Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022 10.07.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На осми юли 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 570 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на трудов стаж по реда на чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР във вр. с чл.124 ал.4 изр.2-во от ГПК.
Ищецът-Ф.Й.И. твърди в исковата си молба, че след завършване на училище , започнал работа на 19 години като т и к. в ТКЗС в родното му село Преселец на 20.04.1972г. Тогава бил с име Ф.А.И.. При започване на работа ремонтирали машините и ги подготвяли за предстоящата жътва заедно с другите механизатори. По време на жътвата бил к., не се прибирал вкъщи и спял върху комбайната, защото се спазвали сроковете за жътва на площите. След жътвата продължил да работи като т до 25.12.1972 г. в същата ТКЗС, като заплатата по 180 лв., а и повече при нощен труд получавал месечно от касиера. Прекъснал работа на 25.12.1972г., тъй като получил повиквателна заповед за казармата, където служил от 15.01.1973г. до 15.01.1975г. През 1989г. заминал за Република Турция, през 2011г. се върнал в България, за да гледа баща си, който починал през 2013г. Не е възстановявал турското си име. Започнал да подготвя документи за трудовия си стаж, за да се пенсионира, но се оказало , че за 1972г. липсват данни за него, че е работил в ТКЗС-с. Преселец. Работил е заедно с Е.М.Х.-т от с. Търновца и с И.Б.А.-т от с. Драгановец. Работили 4 човека на един верижен трактор - № Д Т 54 А, като едната смяна била с продължителност от 6 часа и работили двама по двама. Начинът на заплащане е бил по норма, един път месечно, като заплатите били в рамките от 120 лв. до 180 лв.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че е работил за времето от 20.04.1972г. до 25.12.1972г. в ТКЗС с. Преселец на длъжност „к.“ и на длъжност „т“,общо 0 години , 8 месеца и 4 дни, като по време на жътвата е без почивен ден, а през останалото време с работно време – на смяна. Редовно призован в първото открито заседание ищецът се яви лично и с упълномощен процесуален представител адв. Ю.К. ***, който заяви искане за изменение на петитума по исковата молба и съдът допусна по реда на чл.214 ал.1 изр.2-ро от ГПК изменение на искането, без изменение на основанието , а именно да се признае на ищеца трудов стаж за времето от 20.04.1972г. до 25.12.1972г. в обединеното ТКЗС с. Вардун.
Ответникът – Национален осигурителен институт /НОИ/ – ТП гр. Търговище, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно който искът е неоснователен. Възразява, че за периода от 20.04.1972г. до 25.12.1972г., за който ищецът претендира да има трудов стаж в ТКЗС с. Преселец, в ООА при ТП на НОИ-Търговище са предадени всички налични разплащателни ведомости от осигурителя и съгласно издадените удостоверения и уведомителни писма, за ищеца не са намерени данни за спорния период във ведомостите на осигурителя ТКЗС-с. Преселец. След извършена справка в пенсионните досиета на двете посочени от ищеца лица е установено, че на двамата е признат трудов стаж за 1972г., но не в ТКЗС с. Преселец, а в ТКЗС с. Вардун. Признатият на двете лица трудов стаж е по трудова книжка. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Редовно призован в откритото съдебно заседание ответникът няма процесуален представител и не взе становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение изх.№ Ц5510-25-1/12.06.2020г., изд. от НОИ – ТП-Търговище, /отдел ООА/сектор ОА/ , на основание чл.5 ал.10 от Кодекса за социалното осигуряване, в качеството си на орган, който приема и съхранява разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, и издава документи за осигурителен стаж и доход, издава настоящото на Ф.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, в уверение на това, че : разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ТКЗС с. Преселец, са приети от ТП на НОИ, отдел ООА-Търговище, с приемо-предавателни протоколи № 217/28.06.2007г. и № 255/05.07.2007г., но липсват данни за лицето за периода от 01.01.1972г. до 31.12.1972г. Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена Изх.№ 11403/22.08.2019г. , изд. от Община Търговище, името Ф.Й.И., ЕГН ********** и името Ф.А.И. , са имена на едно и също лице. Към настоящия момент лицето се именува Ф.Й.И. и така е посочено в титулната част на исковата молба. Няма спор, а и видно от удостоверение, изд. на 15.01.1975г. от командир на поделение 2422 гр. Девня, ищецът е бил на служба от 15.01.1973г. до 15.01.1975г.
