Западна“, в който оспорва
подадената жалба като недопустима поради липса на правен интерес, съответно като
неоснователна, защото процесното решение не е нищожно. Сочи, че решението е
редовно връчено на жалбоподателя и жалбата е недопустима по отношение на
възраженията за незаконосъобразност на решението, тъй като не е подадена в
законоустановения срок.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като разгледа жалбата, намира, че същата е
процесуално недопустима в частта относно искането за отмяна на обжалваното
решение като незаконосъобразно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ решенията на общинската
1
служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. В
случая върху обжалваното решение е отразено, че същото е връчено на М. Г. П. на
23.03.2009г., удостоверено с подписа на последния. Жалбоподателят е оспорил
автентичността на подписа си, поради което по искане на същия е изслушано
заключение на съдебно-графическа експертиза. От същото се установява, че
ръкописният текст „ М. Г. П. на 23.03.2009г.” е написан от М. П., както и, че подписът,
положен под текста е изпълнен от М. П.. Поради това и съдът остава обвързан от
формалната доказателствена сила на представения документ, и приема за установено
по делото, че решението е било връчено на жалбоподателя на 23.03.2009г., т.е. срокът
за обжалване на решението е изтекъл на 06.04.2009г. Жалбата, по която е образувано
настоящото дело, е депозирана на 12.04.2023г., поради което съдът приема, че същата
се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта
относно искането за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат
да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето,
поради което жалбата в частта относно искането за прогласяване на нищожността на
обжалваното решение е процесуално допустима.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от приобщеното решение № 2184П/27.01.1999г. ПК „Банкя“, че е
взето решение по преписка №..г. да се възстанови правото на собственост на Г..
съгласно плана за земеразделяне в землището на село Вердикал, върху нива от 4,300
дка, четвърта категория, местност Големата, имот №.. по плана за земеразделяне; както
и нива от 6,705 дка, четвърта категория, местност Полето, имот №.. по плана за
земеразделяне.
Представено е решение №148-26/05.01.2009г. на ПК-Овча купел, с което въз
основа на план за земеразделяне и протокол №... по преписка № ..г. е възстановено
правото на собственост на .. съгласно плана за земеразделяне на село Вердикал, върку
нива от 4,406 дка, четвърта категория, местност Полето, имот №012123, както и нива
от 2,300 дка, девета категория, местност Ръсовица, имот №..
Представено е решение №148-26/10.05.2002г., с което въз основа на план за
земеразделяне и протокол №... по преписка № ..г. е възстановено правото на
собственост на .. съгласно плана за земеразделяне на село Вердикал, нива от 4,406 дка,
четвърта категория, местност Полето, имот №012123, както и нива от 2,300 дка, девета
категория, местност Ръсовица, имот №..
Прието е по делото в заверен препис решение от 04.04.2008г. по гр.д.
2
№11847/2007г. на СРС, с което е прогласено за нищожно решение на ОСЗГ „Овча
Купел“ №148-26/10.05.2002г., с отбелязване, че същото е влязло в сила.
Представена е заповед № РД-49-9/22.02.2002г. на Министъра на земеделието и
горите за частично преработване на влезлия в сила план за земеразделяне на
землището на Вердикал, район Банкя, област София.
Прието е удостоверение за наследници на Г.., починала на 19.12.2003г., от което
се установява, че жалбоподателя е наследник на починалото лице.
При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.149, ал.5 АПК оспорването с искане за обявяване нищожността на
оспорения административния акт не е ограничено със срок.
Нищожни са актовете, издадени при пълна липса на условията, визирани в
хипотезата на приложимата правна норма, в случаите, когато актът е лишен изцяло от
законно основание, както и когато акт със същото съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Съгласно константната и
непротиворечива съдебна практика е прието становището, че нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни, тежки и непоправими
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не
пораждат правни последици. При административните актове, отделните видове
недействителност не са законодателно разграничени. АПК урежда основанията за
оспорване, но не и основанията за нищожност. Съществуването на два вида
недействителност и при административните актове се извежда от различната уредба за
съдебен контрол върху тези актове. В чл.149, ал.5 АПК изрично се употребява
понятието „нищожност" и се дава възможност безсрочно във времето да се предявява
жалба срещу такива актове. Критерият за разграничение между нищожните и
унищожаеми индивидуални административни актове е установен от съдебната
практика и правната теория и се свежда до степента на тежест на допуснатото
нарушение на някое от установените в чл.146 от АПК пет изисквания за
законосъобразност при издаването на акта. Поради това. подходът е индивидуален и
проверката се прави за всеки конкретен случай. Поначало три основни нарушения
водят до нищожност на издадения акт: когато актът се издава от орган, който няма
компетентност за това; когато е изцяло лишен от необходимата форма и когато актът е
лишен напълно от законово основание. В останалите два случая: когато при
издаването на акта е допуснато съществено процесуално нарушение и когато актът не
съответства на целта на закона, последицата е унищожаемост.
Процесното решение №148-26 от 05.01.2009г. е със същото съдържание като
решение №148-26 от 10.05.2002г., което е било прогласено за нищожно от съда, който е
3
констатирал, че същото не отговаря на изискуемата форма, както и че постановеното
решение на поземлената комисия, придружено със скица, е стабилен административен
акт, като не са представени доказателства за наличие на основание за изменението му.
Съдът с решението по гр.д. №11847/2007г. на СРС се е произнесъл по въпроса за
наличие на основание за изменение или отмяна на влязлото в сила решение №
2184П/27.01.1999г. ПК „Банкя“, като е приел, че такова липсва, тъй като имотите не
попадат в посочените в Заповед № РД-49-9/22.02.2002г.
Настоящия съдебен състав намира, че с оглед наличието на влязло в сила
решение за прогласяване на нищожността на решение №148-26 от 10.05.2002г., на ОСЗ
„Овча купел“, то издаването на ново решение със същото съдържание е нищожно на
основание чл.177, ал.2 АПК. Ответникът твърди, че основанието за издаването на тези
решения е Заповед № РД-49-9/22.02.2002г. на Министъра на земеделието и горите,
като дали същата е относима и обосновава законосъобразността на новопостановеното
решение след първоначалното от 1999г. вече е бил решен с влязло в сила решение и не
може да бъде преразглеждан в настоящото производство. Не се сочи да са настъпили
различни обстоятелства или да са налице други основания за повторно издаване на
решение №148-26 от 10.05.2002г. след неговата отмяна.
Предвид изложеното жалбата в частта относно искането за прогласяване на
нищожността на обжалваното решение се явява основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора по отношение на недопустимата част от жалбата,
разноски се дължат на ответника. Същият е представил списък на разноските и
доказателства за сторени разноски в размер на 300 лева за заплатен депозит за вещо
лице. Доколкото изслушването на същото е било допуснато във връзка с
установяването на допустимостта на жалбата относно въведените доводи за
незаконосъобразност на оспорвания акт, то жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 300 лева. С оглед изхода на спора и частичното
уважаване на жалбата и като взе предвид представените доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, то съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 625 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата,
подадена от М. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. .., срещу решение
№148-06 от 05.01.2009г. на Общинска служба земеделие /ОСЗ/ - Овча Купел (ОСЗ
Западна понастоящем), постановено по преписка по заявление вх.№..г, В ЧАСТТА
4
относно искането за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №31199/2023г. по описа на СРС, 169 състав В
ТАЗИ ЧАСТ.
ПРОГЛАСЯВА по жалба на М. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ..,
решение №148-06 от 05.01.2009г. на Общинска служба земеделие /ОСЗ/ - Овча Купел
(ОСЗ Западна понастоящем), постановено по преписка по заявление вх.№..г. за
НИЩОЖНО поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, да заплати на Общинска служба
земеделие – Западна сумата от 300 лева, представляваща сторени в производството
разноски.
ОСЪЖДА Общинска служба земеделие – Западна да заплати на М. Г. П., ЕГН
**********, сумата от 650 лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5