РЕШЕНИЕ
№ 745
гр. Добрич, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20223230103207 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Капитан Петко
Войвода“ № 28, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно
управление-Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15, с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
- 673, 00 лева (формирана от сбора на стойността на заплатена щета
- 648, 00 лева и стойността на ликвидационните разходи - 25, 00 лева),
представляваща регресно вземане за платено обезщетение за възстановяване
на имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. №
****, за който при ищеца е сключена имуществена застраховка „Каско
Стандарт“, със застрахователна полица № 5С1072491403, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 01.11.2022 г. до окончателно плащане
на сумата;
- 44, 49 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 09.03.2022 г. до 01.11.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2022 г., на пътя между с.
Орлова могила и с. Долина в посока към с. Долина, е било реализирано ПТП.
Управляваният от С. С. лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****,
1
собственост на „ДСК лизинг“ АД, клон Варна, е попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, стопанисвано от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Сочи се, че вследствие на пътния инцидент е била увредена предна
дясна гума на автомобила. Към този момент лекият автомобил е бил
застрахован при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“, със застрахователна
полица № 5С1072491403. Уврежданията са заведени при ищеца като щета №
470421222206716. Сумата от 648, 00 лева, необходима за ремонт на
автомобила е била изплатена на ползвателя на автомобила – С. С. на
09.03.2022 г.
В исковата молба се излагат и правни аргументи. В тази връзка се
обяснява, че пътното произшествие е осъществено на републикански път, за
който ответникът следва да полага грижи. Твърди се, че агенцията
осъществява тези дейности чрез свои служители, на които възлага
извършването им.
Пред първоинстанционния съд ищецът се представлява от адвокат Б.
Д., която поддържа исковете.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника. Излагат се твърдения, че е налице ненадлежна суброгация на
ищцовото дружество в правата на застрахования срещу делинквента. В тази
връзка се сочи, че липсват доказателства за установяване на предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника.
Последният се противопоставя на твърдението, че процесното ПТП е
настъпило на републикански път. Оспорва се механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Твърди се също, че водачът не е спазил разпоредбата на чл.
20 от ЗДвП.
Прави искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от старши
юрисконсулт Р.Ж., която пледира за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представената застрахователна полица № 5С1072491403 от
30.11.2021 г. се установява, че ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и
„ДСК Лизинг“ АД – клон Варна са сключили договор за застраховка „Каско
Стандарт“ за лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № **** с покритие „пълно
каско“ и срок на действие от 10.12.2021 г. до 09.12.2022 г. (л. 7). Като
ползвател на автомобила е посочен С. С..
На 10.02.2022 г. ползвателят на застрахования автомобил е подал до
ищеца декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица
„Каско Стандарт“ и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
2
(от л. 10 до 12). Посочил е, че на 09.02.2022г. при управление на процесния
автомобил е преминал през дупка на пътното платно между с. Орлова могила
и с. Долина, вследствие на което предната дясна гума на автомобила се е
скъсала.
Извършен е опис на претенция № 50-04000-00480/22/10.02.2022 г.,
щета № 470421222206716 (л. 13), в който е отразено увреждане на предна
дясна гума „Pirelli“. В доклад по щета № 470421222206716 е признато
обезщетение в размер на 648, 00 лева (л. 16). За стойността на увредената е
гума е приложена фактура № ********** (л. 14). Сумата от 648, 00 лева е
била изплатена на С. С. с преводно нареждане на 09.03.2022 г.
Застрахователят е изпратил регресна покана до Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно управление-Добрич за заплащане на претенцията
на 28.07.2022 г. (л. 20). Ответникът е оспорил основателността на вземането с
писмо с рег. № 53-00-534/02.08.2022 г. Отказал е плащане на сумата с
аргумент, че липсват достатъчно доказателства, установяващи наличието на
застрахователно правоотношение между застрахователя и собственика на
автомобила, както и такива установяващи действителния размер на
настъпилите вреди.
По делото е изготвена и съдебна автотехническа експертиза. От
заключението се установи, че за отстраняване на повредите по автомобила е
необходим ремонт на стойност 664, 80 лева, но на С. С. са изплатени 648, 00
лева. Експертът е дал становище, че механизмът на настъпване на
имуществените вреди, причинени на процесния автомобил, съответства на
описания в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от
10.02.2022 г.
Съдът намира заключението за обективно. Изготвено е от вещо лице с
необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на поставените
задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост.
От разпита на свидетеля С. С. стана ясно, че при управление на
процесния автомобил на 09.02.2022 г. е преминал през дълбока дупка на
пътното платно, между с. Долина и с. Орлова могила, вследствие на което се е
спукала дясната гума. Заяви, че произшествието е настъпило в тъмната част
на денонощието при движение със скорост от около 50 – 60 км/час.
Показанията на свидетеля са ясни и кореспондират с останалата част
от доказателствата по делото. Съдът счита същите за достоверни, с оглед на
което следва да бъдат използвани при формиране на фактическите
констатации.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 от
КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД и с иск с правна квалификация по
3
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и увредения по застраховка
„Каско Стандарт“ към момента на застрахователното събитие; извършено
плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение; деликтната
отговорност по чл. 49 от ЗЗД – вреди; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
От събраните доказателства се установи по категоричен начин, че
водачът С. С., на 09.02.2022 г., при управление на лек автомобил марка
„БМВ“, с рег. № ****, е преминал през необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно между с. Орлова могила и с. Долина, вследствие на което
са настъпили увреждания по автомобила – предната дясна гума на автомобила
се е скъсала.
Видно от заключението по съдебната автотехническа експертиза,
стойността на причинените имуществени вреди възлиза на 664, 80 лева. С
преводно нареждане от 09.03.2022 г. в полза на С. С. е била преведена сума от
648, 00 лева.
От приложената застрахователната полица стана ясно, че към
момента на осъществяване на процесното ПТП между ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ и „ДСК Лизинг“ АД – клон Варна е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор „Каско Стандарт“ за лек
автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****.
По делото не е спорно, че процесното ПТП е настъпило на
републикански път. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата „пътищата са
републикански и местни“. Втората алинея на разпоредбата съдържа
изброяване на републикански пътища - автомагистрали, скоростни пътища и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки
от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Съгласно чл.
3, ал. 3 от ЗП „Местните пътища са общински и частни, отворени за
обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно
значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците“.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗП указва, че отговорността за
управлението на републиканските пътища е за Агенция „Пътна
инфраструктура“, а отговорност за управлението на местните пътища носят
кметовете на съответните общини. Следователно, поддържането на пътищата,
в което се включва „дейността по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата“ е задължение на съответния
субект, отговорен за управлението на пътя – чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗП вр. с § 1, т.
4
14 от Допълнителните разпоредби на ЗП. В настоящият случай отговорен за
управлението на пътя между с. Орлова могила и с. Долина е ответникът.
Приложими са правилата на чл. 49 от ЗЗД, а не на чл. 50 от ЗЗД. Във
връзка с приложението на чл. 49 от ЗЗД в Постановление № 9 от 28.12.1966 г.
по гр.д. № 8 от 1966 г. на Пленума на ВС е посочено, че „вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са резултат
на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и
от характера на възложената работа.“ Следователно, възложителят носи
отговорност по чл. 49 от ЗЗД и при бездействие на изпълнителя, на който е
възложил определена работа. Възложителят обаче носи отговорност по същия
състав и когато има законово задължение да възложи извършването на
определена работа, но не възложи такава и от това бездействие произтекат
вреди. Общината, като юридическо лице, винаги извършва поддръжка на
общинските пътища чрез други лица, на които възлага тази работа
(независимо дали са служители на Общината или на друго юридическо лице).
В конкретния случай ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 31 от
ЗП, вследствие на което са настъпили и процесните имуществени вреди.
Вредите не са настъпили от свойствата и естеството на самата вещ, за да бъде
квалифициран иска по чл. 50 от ЗЗД. За проявлението им е допринесъл
ответника с бездействието си или защото лицата, на които е възложил
поддръжката на пътя не са изпълнили задълженията си, или защото самият
ответник изобщо не е възложил на други лица да поддържат пътя. Ето защо
ответникът носи отговорност за бездействието си по чл. 49 от ЗЗД, а не по чл.
50 от ЗЗД.
