Решение по дело №1016/2020 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

 гр. София,  11.06.2021  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врата на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност №  1016 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба от длъжника „М.Б.К.Е.Т.” ЕООД – в ливкидация, с ЕИК ********** с правно основание чл.625 от Търговския закон за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 и т.2 от Търговския закон, а при евентуалност -  поради свръхзадълженост.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства и вписванията в Търговския регистър и РЮЛНЦ, се установява, че молителят е търговско дружество, в производство по ликвидация открито с решение № 292 по т.д.№6191/2016 г. на СГС, ТО, VI- 4 състав, на основание 156, ал.1, вр. с чл. 155 от ТЗ вр. с чл. 517, ал.4 от ГПК с назначен ликвидатор Л.Е.А.. От молителя по делото са представени ГФО за 2016 г. и 2017 г., публикувани в ТР  и баланс към последния ГФО от за периода 2018 — 2019г. предприятието не е извършвало дейност по смисъла на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., което обстоятелство е декларирано съгласно нормативните изисквания. От справка приложена с писмо с изх. № 3692 от 03.08.2020 г. е видно, че за периода от 01.01.1998 г. до 23.07.2020 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър.

От писмото на МВР, СДВР, отдел "Пътна полиция" се установява, че в централна база на АИС-КАТ  няма данни за регистрирани ППС на името на длъжника, които да са негова собственост.

По делото са представени и справка за неплатени задължения към СО и справка за задължения за местни данъци и такси  към 21.01.2020 г. в размер на 36837, 98лв. От представените и анализирани от вещото лице писмени доказателства и  заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприе като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, се установява че финансовите затруднения на търговското дружество са трайни. Финансово икономическия анализ на дружеството е извършен с оглед показателите за ликвидност на дружеството:   

 

 

КОЕФИЦИЕНТИ	2015	2016	2017	2018	2019	2020
НА ликвидност
ОБЩА	13,0000	3,0000	0,0112	0,0112	0,0112	0,0112
БЪРЗА	12,3333	2,3333	0,0112	0,0112	0,0112	0,0112
НЕЗАБАВНА	11,6667	2,0000	0,0037	0,0037	0,0037	0,0037
АБСОЛЮТНА	11,6667	2,0000	0,0037	0,0037	0,0037	0,0037

Коефициентът на обща ликвидност - За периода 2015 – 2016 г. показателят е с референтни стойности. За периода 2017 - 2020г. показателят е със стойности под 1 което означава, че молителят не е в състояние да посрещне задълженията си. Коефициентът на бърза ликвидност е с общоприетата стойност  в границите 0,5 -1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. Достигнатите стойности на коефициента на бърза ликвидност към 31 декември на съответната година от периода 2015 - 2016г., показват едни референтни величини, които са в рамките на общоприетите. За периода 2017 - 2020г. коефициентът се влошава, което поставя предприятието в състояние на текуща неплатежоспособност. Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната стойност на този показател е в границите 0,5 - 0,7, като стойности по-високи от 1 означават замразяване на парични средства, които не се използват ефективно и също не са препоръчителни. От изчислените коефициенти за периода 2015 - 2016г. е видно, че стойностите на този показател за обследвания период са референтни. За периода 2017 – 2020 г. стойностите са под референтната граница, което сочи състояние на текуща неплатежоспособност. При необходимост дружеството не е било в състояние да погаси своите текущи задължения. Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните средства и краткосрочните задължения. Общоприетата стойност на този показател е над 0,3, т.е. във всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от задълженията. От изчислените коефициенти е видно, че за периода 2015 - 2016г. дружеството е било в състояние да уреди веднага задълженията си. За периода 2017 - 2020г. коефициентът е под препоръчителната граница.

По показателя финансова автономност  вещото лице установява че за периода 2015 - 2020г. е видно, че съществуващите задължения на молителя не са обезпечени с имущество. Дружеството-молител е с отрицателни стойности на коефициента на финансова автономност и в пълна зависимост от кредиторите си. Този факт се дължи на прекомерно нарасналите задължения, влошения финансов резултат, който за 2017г. е загуба в размер на 364 хил.лв. и отрицателната стойност на собствения капитал. Всичко това поставя молителя в състояние на дългосрочна неплатежоспособност за целия анализиран период. Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Вещото лице изяснява, че този показател, при добре функциониращи предприятия, обичайно е между 0.25 и 0.5, но трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1 лев собствен капитал колко задължения са отчетени. Когато този показател е под единица, това показва, че предприятието е в състояние да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на  средства е по-голяма. Ако показателят е равен на 0, то предприятието се финансира изключително за сметка на собствени средства. От дадените в таблицата в заключението (стр.18 от заключението) стойности е видно, че за периода 2015 - 2020г. предприятието на молителя е с отрицателни стойности. От анализираната информация и изчислените стойности е видно, че молителят е в пълна зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост. Видно от финансово-икономическия анализ, молителят се намира в постоянно затруднено финансово състояние и реален банкрут. За целия анализиран период дружеството е с декапитализиран собствен капитал, който е с отрицателна стойност поради постоянно генерираните загуби от неговата стопанска дейност. За целия период задълженията на дружеството (табл. на л.19) превишават имуществото му. По отношение на задълженията на „М.Б.к.е.т.“ ЕООД - в ликвидация, съгласно последния съставен счетоводен баланс, се установява, че дружеството има задължения в размер на 267 хил.лв., в т.ч.:

-          Задължения към предприятия от група - 264 хил.лв.; и

-          Публичноправни задължения в размер на 3 хил.лв.

От приложени по делото доказателства (л.4, 5, 122) се установява, че към 21.01.2020г., молителят има изискуеми задължения към Столична община за непогасени данъчни задължения по придобиване на имущество, в размер на 36 837,98 лв. ведно с начислените лихви и период на възникване - 2013г., както следва по видове:

-          Задължения за главница - 24 144,80 лв.;

-          Задължения за лихви - 12 693,18 лв.

Тъй като по делото от страна на молителя не са представени платежни документи, на база данните в оборотната ведомост за периода 01.01.2017 - 31.12.2017г., че молителят е извършвал разплащания през 2017г. както по банков път, така и с парични средства в брой от касата на дружеството, вещото лице дава заключение, че последното плащане е извършено на 31.12.2017г. Съгласно приложените по делото доказателства и вписванията по партидата на молителя в Търговския регистър, се установи, че длъжникът е извършвал стопанска дейност до 31.12.2017г., а за 2018г. и 2019 г. е декларирал липса на стопанска дейност по смисъла на чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството. За  отчетната 2020 г. също няма данни молителят да е извършвал стопанска дейност. Това е видно и от справка в ТР и представените писмени доказателства с писмо от ТД на НАП София, офис „Център“, с изх. № 10-44-00-2757 от 31.07.2020г. (л.125 от делото), сочеща, че дружеството-длъжник не е подавало годишни данъчни декларации за 2018г. и 2019г., т.е. за този период длъжникът не е декларирал приходи, разходи, респ. печалба или загуба. Със заключението си вещото лице сочи, че поради тази причина, балансовите стойности от годишния финансов отчет, съставен към 31.12.2017 г., се запазват за следващите отчетни периоди, следователно за отчетните 2018г. и 2019г. е налице нереализиране на приходи и разходи от „М.Б.к.е.т.“ ЕООД - в ликвидация. Съгласно счетоводния баланс на длъжника към 31.12.2017г., дружеството притежава активи „вземания“ и „парични средства“, както следва:

-          Други вземания в размер на 2 хил.лв.;

-          Парични средства в брой - 1 хил.лв.

По делото се установи от приложените с писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“   с изх. № 433200-74911 от 27.07.2020г. доказателства, че в информационната система на КАТ към23.07.2020г., не са налице данни за регистрирани МПС на името на „М.Б.к.е.т.“ ЕООД - в ликвидация. (л.123-124). На вещото лице не са предоставени счетоводни данни и документи, от които да е видно, че дружеството-длъжник е начислило и осчетоводило трудови или друг вид възнаграждения за ликвидатора, които към настоящия момент да са непогасени, респ. изискуеми. От извършената проверка на документите приложени в кориците на делото не се установяват данни за задължения към други физически и юридически лица освен представените и снети от годишния финансов отчет на длъжника към 31.12.2017 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за процесуално допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ,   до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни задължения от определен вид. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед даденото в този смисъл заключение на съдебно икономическата експертиза по делото съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови показатели. По принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна, са извън границите на референтните си стойности за периода от 2017 г. -2020 г. и продължават да са под норматива, съответно е налице трайното влошаването на коефициентите.

В приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест и правилото на чл. 161 ГПК при липсата на доказателства за реално съществуване на други активи, то съдът приема, че такива не съществуват, съответно не следва да се вземат при преценка относно платежоспособността на длъжника, съобразно чл.235 ГПК. Ето защо, съдът намира, че следва да се приеме за доказано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Предвид гореизложеното, молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер. Ответното дружество не е погасявало задълженията си след датата на последното извършено плащане -  31.12.2017 г.,  откогато може да се приеме, че дружеството окончателно е спряло плащанията и към която дата дружеството вече е било с влошено финансово състояние (задълженията са превишавали имуществото на дружеството през целия изследван период – 2015 г. – 2020 г.).  Ето защо съдът приема, че датата, на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице е 31.12.2017 г. След тази дата няма данни ответникът да е осъществявал търговска дейност, за което са подадени и декларации по ЗСч, поради което и съдът приема, че дейността му е фактически преустановена..

Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност, обосноваващо откриване на производството по несъстоятелност, съдът не дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност от длъжника искане за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост.

Поради това, че спрямо молителят е открито производство по ликвидация, то съгласно  чл. 272а, ал. 1 от ТЗ, с решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът следва да обяви дружеството-длъжник в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2, съответно чл. 632, ал. 1 от ТЗ. В случая не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника, липсват на доказателства за наличие на активи, чиято стойност е достатъчна да покрие разноските за развитие на производството по несъстоятелност и тъй като не е изразена готовност за внасянето им, по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.        

Следва длъжникът следва да бъде осъден, на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 77 от ГПК, да заплати платената от бюджета на съда сума за депозит за вещо лице в размер на 300 лева. На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител, следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „М.Б.К.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2017 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „М.Б.К.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „М.Б.К.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***

ОБЯВЯВА „М.Б.К.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „М.Б.К.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***

ОСЪЖДА " М.Б.К.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на бюджета на Софийски градски съд  сумата от 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, " М.Б.К.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,  да заплати по сметка на бюджета на Софийски градски съд  сумата от 250 лева.

СПИРА производството по несъстоятелност по т. д. № 1016/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски по банкова сметка ***, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

СЪДИЯ: