РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

                      

                    

                         

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

           

        № 129

 

          гр. Пловдив, 25.01.2021год.

       

                    

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа  година в състав:                                

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

разгледа докладваното от съдията Мариана Михайлова административно дело  № 2779 по описа за 2020 год. на Административен съд – гр.Пловдив и взе предвид следното:        

         Производството по делото е образувано по жалба от Сдружение „Тетранокс“, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Петко Д.Петков“ № 64, офис 27, представлявано от управителя В.Ц.А., чрез адвокат И.В., против Мълчалив отказ на Директора на Детска градина 12 “Здравец“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ж.к Младост 2, по Заявление за достъп до обществена информация, изх. №118/07.10.2020г., подадено от Сдружение „Тетранокс“, получено на 08.10.2020г.

         Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, както и приложените към жалбата доказателства, както и съдържанието на административната преписка, намира следното:

В жалбата се твърди, че сдружението - жалбоподател е изпратило до ответника заявление за достъп до обществена информация изх. номер при жалбоподателя 118/07.10.2020г., получено на 08.10.2020г., както и че в законоустановения 14-дневен срок по чл.28, ал.1 от ЗДОИ ответникът не е постановил решение, с което да откаже, или разреши достъп до поисканата обществена информация, поради което и е формирал мълчалив отказ, който и се обжалва. Към жалбата е приложено Известие за доставяне за удостоверяване получаването на въпросното заявление на дата 08.10.2020 г. Прави се искане за отмяна на твърдения мълчалив отказ и осъждане на ответника за разноските, направени от жалбоподателя, съставляващи деловодни такива, вкл. заплатен адвокатски хонорар.

 Към административната преписка от страна на Директора на Детска градина 12 “Здравец“ гр.Монтана е приложено въпросното заявление за достъп до обществена информация изх. №118/07.10.2020г., върху което е поставен входящ номер при адресата му 108 от 08.10.2020г. Приложено е също така и Решение за предоставяне на достъп до обществена информация по същото заявление с изх. № 62 от дата 22.10.2020г., видно от което е предоставен достъп до пълния обем информация, заявен от жалбоподателя. Приложена е и разпечатка от електронната страница на ответника, удостоверяваща изпращане на въпросното решение на ел. адрес на жалбоподателя, тъй като не е потърсена изпратената в срок обратна разписка по пощата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Сдружение „Тетранокс“ гр.Пловдив е недопустима, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, предвид действително установеното от представените по преписката доказателства, че в случая не е налице изобщо формиран мълчалив отказ, който иначе принципно подлежи на обжалване, доколкото непроизнасянето на административен орган, когато е задължен да се произнесе в определен срок, по силата на законовата фикция е приравнено на административен акт /чл. 58 от АПК/. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. С оглед на това, началото на срока за произнасяне с решение по заявлението за достъп до обществена информация в случая следва да се счита от 08.10.2020 г., когато, видно от изпратената административна преписка се установява  заявлението на жалбоподателя да е било регистрирано при ответника. Дружеството-жалбоподател впрочем, нито сочи в жалбата си, нито представя доказателства относно друга по-ранна дата на получаване, респективно регистриране на заявлението му от неговия адресат. При това положение и срокът за произнасянето на последния следва да се счита за изтекъл в края на 22.10.2020 г. и предвид наличието на изрично постановено решение по заявлението от 22.10.2020 г., то този срок е бил спазен. Решението е било и изпратено на електронната поща на жалбоподателя.  Дали изпратеното решение от 22.10.2020 г. е било реално получено от жалбоподателя и кога е станало това, е ирелевантно, защото получаването на изготвеното решение не е елемент от фактическия състав по издаване на административния акт, а по неговото съобщаване.

С оглед изложеното, жалбата се явява процесуално недопустима за разглеждане първо, поради липса на предмет - годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като в случая, към датата на изготвяне на жалбата не бил налице изобщо формиран от страна на ответника мълчалив отказ да предостави достъп до исканата обществена информация, защото още не е бил изтекъл срокът за произнасянето му по чл.28, ал.1 от ЗДОИ и второ, поради липса на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК от търсената съдебна защита, тъй като към целеният от жалбоподателя резултат е постигнат с предоставянето на търсената от него обществена информация с Решение изх. № 62 от 22.20.2020г. на Директора на Детска градина 12 “Здравец“ гр.Монтана. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът следи служебно във всеки етап на производството и при липса на правен интерес е недопустимо провеждането на съдебно производство по жалбата. Ето защо и същата ще следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на делото не е налице предвидена хипотеза в АПК или ГПК, в която ответникът да дължи разноски на подалия жалбата, поради което обективираното в жалбата искане за присъждане на сторените в производството разноски следва да бъде оставено без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК направените разноски от жалбоподателя - държавна такса, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта, който е отменен от съда. Жалбоподателят има право на посочените разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт - чл.143, ал.2 АПК. В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези. Производството по делото се прекратява поради оставяне без разглеждане на жалбата, защото към датата на подаване на жалбата 28.10.2020г. не е налице мълчалив отказ за произнасяне по заявлението, а е налице вече постановено изрично решение за предоставяне на пълен достъп до исканата от жалбоподателя обществена информация. Дали изпратеното решение от 22.10.2020 г. е било реално получено от жалбоподателя и кога е станало това, не променя този извод, защото получаването на изготвеното решение не е елемент от фактическия състав по издаване на административния акт, а по неговото съобщаване. Към датата на подаване на жалбата е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК - за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването.

 Както е имал възможност да посочи ВАС в свое Определение № 14650 от 30.11.2017 г. по адм. д. № 13268/2017 г.,  извънпроцесуалното поведение като повод за завеждане на делото е посочено единствено като основание за присъждане на разноски в чл.78, ал.2 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК. Възлагането в тежест на ответната страна на разноските би било правилно и законосъобразно, по аргумент на обратното от цитираната разпоредба, само ако към датата на подаване на жалбата и образуване на съдебното производство по оспорване на мълчалив отказ по подаденото заявление за достъп до обществена информация, не е било постановено решение с положителен  резултат за заявителя. В случая в установения срок от регистриране на заявлението е постановен изричен акт, с който е удовлетворено изцяло заявлението за достъп до обществена информация, поради което въобще не е възникнал мълчалив отказ за произнасяне, респективно право на жалба. Постановяването на решение от компетентния орган по заявлението е осъществено преди образуване на съдебното производство, поради което не може да се приеме, че с поведението си ответната страна е станала причина за образуването му и затова и не е налице основание за осъждането на ответника да понесе разноски, направени от страна на жалбоподателя. В този смисъл е и друго Определение № 7612 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2020 г., както и Определение № 15719/19.11.2019 г. по адм. дело № 13007/2019 г. на ВАС

Водим от изложеното и Съдът

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение „Тетранокс“, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Петко Д.Петков“ № 64, офис 27, представлявано от управителя В.Ц.А., чрез адвокат И.В., против Мълчалив отказ на Директора на Детска градина 12 “Здравец“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ж.к Младост 2, по Заявление за достъп до обществена информация, изх. №118/07.10.2020г., подадено от Сдружение „Тетранокс“, получено на 08.10.2020г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2779/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Сдружение „Тетранокс“, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Петко Д.Петков“ № 64, офис 27, представлявано от управителя В.Ц.А., чрез адвокат И.В., за присъждане на разноски по делото.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.

 

               

 

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: