Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
СОФИЯ, 09.07.2024г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с. ГЕОРГИ КАЦАРОВ
при участието на
секретар–протоколиста Цветослава
Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Антонова
в.гр.д. № 2190/2020г. по описа на
СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби:
1.
подадена от „Д.И.“ЕООД и „О.С.“ЕООД срещу
решение № 242168/14.10.2019г. постановено по гр.д. № 13927/2017г. по описа на Софийския районен съд, II г.о., 72 състав в частта, с което са
отхвърлени предявените от тях срещу „Д.Х.“ООД искове:
-
с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД за
общата сума от 21 840,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по
неформални договори за изработка обективирани в проформа фактури №
116/08.07.2016г., № 130/25.08.2016г. и 163/21.11.2016г. и евентуалните искове
спрямо главния – с правно основание чл.61 от ЗЗД и евентуалния с правно
основание чл.59 от ЗЗД за същите суми;
-
с правно основание чл.327 от ТЗ за сумата от 464,16 лв., представляваща
неплатена цена по договор за продажба на
стоки, обективиран във фактура № **********/25.08.2016г.;
-
с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за общата сума от 1072,94 лв. – мораторна
лихва върху главницата от 21840,00 лв. за периода 09.07.2016г. – 06.03.2017г.,
както
и в частта, с което са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото.
В
жалбата на въззивниците-ищци са наведени твърдения за неправилност на решението
в обжалваната му част, като постановено при неправилен анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, нарушение на материалния закон и
противоречие с установената съдебна практика. Посочва, че иска за заплащане на
цена на доставени стоки по договор за продажба е основателен и доказан от
събраните писмени и гласни доказателства, като факта на неосчетоводяване на
фактурата от купувача – ответник, не е обстоятелство, което опровергава както
съществуването на договора за продажба, така и неговото изпълнение от страна на
продавача.
Относно
исковете, касаещи заплащане на извършени и незаплатени дейности по проформи
фактури № 116/08.07.2016г., № 130/25.08.2016г. и 163/21.11.2016г.,
въззивниците-ищци твърдят, че първоинстанционният съд е пренебрегнал
заключенията по СТЕ, които установяват реалното извършване на дейностите и
функционирането на съоръженията, съответно липса на плащане от страна на
ответника, който е приел изработеното, ползва терените по предназначение,
респективно не е направил каквито и да са възражения при приемане на работата,
дейностите са извършени със знанието и съгласието на ответника, работата е
добре водена и в интерес на ответника, евентуално – съоръженията са трайно
прикрепени към терените, а дейностите -
реално извършени и несъмнено са увеличили стойността им.
Моли
решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което
исковете се уважат изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна по жалбата „Д.Х.“ООД
в
срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи
във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение за несъстоятелни, като счита, че първоинстанционният съд правилно е
приел както липса на неформални договори за изработка, така и липса на
осъществен състав на водене на чужда работа без натоварване или неоснователно
обогатяване.
Моли
първоинстанционното решение в обжалваната от насрещната страна част да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
2. подадена от „Д.Х.“ООД
срещу решение № 242168/14.10.2019г. постановено по гр.д. № 13927/2017г. по
описа на Софийския районен съд, II г.о., 72 състав в частта, с което е
осъден да заплати на „Д.И.“ЕООД и „О.С.“ЕООД за всеки по 50% като участници в
дружество по ЗЗД “О.С.“,
както следва:
-на
основание чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата от общо 19 200,00 лв. – неплатено
възнаграждение по договор за изработка № 123/19.05.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 07.03.2017г. до окончателното й изплащане;
-на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от общо 1482,82 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 19200,00 лв. за периода 19.02.2016 - 01.06.2016г.
-разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
Софийски районен съд в обжалваната му част е постановено при нарушение на
материалния закон при преценка на доказателствата, като изводите на съда не
кореспондират със събрания доказателствен материал, тълкуван превратно и с
бланкетни правни изводи, съответно не са обсъдени направените от ищеца
възражения безспорно установяващи
наличие на недостатъци на работата, неприемането й от страна на възложителя,
наличие на основание за задържане на процесната парична сума на основание
договорена „гаранция за изпълнение“, като не са настъпили условията за
освобождаването й и връщането й на изпълнителя; твърди погасяване на
задължението чрез новация. Счита, че поради невъзникване на главното задължение,
не е възникнало и такова за мораторни лихви за забава.
Моли решението в обжалваната част да
бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове се отхвърлят.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция
дължи проверка за валидността на решението, за
неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му
единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността
обжалваното решение настоящият състав
счита следното:
Първоинстанционния съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искови претенции предявени от „Д.И.“ЕООД
и „О.С.“ЕООД за всеки по 50% като участници в дружество по ЗЗД “О.С.“ срещу „Д.Х.“ООД,
както следва:
-с
правно основание чл.286 ТЗ вр. 266 ал.1 от ЗЗД сумата от общо 19 200,00
лв. – неплатено възнаграждение по договор за изработка № 123/19.05.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.03.2017г. до
окончателното й изплащане, като при
условията на евентуалност същата сума се претендира на основание чл.61 от ЗЗД,
при условията на евентуалност на основание чл.59 от ЗЗД;
-с
правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от общо 1726,12 лв. – мораторна лихва
върху главницата от 19200,00 лв. за периода 19.02.2016 - 01.06.2016г., като лихва върху
възнаграждение по договор за изработка, евентуално – обезщетение по чл.61 от ЗЗД и обезщетение за неоснователно обогатяване;
-
с правно основание чл.286 от ТЗ вр. 266 ал.1 от ЗЗД за общата сума от 21 840,00 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по неформални договори за изработка обективирани в
проформа фактури № 116/08.07.2016г., № 130/25.08.2016г. и 163/21.11.2016г. и евентуалните
искове спрямо главния – с правно основание чл.61 от ЗЗД и евентуалния с правно
основание чл.59 от ЗЗД за същите суми;
-
с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за общата сума от 1072,94 лв. – мораторна
лихва върху главницата от 21840,00 лв. за периода 09.07.2016г. – 06.03.2017г.,
-
с правно основание чл.327 от ТЗ за сумата от 464,16 лв., представляваща
неплатена цена по договор за продажба на
стоки, обективиран във фактура № **********/25.08.2016г.
Относно искове с правно
основание чл.286 от ТЗ вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с
договор за изработка №
123/19.05.2015г.
Договорът за
изработка е неформална сделка.
В тежест на ищците е да установят възникването на търговско
правоотношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него
е извършил качествено и в срок работата, която е приета от ответника. В тежест
на ответника е да докаже положителния факт на плащането на уговорената цена или
наличието на недостатъци на работата, при което е упражнено надлежно право по
чл.265 ал.1 предл.3 от ЗЗД и в срокове по чл.265 ал.3 от ЗЗД, съответно абсолютна
негодност на работата до степен приравняването й на пълно неизпълнение.
Като безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4
от ГПК с протоколно определение от първо съдебно заседание – л.180 от делото на
СРС /гръб/, е обявено обстоятелството, че между
страните е сключен договор за изработка със съдържание описано в писмен
документ наименован договор за изработка № 123/19.05.2015г.
и приложение № 1 към него, приложени на л.121-124 от делото на СРС, неподписан
от страните.
При липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно
пороците на обжалваното решение, е
недопустимо въззивният съд да извършва цялостна
проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, освен в случаите, когато констатира
нарушение по приложението на императивна материалноправна норма. В този случай
въззивният съд служебно дължи произнасяне по отношение на приложението на такава
разпоредба, тъй като тя е установена в публичен интерес, а не само в интерес на
страните по делото /в т. см. и т. 1 на ТР №
2013/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение
№ 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009
г. на ВКС, ІV ГО, решение № 247/28.10.2013 г. по гр. д. № 3769/20 13 г. на ВКС,
І ГО, решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, І ГО, решение
№ 408/27.06.2013 г. по гр. д. № 1314/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение
№ 48/12.06.2017 г. по т. д. № 408/2015 г.
