МОТИВИ към присъда №61
по НОХД
№338/2010г. по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е
повдигнала, обвинение срещу подсъдимия С.Д.А. *** и същият е предаден на
съд за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, а именно, за това, че на
16.02.2010 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
–нанесъл е побой на малолетния ученик в 7-ми клас Ш.Ф.И. в класна стая на ОУ „*******”
гр.Асеновград, пред неговите съученици и преподавател, по време на провеждане
на учебен час.
Преди
даване ход на делото, защитника на подс.А., адвокат Иван Тосев направи искане делото да премине по
реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като подсъдимия изразил своето
желание да се възползва от процедурата предвидена в чл.371,т.2 от НПК. Съдът
уважи това искане на защитника, като преди даване ход на съдебното следствие на
подсъдимия бяха разяснени правата по чл.371 от НПК и същият се уведоми, че
съответните доказателства по досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. С.Д.А. се призна за виновен, като изцяло призна фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото
доказателства, се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това, че съдебното
следствие по делото е преминало по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, след съобразяване с разпоредбата на
чл.2, ал.2 от НК, което предвижда задължително прилагане на чл.58а от НК в
редакцията му към момента на извършване на престъплението, то с оглед лошите
характеристични данни на подсъдимия и предишните му осъждания, предлага да му се
наложи такова „Пробация”, което по съвкупност да включва следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години, „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от две години, както и
мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 100 часа гадишно за срок от две години.
По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.
Защитника на подсъдимия, адв.Иван
Тосев, счита делото за изяснено, като счита, че спрямо подс.А. следва да се
наложи наказание „Глоба” в размер около 500лв.
Подсъдимият С.Д.А., съжалява за случилото се.
Изразява своето съгласие с казаното от защитника и моли да
му бъде наложено наказание „Глоба”.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18, вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372
ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по
обвинителния акт от страна на
подсъдимия, направено в съдебно заседание, показанията на св.Никола Т.
Гюлев, св.Атанас Г.Д., св.Иван Владиславов Ганчев, св.Ш.Ф.И., св.Ф.Ш.И., св. Д.Д.Г.,
св.М.Х. Ахмед, св.Х.Т.А. и св.Серкан Севтинов А., заключението по изготвената СМЕ,
характеристичната справка (л.33 от дос. производство.), справката за съдимост
(л.35-36 от дос. производство) и останалите приложени по делото писмени доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.Д.А. e роден на ***
***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, работи в строителството, неосъждан, ЕГН **********
Подс. С.А.
призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които са следните:
Свидетелите Никола Т. Гюлев и
Серкан Севтинов А. са приятели от първи клас. Освен това,през учебната 2009 г./2010 г. двамата били
съученици в 5-ти клас в ОУ „*******” гр.Асеновград. В същото училище учел и св.Ш.Ф.И.,
по прякор „Шайкото”,който бил две години по-голям. До месец февруари 2010 г. между св.Серкан А. и
св.Ш.Ф.И. нямало проблеми. На 16.02.2010 г. учениците от класът на свидетелите
Никола Гюлев и Серкан А., имали час по физическо възпитание. В междучасието
преди този час момчетата взели една топка от преподавателя по физическо и
започнали да играят футбол на училищния двор. Малко след това, на игрището,
където играели децата, дошъл и св.Ш.И.. Свидетелят Ш.И. поискал топката. Едно
от момчетата му я подало. Свидетелят Ш.И. поел топката и започнал да дриблира с
нея. Докато топката била в св. И. близо до него се намирал св.Серкан А.. Малко
след това св.Ш.И. изритал топката без определена цел. В резултат на този шут
топката попаднала в лицето св.Серкан А.. Той от своя страна почувствал болка,
разплакал се, напсувал св.Ш.И. и се насочил към изхода на училищния двор. Тъй
като целта на св.И. не била да удари в лицето св. А., то той го настигнал
и и му подал ръката си, като ми се и
извинил. Св. Серкан А. от своя страна, не приел нито подадената му ръка, нито извиненията
на св.Ш.И., а напуснал и училищния двор. Малко след това, св.А. се прибрал в
дома си. По същото време там се намирал баща му- подс. С.А.. Свидетелят Серкан А.
разказал на баща си какво се е случило. Последният, след като чул разказа на
сина си, решил да се саморазправи със
св.Ш. И.. С оглед осъществяването на
намеренията си, подс. А. и сина му напуснали жилището си и веднага отишли в ОУ
„*******” гр.Асеновград. При влизането им в сградата те били посрещнати от св.М.Х.М.,
работещ, като охрана на учебното заведение. Св. М. се опитал да спре подс.А.,
но не успял. Подсъдимия и синът му минали покрай охранителя и започнали да търсят
из класните стаи св.Ш.И.. По това време, св.И. се намирал в час по
изобразително изкуство, като занятието водел св.Д.Д.Г., също преподавател в
това училище. Въпреки, че учебния час вече бил започнал, подс.А. и синът му
влезли в класната стая. Св.Серкан А. видял св.Ш.И. и го посочил на баща си. В
следващия момент подс.А. се насочил към св.Ш.И., който стоял на чина си. Когато
стигнал до него, подс. А. го хванал с едната си ръка за блузата му и започнал
да го дърпа нагоре. В резултат на това негово действие св.И. се изправил.
Тогава подс.С.А. го хванал с ръката си в
лявата част от лицето, при което го одраскал. В последствие с другата си ръка,
той му ударил два шамара. Подсъдимия А.
извършил тези действия пред съучениците на св.Ш.И., както и въпреки протестите
на свидетелите Д.Г. и М.М.. В последствие подс.А. напуснал сградата на
училището. Случилото се не само възмутило св.Ш.И. и съучениците му, но и ги
шокирало. Инцидентът провалил нормалното провеждане на часа, като до неговия
край учениците го коментирали, а самият пострадал още дълго време го преживявал.
Същият отказвал да посещава училището, тъй като се страхувал, че подс.А. може
отново да се саморазправи с него. Инцидентът бил възприет с възмущение и от св.Д.Г.
и св.М.М.. Впоследствие директора на училището – св.Х.Т.А. сезирал за случая РУ
на МВР гр.Асеновград. Сигнал за случилото се подал и св.Ф.Ш.И. – баща на св.Ш.И..
Видно от назначената по делото
СМЕ /на листи 30 и 31 от дос. Производство/,
то по време на описания инцидент от 16.02.2010 г. на св.Ш.И. е било
причинено: травматичен оток и две драскотини по кожата на лицето. Тези
увреждания са били причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно
по начин и време да са получени, така както е посочил пострадалия, а именно
при нанесен побой с ръце. Било е
причинено болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето, което
е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Описаната фактическа обстановка
се подкрепя от направеното от подсъдимия самопризнание, като безспорно се
установява от събраните на досъдебното производство, гласни и писмени
доказателства, които съдът кредитира, тъй като са последователни, логични, допълващи се и кореспондиращи и на останалите
доказателства събрани по делото, както и
кореспондиращи със заключението на изготвената по делото СМЕ, което съдът
възприема като обективно, пълно и точно и от писмените доказателства, прочетени
на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал -
характеристична справки, и др. приложени по делото писмени доказателства.
От
правна страна:
Подсъдимият С.Д.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.325, ал.1 от НК, а именно това,
че на 16.02.2010 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото –нанесъл е побой на малолетния ученик в 7-ми клас Ш.Ф.И. в класна
стая на ОУ „*******” гр.Асеновград, пред неговите съученици и преподавател, по
време на провеждане на учебен час.
По тази правна квалификация, съдът го
призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на посочената дата в класната стая пред съучениците
на Ш.Ф.И., пред преподавателя Д.Г. и служителя от охраната М.М., подс. А., непристойни действия
представляващи саморазправа със Ш.Ф.И., който освен,че е бил хванат за лицето, то са му били
нанесени и два шамара, с които действия подс. А. грубо е нарушил обществения ред и изразил
явно неуважение към обществото. Без
значение в случая се явява причината довела до демонстринаното от страна на подсъдимия поведение.
От субективна страна, подсъдимият е
действал с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Мотивите на подсъдимият за
извършване на престъплението се коренят в желанието му да са саморазправи с
малолетния Ш.Ф.И., както и в незачитане на правния ред в страната и ниската му
правна култура.
По
наказанието:
Съдът намери ,че по отношение на подс. С.А. са налице всички
предпоставки заложени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването
му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
„Глоба”, а именно за престъплението по
чл. 325 ал.1 от НК , което е умишлено се
предвижда наказание „Лишаване от свобода" до 2 години
или с „Пробация”, както и с „Обществено порицание”.До момента подс. А. са
налице общо четири влезли в сила присъди, които обуславят три осъждания. Видно
обаче от справката му за съдимост, към момента на извършване на деянието
предмет на настоящето дело, той е реабилитиран поради което и той се счита за
неосъждан по смисъла на НК. С оглед на това, че лицето е неосъждано, както и
това ,че до момента спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК, от
деянието няма причинени имуществени щети, то безспорно е, че няма пречка подс.А.
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание
„Глоба”. Действително при извършване на деянието предмет на настоящето дело,
подс.А. е причинил на малолетния пострадал и телесни повреди,квалифицирани,
като такива по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Доколкото обаче няма повдигнато
обвинение спрямо обв.А. и за такова
извършено от него престъпление, то съдът намира, че не е налице хипотезата за
„множество извършени престъпления” по смисъла на чл.78, ал.6 от НК, поради което и този текст
в случая е неприложим.
Съдът констатира, че от момента на извършване на деянието по настоящето дело до произнасяне на присъдата, е последвало изменение в
законодателството, по отношение, на санкциите които се предвиждат при
прилагането на чл.78а от НК, Спрямо подс. А.
е повдигнато обвинение за това, че на 16.02.2010г. е осъществил състава на чл.325, ал.1 от НК. Към момента на извършване деянието, за това
престъпление е следвало да се приложи чл.78а от НК, който е предвиждал, лицето
да се освободи от наказателна отговорност като му се наложи административно
наказание глоба от петстотин до пет хиляда лева. След измененията направени с ДВ бр.26/06.04.2010г. в сила от 10.04.2010г.,чл.78а от НК, вече
предвижда, размера на санкцията глоба да е от хиляда до пет хиляди лева. Тъй като до влизането на настоящата присъда в сила са последвали различни закони,
съдът е длъжен да извърши преценката по чл.2, ал.2 от НК за това кой закон е по-благоприятен за
дееца. В случая по благоприятен за дееца, се явява текста на закона, който е
бил в сила към момента на извършване на деянието, защото е предвиждал по нисък минимален размер на глобата, при наличие на условията на чл.78 а от НК.
Предвид това, Съдът намира,
че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000
лева, за извършено от него престъпление по чл.325,
ал.1, от НК. Определеният размер на глобата е съобразен със семейното и
материално положение на подсъдимият и данните за
личността му. Степента на обществена опасност на дееца не е толкова ниска, като спрямо него са
не дотам добри характеристични данни, а няма как да се пренебрегне и факта, че е посегнал на малолетно дете и е направил това
пред множество други деца. В случая съдът отчете разкаянието на подс. А. направено в съда, както и искрените ми извинение за извършеното от него деяние, но няма как
да бъдат пренебрегнати и миналите осъждания на дееца, за които вече е
реабилитиран, но разкриващи го, като личност склонна да върши противозаконни
деяния.
Подсъдимият С.Д.А.
бе осъден да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на АРС направените по делото
разноски в размер на 100.00 лева.
Мотивиран
от горното, Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: