№ 4407
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110135107 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
07.03.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав , в
публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при секретаря Биляна Петорва, като разгледа докладваното от съдия Кунчев, гражданско
дело № 35 107 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск на правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99, ал. 1 и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по молба ищеца „ Ю.., ЕИК .., чрез адвокат
В.Г. със съдебен адрес гр.С.бул. Б. № .. срещу М. М. ГР., ЕГН **********, с ас адрес..
Ищецът е предявил положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 99, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 59, 97 лв, която представлява неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, сключен между
страните на 12. 01. 2017 година с клиентски номер 16155833002. Мобилният оператор „
Българска телекомуникационна компания“ прехвърля своето вземане на „ С. С.Г. т.е на
ищеца по настоящото производство по силата на договори за цесия, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаването на заявлението до окончателното й изплащане
като за вземането има издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК от 07. 01.
2021 г. по ч. гр. дело № 61595/ 2020 от 53 с-в, СРС.
Ищецът твърди, че е сключил договор с ответника за предоставяне на
1
далекосъобщителни услуги на 12. 01. 2017 с клиентски номер № **********. В исковата
молба, ищецът твърди, че лицето е потребило услугите, предоставени по договора в четири
последователни месеца като не е заплатило тяхната стойност. Периодът, който посочва е от
месец 08/ 2017 до месец 11/ 2017 вкл. Поради неизпълнението на поетото задължение от
страна на отвеника, ищецът, позовавайки се на чл. 43, т. 1 от ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ
едностранно прекратява договора като това се случва с фактура № .. на 22. 12. 2017 година.
Поради предсрочното прекратяване на договора, се начислява неустойка в размер на 245. 86
лв като ищецът претендира за част от сумата до размера на 59. 97 лв, която представлява
сбора от трикратния размер на месечните такси без вкл. ДДС на всяка абонаментна услуга
от сключения договор. Поддръжа се също, че вземането е било прехвърлено чрез договор за
цесия от „ Б. на „ С.Г. на 16. 10. 2018 година. „ С. С.Г. прехвърля своето вземане на
настоящия ищец с договор за цесия на 01. 10. 2019 г. Ответникът се счита, че е бил уведомен
за настъпването промяната в лицето на кредитора му в момента на получаването на
исковата молба и приложенията в настоящото исково производство. Претендират се
разноски в размер на 25 лева, представляващи държавна такса, както и 180 лева по
настоящото производство както и да се заплатят 180 лева възнаграждение за адвокат, както
и 25 лева държавна такса по заповедното производство № 61595/ 2020 г.
В законоустановения срок за отговор на искова молба по чл. 131, ал. 1 ГПК е
депозиран такъв, като ответникът смята искът за неоснователен. Като аргументи в своя
подкрепа, последният посочва, че не е бил уведомен за прехвърлянето на вземането от „ Б.
на „ С. С.Г. съгласно чл. 99 ЗЗД, а така също и, че не е уведомяван за новонастъпилия факт,
а именно прехвърлянето на вземането на новия цесионер „ Ю... Той посочва, че в
представеното пълномощно за уведомяването му, което се явява Приложение 2 към договора
за цесия не съдържа данни нито за упълномощителя, нито за упълномощеното лице.
Ответникът оспорва и претендираната неустойка за предсрочното прекратяване на договора
като я счита за неравноправна клауза и като противоречаща на добрите нрави и
следователно я третира като недължима. Поддържа, че вземането е погасено по давност на
01. 12. 2020 г., позовавайки се на чл. 111 б. „В“ ЗЗД. Претендират се направените разноски
за заповедното и за исковото производство.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва наличието на
облигационно отношение между първоначалния цедент „ Б.. и ответника като същото е
възникнално с подписването на договор за мобилни услуги с № ********** ( видно от
приложеното копие на договора към исковата молба). По отношение на договора Б... се
задължава да предоставя мобилни услуги на ответника, а той да заплаща ежемесечна такса в
размер на 19, 99 лева за използването им. Съдът приема за установено по безспорен начин,
че на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в
договора ( видно от приложените в исковата молба месечни сметки № **********- дата на
издаване 22. 08. 2017 г., № **********- 22. 09. 2017 г., № **********- 22. 10. 2017 г., №
**********- 23.11. 2017 и № ..- 22. 12. 2017 г. ). От приложените в исковата молба
документи ( договор за мобилни услуги с клиентски номер 16155833002, Общи условия на
мобилния оператор за далекосъобщителни услуги), съдът намира за установено в условията
на пълно и главно доказване твърдението, че има уговорена между страните валидна
индивидуално определена клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на
договора. Взменате за неустойка възниква в случай на едностранно прекратяване на
договора по вина на дължника. В случая нито вината на длъжника нито едностранното
прекратяване не бяха доказани в процеса. Самото едностранното прекратяване на договора
даже не се твърди в исковата молба. Такова обаче е необходимо за да възникне вземането за
неустойка.
Видно от представените доказателства, не се установява по категоричен и безспорен
начин, че е надлежно упражнено правото на прекратяване на договора за мобилни услуги
поради виновно неизпълнение от страна на ответника, тъй като не са представили
2
доказателства, които да установяват наличието на писмено уведомление от страна на
първоначалния кредитор Б... до длъжника по делото с което той прекратява договора.
Прекратяването на договора не настъпва автоматично, а е уговорено в договора потестаивно
право, което следва да се упражни с едностранно волеизявление до насрещната страна, но
такова изявление по делото липсва. Липсват изобщо доказателство не само за прекратяване
на договора, но и за начисляване на неустойка.
Нещо повече липсва и издавен на фактура за процесната сума с посочване на
конкретното основа Видно от документите, приложени в исковата молба в конкретния
случай са сключени 2 валидни договора за цесия. Цедент по първия договор е „ Б.., а
цесионер е „ С. С.Г. като те го сключват на 16. 10. 2018 година. Вторият договор за цесия е
подписан между цедента „ С. С.Г. и цесионера „ Ю.. на 01. 10. 2019г. Ответникът е уведомен
от представителя на „ С. С.Г. за сключването на двете последователни цесии. Договорът за
цесия е уреден в чл. 99 ЗЗД, но с него се прехвърля само възникнали права, а в случая
главното вземане не беше доказано по основание и размер. С оглед на всичко гореизложено
съдът счита, че не се доказа при условията на пълно и главно доказване наличието на
индивидуално уговорена клауза за неустойка, поради което искът следва да се отхвърли.
Воден от горното, настоящият съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 99, ал.1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от ,,Ю.., ЕИК .. срещу М. М. ГР., ЕГН **********, ж.к
О.., за сумата от 59. 97 лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга.
ОСЪЖДА „Ю.., ЕИК .., представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г. със съдебен адрес,
гр. С. да заплати на М. М. ГР., ЕГН **********, ж.к О., сумата в размер на 300 лева,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
99, ал.1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от ,,Ю.., ЕИК .. срещу М. М. ГР., ЕГН **********, ж.к О.., за
сумата от 59. 97 лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга.
ОСЪЖДА „Ю.., ЕИК .., представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г. със съдебен адрес, гр. С. да
заплати на М. М. ГР., ЕГН **********, ж.к О., сумата в размер на 300 лева,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4