на ВКС, II ТО, решение № 172 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2312/2015 г., I ТО, ТК/.
В случая, във въззивната жалба на „Д.Х.“ООД не се съдържат оплаквания
относно приетото от първоинстанционния съд, че всички дейности съгласно
договора за изработка със
съдържание в писмен документ наименован договор за изработка № 123/19.05.2015г.
и приложение № 1 към него - л.121-124 от делото на СРС, са реално изпълнени от
изпълнителя - дружество по ЗЗД “О.С.“, като възраженията му касаят
изискуемостта на вземането и са направени дилаторни възражения – за липса на
приемане на работата; за наличие на недостатъци на изработеното и за наличие на
основание за задържане на сумата от 19 200,00 лв. като гаранция за
извършените СМР.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че
едва във въззивната жалба на въззивника- ответник се навежда доводи за наличие
на договор за новация относно задължението му от 19 200,00 лв. и
погасяване на същото със сключване на новационния договор, а в писмената защита
депозирана по реда на чл.149 ал.3 от ГПК в срок, определен от въззивния съд – е
направено възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл.90 от ЗЗД, които
възражения са преклудирани с отговора на исковата молба, поради което и не
следва да бъдат разглеждани по същество.
Предвид изложеното, настоящият
състав счита, че по делото от събраните доказателства – обр.акт № 19, макар и
неподписан от ответника-възложител, но изпратен по имейл от ищците до
ответника, заключението по СТЕ – допълнително в първоинстанционното
производство и СТЕ изслушано във въззивното
производство, заключението по ССчЕ, свидетелските показания се установява
изпълнение на работата от страна на изпълнителя /ищци/ и която стойност възлиза
именно на сумата от 212 000 лв. без ДДС или 254 400 лв. с ДДС,
съответно осчетоводяване на фактурите за тези суми в счетоводствата на двете
дружества, ползване на данъчен кредит, частични плащания от страна на ответника
– възложител, незаплатен остатък от сумата от 212 000 без ДДС в размер на
16 000,00 лв. без ДДС или 19 200,00 лв. с ДДС. Първоинстанционният
съд подробно и хронологично е описал фактическата обстановка във връзка с
изпълнение на работата и видовете СМР изпълнени от ищците, към която настоящият
състав на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Във връзка с цитираните
релевантни и заявени в процесуалните срокове по чл.131 от ГПК от ответника
възражения за неизискуемост на вземането от 19 200,00 лв.:
Съгласно разпоредбата на чл.266
ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа, като в договора от 19.05.2015г. между страните е уговорен срок
за плащане на възнаграждението - в т.2.3 е предвидено, че окончателното плащане в размер на 5% от
стойността на договора и на база стойността на реално изпълнените дейности, е
платимо до 60 каленадрни дни след засяване и уведомяване на възложителя от
изпълнителя за възможността за осъществяване на тренировки на обекти и
подписване на окончателен протокол за приемане на изпълненната работа.
Настоящият състав счита, че
първата от посочените предпоставки е установена посредством следните събрани по
делото доказателства:
Както беше посочено по – горе,
доказано е и не е предмет на въззивна проверка, че възложените дейности са
изпълнени от страна на въззивниците – ищци вкл. и засяването с трева на терена.
По делото е налице обр.акт №
19 – л.44 от делото на СРС, който е подписан само от законния представител на
изпълнителя, въпреки че е предоставен за подпис на възложителя.
Следва да се има предвид, че обр.акт 19 е частен
свидетелстващ документ и дори двустранно подписан може да е обект на оспорване
и установяване на значимите факти с други доказателствени средства в т. см.
решение № 50183/14.07.2023г. на ВКС по т.д. № 2161/2021г./.
Липсва изрично законово изискване за форма
на приемането на извършената работа в уредбата на договора за изработка в ЗЗД, поради което и в решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. №
1056/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение № 218/23.12.2016 г. по т. д. №
3709/2015 г. на ВКС, II т. о. е прието, че релевантно за приемането по смисъла
на чл. 264 ал. 1 ЗЗД е или онова
изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи
фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е
налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В решение № 181/10.02.2016 г. по т. д. №
2079/2014 г. на ВКС, I т. о., след позоваване на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по т. д. № 1056/2009 г. на ВКС, II т. о., по т. д. № 822/2010 г. на ВКС, II т. о. и по т. д. № 535/2010 г. на ВКС, II т. о. е
обобщено, че обстоятелствата, при които следва да се счита, че е налице приемане
на работата по договор за изработка, се преценяват за всеки конкретен случай,
като извършеното може и да не е прието изрично /със съставяне на писмен акт,
подписан от възложителя/, а да са достатъчни конклудентни
действия за това и която практика настощият състав споделя.
От свидетелските
показания по делото безпротиворечиво
установява, че към м.07.2016г. на терена
-двете футболни игрища – основно и тренировъчно се е ползвало по
предназначение и са се провеждали футболни турнири /свидетеляС.- «след края на месец май /2016г./ терена
започна да се поддържа от «Д.Х.» и те да го ползват; юли месец минавах от там..
едният от автобус на ЦСКА с футболисти, играеха там на него», свидетелят Ф.«предадох работещ обект 2016г.»/. Настощият състав кредитира показанията на двамата
свидетели, преценени по реда на чл.172 от ГПК предвид факта, че са служители в
ищцовото гражданско дружество, тъй като същите са логични, последователни,
конкретни, пълни и кореспондират с останалите доказателства по делото/. От
представените на хартиен носител и общодостъпни интернет публикации в wikipedia.org, gong.bg,
bnt.bg, се
устантовява, че от юли 2016г. терена става основна тренировъчна база на ПФК
Септември София, а на 30.07.2016г. е изиграна контролна среща между футболните
отбори Септември /София/ и Септември /Пловдив/. Следователно, дори и да липсва
изрично изявление за уведомяване, че базата е готова за ползване несъмнено е
налице предаване и приемане на работата от страна на възложителя и фактически
ползване по предназначение на терените и приемане без забележки на работата.
Горните обстоятелства се установява непротиворечиво
и от заключенията по СТЕ.
От друга страна, възложителят е осчетоводил и
окончателната фактура относно неплатения остатък по договора - №*********/18.04.2016г.,
съответно извършил е частично плащане по нея – 13600,00 лв., като трайно
установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникнало между страните
правоотношение и осчетодовядането им в ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби и ползването на данъчен кредит по тях
представляват недвусмислено признание за задължението по тях - решение № 47/08.04.2013г. по т.д. №
137/2012г. на II т.о. на ВКС, решение № 42//19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на II т.о. на ВКС, решение № 166/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г. на II т.о. на ВКС, решение № 23/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на II т.о. на ВКС.
Липсват наведени твърдения от страна на
възложителя, а и събрани доказателства, преди датата на подаване на отговор на
исковата молба, същия да е направил възражения за некачествено изпълнение на
възложените и изпълнени СМР от страна на ищеца вкл. и за скрити такива.
Възражения за некачествено изпълнение, но не в хипотезата на чл.265 ал.2 от ЗЗД
са заявени с насрещна искова молба в хода на първоинстанционното дело,
производството по което е отделено и образувано самостоятелно такова.
За преценка възникването в правната сфера
на изпълнителя на притезателното правно да получи плащане на остатъка от неплатеното възнаграждение е
необходимо кумулативното установяване на две материални предпоставки:
изпълнение на работата и приемането й от възложителя, както и размера на
дължимото възнаграждение, които ищците при условията на пълно и главно
доказване установи, като са ирелевантни обстоятелства дали е изпълнил
некачествено и забавено, при условие, че възложителят ответник нито твърди,
нито представя доказателства да е упражнил правото си по чл.265 ал.3 пред.3 от ЗЗД или чл.265 ал.1 предл.3 от ЗЗД /намаляване на възнаграждението, поради
наличие на недостатъци на изработеното, което не е предмет на насрещния иск,
предявен първоначално в хода на първоинстанционното производство,със същия се
претендира обезщетение за поправяне на некачествено изработеното./.
По делото са налице индиции - единствено заключение по СТЕ - основно в първоинстанционното производство,
което съдът кредитира в частта, което не противоречи на заключението по СТЕ
изслушано във въззивната инстанция / доколкото последното е изключително добре
мотивирано, обосновано и вещото лице дава логични и конкретни обяснения и
пояснения на отговорите при разпита му в съдебно заседание/, че се появяват
проблеми при оттичането на водата в части от футболните игрища, което вещите
лица М. /хидролог/ и Н. /хидроинженер/ допускат в еднаква степен да се дължи
както на некачествено изработено от страна на изпълнителя, така и поради липса
на хидроложко проучване и проект с оглед особеностите на терена /бивш рибарник,
глинеста почва, високо количество на подпочвени води/ и за които особености изпълнителят
не носи отговорност, тъй като са възложени конкретни дейности за изпълнение , а
не проучване дали същите са подходящи и
уместни с оглед особеностите на терена и предназначението му.
Относно правоотлагащото възражение за наличие на
основание за задържане на сумата от 19 200,00 лв. с ДДС като гаранция за
качествено изпълнение на договора.
Видно от съдържанието на договорното правоотношение
по писмения документ –л.121-124 от делото в раздел „гаранции“, не се съдържа договорка,
която предвижда възложителят да задържи/не плати определена парична сума от
дължимото на изпълнителя възнаграждение до за определен срок, като гаранция за
качеството на изпълнената работа. Наличието на такава клауза не се установява
от събраните писмени доказателства. Въпреки наличието на отбелязване в проформа
фактура № 91/12.04.2016г., издадена от ищеца, в позиция т.7 – гаранция по
договора /неплатена/ дължима към
01.06.2016г., то това вписване не индивидуализира съдържанието на
допълнителна договореност между страните в твърдяния от ответника смисъл.
Същият извод следва и по отношение на направеното отбелязване върху копие от приложение № 1 към договора – л.43 от
същия – на първо място поради неяснота кое лице е отбелязало саморъчно „16 000
- гаранция“ и на следващо – поради липса на конкретно съдържание, което да
отразява съгласуваната воля на страните.
Следователно, с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1
от ГПК ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване, че
част от съдържанието на договора за изработка между страните, е клауза за
гаранция, която предвижда неплатения остатък от 5 % на окончателната цена на
изработката да бъде задържана от възложителя като гаранция до отстраняване на
недостатъците от изпълнителя, поради което и направеното от него правоотлагащо
възражение е неоснователно.
С оглед всичко изложено до тук, настоящият състав
счита, че ищецът доказа – пълно и главно, че в неговата правна сфера е
възникнало изискуемо вземане спрямо ответника за заплащане на неплатения
остатък на дължимо възнаграждение по договор за изработка № 123/19.05.2015г. в
размер на сумата от 19 200,00 лв. с ДДС, която се дължи на ищците
юридически лица в размер на по 50%, предвид тяхното участие в гражданското
дружество по ЗЗД – протокол на съдружниците в ДЗЗД „О.С.“ – л.22 от делото на
СРС.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху
главницата от 19 200,00 лв.
Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно общите правила на чл.
84 ЗЗД, съгласно които когато денят на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му – ал. 1, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен. В настоящият
случай разпоредбата на чл.266 ал.1 ЗЗД определя момента, в който задължението е
станало изискуемо – извършване на работата, но не и момента, от които длъжника
е изпаднал в забава.
Депозираната въззивна жалба от „Д.Х.“ООД
не съдържа конкретни възражения и не сочи пороци на първоинстанционното решение
относно неговата правилност по отношение на признатото за дължимо обезщетение
за забава. Поради това и не следва да се извърши служебна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт в тази му част. Районният съд не е
допуснал нарушение и на императивна материалноправна норма при установяване на
релевантни факти и приложение на материалния закон по този иск, което да
обосновава задължение за въззивната инстанция да се произнесе по отношение на
нея.
Поради съвпадение на крайните изводи на
настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд по отношение на
изхода от спора в обжалваните от въззивника-ответник части, решението на първоинстанционният
съд на основание чл.271 ал.1 предл.1
от ГПК в в същите, следва да бъде потвърдено.
Относно исковете с
правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД
за общата сума от 21 840,00 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по неформални договори за изработка
обективирани в проформа фактури № 116/08.07.2016г., № 130/25.08.2016г. и
163/21.11.2016г. и иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за общата сума от 1072,94 лв. – мораторна лихва
върху главницата от 21840,00 лв. за периода 09.07.2016г. – 06.03.2017г.,
Както беше посочено по – горе договорът за изработка е двустранен, неформален, консенсуален, комутативен, като с
оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищците следва да
установят съществуването му, съдържанието му, изпълнението на работата и
приемането й от възложителя.
След направеното уточнение на исковата
молба във въззивната инстанция, ищците твърдят наличие на договори за изработка
обективирани в издадените от него проформи фактури, както следва:
-по проформа фактура № 116/08.07.2016г. на
стойност 7440,00 лв. с ДДС – с предмет изграждане
на отводнителна система за дренажна шахта, подмяна на тревен чим, вкл.
изравняване на основата, пръскане с фунгицидни хербициди,
-по проформа
фактура № 130/25.08.2016г. на стойност 6000,00 лв. с ДДС и с предмет:изкоп на
дренажни жили, полагане на гофрирани тръби, доставка и полагане на фракции и
селектиран пясък;
-по проформа
фактура № 163/21.11.2016г. на стойност 8400 с ДДС и с предмет аериране,
надлъжно и напречно терен № 1, /основен/, опесъчаване със селектиран плясък, 50
тона, терен 1, аериране на терен 2.
Видно от
описание на дейностите, същите не са
идентични с тези по приложение № 1 към договор № 123/19.05.2015г., макар и да
са свързани с тях и да касаят един и същ обект
и което категорично се установява и от заключението по СТЕ, изслушана в
хода на въззивното производство и ценена от съда като обективна и компетентна,
както и от показанията на свидетелитеС.и Ф..
Ето защо, настоящият
състав счита за неоснователно възражението направено от възложителя, че се
касае за едни и същи дейности, предмет на договора за изработка № 123, които са
вече заплатени и съответно предмет на
разглеждане по другия обективно съединен иск.
Доколкото ответникът
твърди наличие на три отделни договорни
правоотношения по договори за изработка със съдържание описано в цитираните по
– горе проформа фактури и видно от което всеки е на стойност над 5000,00 лв.,
то свидетелските показания за установяване съществуването на правоотношението,
с оглед оспорването от страна на ответника, на основание чл.164 ал.1 т.3 от ГПК
са недопустими, като не може да се допусне и изключението по ал.2 на същата
разпоредба, предвид направеното от ответника чрез процесуалния му представител
изрично възражение срещу допустимостта им – протокол съдебно заседание на СРС
на 18.06.2018г. – л.180 от делото.
Дори и при
несподеляне на горния извод относно
стойността на твърдяните договори за
изработка и при съобразяване на свидетелските показания, еднопосочни са същите,
че нарежданията за извършване на допълнителните дейности са били давани
единствено от управителя на „О.С.“ – А.Д., като при работата си на обекта е имало представител на „Д.Х.“ООД
– М.Н., който е наблюдавал работата и ако е имало проблеми са съгласували
решаването им, но никога не е възлагал задачи или координирал работата им.
Горните твърдения, дори и кредитирани, са непълни и не достатъчно конкретни, за
да обусловят извода за наличие на конкретно договорно правоотношение
посредством съгласувана воля на страните относно основното съдържание на всеки
от твърдяните три за изработка. Свидетелите в своите показания говорят общо за
всички дейности на обекта и начина на изпълнението им, като изрично посочват,
че не са присъствали на среща между управителите на дружествата - изпълнител и възложител и конкретни
уговорки между тях, а нарежданията са получавани само от А.Д.. Не би могло да
се приложи и презумпцията на чл.301 от ТЗ, доколкото липсват доказателства, че
лицето сочено като представител на ответника – М.Н. е давало конкретни
нареждания или възлагания за извършване на дейностите по трите проформи
фактури, нито че е приемало работата от името на възложителя или подписвал
каквито и да са писмени документи.