От представените от ищеца писмени доказателства се установи, че същият през годините неколкократно е правил опити да му бъде признат претендирания трудов стаж в ТКЗС с. Преселец. Видно от удостоверение Обр. УП-13- № УА-5264/04.10.2012г., изд. от РУСО/Архивохранилище – Търговище, за периодите от 01.01.1972г. до 31.12.1972г. и още два периода /от 01.1977г. до 05.1977г./ липсват данни за лицето. Същото е потвърдено по-късно и с удостоверение Обр. УП-3 - Изх.№ 5517-25-65/11.07.2016г., изд. от НОИ-ТП-Търговище.
С уведомителни
писма: изх.№ 5512-25-1026/28.07.2016г. от Н-к отдел ООА и изх.№ 5512-25-137/26.05.2020г. от Н-к сектор ИДОСД, ищецът също е
уведомяван, че не може да му бъде издадено
удостоверение за осигурителен стаж за
периода от м.01.1972г. до м.12.1972г. по данни на документите на ТКЗС с. Вардун, тъй като липсва информация за него.
С писмена декларация с нотариална заверка на подписа от 05.06.2020г. ищецът потвърждава всички фактически обстоятелства, които твърди в исковата си молба и са посочени по-горе. В открито заседание ищецът се яви лично и отново потвърди всички фактически обстоятелства, които твърди в исковата си молба, като допълни още, че за работата им е плащано от касиера в с. Преселец и освен с посочените в исковата молба свидетели, той е работил като т още и с М. от с. Преселец и като к. със старшината С.С., но последните двама вече не са живи.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът разпита двама свидетели, посочени от ищеца, които са без родство и дела със страните: 1. Е.Ю.М. от с. Търновца, общ. Търговище и 2. И.Б.А. от с. Драгановец, общ. Търговище. От показанията на двамата свидетели се установи, че те са работили в ТКЗС с. Преселец, което се е обединило с ТКЗС с. Драгановец и по-късно това ТКЗС с. Преселец се обединило с ТКЗС с. Вардун, но продължило да има машинно-тракторна бригада в с. Преселец. И двамата свидетели познават ищеца, който през пролетта - от 20.04.1972г. дошъл да търси работа и започнал при комбайните, където работил до края на жътвената кампания някъде до края на м. Юли 1972г. тогава ищецът е бил к., като отначало правят ремонт на комбайните и после влизат да жънат. Работили са и са им плащали по норма. Плащането на заплати ставало в с. Преселец, където си имало отчетник за бригадата на с.Преселец. Като свършила жътвата някъде от м. Август 1972 г. ищецът отишъл да работи при тракторите, където правили ремонт на тракторите и после орали дълбоката оран. Ищецът бил при тежките –верижни трактори, които орат дълбоката оран, а св. М. бил на леките машини. Последният си спомня много добре това, защото всяка сутрин се събирали в Преселецката бригада. Ищецът работил като т до към края на 1972г. когато отишъл войник. От пролетта и до към Нова година на 1972г. т.е. осем месеца ищецът заедно със св. М. и св.А. работил на нивите в с. Преселец, в машинно-тракторната бригада на с. Преселец към обединеното ТКЗС с. Вардун, макар и те да си го знаят ТКЗС с. Преселец. И като к., и като т, винаги са му плащали по норма.
Безспорно се установи от Справка № 2, изх.№ 149 /06.07.2020г. , издадена от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Регионален държавен архив“-Варна, отдел „Държавен архив“-Търговище , следното: 1. ТКЗС с. Преселец е учредено на 03.09.1950г.; 2. През 1959г. е извършено уедряване на ТКЗС-с. Преселец, като в състава на ОТКЗС с. Преселец влизат и ТКЗС-с. Драгановец и ТКЗС – с. Търновца; 3. През 1969г. ОТКЗС – с. Преселец преминава в структурата на ОТКЗС – с. Вардун.; 4. През периода 1970-1975г. ОТКЗС – с. Вардун, заедно със съставните стопанства е в структурата на АПК-гр. Търговище. От извършената служебна констатация и завереното ксерокскопие по лична трудова книжка № 133, издадена на 27.02.1970г. от ТКЗС „Г. Сарджев“ с. Вардун на И.Б.А./сега св. И.Б.А./ от с. Драгановец се установи, че същият има удостоверен трудов стаж в ТКЗС „Г. Сарджев“, на длъжност „т“, заплащане – по норма, с дата на постъпване 21.07.1964г. и дата на прекратяване на трудовия договор – 28.02.1981г. и по-късно след възстановяване на ТКЗС-а в България след демократичните промени има отработен трудов стаж в ТКЗС с. Преселец. И двамата разпитани по делото свидетели – М. и А. имат удостоверен трудов стаж в ТКЗС – с. Вардун, през процесния период /20.04.1972г. - 25.12.2972г./ , на длъжност „т“, а именно М. – от 01.07.1964г. до 01.03.1981г., а А. – от 21.07.1964г. до 01.03.1981г. и това се доказа от представените от ответника писмени доказателства – предложения за пенсиониране /л.24-29/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.124 ал.4 изр.2-ро от ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Такъв е специалния Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /обн. ДВ бр.26 от 29.03.2011г./. Установяването на положен трудов стаж на определена длъжност и за определен период от време се установява именно по съдебен ред. В този смисъл е задължителната практика по чл.290 ГПК – Р0 254/20.01.2014г. по гр.д. № 1413/2012г., ІІІ г.о. на ВКС и цитираните в него Р № 722/10.01.2011г. по гр.д. № 259/2010г., ІІІ г.о. и Р № 538/03.08.2010г. по гр.д. № 470/2009г., ІІІг.о., както и Р № 5379/17.04.2013г. на ВАС по адм.д. № 1432/2013г. VІо. Ищецът претендира установяване на трудов стаж на осн. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР, а именно времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 20.04.1972г. до 25.12.1972г. в обединеното ТКЗС с. Вардун, което е включвало в състава си обединеното ТКЗС с. Преселец, съгласно действащите тогава разпоредби. Искът по настоящото дело е предявен при спазване на изискванията по чл.3 ал.1 и 2 от ЗУТОССР, исковата молба отговаря на изискванията по чл.4 ал.1 и 2 и са представени удостоверения по чл.5 ал.2 от същия закон. Няма спор между страните по делото, че ТКЗС с. Вардун е прекратило дейността си ; не съществува и няма правоприемник. Самият ответник – НОИ-ТП-Търговище удостовери на осн. чл.5 ал.10 от КСО , че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ТКЗС с. Преселец, са приети от ТП на НОИ, отдел ООА-Търговище, с два приемо-предавателни протоколи от 2007г. , но липсват данни за лицето за периода от 01.01.1972г. до 31.12.1972г. Безспорно се установи от гласните доказателства, че ищецът е работил в машинно-тракторната бригада в с. Преселец, от 20.04.1972г. до края на м. Юли 1972г. като к. и от м. Август 1972г. до 25.12.1972г. като т на верижен трактор. В този период е жънел и е извършвал дълбока оран точно в земите на с. Преселец, работел е по норма, заплащали са му по норма от касиер-отчетник на бригадата в с. Преселец. В края на 1972г. ищецът е получил повиквателна за отбиване на военната си служба. Към този процесен период ОТКЗ с. Преселец е било вече/от 1969г./ в структурата на по-голямото обединено ТКЗС с. Вардун. Съдът дава вяра на разпитаните по делото свидетели М. и А., които лично са познавали ищеца и са работили ежедневно с него, имат преки и непосредствени впечатления за полагания от него труд, самите те са работили в същия период в същото ОТКЗС – с. Вардун . Свидетелските показания кореспондират и се подкрепят, както от представените от ищеца писмени доказателства и извършени служебни констатации по лична трудова книжка, така и от представените и от ответника писмени доказателства, а също и от дадената от ответника под страх от наказателна отговорност декларация с нотариална заверка на подписа му от 05.06.2020г., поддържана лично от него и в открито заседание. Както ищецът, така и свидетелите са били със знанието, че те са работили през 1972г. в ТКЗС с. Преселец, а всъщност техният работодател е било ТКЗС с. Вардун, в състава на което е било от 1969г. ТКЗС с. Преселец и в с. Преселец е имало запазена машинно-тракторна бригада.
Съобразявайки установеното по-горе от писмените и гласните доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че предявеният иск с направеното изменение на искането по реда на чл.214 от ГПК е доказан по основание, поради което и следва да бъде уважен.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ- ТЪРГОВИЩЕ, с адрес гр. Търговище, ул. “Св.Св. Кирил и Методий” № 1, представлявано от директор П.С., че Ф. Й. И., ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез упълномощен процесуален представител – адв. Ю.К. ***, съдебен адрес:***, офис 7, е работил в период от 8 /осем/ месеца и 4 /четири/ дни, считано от 20.04.1972г. до 25.12.1972 г. на длъжност „к.“ /от 20.04.1972г. до края на м.07.1972г./ и на длъжност „т“ /от началото на м. 08.1972г. до 25.12.1972г./ в машинно-тракторна бригада , с продължителност на работния ден – 8 часа в ТКЗС с. Вардун , общ. Търговище на осн. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР във вр. с чл.124 ал.4 изр.2-во от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище
ПРЕДСЕДАТЕЛ: