Решение по дело №49/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от адв. С. М., действащ в качеството си на пълномощник на К. Р. М. от [населено място], [област], против Решение № 2153-08-13/17.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РП-3-08-01469241/04.12.2023 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Твърди, че от анализа на разпоредбите на чл. 54к от КСО и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване се налагал изводът, че правото на получаване на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност било свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта от изплащане на съответното обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-13/17.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РП-3-08-01469241/04.12.2023 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. С. М. е постъпила молба, в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт Н. Х. е постъпило становище, с което оспорва изцяло подадената жалба. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срок се дължат по принудително изпълнение по реда на Кодекса или по реда на ДОПК или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигуреното лице от държавното обществено осигуряване. В конкретния случай била налице дължима сума, която лицето имало към ДОО, постановена по надлежния ред с разпореждане, която не била доброволно погасена. Същевременно налице било и вземане в полза на К. М. от фондовете на ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете, заявление - декларация по чл. 53 от КСО. Счита, че при наличието на изискуемо вземане или задължение, което лицето има към фондовете на ДОО правилно е прието, че следва да бъде извършено прихващане на сумата от паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, заявление - декларация от КСО за погасяване на задължението, което лицето има към ДОО. Подадената жалба срещу разпореждането за дължимата сума не спирала изпълнението на акта, тъй като спиране било допустимо единствено при определени законови предпоставки, които в настоящия случай не били налице. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, като присъди юрисконсултско възнаграждение, алтернативно релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Разпореждане № РВ-3-08-01343635/26.04.2023 г./л. 23/, издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на К. Р. М. от [населено място] е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 г. до 17.02.2022 г. в размер на *** лв., представляващи главница и *** лв. – лихви. Изложени са мотиви, че разпореждането е издадено въз основа на резултатите от извършена проверка на ДОО, приключила със съставянето на Констативен протокол № КВ-5-08-01196065/16.09.2022 г., в който е прието, че лицето не е изпълнило разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и няма качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Поради тази причина К. Р. М. нямала право на парично обезщетение за периода от 14.07.2018 г. до 17.022022 г., тъй като не отговаряла на условията на чл. 10, ал. 1, чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване, а именно не била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода от 14.07.2017 г. до 11.05.2022 г. и нямала необходимия 12-мссечен осигурителен стаж. Предвид изложеното е прието, че лицето следва да възстанови полученото парично обезщетение за посочения период.

К. М. е обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който с Решение 2153-08-149/14.06.2023 г./л. 18 - л. 20/ е отхвърлил жалбата й против Разпореждане № РВ-3-08-01343635/26.04.2023 г. като неоснователна.

С Разпореждане № РП-3-08-01469241/04.12.2023 г./л. 12/, издадено от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на К. Р. М., с [ЕГН] от държавно обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане, в размер на *** лв. за периода 11.2023 г. В административния акт са изложени мотиви, че дължимото вземане е постановено с Разпореждане № 148-3-08-01343635/26.04.2023 г., издадено на основание чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което К. Р. М. следвало да възстанови сума, представляващи парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на *** лв., от които *** лв. - главница и *** лв. - лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че към 04.12.2023 г. е погасена част от задължението в размер на *** лв., от които *** лв. - главница. Отразено е, че към 04.12.2023 г. задължението на лицето е в размер на *** лв., от които *** лв. - главница, *** лв. - лихва и *** лв. - допълнително начислена лихва до датата на настоящото разпореждане.

К. Р. М. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, със съображения, идентични с тези в жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство.

С Решение № 2153-08-13/17.01.2024 г./л. 6 – л. 7/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата на К. Р. М. против Разпореждане № РП-3-08-01469241/04.12.2023 г. е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени мотиви, че началникът на сектор „Краткосрочни плащания“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ - Кърджали е поискал от началника на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ да бъде извършена проверка, която да установи дали за периода от 14.07.2017 г. до 11.05.2022 г. лицето К. Р. М. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ на основание § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В тази връзка, на основание чл. 108 от КСО контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали е извършил проверка по разходите на ДОО на самоосигурявашото се лице К. Р. М., завършила с констативен протокол № КВ-5-08-01196065/ 16.09.2022 г.

При проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 14.07.2017 г. - 10.05.2022 г. Въз основа на описаните констатации от контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали в Констативен протокол № КВ-5-08-01196065/ 16.09.2022 г., същият е издал Задължителни предписания № ЗД-1-08-01196093/ 16.09.2022 г., с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация обр. № 1 ,Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващого се лице К. Р. М., [ЕГН], за периода 14.07.2017 г. - 31.12.2021 г. и за периода 01.01.2022 г. - 17.02.2022 г. с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), както и да се заличи история на осигуряването с период на започване па дейност, считано от 14.07.2017 г. и прекъсване на дейността, считано от 11.05.2022 г. Констативния протокол и издадените задължителни предписания били връчени чрез лицензиран пощенски оператор на жалбоподателката на 20.09.2022 г. Същите не били обжалвани и са влезнали в законна сила, което е прието като доказателство, че жалбоподателката е съгласна с констатациите на контролния орган, че няма качеството на регистриран земеделски производител по смисъла на КСО.

Посочено е, че на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане № РВ-3-О8-О134363 5/26.04.2023 г., с което на К. М. е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.07.2018 г. до 17.02.2022 г. в размер на *** лв., от които *** лв. главница и *** лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането с мотив, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на КСО, поради което тя не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл. 48а и чл. 52а от КСО за отпускане на заявеното парично обезщетение. Издаденото разпореждане било обжалвано пред директора на ТП на НОИ, който с Решение 2153-08-149/14.06.2023 г. потвърдил същото като законосъобразно.

Цитирани са разпоредбите на чл. 114, ал. 5 от КСО и чл. 117а от КСО, в която връзка са въведени доводи, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства, че е спряно изпълнението на разпореждането по реда на чл. 117а, ал. 2 от КСО и тъй като обжалването не спирало изпълнението съгласно чл. 117а, ал. 1 от КСО, то оспореното разпореждане се явявало постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Съдът намира за установено по делото, че с Разпореждане № РВ-3-08-01343635/26.04.2023 г, издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на К. Р. М. от [населено място] е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 г. до 17.02.2022 г. в размер на *** лв., представляващи главница и *** лв. – лихви.

Безспорно е и обстоятелството, че на К. Р. М. е отпуснато парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, за което лицето има изискуемо вземане от ДОО за месец 11.2023 г. в размер на *** лв./ Справка от информационната система на НОИ – л. 14 и сл./.

Разпореждане № РВ-3-О8-О1343635/26.04.2023 г., с което на К. М. е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.07.2018 г. до 17.02.2022 г. в размер на *** лв., е било надлежно връчено на жалбоподателката, която се е възползвала от възможността за обжалване по административен ред, като с Решение 2153-08-149/14.06.2023 г. жалбата е била отхвърлена. По делото не са въведени твърдения от страна на К. М. и не са представени доказателства сумата, визирана в разпореждането да е била заплатена от жалбоподателката, респ. задължението да е било погасено.

Съгласно чл. 117а от КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО не спира тяхното изпълнение. В ал. 2 на нормата е предвидено, че изпълнението на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

С други думи, предварителното изпълнение на разпорежданията по чл. 114 от КСО е допуснато императивно и безусловно, като то може да бъде спряно от административния орган само при условията на чл. 117а, ал. 2 от КСО. Липсват каквито и да са данни, че в конкретния случай е било налице отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане № РВ-3-О8-О134363 5/26.04.2023 г. от страна на К. М.. В този смисъл и директорът на ТП на НОИ – Кърджали не е обсъждал искане за спиране на предварителното изпълнение предвид това, че такова не е заявено пред органа.

С оглед обстоятелството, че обжалването на разпореждането не спира изпълнението му, при липса на доброволно изпълнение органът разполага с правомощието да пристъпи към прихващане на дължимите суми, каквото действие е осъществено и с оспореното в настоящето производство разпореждане за прихващане на сумата в размер на *** лв.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 114, ал. 5 от КСО за извършеното прихващане, с оглед наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - недобросъвестно получена от жалбоподателката сума, установена по основание и размер с Разпореждане № РВ-3-08-01343635/26.04.2023 г. и вземане на К. Р. М. от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.

Както вече бе посочено по-горе, липсата на данни за влизането в сила на Разпореждане № РВ-3-08-01343635/26.04.2023 г. е ирелевантно, тъй като по силата на чл. 117, ал. 1 и чл. 118а, ал. 1 от КСО, същото подлежи на предварително изпълнение. С последните е предвидено обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал. 1, т. 2 от КСО (каквито са и процесните разпореждания), както и на решенията, с които те са потвърдени, да не спира изпълнението им. В този смисъл, за издаването на разпореждане за прихващане по реда на чл.114, ал.5 от КСО, не е необходимо разпореждането за определяне на задълженията към ДОО да е влязло в сила.

В разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 от КСО, за прихващането на суми по реда на чл. 114, ал. 5, е предвидено изключение от забраната за запор и удръжки върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО. В конкретния случай предмет на прихващане е изискуемото вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2 – годишна възраст по чл. 53 от КСО за месец 11.2023 г. в размер на *** лв.

За прецизност следва да се отбележи, че прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО, представлява способ за принудително изпълнение, който е специален по отношение на общия ред на принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Предмет на прихващането са вземания на ДОО, произтичащи както от недобросъвестно получени осигурителния плащания, така и от добросъвестно получени такива, в случаите по чл. 114, ал. 2 от КСО. В тази връзка, обстоятелството дали лицето е действало добросъвестно при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения, е относимо при преценката на законосъобразността на административния акт, касаещ определяне на сумите, подлежащи на възстановяване и не е предмет на настоящото производство.

В заключение, съдът намира, че анализът на релевантните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обоснова извода за материална законосъобразност на оспореното решение.

Предвид горното съдът намира, че по отношение на Решение № 2153-08-13/17.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РП-3-08-01469241/04.12.2023 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна и оспорването следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Национален осигурителен институт гр. София/ЮЛ съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ/ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К. Р. М. от [населено място], общ. [област], с [ЕГН], срещу Решение № 2153-08-13/17.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РП-3-08-01469241/04.12.2023 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА К. Р. М. от [населено място], [улица], общ. [област], с [ЕГН], да заплати на Национален осигурителен институт гр. София, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО/.