РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 73

13.01.2016 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на седми януари през две хиляди и шестнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 2406 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба на Н.Д.Д., с адрес ***, ЕГН **********, против Решение № 1040-15-2/01.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № О-15-000-00-00823445 от 09.06.2015 г. на ръководителя на ИОП при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

На 27.05.2015 г. в ТП на НОИ - Пловдив от осигурителя ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС - ПЛОВДИВ, ЕИК * е представена декларация по чл. 3, ал. 2 от НИИПОПДОО съгласно приложение N 15 с данни относно правото на парично обезщетение за болничен лист N 22320687, серия Е-2015 г. за периода от 15.05.2015 г. до 13.06.2015 г. вкл., издаден на Н.Д.Д.. Декларацията по чл. 3, ал. 2 от НИИПОПДОО е представена с придружително писмо вх. N 215-999-09-00089633/27.05.2015 г. Във връзка с горепосоченото са предприети действия за определяне правото и размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист N 2320687, серия Е-2015 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от НИИПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, данните, съдържащи се в издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО), приета с постановление N 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регисrьр "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от декларациите по чл. 3, ал. 2 от НИИПОПДОО и от заявленията- декларации по чл. 4- 7 от НИИПОПДОО.

При анализ на данните в информационната система и регистри на НОИ, както и данните от декларациите по чл. 3, ал. 2 от НИИПОПДОО относно осигурителния статус на Н.Д.Д. е установено следното: Съгласно Регистъра на трудовите договори и декларацията по чл. 3, ал. 2 от НИИПОПДОО съгласно приложение N 15 с данни относно правото на парично обезщетение за болничен лист N 2320687, серия Е-2015 г., трудовото правоотношение на Н.Д.Д. с осигурител ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС - ПЛОВДИВ, ЕИК * е прекратено от 30.04.2015 г. В Регисrьра на осигурителите за месец 04/2015 г. от ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС - ПЛОВДИВ, ЕИК * за Н.Д.Д. са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с посочен последен ден в осигуряване 29.04.2015 г. С разпореждане № **********/01.11.2006 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в'ГП на НОИ - Пловдив, на Н.Д.Д. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 29.01.2006 г. От горепосоченото следва, че временната неработоспособност поради общо заболяване констатирана с болничен лист № 2320687, серия Е-2015 г. е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор на Н.Д.Д. с ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛКС - ПЛОВДИВ, както и че Д. получава лична пенсия за инвалидност от 29.01.2006 г. Фактическата обстановка описана по - горе се потвърждава и от представените и приети по делото писмени доказателства. Фактическата обстановка, описана по - горе, не се и отрича от жалбоподателката.

Съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е насrьпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, парично обезщетение се изплап;а за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия, или им е изплатено обезщетение за оставане без работа. Предвид това, че временната неработоспособност поради общо заболяване констатирана с болничен лист N 2320687, серия Е-2015 г. е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор на Н.Д.Д. с ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС - ПЛОВДИВ, и че Д. получава лична пенсия за инвалидност от 29.01.2006 г., и с оглед на рапоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО, правилно е постановено разпореждане № 0-15-000-00-00823445/09.06.2015 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Пловдив за отказ отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. След като на лицето е отпусната пенсия за инвалидност, то паричното обезщетение за временна неработоспособност не може да се изплаща, защото не може за едно и също време лицето да получава два вида осигурителни плащания - пенсия за инвалидност и обезщетение за временна неработоспособност. Получаването на пенсията е юридически факт, който изключва правото на обезщетение по чл.42, ал.2 от КСО. В този смисъл е и установената съдебна практика при подобни случаи, а и правната теория. Ето защо, считам, че административният орган правилно е стигнал до извода, че при така установената фактическа обстановка и действащата правна уредба, на жалбоподателката не следва да се отпуска парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Този извод не се опровергава и от представените от жалбоподателката в хода на съдебното производство писмени доказателства - експертни решение на ТЕЛК от 20.03.2006г., от 19.03.2008г., 23.03.2009г. и от 29.04.2013г. Без значение за приложението на чл.42, ал.2 от КСО е обстоятелството дали получаваната от жалбоподателката лична пенсия за инвалидност е преизчислявана във времето с оглед на издадените експертни решение на ТЕЛК. Без значение за приложението на чл.42, ал.2 от КСО е и констатираното от орrаните на медицинската експертиза заболяване в издадения болничен лист N 2320687, серия Е-2015г. Дори следва да се отбележи, че никъде административният орган не оспорва констатираното от органите на медицинската експертиза заболяване и издаването на болничен лист N 2320687, серия Е- 2015 г.

Чл.42, ал.2, изр. 2-ро от КСО изрично изключва от кръга на лицата, ползващи се от правото на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, настъпила до 30 дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването онези от тях, които през същото време получават пенсия. Настоящият случай е именно такъв, материалният закон е бил правилно приложен от административния орган, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Неотносими и освен това неоснователни са твърденията й, че болничният лист е с диагноза, различна от диагнозата, поради която ТЕЛК е определила степен на неработоспособност. Законът не прави разлика дали заболяването, причинило инвалидността и това, причинило временната неработоспособност съвпадат или не.

На следващо място, несъстоятелни са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката, че процесното Разпореждане N 0-1 5-000-ОО-00823445/09.06.2015 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Пловдив, не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.8 от АПК, както и че е издадено от некомпетентно лице. Видно от приложеното по делото Разпореждане N О-15-000-00-00823445/09.06.2015 г., същото съдържа всички необходими реквизити като административен акт в т.ч. е тези по чл.59, ал.2, т.8 от АПК. Процесното разпореждане е разписано от Д., тъй като Й.Г. е ползвал разрешеният му платен годишен отпуск. За компетентността и на двете лица, по делото е представена заповед № 317/29.10.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, която не е оспорена от другата страна. Предвид това, процесното разпореждане е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Предвид всичко посочено по-горе, по делото безспорно бе доказана законосъобразността на обжалваното Решение № 1040-15-2/01.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което оставена без уважение жалбата на Д. вх. № Ж- 75/23.06.2015 г. срещу Разпореждане № О-15-000-00-00823445/09.06.2015 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

На свой ред, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията относно обезщетенията по държавното обществено осигуряване. С оглед това, процесното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма.

По делото не се установи решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Поради това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Пловдив в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Д., с адрес ***, ЕГН **********, против Решение № 1040-15-2/01.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № О-15-000-00-00823445 от 09.06.2015 г. на ръководителя на ИОП при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

 

ОСЪЖДА Н.Д.Д., с адрес ***, ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: