Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2006 16.12.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXIIІ административен състав,
на шести декември две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
РУСЕВА
при
секретаря И.Г.
като
разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело № 2482 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по жалба, уточнена с молба вх.№
11400/08.11.2-21 г. на Й.П.П. с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0769-001658/21.09.2021 г. на
началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 10 месеца“, на осн.чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ
поради това, че същата е издадена от
некомпетентен орган, поради несъответствието й с целта на закона и липсата на
мотиви относно определения срок, за който е наложена ПАМ. Твърди се, че
жалбоподателят не следва да носи административнонаказателна отговорност за
същото деяние, за което вече е наказан с лишаване от правоуправление за срок от
6 месеца по нохд № 4374/21 г. по описа на БРС. Сочи се, че налагането на ПАМ за
срок от 10 месеца, при положение, че на жалбоподателя е наложено наказание ЛОС
за срок от 5 месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
се явява необосновано и несъответстващо на целта на закона. Иска се отмяна на
акта.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата и сочи писмени доказателства,
претендира присъждане на разноски. Обосновава допуснато от органа съществено
процесуално нарушение, което според него е основание за отмяна на заповедта за
ПАМ, тъй като било налице разминаване между посочената като нарушена разпоредба
на ЗДвП в съставения по случая АУАН и тази, посочена като нарушена в
обжалваната заповед. Сочи се също, че в заповедта било посочено, че на водача
се връчва талон за изследване, но никъде не било посочено какъв бил резултатът
от кръвната проба, което отново според жалбоподателя представлява нарушение на
процедурата, опорочаващо издадения акт и обосноваващо неговата отмяна.
Ответникът по жалбата –
началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се
представлява в с.з. В придружително писмо моли жалбата да бъде отхвърлена.
Представя доказателства.
Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ
по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП – „прекратяване на регистрация на пътно превозно
средство /ППС/ за срок от 10 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на
21.09.2021 г. около 01,25 часа в гр. Бургас, по улица „Лазар Маджаров“ до бл.7
в посока бул. „Стефан Стамболов“, жалбоподателят е управлявал л.а. „Пежо“ 307
1,4Д с рег.№ ******, негова собственост, след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установено с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с
фабр.№ ARME-0067, който в 02.09 часа е отчел положителен
резултат – „канабис-25“. На водача е бил връчен талон за медицинско изследване
с № 081217.
С обжалваната заповед за налагане на
ПАМ е прието, че водачът е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 ЗДвП,
като е прекратена регистрацията на управляваното ППС за срок от 10 месеца и са
отнети регистрационните табели с № ******. Относно срока за налагане на ПАМ
органът е посочил, че деянието се отличава с висока степен на обществена
опасност.
На водача Й.П.П. е съставен за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП АУАН № 21-0769-003603/21.09.2021 г., подписан от
него без възражения.
Представен е и талон за изследване №
081217, връчен на жалбоподателя на 21.09.2021 г. в 02.40 часа, видно от който същият
е следвало да се яви в Спешен център на УМБАЛ гр. Бургас до 45 мин от
връчването на талона за даване на кръвна проба. От представения Протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с №
420/21.09.2021 г. е видно, че в указаното време жалбоподателят не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване, като собственоръчно е записал в
протокола, че отказва да даде кръв.
Описаната в заповедта за налагане на
ПАМ фактическа обстановка всъщност не се оспорва от жалбоподателя и същият не е
ангажирал по делото никакви доказателства, опровергаващи установените от органа
факти. Напротив, самият жалбоподател е представил препис от протокол от с.з. на
04.10.2021 г. по нохд № 4374/2021 г. по описа на РС Бургас, видно от който за
извършеното деяние същият е бил наказателно преследван по чл. 343б, ал.3 НК,
като в това съдебно заседание съдът е одобрил споразумение по реда на чл.382,
ал.6 НПК, съгласно което обвиняемият П. се е признал за виновен по повдигнатото
обвинение, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 5 месеца, с отложено изтърпяване на наказанието за срок от 3 години на
осн.чл.66, ал.1 НК, наложена му е глоба в размер на 250 лв., както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Въз
основа на така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят
до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения
административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
04.10.2021 г., а жалбата е подадена на 18.10.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административнимерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В случая, със Заповед № 251з-3805/25.08.2021 г. на
директора на ОД МВР Бургас са определени длъжностните лица, в т.ч.и началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. В този смисъл, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган – началник
група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, в рамките на неговите правомощия.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване - наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение
на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган. Не се споделят възраженията на
жалбоподателя, че липсват мотиви на органа относно определеният срок за
налагане на ПАМ, като в заповедта е обосновано, че срокът от 10 месеца се
налага с оглед високата степен на обществена опасност на деянието, което напълно
се споделя от настоящия съдебен състав. Освен това, в дискрецията на
административния орган е да определи срока, за който се налага ПАМ, като вземе
предвид конкретните факти по случая. Същият действа при условията на оперативна
самостоятелност по отношение определянето на този срок.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не се споделят доводите на
жалбоподателя, изтъкнати в с.з. чрез процесуалния му представител, че в АУАН е
посочено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а в заповедта за ПАМ – такова по
чл. 5, ал.3, т.1, предл.2 ЗДвП, като това разминаване в дадената правна
квалификация е опорочило издадения акт. Следва да се има предвид, че каквито и
нарушения на съдопроизводствените правила да са допуснати при съставянето на
АУАН /ако изобщо има такива/, същите имат отношение към
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на ЗАНН,
която се реализира посредством образуваното с издадения АУАН от 21.09.2021 г.
административнонаказателно производство. Посочените възражения не рефлектират
върху законосъобразността на обжалваната заповед, тъй като производството по
налагане на ПАМ по ЗДвП няма нищо общо с административнонаказателното
производство, което е самостоятелно и се развива по различен ред.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе
предвид следното:
Съгласно чл.171,
т.2а, б.”б” от ЗДвП, на каквото правно основание е издадена оспорената
заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство“ с концентрация на алкохол
в кръвта над
0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/илихимико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от
6 месеца до една година.
В процесния случай описаните в ЗПАМ факти по никакъв
начин не се опровергават и не се оспорват от жалбоподателя, и напълно и
безпротиворечиво се установяват от тези, находящи се в административната
преписка. Отделно от това, нарушението на водача покрива състав на престъпление
по чл. 343б, ал.3 НК, в извършването на което същият се е признал за виновен в
одобреното от съда споразумение по нохд № 4374/2021 г. по описа на РС Бургас.
Ето защо, ирелевантен е въпросът дали в заповедта е посочено или не какъв е
резултатът от кръвната проба на водача /още повече, че безспорно се установява,
че същият не е дал такава/, тъй като предвид влязлото в сила споразумение по
наказателното дело съдът приема, че фактическата обстановка и основанието за
налагане на ПАМ са безспорно установени. Противното би означавало да се
ревизира влязъл в сила съдебен акт, което е недопустимо.
Ето защо, в случая, жалбоподателят е осъществил с
деянието си съставът на чл. 171, т.2а, б.“б“ ЗДвП, тъй като е дал положителна
проба с Дрегер Дръгтест за канабис-25, и на следващо място е отказал да даде
кръв за изследване на биологичен материал с предоставения му талон за
медицинско изследване. С оглед на това, налице е фактическото и правно основание
за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, а именно – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно – в случая 10
месеца. Съгласно чл. 172, ал.4 ЗДвП, в случаите по чл. 171,
т. 2, букви "в", "к", "л", "м", "н" и т. 2а
свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство се изземва
със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство,
а в случаите на чл. 171,
т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Именно това е
сторил органът с издадената заповед за налагане на ПАМ. Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в заповедта,
като същият е в рамките на законоустановените граници.
Не се споделят
доводите на жалбоподателя, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна,
тъй като наложеният с нея срок е 10 месеца, а с одобреното споразумение П. е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, поради което и заповедта
за ПАМ се явява несъобразена с целта на закона и издадена в нарушение на
принципа за съразмерност. Определеният от органа срок от 10 месеца няма връзка
с определеното от РС Бургас наказание по нохд № 4374/2021 г. по описа на този
съд, нито е обусловено от него. Подобна обусловеност би била налице, ако
наложената ПАМ беше „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“
на водача за срок, не по-дълъг от 18 месеца, тъй като тази мярка се постановява
до окончателното решаване на въпроса във връзка с отговорността /чл.171, т.1,
б.“б“ ЗДвП/. В случая наложената ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 10 месеца“ на осн.чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП има самостоятелен характер и
не е обусловена по никакъв начин от наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, поради което и не е налице твърдяната
несъразмерност.
Не може да се сподели и доводът, че заповедта
противоречи на целта на закона, тъй като наложената с нея мярка, вкл.
определеният с нея срок от 10 месеца, са именно в изпълнение целта на закона,
посочена в чл. 171 ЗДвП, която е осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяването на административните нарушения.
С оглед
на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, разноски на жалбоподателя не се дължат.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.П.П. с ЕГН ********** ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-001658/21.09.2021 г. на началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“ Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца“, на осн.чл.171,
т.2а, б.“б“ ЗДвП.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: