Определение по дело №117/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 131
Дата: 11 април 2019 г. (в сила от 11 април 2019 г.)
Съдия: Росица Антонова Тончева
Дело: 20193000600117
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 131/11.04.2019                              година                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На единадeсети април Година две хиляди и деветнадесета

В закрито  заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

            ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД№ 117 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по настоящето дело се развива в хипотезата на чл.243 ал.7 от НПК. Основание за образуването му се явява жалба на С.С.М., като законен представител на малолетния Маттео Атанасов Матеев, срещу определение №61/05.03.2019 година по ЧНД №43/2019 година по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено постановление на ОП-Добрич за прекратяване на наказателно производство по д.пр.№169/2017 година по описа на РУ на МВР-Каварна.

С жалбата през аспекта на оплакване от незаконосъобразност на съдебното определение поради немотивираност, директно се атакува правилността на постановлението за прекратяване на наказателно производство. Обръща се внимание на съществени недостатъци на разследването с негативно отражение по релевантните обстоятелства, въвежда се оплакване за неправилно приложение на материалния закон поради наличие на съпричиняване на общественоопасната последица, като в петитумен порядък се претендира възстановяване на досъдебната фаза чрез отмяна на постановлението на ОП-Добрич.

Настоящият въззивен състав, навлизайки по същество в доказателствените материали от досъдебното производство, извърши задълбочена проверка на правилността на определението и постановлението на първоинстанционните съд и прокуратура, като достигна до следните фактически и правни изводи:

1.От фактическа страна:

            Досъдебно производство №169/2017 година е започнало в хипотезата на чл.212 ал.2 от НПК със следствено действие от 18.09.2017 година по оглед на ПТП в зоната на Т-образно кръстовище за местност „Дълбока“, на път №901 между с.Българево и гр.Каварна. Произшествието завършило със смъртта на Атанас Димитров Матеев, водач на т.а.“Пежо партнер“ с ДК№Тх 0079 ВХ. Вторият участник в ПТП-то бил св.Николай Иванов, водач на л.а.“Мицубиши паджеро“ с ДКХ Тх8159 ХМ.

            Фактическата установеност на описаното деяние е правилно  отразена в проверяваното определение, а в постановлението на ОП-Добрич е релевирано обстоятелство, което не се извлича от доказателствените източници (стр. 2, абз.6 от постановлението относно възприятието на пострадалия). Настоящият състав, придържайки се стриктно към доказателствените източници, възприема фактическите положения, отразени в първоинстанционното определение в следния аспект:

В сутрешните часове на 18.09.2017г. св.Николай Иванов управлявал лек автомобил „Мицубиши паджеро“ с ДК№Тх 8159 ХМ по път №901 в посока към гр.Каварна. В обратна посока по същия път (към с.Българево) пътувал пострадалият Атанас Матеев с т.а. „Пежо партнер“ с ДК№х Х0079 ХМ. Пътният участък бил прав, без неравности, със суха пътна настилка. Платното за движение било двупосочно с двойна смесена разделителна линия. Водачите имали отлична пряка видимост един към друг в перспектива от 138 метра.

В посоката на св.Иванов се намирала отбивка за местността „Дълбока“. В близост до нея този водач преместил вниманието си към пода на колата, търсейки мобилния си телефон. Тогава отклонил автомобила вляво, като навлязъл в насрещната пътна лента. Когато водачът погледнал отново пътя пред себе си, възприел насрещния т.а. „Пежо партнер“ и се върнал в лентата си за движение.

От своя страна другият водач, след като видял (със сигурност, а не вероятно, както е приела ОП-Добрич) навлизането на джипа в неговата лента, го преценил като опасност, отклонил своя автомобил вляво и задействал спирачната система. В резултат на маневрата т.а. „Пежо партнер“ навлязъл в насрещната лента, където настъпил челен удар между двата автомобила, довел до смъртта на  Атанас Матеев.

Чрез заключенията на една единична АТЕ (т.1, л.86), на комплексна АТТрСМЕ (т.1, л.103) и на тройна АТЕ (т.2, л.125) е изяснено, че причината за настъпване на ПТП-то се дължи на пресичане между траекторията на движение на двата автомобила, вследствие на навлизане на т.а.“Пежо партнер“ в лентата за движение на л.а.“Мицубиши паджеро“. Позовавайки се на тройната АТЕ, първоинстанционнит съд е приел, че т.а. „Пежо партнер“ се е намирал на 108.48м от мястото на удара, когато другото МПС е навлязло в лентата за движение в посока с.Българево. Съпоставено това разстояние с опасната зона за спиране на товарния автомобил – 93.24м (при скорост от 89.26м) налага извод, че ако пострадалият водач бе реагирал своевременно чрез спиране в собствената си пътна лента, не би се стигнало до пътното произшествие.

Смъртта на водача Атанас Матеев е в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата, като според заключението на СМЕ  (т.1, л.57) е обусловена от контузия на мозъка, тежка гръдна и коремна травма, довели до остра кръвозагуба.

Чрез заключение на СХЕ (т.2, л.146) е изяснено, че починалият водач е управлявал автомобила си след употреба на наркотични вещества от вида на амфетамини и метаамфетамини.    

 

2.От правна страна:

Изложената по-горе фактическа обстановка е била разчетена от контролираните инстанции като пътна ситуация, при която единствен каузален принос към съставомерната последица се открива в поведението на пострадалия водач, извод довел и до прекратяване на наказателното производство. Разсъжденията в тази насока са частично правилни. Пострадалият Матеев е имал задължение при възникнала опасност  единствено да намали скоростта или да спре. Поведението му да завие без значение в каква посока с цел избягване на аварийната ситуация е противоправно. Нееднократно в съдебната практика е изяснявано, че в принципен план спасителната маневра е неправомерна, тъй като всяко отклонение на автомобила от праволинейното му движение е в състояние да създаде рискова среда за останалите пътни участници. Съобразно ТР 106-1983-ОСНК, спасителната маневра е допустима в тясната хипотеза на чл.13 ал.1 от НК, изискваща възникналата опасност да не може да се предотврати по предписанието на чл.20 ал.2 от ЗДП. В конкретния случай с оглед внезапното изменение на пътната ситуация, предизвикано от  неправомерното поведение на св.Николай Иванов (навлизане на управляваното от него МПС в насрещната пътна лента),  за водача на товарния автомобил е съществувало задължението незабавно да задейства спирачната система и да преустанови движението си в собствената пътна лента. При изпълнение на задължението по чл.20 ал.2 от ЗДП, произшествието е било предотвратимо.

Приведените до тук съображения по приложението на закона са напълно синхронни със заетата позиция от първоинстанционните съд и прокуратура относно развилия се причинен процес между нарушеното правило на чл.20 ал.2 от ЗДП от страна на пострадалия и смъртта му на инкриминираната дата. С този извод обаче не се изчерпва изследването на каузалния принос към съставомерната последица, като нито една от контролираните инстанции не се е ангажирала със становище за значението на допуснатото нарушение по чл.16 ал.1 от ЗДП от другия участник в произшествието. Доказателствените източници са еднопосочни относно безспорния причинно-следственият процес между навлизането в насрещната лента от страна на св.Николай Иванов в резултат на отклоненото му внимание и последвалата пътна ситуация. Вярно е, че създадената опасност от св.Иванов е била преодолима, но това обстоятелство по мнение на настоящия състав не прекъсва създадената обективна връзка между нарушенията на водача (обмислимо е и нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП) и настъпилия съставомерен резултат. Конкретната връзка е от такъв характер, че противоправното поведение по ЗДП на Николай Иванов се явява необходимата причина, без която съставомерният резултат е практически невъзможен[1].

Подобно възражение по каузалния принос на този водач е правено от пострадалата (виж стр.4 от жалбата на адв.Бюкюджан до ДОС), но то не е било подложено на анализ от първоинстанционния съд, въпреки изключителното му значение за проверката по чл.243 ал.5 от НПК. Последното обосновава негативната процесуална характеристика на проверяваното определение, правейки го несъответно на общото изискване за мотивираност на актовете по чл.34 от НПК и съответно изисква отмяната му.

Проведената от настоящия състав собствена оценка относно законосъобразността на постановлението на ДОП за прекратяване на наказателното производство по д.пр.№169/2017 година по описа на РУ на МВР-Каварна, констатира противоречие на акта с чл.199 ал.2 от НПК по сходни с гореизложените съображения. При възприетата фактическа установеност на неправомерното поведение на св.Николай Иванов и отношението му към последвалото ПТП (стр.2 от постановлението), първоинстанционният прокурор не е изложил мотивите си относно наличие/отсъствие на обективна връзка на нарушението/нарушенията към настъпилия съставомерен резултат. Процесуалният недостатък е съществен, неотстраним с правомощията на съдебния контрол, като поражда необходимост от отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото в етапа по глава 18 от НПК с указание за вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

В сезиращата жалба са отразени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в стадия на разследването, пряко рефлектиращи върху предмета по чл.102 от НПК. Част от тях са несъстоятелни, тъй като касаят несъществени детайли от интересуващото процеса събитие. Както е известно от теорията извън предмета  на доказване остават белезите на фактическите обстоятелства, които нямат непосредствено отношение към въпросите на деянието и дееца в наказателния процес.  Принадлежащи към тази категория факти са времетраенето на отклоненото внимание на Николай Иванов  и математическата величина на навлизането в насрещната пътна лента. Що се касае до твърдението за неизяснено време между момента на връщане на джипа в неговата пътна лента и предприетото спиране от страна на водача му, то справка следва да се направи с протокол за оглед на местопроизшествие и заключението на тройната АТЕ, последната определила скоростта на л.а.“Мицубиши паджеро“ чрез приложение на  енергийния метод на Закона за съхранение на количеството на движение на механична система от два автомобила поради липса на спирачни следи, оставени от джипа.

Въззивният състав не се ангажира с изводи по обосноваността на химическата и комплексната АТТрСМЕ доколкото с акта си не навлиза толкова дълбоко по съществото на делото, че да реши въпросите извършено ли е престъпление и кой е неговия автор. С оглед настоящия процесуален резултат въпросните експертизи неминуемо ще намерят място  в оценката на доказателствените материали от компетентния първоинстанционен прокурор, който е единствено компетентния да прецени съставомерността на деянието, съответно наличието на предпоставки по чл.219 от НПК.

С оглед изложеното и на основание чл.243 ал.8 вр. ал.6 т.3 от НПК, въззивният състав

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя определение  №61/05.03.2019 година по ЧНД №43/2019 година по описа на Окръжен съд-Добрич и постановление на ОП-Добрич за прекратяване на наказателно производство по д.пр.№169/2017 година по описа на РУ на МВР-Каварна, като връща делото на първоинстанционната прокуратура за изпълнение на указанията относно прилагането на закона.

Определението е окончателно.

 

Председател:                                             Членове:

 



[1] Сходен казус е предмет на Р 239-2019-3 н.о. по н.д.№1052/2018г.