Решение по дело №746/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 107
Дата: 24 март 2022 г.
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20213100900746
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20213100900746 по описа за 2021 година
Производството по т.д.№ 746 по описа за 2021 година на Окръжен съд
град Варна е образувано след изпълнение на влязло в сила протоколно
определение от проведено открито съдебно заседание на 09.04.2021г. по гр.д.
№ 11385/2020г. по описа на ВРС, по силата на което е прекратено и изпратено
по компетентност на ВОС, на осн.чл.118, ал.2 във вр. чл. 104, ал.1, т.4 от
ГПК производството, образувано по молба на АНГ. Д. Д. с ЕГН ********** с
адрес *******, чрез пълномощник адв. Й.А., ВАК, срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, с която и след допуснато увеличение на иска в
открито съдебно заседание, е предявен иск с правно осн. чл.405, ал.1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати сумата от 31 002.47 лева, частичен от общо
31 170 лева - представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско и злополуки” полица № 0307К6009707412 за л.а. BMW
530 рег. № В1617НА, рама № WBAFV31-60DW18019 за настъпил на
27.01.2020г. около 03.05 часа по пътя с.Старо Оряхово – гр.Варна покрит
застрахователен риск – пътнотранспортно произшествие, в резултат на което
е настъпил тотална щета на застрахованата вещ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.09.2020г. до окончателното плащане, както и сторените разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 23.10.2019г. ищецът е закупил л.а. БМВ
1
5 ЕР РЕИХЕ с ДК № В1617НА, който преди прехвърлянето му, ползвал като
лизингополучател. За автомобила е сключен договор за застраховка „Каско и
злополуки”, обективиран в полица № 0307К6009707412 за л.а. BMW 530 рег.
№ В1617НА, рама № WBAFV31-60DW18019 със срок на действие от 00.00
часа на 01.02.2019г. до 24.00 часа на 31.01.2020г. При сключването на
застраховката автомобилът е бил оценен на 30 170 лв. клауза „П" - пълно
Каско.
Твърди се, че на 27.01.2020г. ищецът управлявал МПС по пътя с.Старо
Оряхово – гр.Варна. Тъй като времето било много лошо – гъста мъгла, мокър,
на места хлъзгав път, след кръстовището за кк Камчия той изгубил
управление над автомобила, който се отклонил наляво и се блъснал в дърво.
Местопроизшествието било посетено на място от органите на КАТ, за което
бил съставен Протокол за ПТП с № 1707878.
Пред ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие е
образувана щета № 13020030100713 от 29.01.2020г., като след оглед на
автомобила от специалист е съставен опис от 30.01.2020г. С уведомление изх.
№ 100-1832/08.04.2020г. ищецът е уведомен, че след представяне на документ
за прекратяване на регистрацията на автомобила ще му бъде изплатено
обезщетение в размер на 15 571.59 лева. Ищецът твърди, че предприел
възстановяване на автомобила, поради което бил в невъзможност да
представи искания документ, за което уведомил ответното дружество. С
уведомление изх. № 100-2690/29.05.2020г. застрахователят му съобщил, че
липсва основание за промяна на изискването му.
Сочи се в исковата молба, че неизпълнението на застрахователния
договор между страните за изплащане на дължимото обезщетение, поражда
правния интерес от предявяване на иска.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор, в който
излага становище по допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва иска
по основание и размер. Оспорва се причинно-следствената връзка между
вредата и твърдения механизъм на ПТП. Твърди се в ОИМ, че събитието
представлява изключен от застрахователното покритие риск по т.14.5 от
Общите условия – извършени с груба небрежност действия на водача на
МПС, които са предизвикали процесното събитие. Счита се, че водачът е
управлявал с несъобразена с пътните условия – гъста мъгла, тъмна част на
денонощието, зимен период, скорост, съотв. с неразрешена за пътния участък
скорост, което е довело до настъпване на застрахователното събитие. Сочи се,
че с поведението си водачът е нарушил императивните разпоредби на чл.20,
ал.2 от ЗДвП. На следващо място се твърди, че поведението на водача
представлява неизпълнение на задължения на застрахования, предвидени в
т.50.2 и т.50.3 от ОУ на застраховка Каско, а именно – да пази и ползва
застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както и да предприема
всички обичайни разумни и предохранителни действия и мерки за
предпазване на застрахованото МПС от вреди, предвид на което и на осн.
т.50.9 от ОУ застрахователят може да откаже или да намали размера на
застрахователното обезщетение. В тази насока се позовава на разпоредбата на
чл. 395, ал.4 от КЗ, съгласно която застрахователят има право да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение. В условие на евентуалност
намира, че поведението на водача, обуславя намаляване на застрахователното
обезщетение с поне 90 %.
В условие на евентуалност, на следващо място, предвид наличието на
тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ, се счита, че при определяне на
застрахователното обезщетение следва да бъде компенсирана стойността на
2
запазените части. Настоява се, на осн.чл.407, изр. първо от КЗ да се
приспадне стойността на вече изплатената сума за обезщетение в размер на
167.53 лева. Оспорва се дължимостта на претендираните от ищеца съдебно-
деловодни разноски, доколкото се счита, че дружеството не е дало повод за
водене на делото, т.к. преди завеждане на исковата молба е изразило
готовност за изплащане на обезщетение след представяне на автомобила за
оглед, съгласно писмо с изх. № Л-4075/24.06.2020г.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа заявената
искова претенция, а ответното дружество настоява за отхвърлянето й.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени
доказателства, съобрази заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, приема за установено от фактическа страна следното :
Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл.405, ал.1 от КЗ.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищеца е да установи настъпване на застрахователното
събитие в срока на договора, своевременно уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и представяне на всички необходими
документи във връзка с настъпилите вреди, вида и размер на последните,
както и моментна на изпадане в забава на застрахователя за изплащане на
дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже въведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения (плащане, давност, прихващане, други
специално предвидени основания, изключващи отговорността).
Прието за безспорно установено между страните, което се установява и
от приетите по делото писмени доказателства, е наличието и валидността на
действащ в отношенията им за собствения на ищеца л.а. BMW 530 рег. №
В1617НА, рама № WBAFV31-60DW18019 договор за застраховка „Каско и
злополуки”, обективиран в полица № 0307К6009707412 със срок на действие
от 00.00 часа на 01.02.2019г. до 24.00 часа на 31.01.2020г. при
застрахователна стойност 31 170 лева.
Представен по делото е в заверен препис Протокол за ПТП № 1707878
от 27.01.2020г. за посетено на място от служител на МВР КАТ ПТП,
реализирано на Път I-9 посока гр.Варна на 129 км. В качество му на участвик
3
№ 1 е посочен л.а. с рег. № В 1617 НА със собственик и водач АНГ. Д. Д., за
когото в раздел обстоятелства, причини и условия за ПТП е посочено, че
поради несъобразена с пътните условия скорост губи контрол, излиза в ляво
от пътя и се блъска в дърво.
Представено по делото е влязло в законна сила на 21.05.2022г.
наказателно постановление № 20-0442-000086 от 18.02.2020г., изд. от
началник сектор към ОДМВР Варна РУ04, с което на А.Д. е наложена глоба в
размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Доколкото по делото не се твърди наличие влязъл в сила съдебен акт
със значение на гражданския съд, визирано в разпоредбата на чл.З00 от ГПК,
за установяване механизма на ПТП, вида, характера, както и относно
паричната равностойност на вредите, така също и за фактите, обуславящи
въведените от ответника възражения относно недължимостта на заявената
обезщетителна претенция, по искане на страните е назначена и изслушана
САТЕ.
Вещото лице докладва, че процесния л.а. е с дата на първа регистрация
– 01.02.2012г.; с автоматична скоростна кутия; тип гориво дизел; екологична
норма Евро 5; към момента на ПТП същият позволява да се ползва по
предназначение.
В резултат на извършената съпоставка на уврежданията на лек
автомобил „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ" с peг. №В1617НА, описани от застрахователя
при извършения оглед на автомобила и видими на предоставения снимков
материал, съдържащ се в застрахователната преписка, схемата в Протокол за
ПТП, реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното
събитие се изразява в осъществен пряк контакт на превозното средство при
движение с твърд обект, какъвто е възможно да бъде ствол на дърво,
доколкото са налице следи от кора на дърво по предната контактна
повърхност на автомобила.
Експертът докладва, че при огледа от представител на застрахователя са
описани следните увреждания : 1. За подмяна - Предна лява декоративна
решетка, Ляв фар комплект, Долна облицовка лява огледало външно, Ляво
външно огледало, Рамка ляво огледало, Стъкло ляво външно огледало, Пр. г.
успок. удар, П. г. носач броня, Л.газоразрядна лампа, П. долен носач броня,
Предна емблема, З.дек.блен.предна лява врата, П.дек.бл.задна лява врата, С.
4
дек. бл. задна лява рамка врата, Кондензатор, Воден радиатор,
Охлад.възд.пълнене, Електровентилатор комплект, Държач преден ляв носач,
Държач преден десен носач, Преден ляв долен деформ.елем., Преден десен
долен дефрм.елем., Лява подпора пред стена, Дясна подпора пред стена,
Рамка р-ри, Пр. свързваща подпора, Задна свързваща подпора, Долен десен
държач радиат., Долен ляв дължач радиатор, Закр.рамка радиатор, Дол. рамка
радиатор, Сензор п. броня, Трапецовиден ремък, Л. марк. охл. въз. пълн., Пр.
облицовка мотор, Ремъчна шайба, Кора под мотор, Пр. облицовка п. л.
подкалник, Преден ляв спойлер броня, Облицов. л. управление, Облицов. д.
управление, Д. ключалка пред капак, Л. ключалка пред капак, Актор. л.
шарнир, Актор. д. шарнир, Л. подпора пред стена, Д. подпора пред стена,
Носач предна ос, Пр. д. захващане, Пр.л.захващане, Л. фар за мъгла, Пр.
комплект проводници, Кабелна линия PDS, Клаксон нис.тон, Пр. л.
разпръскв. дюза, Пр. л. вентилац. Щуцер, Лява кора под мотор, Десен фар
комплект, Букса фар преден десен, Лява панта преден капак, Дясна панта
преден капак, Нос. л.мияч дюза фар, Нос. д. мияч дюза фар, Решетка
въздушна предна броня, Лява решетка възд. броня, Дясна решет. възд. броня,
Бленда дясна всм. въздух, Бленда лява всм. въздух, Модул ляв фар, Упр. устр.
л. ксен. свет., Пр. л. LED мигач, LED - мод вътр. л. фар, Вън. водобр. лайстна
л., Тръб. обр. ход изр. съд., Гор. държач радиатор, П. л. адаптир. панел, П. д.
адаптир. панел, лайсна десен фар Уплътнител л. фар, Водна помпа см. част,
Помпа сервоуправление, Пр. л. въздухопровод, Пр. д. въздухопровод, Пр. д.
декорат. решетка, Доп. водна помпа, Маркуч доп. водна помпа, Маркуч доп.
водна помпа, Букса ел. инсталация, Крепежи рамка р-р, Уплътнение фар,
Държач крушки ксенон, Държач рамка р-р, Втулка рамка р-р, Щипки, Болт,
АГС, Фреон, антифриз, Хидравлично масло; 2. За подмяна и боядисване -
Облицовка предна броня, Преден капак, Преден ляв калник, Облицовка лява
външ. огл., Лява ластна таван, Капачка дюза ляв фар. 3. За ремонт и
боядисване - Предна лява врата, Лява рамка таван, Лява горна предна
колонка, Облицовка десен праг, Предна лява вътрешна опор. носач.
Така установените увреждания са в предна част на автомобила в зоната
на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли.
При съпоставянето им с механизма на произшествието, описан в Протокол за
ПТП, скицата в Протокол за ПТП, според експерта, е налице причинно-
следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди за процесния л.а., като е
5
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Стойността на щетите на автомобила по средни пазарни цени за нови
оригинални части към датата на събитието и стойност на необходимия труд за
отремонтиране на автомобила по средни пазарни цени към датата на
събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда се използва
цената, предлагана в поне три сервиза отговарящи на съвременните
изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за
качество ISO 9001:2008, както и в три сервиза непритежаващи европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008 възлиза общо на 43 747.68 лева.
Средната пазарна стойност на автомобил като процесния към момента
на ПТП- 27.01.2020г. възлиза на 34 000 лева, като при така установените
стойности е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.2 от КЗ, доколкото
стойността на разходите за необходимия ремонт (43 747.68 лв.) надвишават
70 % от действителната му стойност (34 000 лв.).
Вещото лице изнася, че стойността, която би платил оторизиран за
разкомплектоване на излязло от употреба МПС и предлагане на употребявани
резервни части търговец е 2000 лв. Процесният автомобил е възможно да
бъде изкупен за скрап за 394.45 лв.
Във връзка с поставения въпрос експертът сочи, че след
произшествието не е изготвен огледен протокол с особеностите на пътния
участък към момента на произшествието. Докладва, че Път I - 9 в участъка на
км. 129 се състои от едно платно за движение, с три ленти за движение. Две
ленти за движение са предвидени за движение в посока от Юг към Север (от
гр. Бургас към гр. Варна) и една лента за движение е предвидена за движение
в посока от Север към Юг (от гр. Варна към гр. Бургас). Лентите за движение
предвидени за срещуположни посоки са разделени от надлъжна пътна
маркировка M1 - „Единична непрекъсната линия". Двете ленти за движение
предвидени за движение в посока към гр. Варна са разделени от надлъжна
пътна маркировка М3 - „Единична прекъсната линия". Не са налице пътни
знаци, които да ограничават скоростта на движение на превозните средства,
движещи се в посока към гр. Варна. Ограничението на скоростта на движение
за превозните средства, движещи се в посока към гр. Варна е в рамките на 90
км/ч. Непосредствено след разклона за к.к. Камчия са налице следните пътни
знаци: В14 - „Забранено е влизането на изобразените превозни средства"
6
(трактор и ремаркета), В18 - „Забранено е влизането на пътни превозни
средства с маса с товар, по - голяма от означената" (12 т.), Т17 - „Табела с
текст" (определяща действието на горните пътни знаци в петък от 17:00 часа
до 20:00 часа и в неделя от 14:00 часа до 20:00 часа).
Доколкото не е изготвян огледен протокол с точно местоположение на
автомобила след произшествието, наличието на спирачни следи или следи от
просуркване, както и измервания на деформациите на автомобила, както и
предвид уврежданията по предната част на превозното средство и липсата на
задействани въздушни възглавници, експертизата счита, че скоростта на
автомобила в момента на удара е била под 30 км/ч.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водения от ищеца свидетел Мартин Петров Ковачев. Св.Ковачев заедно със
сина си и съпругата на ищеца са пътували в процесния автомобил в момента
на ПТП. Връщали се от екскурзия в Турция. Времето било дъждовно и с
непрогледна мъгла, поради което л.а. се движел с ниска скорост около 30-35,
макс. 40 км/ч. В участъка около р.Камчия мъглата се засилила поради по-
високата влажност. В участъка бил извършван ремонт на асфалта, поради
което нямало хоризонтална маркировка на пътя. Водачът се ориентирал по
страничните колчета и фаровете на други МПС-та. ПТП станало много бързо,
докато водачът се учудил „Какво прави това колче тук в ляво?“ се чуло
одраскване от навлизането на колата в храстите; при натискане на спирачките
се счупва огледалото. Според свидетеля ударът не бил силен,
съотв.въздушните възглавници не се отворили.
Със застрахователния договор застрахователят се задължава срещу
плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо
се лице застрахователно обезщетение или сума.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя
задължение по чл. 386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
да изплати на застрахования обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в уговорения срок.
В обобщение на събраните по искане от страните по делото писмени и
гласни доказателства се установява по безспорен начин, че е налице
основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
7
дружество за обезщетяване на настъпилите по отношение застрахованата вещ
вреди.
