№ 2335
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504698 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №1427/25.01.2024г., постановено по гр.д. №44273/2020г. по описа на
СРС, 148 състав, е осъден ответникът „ЗАД Алианц България“ АД на основание
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на Б. Р. Ц. следните суми:
сумата от 1205,98 лева, представляваща застрахователно обезщетение за действително
претърпени имуществени вреди на МПС мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Маджести
250“ с рег. №*******, вследствие на реализирано на 14.09.2015г. ПТП с лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №*******, в гр. София, ул. „Иван Асен II“ в
района на №28-30, сумата от 367,51 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.09.2017г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2020г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 995,42
лева, представляваща разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от ответника „ЗАД Алианц България“ АД, чрез
пълномощника адв. Е. З., срещу решението в частта, с която са уважени предявените
искове за главница за разликата над сумата от 624,59 лева и за мораторна лихва за
разликата над сумата от 190,32 лева. Въззивникът поддържа, че увреденият
мотоциклет е бил в експлоатация 15 години към момента на настъпване на ПТП,
1
поради което следвало да бъде взета предвид посочената от вещото лице стойност за
възстановяване на мотоциклета с прилагане на корекционен коефициент. Не било
съобразено от първоинстанционния съд обстоятелството, че в случая се касаело за
пряк иск на увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на виновния водач, поради което нямало застрахована вещ и не била договаряна
застрахователна стойност, в която да бъде съобразен инкорпориран процент на
овехтяване. Вещото лице посочило, че при ремонт на МПС, което е в експлоатация 15
години с влагане на оригинални части, себестойността му значително се увеличава.
Поради това счита, че следва да бъде приложен съответният корекционен коефициент
към стойността на вложените оригинални части. Поради изложеното моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове за главница и мораторна
лихва да бъдат отхвърлени над посочените размери от 624,59 лева и 190,32 лева.
Насрещната страна Б. Р. Ц., чрез пълномощника адв. Ж. В., е депозирал писмен
отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Поддържа, че посочените от допълнителната СТЕ стойности не са средни пазарни
цени, а най-ниските стойности на пазара, поради което допълнителното заключение
противоречало на поставената задача и не следвало да бъде кредитирано от съда.
Поддържа, че съобразно установената съдебна практика при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следвало да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
обезщетяване на претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
2
14.09.2015г., като спорът между страните пред настоящата инстанция е за размера на
дължимото обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди.
Макар да е дал неправилна правна квалификация на предявения главен иск по
чл.432, ал.1 от КЗ вместо по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от КЗ предвид
датата на сключване на застрахователния договор – 08.10.2014г., първоинстанционният
съд е обсъдил всички релевантни за спора факти, поради което решението не е
недопустимо.
Решението в обжалваната част е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в
първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от
първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед
обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства
по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд
фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.273, ал.2 от КЗ (отм.), при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от
застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилото на чл.273 от КЗ
(отм.). Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.273, ал.2 от КЗ (отм.), означава,
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането – да се приведе увреденото МПС в изправно и
годно за движение техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по
приложението на тази норма, съдебна практика на ВКС (решение №115/09.07.2009г. по
т.д. №627/2008г. на ВКС, ІІ ТО; решение №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС,
ТК, І ТО, решение №153/22.12.2011г. по т.д. №896/2010г. на ВКС, І ТО и др.).
Действителната стойност на вредата по смисъла на цитираните законови разпоредби е
пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на
имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда. При това положение направеното от въззивника – ответник
възражение за несъответствие между претендираното от ищеца обезщетение и
3
действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието е
неоснователно. Действителната стойност на причинената вреда (чл.273, ал.2 от КЗ
(отм.)) към датата на настъпване на застрахователното събитие е определена от
кредитираното заключение на САТЕ и възлиза на сумата от 1205,98 лева.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 400 лева,
като съдът намира за основателно направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева, поради което го намалява съобразно фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършените от пълномощника на страната действия,
изразяващи се единствено в подаване на отговор на въззивната жалба.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1427/25.01.2024г., постановено по гр.д.
№44273/2020г. по описа на СРС, 148 състав, в обжалваната част, с която е осъден
ответникът „ЗАД Алианц България“ АД да заплати на Б. Р. Ц. сумата над 624,59 лева
до присъдения размер от 1205,98 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за действително претърпени имуществени вреди на МПС мотоциклет марка „Ямаха“,
модел „Маджести 250“ с рег. №*******, вследствие на реализирано на 14.09.2015г.
ПТП с лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №*******, в гр. София,
ул. „Иван Асен II“ в района на №28-30, при правилна правна квалификация на този иск
по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от КЗ, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата над 190,32 лева до присъдения размер от 367,51 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 14.09.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.09.2020г. до окончателното плащане.
В останалата част, с която са уважени предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.) във вр. с §22 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите в размер на 624,59 лева и
190,32 лева решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, да заплати на Б. Р.
Ц., ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер на 400 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5