Решение по дело №625/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Е. Б.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, община Монтана, област Монтана, кв. Плиска, ул. „Чавдар Войвода“ № 2, чрез представляващ Е. Е. Х.-прокурист, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул. "Марица" № 93 " чрез адв. М. К. срещу решение №277/02.06.2023 г., постановено по АНД 905/2023 г. по описа на Районен съд Плевен.

В касационната жалба се посочва, че постановеното решение нарушава закона, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното административно наказание е явно несправедливо.

Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като същите са относими само в производството по издаване на АУАН и НП, а не и по отношение на ЕФ.

Посочва се, че доказателствената тежест, че са спазени материалноправните условия за провеждане на административнонаказателно производство на нарушението е на органа, като не са представени доказателства за датата на издаване на ЕФ, за да се приеме, че производството е проведено до изтичане па давността по мл. 34. ал. 1 ЗАНН.

Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, като е приел, че отговорността на жалбоподателя следва да бъде ангажирана е електронен фиш по реда на чл. 189ж от ЗДвП, а не е наказателно постановление, както и че индивидуализацията на нарушението, което е извършил жалбоподателят, е достатъчно ясно и при проверка, същият би могъл да разбере в какво е обвинен.

Посочва, че въпреки изричното възражение относно годността на електронната система, а и доказателствена тежест лежаща върху наказващия орган, то същият не е доказал годността на процесното устройство № 40221, като съдът, без да са налични доказателства в тази насока, немотивирано е приел, че при липсата на тол декларация за процесната дата и участък, то обоснована е издаден и процесния ЕФ.

Посочва, че съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, приложим в производството по обжалване наказателни постановления пред районния съд по силата на чл. 84 от ЗАНН, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Твърди, че на събиране и проверка подлежат както доказателствата, които разобличават извършителя на нарушението и отегчават неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смекчават отговорността му (арг. от ал. 3 на чл. 107 от НПК), като вероятността, при събирането и преценката на всички относими доказателства, свързани в случая със съставомерността на деянието, в тяхната съвкупност, районният съд да достигне до различен правен извод, е достатъчно основание да се приеме че допуснатото нарушение от районния съд е съществено.

Посочва, че от общите условия, които са свободни достъпни на сайта на “Интелигентни трафик системи” АД, в чл. 2.5.6., е видно, че е възможно дружеството, предоставящо тази услуга да забави изпращането на Тол декларации към АПИ, поради технически причини, т. е. възможно е неподаването на тези данни да се дължи на причини, които не могат да бъдат вменени на поведението на жалбоподателя. Твърди се, че освен това от договорът е видно, че той е предплатен, т. е. в обслужващата банкова сметка са налице средства, които изцяло покриват дължимите пътни такси, като остава неизяснен фактът, как при наличието на предплатен договор с дружество - предоставящо бордовите устройства и свързването на бордовото устройство с електрическата система на ППС, а не със захранване от източник - жака на запалката, е констатирано вмененото нарушение.

Посочва, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът е формирал волята си изцяло на базата на документи, които не са официални свидетелстващи, представени от ответната заинтересована страна в производството, както и на снимков материал, от които не може да се направи извод кое е заснетото ППС, тъй като нито се вижда регистрационен номер, нито марка на превозното средство, нито обкръжаваща обстановка. Посочва, че от представените снимки единственото, което може да се установи, е че е заснет тежкотоварен автомобил, като въпреки това първоинстанционният съд без пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствения материал е приел, че е извършеното твърдяното нарушение, поради което е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, като последните по силата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП представляват веществени доказателствени средства, в този смисъл следва да се провери автентичността им по реда на НПК чрез експертиза и едва след приемане на заключението на вещото лице съдът следва да се позовава на тях.

Моли решението да бъде отменено и претендира и разноски за настоящото производство.

Представен е отговор по касационната жалба от Агенция пътна инфраструктура, гр.София чрез юрк. Х. К. , като се посочва, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, а решение № 277/02.06.2023 г. по АНД 905/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен за законосъобразно, правилно, мотивирано и обосновано, постановено след подробно изследване на фактическата обстановка.

Посочва, че първоинстанционният съд е възприел точно и вярно фактическата обстановка, като е разгледал и обсъдил подробно всички относими по делото факти и доказателства, след което правилно е установил приложимите към процесния казус нормативни разпоредби и е постановил правилно и законосъобразно решение. Твърде се, че електронният фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

Посочва, че са неоснователни изложените в касационната жалба доводи от страна на жалбоподателя, касаещи сроковете по чл. 34 от ЗАНН и тяхното приложение по отношение на електронния фиш, като правилно съдът в мотивите към решението си е приел, че давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, тъй като те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронните фишове не са, нито едното, нито другото, като правилно първоинстанционния съд е приел, че правилата, предвидени в ЗАНН за издаване на АУАН и HП не могат да се приложат по отношение на електронния фиш.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата „Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.“

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3. установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като предвид това правилно е издаден електронния фиш.

Посочва, че в електронния фиш е точно посочено мястото на нарушението, а именно община Долни Дъбник. път 1-3 км 100+471, посока нарастващ километър, като е посочен е пътят, точният километър, както и посоката на движение.

Твърди, че процесното ППС се е движило по пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира тол такса за изминато разстояние, като мястото на нарушението е точно, ясно и конкретно посочено в електронния фиш, пътят е посочен и в доклада за нарушението, който е приложен по делото.

Посочва се,че фактът, че ППС-то е снабдено с бордово устройство не доказва по никакъв начин обстоятелството, че същото е подавало тол декларации и че са изпълнени задълженията, свързани със заплащането на дължимите тол такси. Посочва, че следва да се има предвид, че задължение на клиента е да поддържа бордовото устройство включено по време на пътуването и да следи индикаторите, като негово задължение е да се увери, че устройството е включено, заредено и подава коректно тол декларации.

Твърди се, че за конкретния пътен участък не са подавани гол декларации и не е заплатена изцяло дължимата такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от ЗП, като по делото безспорно е установено, че за процесното ППС не са подавани тол декларации на посочената дата и час, а същото се е движило по Републиканската платена пътна мрежа. Посочва се, че доказателствата по делото безспорно установяват, че такива декларации не са подавани, а задължение на собственика е да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС- то не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС-то, за което и законосъобразно е санкциониран жалбоподателя.

Посочва се, че извършеното нарушение е описано словесно и е подведено под съответната правна норма, като допускане на движение на ППС. без да е заплатена дължимата пътна такса представлява нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за пътищата, за което на основание чл. 187а, ал. 2. т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на ЕТ “Евгени Богданов“ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Посочва се, че санкционираното лице е собственикът на превозното средство, а именно ЕТ „Е. Б.“, като електронният фиш е издаден в съответствие с материалния закон.

Неоснователно е изложеното в касационната жалба твърдение, че “при постановяване на решението си съдът е формирал волята си изцяло на базата на документи, които не са официално свидетелстващи" както и на снимков материал, от които не може да се направи извод кое е заснетото ППС“. Извършеното нарушение е регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси.

Твърди се, че неоснователно е и изложеното в касационната жалба твърдение, че „съдът неправилно не е приложил в конкретния случай разпоредбата за маловажност по чл. 28 от ЗАНН.", като деянието засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа, като във всички случаи то има една и съща обществена опасност и по един същ начин нарушава установения ред на държавно управление.

Посочва се, че поради високата степен на обществена опасност на деянията за нарушение на правилата за движение по пътищата, законодателят е предвидил отпадане на възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, като освен това на жалбоподателя е предоставена и възможност да отблъсне понасянето на административнонаказателна отговорност, като му е разяснено правото му за заплащане на компенсаторна такса, която е в значително по-нисък размер, спрямо имуществената санкция.

Моли решението да бъде оставено в сила и прави възражение за прекомерност на разноски на касатора и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът - ЕТ „Е. Б.", ЕИК *********, не се представлява. Представено е писмено становище за поддържане на касационна жалба, претендират се разноски за касационната инстанция и пред РС .

В съдебно заседание ответникът -Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София се представлява от юрк. Х. К., която намира, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, като поддържа изложеното в писмен отговор.

Посочва, че електронният фиш е издаден по предвидения от закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити и нарушението е доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства.

Намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-61 по описа за 2023 г. има отношение за пропорционалност на наказанието. Съгласно чл.9„а“ от Директива №1999/62 държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от наказания, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директивата. Съгласно същата разпоредба държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на наказанията. Съгласно Директивата наложените санкции следва да отговарят нормативно на три изисквания – ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. В тази връзка счита, че пропорционалността не следва да бъде разглеждана изолирано по отношение на останалите две функции. Деянието засяга естествените отношения, които са свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа и счита, че се отличават с висока степен на обществена опасност и недопустимо е безспорно установено нарушение да не бъде санкционирано.

Посочва, че ако се остави неприложена разпоредбата на ЗДвП ще се стигне до резултат, различен от онзи, към който се стреми законодателят и вместо ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, което цели Директивата, ще се стигне до абсолютно несанкциониране на нарушителите.

Счита, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила . Прави възражение за прекомерност на разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, с № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на ЕТ „Е. Б.“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ж.к. „Плиска“, ул.“Чавдар Войвода“ №2 на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /двехиляди и петстотин / лева за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата, както и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на ползваното пътно превозно средство в размер на 119,00 лева.

Прието е, че на 16.02.2021г.в 12:14 часа е установено нарушение № BBDBDCAF479358C8E053011F160ADCF0, с ППС влекач МЕРЦЕДЕС 1844ЛС, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването – нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

В случая се приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство . За това нарушение на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева.

Налагането обаче на тази санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Размерът на санкцията следва да бъде съответен на тежестта на нарушението.

Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи

Съдът на ЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Съгласно чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, закрепен в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като определянето на санкцията в абсолютен размер я прави несъразмерна спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество .

Предвид горното следва решението да бъде отменено, като бъде отменен и ЕФ.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „Е. Б.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, община Монтана, област Монтана, кв. Плиска, ул. „Чавдар Войвода“ № 2, чрез представляващ Е. Е. Х.-прокурист разноски за касационната инстанция в размер на 420 лева за адв възнаграждение с оглед представен договор за правна защита и съдействие на л. 118 по делото и заплащането му – л. 117 по делото, както и разноски за РС – 600 лева за адв възнаграждение с оглед представен договор за правна защита и съдействие на л. 27 гръб по анд № 905/2023 г по описа на РС Плевен и доказателства за плащането му на л. 27 по делото.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на разноски на ответника, тъй като адв. възнаграждение е в размер към минималния такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Отменя решение № 277/02.06.2023 г., постановено по АНД 905/2023 г. по описа на Районен съд Плевен, като вместо него постановява:

Отменя електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, с № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на ЕТ „Е. Б.“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ж.к. „Плиска“, ул.“Чавдар Войвода“ №2 на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /двехиляди и петстотин / лева за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата, както и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на ползваното пътно превозно средство в размер на 119,00 лева.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „Е. Б.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, община Монтана, област Монтана, кв. Плиска, ул. „Чавдар Войвода“ № 2, чрез представляващ Е. Е. Х.-прокурист разноски за касационната инстанция в размер на 420 лева и за производство пред РС-Плевен разноски в размер на 600 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.