№ 494
гр. гр. Добрич, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500580 по описа за 2021 година
въззивно частно гражданско дело №580 по описа за 2021 год.,за да се произнесе,съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба вх.
№260510/12.01.2021 г. по описа на ДРС от Н. Р. ЯК. от гр.Добрич,поправена с т.нар. “частна
жалба“ вх.№266608/12.05.2021 г. и уточнение вх.№268563/15.07.2021 г. по описа на
ДРС,срещу определение за частично прекратяване на производството по гр.д.№841/2020 г.
на Добричкия районен съд в частта по предявения иск за признаване за установено в
отношенията между страните,че Н. Р. ЯК. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД-
гр.Варна сумата от 2 177,31 лв,представляваща горницата от 725,77 лв до 2 903,08 лв,за
което вземане е издадена фактура от 06.04.2020 г. за обект в гр.Д.“ №15А,кл.
№**********,аб.№**********,което определение е обективирано в решение
№260382/29.12.2020 г.,поправено с решение №260327/26.04.2021 г. по цитираното дело на
ДРС.Изложени са доводи за незаконосъобразност на прекратителното определение,а
именно,че ищцата по делото-частен жалбоподател има правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за недължимост на цялата сума от 2 903,08 лв по цитираната
фактура,а не само относно дела й от вземането,съответстващ на наследствената й квота,като
наследник на предишния потребител-неин наследодател С.А.Я. /С.А. Я./,по причина,че
понастоящем именно жалбоподателката е единственият абонат на
електроразпределителното дружество за обекта,за който е издадена процесната
фактура,именно тя единствена обитава обекта и ползва доставената в него електрическа
енергия.Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за връщане делото на ДРС за
разглеждане по същество и на исковата претенция в частта за установяване недължимост от
ищцата и на сумата от 2 177,31 лв,представляваща горницата от 725,77 лв до 2 903,08 лв.
1
Насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД-гр.Добрич изразява в писмен отговор
становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение,респ. за
потвърждаване на атакуваното определение.Претендира присъждане на сторените от
дружеството разноски.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
За атакувания съдебен акт частната жалбоподателка е уведомена на 05.01.2021 г.,а частната
жалба е подадена на 12.01.2021 г.,т.е. в рамките на законоустановения едноседмичен
преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 12.01.2021 г.Жалбата изхожда от
активно легитимирано лице /страна по делото/,имащо правен интерес от обжалване на
неизгодното за него прекратително определение.Същата е насочена срещу акт от
категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност.Предвид горното частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по
същество,същата е основателна,като съображенията за този извод са следните:
Предмет на гр.д.№841/2020 г. на ДРС е предявен на основание чл.124 ал.1 от ГПК от Н. Р.
ЯК. от гр.Добрич срещу „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна отрицателен
установителен иск за установяване,че ищцата не дължи на ответното дружество сума в
размер на 2 903,08 лв,начислена стойност на електрическа енергия за обект в гр.Д.“ №15А,
кл.№**********,аб.№**********,по фактура от 06.04.2020 г.,издадена от ответното
дружество.По съображения,че наследодателят на ищцата С.А.Я. /С.А. Я./,на когото се води
партидата за процесния обект,е оставил след смъртта си наследници по закон съпруга
/ищцата по делото/ и трима низходящи,първоинстанционният съд е преценил,че ищцата има
правен интерес от предявяване на иска само до размер на 1/4 от процесната сума,колкото е
наследственият й дял от задължението на починалия неин наследодател.В останалата част е
преценено,че се претендира защита на чужди права /тези на останалите наследници на
починалия потребител/ и че за ищцата липсва правен интерес от установяване
несъществуването и на частите от общото задължение,съответстващи на техните
наследствени дялове.Поради горното производството по делото е прекратено частично в
посочената по-горе част.
Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.Наличието на правен
интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на установителните искове.Съществуването на правен интерес се преценява
обаче във всеки конкретен случай не по дефиниция,а при съобразяване на всички заявени
обстоятелства по делото и установената фактическа обстановка по спора.Изложеното от
първоинстанционния съд досежно активната легитимация на отделните наследници на
починалия потребител по дефиниция е правилно,но съдът не е съобразил спецификата на
правоотношението,от което е възникнало процесното вземане,за чието отричане се
настоява.Още в исковата молба е посочено от ищцата,че партидата за обекта се води все още
на името на починалия й съпруг,но именно тя единствена от наследниците обитава
2
електроснабдения имот,за който се претендира цялата сума по фактурата от 06.04.2020
г.Последният факт не е спорен между страните.Като единствено обитаваща обекта и
понастоящем официално регистриран единствен потребител на ел.енергия в него /в тази
насока депозираната служебна бележка №**********-1/15.03.2021 г.,издадена от „Енерго-
Про Продажби“ АД-гр.Варна/ именно ищцата,а не останалите наследници на бившия
потребител,е застрашена при неплащане на цялото вземане да бъде санкционирана чрез
преустановяване подаването на ел.енергия за имота на основание чл.123 от Закона за
енергетиката,каквото предупреждение за начин на процедиране при неплащане на
задължението в договорения срок се съдържа и в издадената фактура.Угрозата поради
неплащане на цялото задължение да бъде преустановено захранването с ел.енергия на
имота,обитаван от ищцата-единствен потребител за обекта,обосновава правен интерес за
последната да претендира установяване недължимост на цялото вземане по фактурата с цел
защита срещу ограничаване на правата й на потребител в конкретния обект на
потребление.В този смисъл искът на Н. Р. ЯК. за установяване недължимост на цялата сума
по фактурата в размер на 2 903,08 лв е изцяло допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
Не на последно място следва да се посочи,че въпросът дали ищцата Н.Я. отговаря за цялото
вземане или само за част от него,съответстваща на квотата й в наследството на предишния
потребител-неин наследодател,не е въпрос по допустимостта на иска и не касае правния
интерес от предявяването му,а е такъв по същество на спора.Искът е за установяване
недължимост на сума от ищцата и,ако се установи от съда,че последната не дължи част от
тази сума по причина,че се касае за задължение на неин наследодател и тя отговаря за
задължението само до размера на наследствената си квота,тази констатация следва да
обуслови уважаване на иска като основателен в определена негова част,т.е. разглеждането
му по същество,а не прекратяване на производството по него в тази част.
Предвид изложеното атакуваното прекратително определение следва да бъде отменено и
делото следва да се върне на районния съд за произнасяне по същество по частта от иска за
установяване недължимост на сумата от 2 177,31 лв,представляваща горницата от 725,77 лв
до 2 903,08 лв.Като последица от горното на отмяна подлежи и произнасянето на районния
съд по отговорността за съдебно-деловодни разноски,сторени от ответника по делото
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна по повод прекратената част от исковото
производство,а именно в частта,с която частната жалбоподателка Н.Я. е осъдена на
основание чл.78 ал.4 от ГПК да заплати на дружеството разноски в размер на 924 лв
съразмерно на прекратената част от производството.Отговорността за разноски на страните
във връзка с тази част от иска /за сумата от 2 177,31 лв,представляваща горницата от 725,77
лв до 2 903,08 лв/ подлежи на ново разпределяне от първоинстанционния съд при
разглеждане на иска в посочената част по същество съобразно изхода от спора.
При този изход от производството по частната жалба ответникът „Електроразпределение
Север“ АД-гр.Варна няма право на разноски за настоящото производство и такива не следва
3
да му се присъждат.Частната жалбоподателка не е претендирала разноски и също не следва
да й се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 29.12.2020 г.,с което частично е прекратено производството по
гр.д.№841/2020 г. на Добричкия районен съд в частта по предявения иск за признаване за
установено в отношенията между страните,че Н. Р. ЯК. с ЕГН ********** от гр.Д.“ №15А
не дължи на „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна сумата от 2 177,31
лв,представляваща горницата от 725,77 лв до 2 903,08 лв,за което вземане е издадена
фактура от 06.04.2020 г. за обект в гр.Д.“ №15А,кл.№**********,аб.№**********,и Н. Р.
ЯК. с ЕГН ********** от гр.Д.“ №15А е осъдена да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД-гр.Варна сумата от 924 лв сторени по делото разноски съразмерно на
прекратената част от производството,което определение е обективирано в решение
№260382/29.12.2020 г.,поправено с решение №260327/26.04.2021 г.,по гр.д.№841/2020 г. на
Добричкия районен съд.
ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявения иск в частта за признаване за установено в отношенията между
страните,че Н. Р. ЯК. с ЕГН ********** от гр.Д.“ №15А не дължи на
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна сумата от 2 177,31 лв,представляваща
горницата от 725,77 лв до 2 903,08 лв,за което вземане е издадена фактура от 06.04.2020 г. за
обект в гр.Д.“ №15А,и за ново разпределяне на отговорността за разноски по тази част от
иска съобразно изхода от спора по нея.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4