Липсват и каквато и да е писмена кореспонденция
между страните, освен електронно писмо
-л.89 от делото на СРС,изходящо от ищците, в което се дават препоръки за поддържането на
тревните площи, като в последното изречение от електронното писмо е записано: “всеки
момент ще Ви предоставил изцяло ремонтираната шпинделова косачка и ще приключим
с допълнителния изискания дренаж на терен 2“.Писмото е изпратено на
09.08.2016г., от А.Д. до „Vania“, като в заглавието е написано
„до Р.и В.“.
За
доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги- ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата относно които са направени. Електронното изявление се приема
за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ и се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис /чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен /чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ /.
Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава- чл. 180 ГПК . Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител,
като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание в. т.см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК.,а ако изявлението съдържа признание на
неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената му
стойност.
Въпреки,
че цитираното електронно писмо не е оспорен от ответника, то от неговото
съдържание не може да се направи извод за наличие на конкретно договорно
правоотношение. Налице е индиция, че между страните съществуват и други отношения - напр. по повод ремонт на косачка, както и
дренаж на терен 2, но единствено едностранните изявления на управителя на ищеца
не доказват постигнато съгласие относно задължителните елементи на договорното
правоотношение по договор за изработка.
Липсват
и доказателства за приемане и плащане на цената на твърдяните СМР по трите
проформи фактури от страна на ответника. Заключението по ССчЕ установява, че е
била практиката между страните и при извършване на плащанията по договор за
изроботка № 123 ответника да плаща по
проформа фактура, след което ищците издават фактура за съответната стойност. В
случая въпреки, че проформа фактурите са изплатени за плащане до ответника,
същия не е извършил плащане, а отделно от това – ищците не са издали и фактури,
които да бъдат осчетоводени /доколкото профрма фактурата не е счетоводен
документ, а уведомление за плащане/.
Всичко
гореизложено, обосновава извода на настоящия състав, че ищците с оглед
разпоредбата на чл.154 от ГПК при условията на пълно и главно доказване не
установиха съществуването на договорни правоотношения между страните по
договори за изработка, обективирани в проформа фактури № 116/08.07.2016г., №
130/25.08.2016г. и 163/21.11.2016г.
Предвид неоснователността на
претенциите по главните искове, такива се явяват и акцесорните – за заплащане
на обезщетение за забавено изпълнение върху претендираното неизплатено
договорно възнаграждение.
Следователно при отхвърляне на главния иск с правно
основание чл.266 ал.1 от ЗЗД акцесорния
с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, се сбъдва вътрешно-процесуалното условие
за разглеждане и произнасяне по първия евентуален иск с правно основание чл.61
ал.1 от ЗЗД и съответно чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се има
предвид, че основанието на претенцията
за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е
забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното
право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни
отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика
на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните
отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на
съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на
фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с
установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за
качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот /владелец, гестор или
държател/ или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът
на съдебно предявеното вземане /„увеличената стойност на вещта“, „по-малката от
двете суми“, „до размера на обедняването“, „до размера на обогатяването“,
„връщане на необходимите и полезни разноски“, / не ограничават съдът да
даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях
ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но
представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е
обвързваща за съда. В този смисъл е и многобройната практика на ВКС -решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г.
I-во отд, решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, решение
№ 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, решение № 134/31.07.2014
г. по гр. д. № 6535/2013 г.
Съдът съобразява обстоятелството, че хипотезата на
чл.59 от ЗЗД е налице само в случаите, в които липсва друг иск за защита на
субективното право, както и в случаите, в които изрично законът препраща към
тази разпоредба – чл.61 ал.3 от ЗЗД. При систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл.60 чл.61 във всичките му алинеи и чл.59 от ЗЗД се налага извода, че на първо
място се прави разлика между възлагане на чужда работа и извършване на такава.
Хипотезата на чл.60 от ЗЗД поражда единствено задължение за гестора да извърши
работата с грижата на добрия стопанин, а в другите хипотези се предполага вече
извършена работа без възлагане.
На следващо място от текста на разпоредбата на
чл.61 ал.3 от ЗЗД може да се направи
извода, че същата има за цел да ограничи обратния иск на гестора срещу доминуса
само до хипотезите, в които работа е била уместно предприета и добре управлявана,
а в останалите случаи – недобре управлявана и против волята на заинтересувания
– по правилата на чл.59 от ЗЗД. Приемане на противното би довело до абсурдния
извод за игнориране на субсидиарния характер на иска по чл.59 от ЗЗД и
прилагането му на общо основание. /каквато очевидно не е волята на
законодателя/.
За да възникне в правната сфера на страната
/ищеца/ правото на обезщетение по реда
на чл.61 ал.1 от ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на следните материални предпоставки /осъществени юридически
факти/: извършване на чужда работа, извършване на работата без възлагане или
наличие на задължение, уместност на водената работа и добро управление в чужд
интерес.
1.Извършване
на чужда работа:
Работата е чужда, когато е насочена към пораждане
на благоприятни последици /правни и фактически/ в патримониума на друго лице,
като в случаите в които гесторът възложи извършването на подобренията на трети
лица чрез договор за изработка, той не губи качеството си гестор и обратно
третите лица не разполагат с претенция от гестия наред с възнаграждението по
договора.
Спорно между страните е дали и кога са
извършени, дейностите описани в трите проформи фактури и изрично и подробно
индвидуализирани в молба уточнение от 18.03.2022г. – л.129-131 от въззивното
дело.
Относно дейностите по проформа фактура №
116/08.07.2016г.:
В случая от събраните по делото доказателства –
свидетелски показания на Ф./чиято доказателствена стойност беше обсъдена в
горното изложение/, се установява, че по договор № 123 е изпълнено на място
затревяване т.е. засаждане и поникване на тревата, последното от което е
станало през пролетта на 2016г. преди издаване на обекта – м.05.2016г., като
след това, а именно в периода м.06-07.2016г. поради липса на ограда на терените, наличие на земеделски земи в
съседство и нахлуване на добитък е било компрометирано тревното покритие на тренировъчното
игрище. По изрично разпореждане на управителя А.Д. е поръчана и доставена
допълнително чимова настилка за отстраняване на щетите, тъй като е нямало време
за засаждане и поникване на трева и с оглед постоянното ползване на игрището и
предстоящите футболни срещи. Показанията на свидетеля Иванов, който съдът
кредитира като логични и правдиви, кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, са преки доказателства както относно съществуването на т.нар. от него
„петно“ в затревените терени, така и относно доставянето на чимови настилки от
Гърция, разтоварването им на обекта, извършване на дейности по поставяне и
заравняване на терена. В тази връзка са и представените от ищцовата страна
писмени документ – ЧМР на товарителници и фактури за закупуване и доставяне на
чим от Гърция.
Вещото лице К.Д., изготвила заключението по СТЕ в
хода на въззивното производство, категорично заявява, че при огледа на терените
не се установява към момента на огледа – 2023г. нарушена тревна настилка т.е.
извършените дейности по поставяне на чим и заравняване са изпълнени и при
условие, че се установи наличието на съществувал недостатък, то следва да се
приеме, че е отстранен от ищците.
Относно пръскането с фунгицидни хербициди: вещото
лице Д. е категорична в заключението си, че тази дейност е задължителна след
затревяване, като състоянието на тревната настилка към момента на огледа води
до извод, че такава процедура действително е извършвана. На следващо място,
ищцовата страна е представила писмени документи – фактура №
**********/05.07.2016г. и № **********/13.06.2016г. за закупуване на препарат
служещ именно за извършване на процесната обработка на тревната площ. Показанията
на свидетеля И.също установяват извършване на процесната процедура.
Относно изграждане на отводнителна система за
дренажна шахта:
На първо място е необходимо да се направи
разграничението между изграждане на отводнителна система на терена и
отводнителна система само на дренажна шахта, втората от които дейности е
предмет на проформа фактура № 116/08.07.2016г. Изпълнението на отводнитетелна
система на дренжната шахта се установява категорично от заключението по СТЕ,
прието във въззивното производство, където вещото лице посочва, че при огледа е
установила стоманобетонна шахта, в която е монтирана помпа и тя е заустена към
отточна тръба, водеща извън терена на игрището т.е. изградена е отводнителна
система за дренажната шахта. Както постановянето на помпатата в дренажната
шахта и тръба в нея, съответно принадлежностите за работата й – кабели,
осъществяване на ел. захранване, така и необходимостта от това действие се
установява и от показанията на свидетеляС.и кореспондира с представените
писмениот ищците доказателства – фактура за доставка и монтаж на електрическа помпа,
електрически кабели, полиетиленови тръби и други принадлежности -№ **********/16.05.2016г.,
№ **********/17.05.2016г., № **********/01.07.2016г., № 10000008782/17.05.2016г..
Относно дейностите по проформа фактура № 130/25.08.2016г.:
-изкоп и изграждане на дренажни жили и гофрирани
тръби: няма спор, че посочените дейности са скрити такива и е невъзможно
установяването им без механично разрушаване,
но наличието на същите се установява
от вещото лице Д. по косвен път – от наличието на дренажни шахти и
влизащите в тях тръби, съответно без полагане на гофрирани тръби е невъзможно
да се осъществи каквото и да е дрениране на процесните терени, а вещото лице
установява работеща дренажна система и добро състояние на терена. Както от
заключението по СТЕ, изслушана във въззивното производство и разпита на вещото
лице в съдебно заседание, така и от допълнителното заключение по СТЕ в
първоинстанционното производство, приложение № 1 към договор № 123, показанията
на свидетеля Ф., се установява, че изграждането на дренажните жили е различна
дейност дренаж /изкоп, полагане на фракция и отводнителни тръби през 8 лм/,
като дренажните жили са поставени допълнително след изпълнение на работата по
т.2 от приложение № 1, на единия терен, на около 250 м. площ, в края на терена,
където е имало наклон и оттичането е ставало по – бавно;
-несъмнено се установява от описаните
доказателства, че за изпълнение на изкоп и изграждане на дренажни жили и
гофрирани тръби е било необходимо
разкопаване на вече съществуващо тревно покритие, което след това е било
заравнено и зачимено и в който вид е съществувал към момента на огледа от
вещото лице Д. - 2023г.
Кореспондиращите писмени доказателства
са:фактура № 100000561100/01.08.2021г, № **********/03.08.2016г., № **********/23.07.2016г.
Относно дейностите по проформа фактура № 163/21.11.2016г.-
аериране, надлъжно и напречно терен № 1, /основен/,
опесъчаване със селектиран плясък, 50 тона, терен 1, аериране на терен 2 - несъмнено са такива по поддръжка на тревната настилка
и абсолютно необходима за поддържането й в нормално състояние, съответно –
годно за употреба и каквото се установява да е към момента на огледа от вещото
лице Д. /2023г./, което сочи, че периодично е извършвано от момента на
изграждането й до момента на огледа. Свидетелят И.установява, че такива
дейности са извършвани от него след затревяване на терените и през есента на 2016г. т.е. настоящият
състав прием, че същите са извършени.
2. Липса на възлагане
Доколкото се установи липса на договорно
правоотношение между страните за извършване на описаните по – горе дейности, то
несъмнено е налице тази предпоставка
3.
Управление на работата в чужд интерес, уместност и добро водене на работата.
Управлението на работата в чужд интерес
предполага знание на гестора, че неговите правни и фактически действия засят
чуждата правна сфера.
С оглед установената фактическа обстановка,
включително и обявеното за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК, че именно ответника е
ползвател на процените терени в с. Герман и съответно ползвал същите през
процесния период, несъмнено работата е предприета от ищците в чужд интерес.
В случая „Д.Х.“ООД е имало знание, че извършваните
дейности са в негов интерес, на обект, който ползва и управлява и на който е
имало негови представители, които в нито един момент не са се противопоставяли на извършваните от ищцовата
страна дейности, напротив оказвали са съдействие.
Уместността на воденето на чужда работа без натоварване е налице, когато
извършената работа съответства на изричната или предполагаемата воля на
доминуса. Знанието за извършване на подобрения и липса на противопоставяне е
една от формите, чрез които се установява уместността. В настоящият случай
обаче освен знание и липса на противопоставяне
за целия период от време, доминуса е давал и съгласие, необходимо за
фактическото извършване и довършване на работата – осигуряване на достъп и
фактическо приемане и ползване на
изработеното, което обаче е различно от одобрението – чл.62 от ЗЗД,
което има за цел да освободи гестора от необходимостта да доказва уместност,
като тълкуването на тази разпоредба следва да е не буквално и да се счита, че
препраща към потвърждаване на действия
извършени без представителна власт – чл.42 от ЗЗД, а към мандатния договор
–чл.280 от ЗЗД, но за такива обстоятелства, ищецът не е направил твърдение, нито са събрани доказателства за
одобрение на работата от страна на законния представител на ответника,
респективно от друго лице, но при приложение на чл.301 от ТЗ.
Знанието на уместността е и критерия, въз основа на
който се прави разграничението между от една страна хипотезите на ал.1 и ал.2
от чл.61 от ЗЗД /разликата между двете алинеи е дали работата е била предприета
само в чужд или и в собствен интерес/ и ал.3 на чл.61 от ЗЗД, от друга, която
предполага противопоставяне от доминуса.
Доброто водене предпоставя самото изпълнение на
работата съобразно уместността, която предпоставка съдът счита, че е налице
предвид характера, вида , обема на извършената работа, установена с писмените,
гласни доказателства и експертните заключения.
Тук отново е необходимо да се посочи, че извън тази преценка
е цялостната концепция за изграждане на отводнителна система на игрището, което
предполага както беше установено от заключението по СТЕ на вещото лице хидролог
– хидроложко проучване и цялостен проект с оглед особеностите на конкретния
терен и природните дадености.
Гореизложеното обосновава извода на съда, че ищецът
при условията на пълно и главно доказване установи възникнало притезателно
право в правната сфера на двете дружества участващи в ДЗЗД „О.С.“ спрямо
ответника на основание чл.61 ал.1 от ЗЗД.
Спорен между страните е и въпроса за размера на необходимите и полезни разноски.
Макар и да почива на принципа за недопускане
неоснователното обогатяване, фактическите състави на чл.61 от ЗЗД в трите
отделни алинеи изрично определят различен размер на дължимото от доминуса
обезщетение в зависимост от уместността на воденето на работата и в чий интерес
е извършена, като само в случаите на противопоставянето на извършването на подобренията
от доминуса размера на обезщетението, което гестора има право да получи е
идентично с това по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД /налице е изрично
препращане/. В останалите случаи – при условие, че работата е уместна и добре
водена и само в интерес на доминуса – всички разноски направени от гестора
/независимо от съотношение обедняване, обогатяване/, а в случая, когато
работата е била предприета и в собствен интерес –има право на обезщетение за
извършените от него необходими и полезни разноски до размера на обогатяването на заинтересования, доколкото работата е добре водена /Определение № 390 от 18.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1483/2016 г., IV г. о., ГК /
Когато доминуса
придобива
техническата инфраструктура, изградена от гестора
при условията на уместно предприета и добре водена работа, задължението на заинтересования за плащане на разходите не е поставено в
зависимост от проведени изпитвания на годността на обектите, съставяне на
актове и протоколи в процеса на строителството или въвеждане на обекта в
експлоатация. Достатъчно е изграденото обективно да е в състояние за ползването
му по предназначение и да съответства на нормативните изисквания - това
означава, че чуждата работа е уместно предприета и добре водена, което е
предпоставка за възникване на задължението на заинтересования на възстанови
направените от гестора разходи. Определение № 749 от 25.10.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 60031/2016 г., IV г. о., ГК.
Във връзка със спора на страните кои от сочените от
ищеца разходи следва да се включат при изчисление необходимите и полезни
разноски следва да се има предвид, че:
Необходимите разноски /impensae
necessariae/ са
условие за запазването на вещта – неизвършването им причинява загуба на
собственика /респ. – извършването им предотвратява намаляване на патримониума
му/. Същественото при тях е обективната
наложителност за извършването им – те трябва да бъдат направени, ако се
желае запазването на вещта. В това се състои т.нар. субстанциален критерий за
отграничаването им от останалите възможни разходи. Към него се добавя още един,
допълнителен критерий, наречен функционален, който налага при всеки конкретен
случай да се съобразява предназначението на веща, като съответно промяната на
предназначението на дадена вещ и
направените разноски във връзка с промененото предназначение за запазване и
поддържане, не могат да се счетат за необходими. /доколкото са по – специфични
от тези, които биха били направени за запазването и функционирането на веща без
промененото предназначение/.
Полезните разноски /impensae utilis/,
наричани от закона “подобрения”, са тези разноски, които водят до увеличаване
стойността на вещта. Следователно,
за да са налице “полезни разноски” не е достатъчно да са направени разходи по
вещта, а е необходимо разноските да са се отразили върху стойността на вещта,
като са я повишили. Те винаги водят до определен положителен резултат.
Луксозните разноски римското право нарича “излишни”
– impensae voluptariae, такива, които са направени за удоволствие. Разграничителен критерий при
съпоставянето на полезните от луксозните разноски е строго личното значение за
този, който ги е извършил, т.е. могат да представляват особено разхищение,
неоправдано за никой друг освен
извършващия ги, поради което и не подлежат на обезщетяване.
От описанието на извършените СМР от гестора в издадените от него
три проформа фактури и изясняване на предназначението им в двете заключения по СТЕ, може да се направи
извода, че липсват разходи, които да попадат в категорията на луксозни такива
т.е. същите имат качеството на необходими и полезни, съобразно горедаденото
описание.
За направените разходи са представени от ищцовата
страна писмени документи – фактури, издадени от трети лица за
закупуване/доставяне на материали, които
както вещото лице Д. посочва са относими към видовете извършени работи.
В същите фактури /в преобладаващата част/ липсва посочване, че тези материали и
съответно цялото количество са за процесния обект в с. Герман. На следващо
място, фактурите не са придружени с доказателства за плащане на цената –
извлечението от банкови преводи не кореспондира напълно с фактурите, поради
което и не може да се установи точната дата на плащане от страна на ищеца по
всяка една фактура. Представената аналитична справка не представлява счетоводно
записване по смисъла на чл.182 от ГПК, за да се приложи последицата по чл.182
изр.2 от ГПК вр.чл.55 от ТЗ. От друга страна, вещото лице Д. изрично заявява,
че цените, посочени от ищеца за съответните дейности, съответстват на пазарните
цени за годината и времето, за което са направени -2016г. съобразно справочник
за средните пазарни цени в строителството на С.-СЕК с включена печалба в размер
на 12%.
Всичко гореизложено, както и обстоятелството, че
част от дейностите по проформа фактурите са скрити, съответно невъзможно е установяване на точното количество
вложени материали и извършена дейност /напр. изкоп, заравняване на терен/, както и
разясненията дадени в решение № 60078 от 30.08.2021 г. по т. д. № 8 02/2020 г.,
разяснения, които настоящият съдебен състав изцяло споделя / "В хипотезта,
когато е налице извършване от изпълнител на дейности, … над договорения обем и
тези дейности са извършени в интерес на лицето, със знанието и без
противопоставянето му, то тогава отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 61 ал. 1 от ЗЗД, .. В този случай,
лицето, в чийто интерес са извършени, дължи на изпълнилия ги, стойността на
разходите за материали и труд, без печалба. "/, то при съобразяване на
разпоредбата на чл.162 от ГПК съдът счита, че размерът на необходимите и
полезни разноски следва да бъде определен на сумата от 17 478,00 лв. с ДДС
лв. т.е. иска следва да се уважи до този размер, като ответникът осъден да
заплати на всеки от участниците в ДЗЗД – по ½ част или по 8739,00 лв.
Относно
иска с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на
чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение –
от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Задължението за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 61 ал. 1 ЗЗД е безсрочно-касае се за правоотношение с извъндоговорен характер,
с оглед на което предварителното определяне на срок за неговото изпълнение е
невъзможно, като такъв срок не е определен и в закона. Задължението по чл. 61 ал. 1 ЗЗД възниква от момента на реализиране на разходите, от който момент
става изискуемо, но това не води автоматично до забава на длъжника. За забава
на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от
кредитора да изпълни съгласно чл. 84 ал. 2 ЗЗД, изключението от което правило е изрично предвидено в чл. 84 ал. 3 ЗЗД- само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът
се смята в забава и без покана.
В случая по делото е
представена покана за доброволно изпълнение – л.67-68 от делото изпратена от
ДЗЗД до ответника,но липсват надлежни доказателства, които да установяват получаването
й. От печатната товарителница – л.70 от делото, не се установява лице от името
на дружеството ответник да е получило и удостоверило получаването на пратката –
покана за доброволно изпълнение. Вписването на името на лицето Георги И.Георгиев от
служители на куриерската фирма като получател, без негово изявление или
подпис за удостоверяване получаването на пратката, не установяват този факт,
нито допълнителното обяснение на л.69 от дадено от куриерска фирма „Еконт“, още
повече, че ищецът не е установил лице с посочените имена да е служител на „Д.Х.“ООД.
Предвид посоченото,настоящият състав приема, че липсва надлежно
връчена на ответника покана за доброволно изпълнение, при което същият не е
постановен в забава, а предявеният нас
правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 61 ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на първия евентуален иск с правно
основание чл.61 ал.1 от ЗЗД, се сбъдва вътрешно-процесуалното условие за
разглеждане и произнасяне по втория евентуален иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – за разликата над уважения размер от 17 478,00
лв. до предявения от 21 840,00 лв. и съответно иска с правно основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД върху същото обезщетение.
При съобразяване на вече изложеното относно източника на
облигационно задължение и приложението на хипотезите на чл.60-62 от ЗЗД и чл.59
от ЗЗД, предвид
и задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979 г. - т.6, кумулативните материални предпоставки за
уважаване на предявения иск са : 1.обогатяване на ответника чрез увеличаване на
имуществото му/спестяване на разходи, обедняване на ищците и настъпването на общ факт или обща група
факти, от които произтича неговото обедняване и обогатяването на ответника
/доколкото връзката не е причинна/.
Горните предпоставки, следва да бъдат
установени от ищците при условията на пълно и главно доказване – чл.154 ал.1 от ГПК.
От
приетите за установени факти по делото и с оглед изложеното при разглеждане на
иска по чл.61 ал.1 от ЗЗД, се налага извода, че липсва установено обогатяване
на ответника за сумата от 4 362,00 лв. – за извършените в полза на
ответника дейности по проформа фактури № 116/08.07.2016г., № 130/25.08.2016г. и
163/21.11.2016г. за разликата над
17 478,00 лв.. до 21840,00 лв. /, съответно обедняване на ищеца със
същата сума, поради което и иска се явява неоснователен.
Като последица от горното, неоснователен е и акцесорния иск
за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение.
Относно иска
с правно основание чл.327 от ТЗ
Според разпоредбата
на чл.327 ал.1 от ГПК задължението на купувача става изискуемо и същия изпада в
забава /при условие, че друго не е уговорено/ едва след получаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи.
По делото е представена фактура № **********/25.08.2016г. за сумата от
464,16 лв. издадена от ищеца и неподписана
от ответника – л.82 от делото на СРС.
От показанията на свидетелите М.–
мениджър продажби в ищцовото дружество и И.– работещ в ищцовите дружества, се установява
както доставянето на терена на тревна смеска от 10 кг. За регенарация на терена
и разтоварването й именно на процесния обект в с.Герман, така и доставката на същия терен на уред- чимовадка, приети от М.Н. – представител на ответното дружество
без възражения от негова страна. След доставянето на стоката и предаването й
във фактическо владение на служител на ответника, липсват възражения от страна
на дружеството ответник, поради което и на основание чл.301 от ТЗ действията,
без представителна власт, следва да се считат за потвърдени.
От заключението по ССчЕ, се установява, че
счетовдството на ищеца е редовно водено и процесната фактура е осчеводена
надлежно, включена в дневниците за продажба по ДДС. От същото заключение по ССчЕ
се установява, че ответникът не е осчетодовил процесната фактура.
Според разпоредбата на чл.182 от ГП вр. чл.55 от ТЗ
счетоводните записвания могат да служат като доказателство и за лицето или
организацията, които са водили книгите, като в настоящия случай с оглед установеното
редовно водено счетоводство от ищеца, подаването на декларации за продажби в
съответния месец, внасяне на ДДС върху доставката, съдът приема, че
счетоводните записвания са също доказателство по делото за съществуването на
договорните правоотношения между страните и съответно неизпълнение от страна на
ответника на задължението за заплащане на пълния размер на цената на получените
стоки.
Направените
възражения във въззивната жалба, че
липсват доказателства за получаване на стоката, съдът намира за несъстоятелни,
предвид приетото за установено, както и обстоятелството, че в случая е налице
хипотезата по чл.301 от ТЗ и следва да се счита, че ответника е потвърдил
действията във връзка с цитираната фактура и получените въз основа на същите стоки.
Следователно несъмнен е извода за наличието както
на договорни правоотношения по договор за продажба на стоки, така и
получаването на стоката от ответника - В т.см. константната практика на ВКС - решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 114/26.07.2013 г., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. ,
като ирелевантно е с оглед събраните
доказателства, че фактурата фактурата не е осчетоводена от ответника.
Предвид
посоченото, настоящият състав намира иска за основателен и доказан в предявения
му размер, поради което и решението на пъровинстанционният съд в тази му част
следва да бъде отменено на основание чл.271 ал.1 изр.1 предл.3 от ГПК и
постановено друго, с което иска се уважи в предявения размер.
По разноските
С оглед изхода на делото, отговорността за разноски следва
да се разпредели по следния начин:
В първоинстанционното производство:
-на ищците - основание чл.78 ал.1 от ГПК се дължат
разноски, които с оглед изхода на делото и съобразно уважената част от исковите
претенции, ответникът следва да заплати на ищците общо сумата от 8149,27 лв.
или на всеки по 4074,63 лв. Следователно с настоящото решение ответникът следва
да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сума от още по 1892,75 лв.
-с оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции, като с
оглед изхода на делото сумата, която ищците следва да му заплатят възлиза на 201,22
лв. –общ размер или всеки по 100,61 лв., т.е. решението в частта, с което
са присъдени разноски над сумата от
100,61 лв. следва да бъде отменено.
Във въззивното производство:
-предвид разпоредбата на чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК на
въззивниците –ищци следва да бъдат
присъдени разноски, предвид и изрично заявеното искане, представяне на списък
по чл.80 от ГПК и доказателства за направени такива- платено адвокатско
възнаграждение в размер на 3865,00 лв., държавна такса от 1341,41 лв. и 700,00
лв. – депозит за възнаграждение за вещо лице .
Въззивникът-ответник чрез процесуалният си
представител е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Според
разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК
не определя императивно задължение на съда във всеки случай при
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява
неговия размер, нито ако реши да намали същото, да го намали до минималния
размер, а може и под него /решение от
28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС и по преюдициално
запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16 и Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. - задължителни
за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
с оглед цената на исковете във въззивното производство,
с оглед фактическата и правна сложност на делото, множеството съдебни заседание
проведени във въззивното производство, което е образувано на 27.12.2019г.,
извършените процесуални действия вкл. и събиране на нови доказателства и
извършените от процесуалния представител на ищците действия по явяване в съдебни
заседания, депозиране на молби и становища, вкл. и писмена защита, настоящият
състав не счита, че размера от 3865,00 лв. не е прекомерен.
Следователно от общия
размер на направените разноски във въззивното производство 5906,41 лв.,
съобразно уважената част от жалбата подадена от въззивниците-ищци и
неоснователната въззивна жалба на въззивника - ответник следва да се присъдят 5152,46
лв. или за всеки от ищците 2576,23 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
242168/14.10.2019г. постановено по гр.д. № 13927/2017г. по описа на Софийския районен съд, II г.о., 72 състав в частта, с което:
-„Д.Х.“ООД с ЕИК: ********* е осъдено да заплати на „Д.И.“ЕООД с ЕИК:*****, както следва:
-на основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД сумата от 9600,00
лв. с ДДС, представляваща половината
от неплатена част от възнаграждение по договор № 123/19.5.2015 г. за изпълнение
на естествен спортен терен, ведно със законна лихва за периода от 07.03.2017 г.
до изплащане на вземането;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 741,41 лв. -обезщетение за забава върху
главницата от 9600,00 лв. за периода от 02.06.2016 г. до 06.03.2017 г.;
-на основание на чл. 78 ал.1 ЗЗД сумата от 2181,88
лв. разноски по гр.д.
№ 13927/2017г. по описа на Софийския
районен съд, II г.о., 72 състав;
-„Д.Х.“ООД с ЕИК:********** е осъдено да заплати на „О.С.“ЕООД с ЕИК:******, както следва:
-на основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД сумата от 9600,00
лв. с ДДС, представляваща половината
от неплатена част от възнаграждение по договор № 123/19.5.2015 г. за изпълнение
на естествен спортен терен, ведно със законна лихва за периода от 07.03.2017 г.
до изплащане на вземането;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 741,41 лв. -обезщетение за забава върху
главницата от 9600,00 лв. за периода от 02.06.2016 г. до 06.03.2017 г.;
-на основание на чл. 78 ал.1 ЗЗД сумата от 2181,88
лв. разноски по гр.д.
№ 13927/2017г. по описа на Софийския
районен съд, II г.о., 72 състав;
-са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от „Д.И.“ЕООД с ЕИК:******** срещу „Д.Х.“ООД с ЕИК: *******искове, както следва:
-с
правно основание правно основание чл.
266 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 10 920,00 лв. - възнаграждение за допълнително извършени
дейности на обект стадион Герман, обективирани в проформа фактури №
116/8.7.2016 г., 130/25.8.2016 г. и 163/21.11.2016 г.;
-с правно основание чл.86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 536,47 лв. - обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 10 920,00 лв. за периода от 09.07.2016
г. до 06.03.2017г.;
- с правно основание чл. 61 ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2181,00 лв., представляваща
разликата над 8739,00 до предявения
размер от 10 920,00 лв. – необходими и полезни разноски за водене на
чужда работа без пълномощие - извършени дейности на обект Естествено
спортно игрище с. Герман, обективирани в проформа фактури № 116/8.7.2016 г.,
130/25.8.2016 г. и 163/21.11.2016 г.;
- с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 536,47 лв. - обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 09.07.2016 г. до 06.03.2017 г. върху
главницата за полезни и необходими разноски от
10 920,00 лв.;
-с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 2181,00 лв. /разликата над
8739,00 до предявения размер от 10 920,00 лв./, представляща
стойността, с която „Д.И.“ЕООД се обеднил за сметка на
обогатяването на „Д.Х.“ООД във връзка с извършени
дейности на обект Естествено спортно игрище с. Герман, обективирани в проформа фактури № 116/8.7.2016
г., 130/25.8.2016 г. и 163/21.11.2016 г.,;
- с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 536,47 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 09.07.2016 г. до 06.03.2017 г. върху
главницата за обезщетение за неоснователно обогатяване от 10 920,00 лв.
-са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от „О.С.“ЕООД с ЕИК:******* срещу „Д.Х.“ООД с ЕИК: ************* искове, както следва:
-с
правно основание правно основание чл.
266 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 10 920,00 лв. - възнаграждение за допълнително извършени
дейности на обект стадион Герман, обективирани в проформа фактури №
116/8.7.2016 г., 130/25.8.2016 г. и 163/21.11.2016 г.;
-с правно основание чл.86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 536,47 лв. - обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 10 920,00 лв. за периода от 09.07.2016
г. до 06.03.2017г.;
- с правно основание чл. 61 ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2181,00 лв., представляваща
разликата над 8739,00 до предявения
размер от 10 920,00 лв. – необходими и полезни разноски за водене на
чужда работа без пълномощие - извършени
дейности на обект Естествено спортно игрище с. Герман, обективирани в проформа фактури
№ 116/8.7.2016 г., 130/25.8.2016 г. и 163/21.11.2016 г.;
- с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 536,47 лв. - обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 09.07.2016 г. до 06.03.2017 г. върху
главницата за полезни и необходими разноски от
10 920,00 лв.;
-с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 2181,00 лв. /разликата над
8739,00 до предявения размер от 10 920,00 лв./, представляща
стойността, с която „Д.И.“ЕООД се обеднил за сметка на
обогатяването на „Д.Х.“ООД във връзка с извършени
дейности на обект Естествено спортно игрище с. Герман, обективирани в проформа фактури №
116/8.7.2016 г., 130/25.8.2016 г. и 163/21.11.2016 г.,;
- с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 536,47 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 09.07.2016 г. до 06.03.2017 г. върху
главницата за обезщетение за неоснователно обогатяване от 10 920,00 лв.
ОТМЕНЯ решение № 242168/14.10.2019г. постановено
по гр.д. № 13927/2017г. по описа на
Софийския районен съд, II г.о., 72 състав в
частта, с което :
-е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „Д.И.“ЕООД с ЕИК: 2********срещу
„Д.Х.“ООД с ЕИК: ******* иск с
правно основание чл. 61 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8739,00 лв., представляваща ½
от направени необходими и полезни разноски при водене на чужда работа без
пълномощие - извършени дейности на
обект Естествено спортно игрище с. Герман, обективирани в проформа фактури №
116/8.7.2016 г., 130/25.8.2016 г. и 163/21.11.2016 г.;
-е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „О.С.“ЕООД с ЕИК: ********срещу
„Д.Х.“ООД с ЕИК: ******** иск с
правно основание чл. 61 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8739,00 лв., представляваща ½
от направени необходими и полезни разноски при водене на чужда работа без
пълномощие - извършени дейности на
обект Естествено спортно игрище с. Герман, обективирани в проформа фактури №
116/8.7.2016 г., 130/25.8.2016 г. и 163/21.11.2016 г.;
-е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „Д.И.“ЕООД с ЕИК: *******
срещу „Д.Х.“ООД с ЕИК:******* иск с
правно основание чл. 327 от ТЗ за
сумата 232,08 лв., представляваща
половината от цената на доставени стоки
съгласно фактура № **********/25.08.2016г. с общ размер от 464,16 лв.;
-е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „О.С.“ЕООД с ЕИК: *******срещу
„Д.Х.“ООД с ЕИК: ********иск с
правно основание чл. 327 от ТЗ за
сумата 232,08 лв. представляваща
половината от цената на доставени стоки
съгласно фактура № **********/25.08.2016г. с общ размер от 464,16 лв.;
-„Д.И.“ЕООД с ЕИК: ******* е осъден
да заплати на „Д.Х.“ООД с
ЕИК: ******* на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по гр.д.
№ 13927/2017г. по описа на Софийския
районен съд, II г.о., 72 състав за
сумата над 100,61 лв. до присъдения размер от 418,52 лв.
- „О.С.“ЕООД с ЕИК: ******* е осъден да
заплати на „Д.Х.“ООД с ЕИК: ******на
основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски
по гр.д.
№ 13927/2017г. по описа на Софийския
районен съд, II г.о., 72 състав за
сумата над 100,61 лв. до присъдения размер от 418,52 лв.
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.Х.“ООД
с ЕИК: *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. *********,
ап.* да заплати на „Д.И.“ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление:***, както следва:
-на основание чл.61
ал.1 от ЗЗД
сумата от 8739,00 лв. /осем хиляди седемстотин тридесет и девет
лева/, представляваща ½ от направени необходими и полезни разноски при
водене на чужда работа без пълномощие -
извършени дейности на обект Естествено спортно игрище с. Герман, обективирани в
проформа фактури № 116/8.7.2016 г., 130/25.8.2016 г. и 163/21.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 8739,00 лв. считано от 07.03.2017г. до
окончателното й изплащане;
-на основание чл. 327
от ТЗ за
сумата 232,08 лв. /двеста тридесет
и два лева и осем стотинки/, представляваща половината от цената на доставени
стоки по договор за продажба обективиран във фактура № **********/25.08.2016г.
с общ размер от 464,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
232,08 лв. считано от 07.03.2017г. до окончателното й изплащане;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по гр.д. № 13927/2017г. по описа на
Софийски районен съд, II г.о., 72 състав в
размер на още 1892,75 лв. /хиляда
осемстотин деветдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/;
-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от разноски по в.гр.д. № 2190/2020г. по
описа на Софийски градски съд, IV-в въззивен
състав в размер на 2576,23
лв. /две хиляди петстотин седемдесет и шест лева и двадесет и
три стотинки/.
ОСЪЖДА „Д.Х.“ООД
с ЕИК: ********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. ********,
ап.* да заплати на „О.С.“ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление:***, както следва:
-на основание чл.61
ал.1 от ЗЗД
сумата от 8739,00 лв. /осем хиляди седемстотин тридесет и девет
лева/, представляваща ½ от направени необходими и полезни разноски при
водене на чужда работа без пълномощие -
извършени дейности на обект Естествено спортно игрище с. Герман, обективирани в
проформа фактури № 116/8.7.2016 г., 130/25.8.2016 г. и 163/21.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 8739,00 лв. считано от 07.03.2017г. до
окончателното й изплащане;
-на основание чл. 327
от ТЗ за
сумата 232,08 лв. /двеста тридесет
и два лева и осем стотинки/, представляваща половината от цената на доставени
стоки по договор за продажба обективиран във фактура № **********/25.08.2016г.
с общ размер от 464,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
232,08 лв. считано от 07.03.2017г. до окончателното й изплащане;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по гр.д. № 13927/2017г. по описа на
Софийски районен съд, II г.о., 72 състав в
размер на още 1892,75 лв. /хиляда
осемстотин деветдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/;
-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от разноски по в.гр.д. № 2190/2020г. по
описа на Софийски градски съд, IV-в въззивен
състав в размер на 2576,23
лв. /две хиляди петстотин седемдесет и шест лева и двадесет и
три стотинки/.
РЕШЕНИЕТО в частта,
с което са отхвърлени исковете:
-
от „Д.И.“ЕООД с ЕИК: *********срещу „Д.Х.“ООД
с ЕИК: ****** иск с
правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД - обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 9600 лв. с ДДС за разликата над
741,41 лв. до претендираните 863,06 лв. и за периода от 19.04.2016 г. до 01.06.2016г.
и
-
от „О.С.“ЕООД с ЕИК: ******* срещу „Д.Х.“ООД
с ЕИК: *******иск с
правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД - обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 9600 лв. с ДДС за разликата над
741,41 лв. до претендираните 863,06 лв. и за периода от 19.04.2016 г. до 01.06.2016г.;
като
необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.