Съдът изцяло кредитира извода на вещото лице по САТЕ, която намира
за обоснована и компетентно извършена, че настъпилите в резултат на ПТП
от 27.01.2020г. увреждания на лек автомобил „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ" с peг.
№В1617НА, установени в опис на щета по претенция № 13020030100713 са в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. За последния
докладва, че въз основа на уврежданията и протокола за ПТП, изд. от МВР
КАТ механизма на ПТП съвпада с този, описан в исковата молба, а именно :
че на 27.01.2020г. около 03:45 часа лек автомобил „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ" с pег.
№В1617НА, управляван от АНГ. Д. Д., се е движил в община Аврен, по път 1-
9 в посока към гр. Варна. Времето е било мъгливо, пътят е бил влажен, мокър
и на места хлъзгав. След подминаване на кръстовището за к.к. Камчия, на 129
км. водачът му губи управление върху автомобила, в резултат на което
настъпва съприкосновение на автомобила с крайпътно дърво. Показанията на
св.М.Ковачев, пътник в процесния л.а., които не са оборени от насрещната
страна, допълват в същата посока заключението по САТЕ.
Не се спори, че застрахователят е своевременно информиран за
събитието, в резултат на което е образуванал преписка по щета №
13020030100713. След оценка на констатираните увреждания застрахователят
е уведомил собственика, че ще му бъде изплатено обезщетение при условията
на тотална щета след представяне на документ за прекратяване на
регистрацията на л.а. Не се спори, че доколкото собственикът е предприел
възстановяне на автомобила, за което е уведомил застрахователя и представил
удостоверение за техническа изправност от 11.06.2020г., застрахователно
обезщетение не е платено.
Срещу твърдението на ищеца за наличие на задължение за заплащане
на застрахователно обезщетение по съществуващия между тях
застрахователен договор ответникът противопоставя възражение за неговата
недължимост поради наличие на изключен риск.
Възражението е основано на клаузата на чл. 14.5 от Общите условия
на застрахователя, приложими в отношенията между страните и предвиждаща
изключение от застрахователното покритие за вреди, причинени при, от и
вследствие на извършени с груба небрежност действия на застрахования,
8
които са предизвикали застрахователното събитие. В конкретика се твърди,
че водачът е управлявал МПС с несъобразена с конкретната пътна
обстановка, евент. с превишена скорост, включително нарушавайки
императивните изисквания на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Възражението остава недоказано, доколкото съдът кредитира
заключението на вещото лице, което като извършва съпоставка с
констатираните увреждания на л.а., както и предвид факта, че въздушните
възглавници не са се задействали, приема, че скоростта на автомобила е била
под 30 км/ч, при ограничение в рамките на 90 км/ч. Изводите на автоексперта
кореспондират и с показанията на свидетеля, пътник в л.а., който изнася пред
съда, че водачът е управлявал бавно, принуден от гъстата мъгла и ситния
дъжд. Следователно не е налице изключен риск по смисъла на сочената от
застрахователя клауза на ОУ.
Неоснователно е и възражението, въведено от ответника, за
недължимост, съотв. намаляване с 90 % на претендираното застрахователно
обезщетение поради неизпълнение на договорни задължения от страна на
застрахования, а именно да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на
добър стопанин, както и да предприема обичайни разумни предохранителни
действия и мерки за запазване на МПС от вреди, доколкото се твърди, че е
управлявал с несъобразена с конкретната пътна обстановка и атмосферни
условия скорост. Както се посочи по-горе, по делото са събрани
доказателства, които обосноват извод, че водачът не е управлявал МПС с
превишена скорост, напротив, скоростта е била съобразена, а и доколкото е
бил принуден от атмосферните условия, както и от липсата на хоризонтална
маркировка по платното за движение е шофирал със скорост около 30 км/ч.
Следователно не се установяват предпоставките по чл.408, ал.3 от КЗ
за освобождаване на застрахователя от отговорността за заплащане на
застрахователно обезщетение.
По размера на застрахователното обезщетение : Установи се, че
застрахователят е направил оглед на повредения автомобил и по реда на чл.
496 от КЗ е обявил "тотална щета" като е поискал от дружеството
прекратяване на неговата регистрация по реда на чл. 390, т. 1 от КЗ.
Разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ определя като тотална щета на МПС
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
9
надвишават 70% от действителната му стойност към датата на събитието и
тоталната щета е доказана в процеса.
Валидна е действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума, от която
следва да се приспадне стойността на запазените части, за да се избегне
неоснователно обогатяване на увредения.
С оглед доказаната обща стойност на щетите в размер на 43 747.68 лева,
пазарна стойност на л.а. от 34 000 лева, застраховатлената сума по договора
за застраховка в размер на 30 170 лева и след приспадане на сумата, която би
платил на собственика на МПС оторизиран за разкомплектоване на излязло от
употреба МПС и предлагане на употребявани резервни части търговец – 2000
лева (които суми са докладвани от вещото лице по САТЕ), дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 28 170 лева, до който размер искът
като основателен и доказан следва да бъде уважен, а за разликата над 28 170
лева до 31 002.47 лева отхвърлен. Липсна основание за компенсиране на така
установения размер със сумата от 167.53 лева, доколкото видно от
приложеното преводно нареждане плащането е извършено по щета с различен
от процесната номер и към момент, предхождащ датата на настъпване на
процесното ПТП.
По отношение на лихвата за забава : Принципно въведеното в чл. 390,
ал. 1 КЗ изискване за представяне на удостоверение за дерегистрация на
МПС е неотносимо към основателността на иска за заплащане на
застрахователното обезщетение, но има значение за началния срок на
забавата.
Задължението за представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС, по отношение на което е налице пълна щета, като
условие за извършване на плащането на застрахователното обезщетение
съществува по силата на изричната законова норма. За застрахователя не
съществува въведено задължение да изисква представянето на такива
доказателства. С оглед на това потребителят на застрахователната услуга,
който е единствено правоимащ да предприеме съответните действия по
дерегистрацията е този, който освен че е задължен да представи тези
доказателства пред застрахователя, има и правен интерес да стори това и по
този начин да постави застрахователя в забава.
10
Следователно, началният момент, от който задълженият да плати
застраховател ще изпадне в забава е не предявяването на исковата претенция
за заплащане на застрахователното обезщетение, а представянето на
доказателства за прекратена регистрация на процесното МПС (така Решение
№ 44/2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на І т. о. на ВКС).
По делото не са наведени твърдения, респ. представени доказателства
за реализирани действия по прекратяване на регистрацията към момента на
завеждане на исковата молба, поради което началната дата на обезщетението
за забава следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на това
условие.
По разноските : С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
съобразно уважената част от предявения иск ответното дружество дължи на
ищеца сторените от него разноски в размер на 2862.29 лева, от които за
държавна такса, възнаграждение на вещото лице и адв.хонорар, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално извършени
разходи.
На ответника предвид отхвърлената част от иска се следват разноски в
размер на 32.43 лева, от които юрк възнаграждение /определено на 100 лева/,
дт за съд.удостоверение и възнаглаждение на вещото лице по САТЕ.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на
АНГ. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес ******* на осн. чл.405, ал.1 от КЗ
сумата от 28 170 лева, по предявен като чистичен иск от общо 31 170 лева -
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско и злополуки” полица № 0307К6009707412 за л.а. BMW 5 ЕР РЕИХЕ"
рег. № В1617НА, рама № WBAFV31-60DW18019 за настъпил на 27.01.2020г.
около 03.05 часа по пътя с.Старо Оряхово – гр.Варна покрит застрахователен
риск – пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпил
тотална щета на застрахованата вещ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на представяне на удостоверение за
11
прекратяване на регистрацията на МПС – л.а. BMW 5 ЕР РЕИХЕ" рег. №
В1617НА до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 86
ЗЗД вр. чл. 390, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 28 170 лева
до претендирания размер от 31 002.17 лева, както и за законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на АНГ. Д. Д.
с ЕГН ********** с адрес ******* съдебно-деловодни разноски в размер на
2862.29 лева.
ОСЪЖДА АНГ. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес ******* да заплати на
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 съдебно-деловодни разноски в размер на
32.43 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12