Ответната страна релевира и възражение за съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Изтъква се, че С. С. не е съобразил скоростта си с пътната
обстановка и така е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Основателността на
възражението е обусловена от доказване на факта, че увреденото лице е
допринесло чрез своето поведение за обективното настъпване на процесния
вредоносен резултат.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът
следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на
тази основа да постанови решението си. Ответникът не ангажира
доказателства за принос на С. С. в настъпване на имуществените вреди,
поради което възражението се явява неоснователно.
Предвид всичко изложено, исковата претенция за осъждане на
5
ответника за сумата от 673, 00 лева (формирана от сбора на стойността на
заплатена щета - 648, 00 лева и стойността на ликвидационните разходи - 25,
00 лева), представляваща регресно вземане за платено обезщетение за
възстановяване на имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка
„БМВ“, с рег. № ****, за който при ищеца е сключена имуществена
застраховка „Каско Стандарт“, със застрахователна полица № 5С1072491403,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.11.2022 г. до
окончателно плащане на сумата, следва да бъде уважена.
По иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД е в тежест на ищеца да
докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава
възлиза именно на спорната сума.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД „при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата“.
Съдът не споделя становището на ответника, че ищецът е изпаднал в
забава от момента на плащане на обезщетението на С. С.. Доколкото липсва
установен срок, в който ответникът да изпълни задължението си към ищеца,
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 от ГПК – „Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора“. Ответникът е изпаднал в забава на 03.08.2022 г. – в
деня следващ регистрирането на регресната покана при ответника (същата е
регистрирана на 02.08.2022 г., когато е образувана административна
преписка). Този извод е изведен при липса на доказателства, от които да се
установи получаване на поканата в по-ранен момент. Следователно,
ответникът дължи обезщетение за забава върху главницата от 673, 00 лева в
размер на 16, 83 лева за периода от 03.08.2022г. до 31.10.2022 г. (изчислено с
лихвен калкулатор).
Изложеното обосновава извод за основателност на акцесорния иск за
сумата от 16, 83 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
03.08.2022г. до 31.10.2022 г. В останалата част за разликата над 16, 83 лева до
пълния претендиран размер от 44, 49 лева и за периода от 09.03.2022 г. до
02.08.2022 г. претенцията следва да бъде отхвърлена
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и на ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените в производството разноски.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК за присъждане на
разноски в размер на 940, 00 лева (държавна такса – 100 лева, адвокатско
възнаграждение – 360 лева, възнаграждение на вещо лице – 400 лева и
депозит за свидетел – 80 лева). От внесения депозит в размер на 80 лева на
свидетеля С. С. е изплатена сума от 76, 54 лева. При определяне на
дължимите разноски следва да бъде взета предвид действително платената
6
сума от 76, 54 лева. Останала част от депозита подлежи на връщане.
Ответната страна е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с правилото на чл. 78, ал.
ал. 8 от ГПК следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение от
150, 00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 900, 44, съобразно уважената част от иска.
В полза на ответника също следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 5, 78 лева, съобразно отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно
управление-Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15 да заплати
на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода“ № 28 по предявения иск с
правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл.
45 ЗЗД, сумата 673, 00 лева (формирана от сбора на стойността на заплатена
щета - 648, 00 лева и стойността на ликвидационните разходи - 25, 00 лева),
представляваща регресно вземане за платено обезщетение за възстановяване
на имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. №
****, за който при ищеца е сключена имуществена застраховка „Каско
Стандарт“, със застрахователна полица № 5С1072491403, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 01.11.2022 г. до окончателно плащане
на сумата
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно
управление-Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15 да заплати
на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода“ № 28 по предявения иск с
правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл.
45 ЗЗД, сумата 16, 83 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 03.08.2022 г. до 31.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 16, 83 лева до пълния претендиран размер от 44, 49 лева
за периода от 09.03.2022 г. до 02.08.2022 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно
управление-Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15 да заплати
на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със съдебен
7
адрес: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода“ № 28 сумата от 900, 44 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 3207 по описа на Районен съд Добрич за
2022 г.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода“ № 28 да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно управление-Добрич, с
адрес: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15 сумата от 5, 78 лева –
юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 3207/2022 г. по описа на Районен
съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8