МОТИВИ:Срещу подсъдимия Р.П.С.
*** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата-районен
прокурор Петър Димитров подържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт и пледира за наказание пробация с първите две задължителни пробационни
мерки за срок от по 1 година и 8 месеца, както и 100 часа безвъзмезден труд в
полза на обществото за срок от 1 година, за да се даде възможност на подсъдимия
за в бъдеще да заплаща дължимата издръжка.
Частната обвинителка, чрез своя
повереник моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и му бъде наложено наказание лишаване от свобода с ефективно
изтърпяване на същото, както и да заплати сторените от нея разноски по делото.
Подсъдимият Р.С. се явява в съдебно
заседание, дава кратки обяснения по обвинението, като твърди, че знае, че е
осъден да заплаща издръжка за двете си деца, но няма достатъчно средства.
Твърди, че след раздялата с частната обвинителка не е заплащал дължимата
издръжка. Твърди, че е работел в дърводобива до месец декември, че има и друго
семейство и едно дете. Твърди, че за в бъдеще ще започне да заплаща дължимата
издръжка, тъй като ще започне работа от месец февруари, както и че не иска да
ходи в затвора.
От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелката А.С.О., приетите и приложени по делото писмени
доказателства и огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното
производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.С. и свидетелката А.О. заживели на съпружески
начала през есента на 2003 година, като от съвместното им съжителство имат две
деца-С.Р.П., роден на *** година и П. Р П.,
роден на *** година. В края на 2008 година подсъдимият С. и свид.О. се
разделили като децата останали да живеят при свид.О. ***. През лятото на 2016
година свид.О. *** продължила да отглежда при себе си двете деца-С. П. и П. П..***
по предявен иск с правно основание чл.127 ал.2 от Семейния кодекс от свид.А.О.
било образувано гр.дело №1077/2017 година и с Решение от 13.04.2018 година, влязло
в законна сила на 13.05.2018 година подсъдимият С. бил осъден да заплаща на
свид.О. като майка и законна представителка на децата С.Р.П. и П. Р П. ежемесечна издръжка както следва-на детето С.
П. по 160 лева месечно, а на детето П. П. по 130 лева месечно, считано от 21.12.2017
година. С цитираното решение С. е осъден да заплати на свид.О. като майка и
законна представителка на детето С. П. сумата в размер на 1560 лева, представляваща
издръжка за периода 20.12.2016 година до 20.12.2017 година, както и на детето П.
П. сумата в размер на 1440 лева, представляваща издръжка за периода от
20.12.2016 година до 20.12.2017 година. След постановяване на съдебното решение
и влизането му в законна сила до настоящия момент подсъдимият С. не е заплатил
нито една определена му месечна издръжка за децата си, което същият не отрича в
съдебно заседание. Също така не е полагал и други грижи за отглеждането на
децата. За да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл.183 ал.1 от НК
за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра е
необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за
два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло
в сила решение лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава
/Решение №484 от 16.10.1980г. но Н.Д. №486/1980г. на I Н.О ВС/. Съгласно
чл.82 ал.1 от Семейния кодекс родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и
да съставлява особено затруднение за родителите.
Свидетелката О. твърди по делото, че
откакто са разделени с подсъдимия, същият не е полагал никакви грижи за децата,
че не е внасял никакви суми по дължимата от него издръжка, че детето С. страда
от епилепсия и ходи с придружител на училище и че за него са нужни по-специални
грижи и по повече средства.
Съгласно Решение №188/2011 година на ВКС
за съставомерността на деянието по чл.183 ал.1 от НК са без значение данните за
трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител, здравословното му състояние, ново семейно или фактическо съжителстване на бившите
съпрузи, наличието на други деца, поведението и финансовите възможности на родителя,
комуто са възложени родителските права и
това е така, тъй като той носи отговорност за децата си до навършване на пълнолетие,
защото децата имат право не само на живот, но и на нормално развитие,
възпитание и образование. Съдът приема, че сумите от 160 и 130 лева за двете
деца са недостатъчни, за да покрият нуждите на децата, поради което неплащането
на издръжката поставя под угроза най-основните потребности на същите. Освен
това по делото се установява, че подсъдимият е работоспособен и е работел в
инкриминирания период, макар и непостоянно. Данните за неговото имотно
състояние са съобразени от гражданския съд при определяне на размера на
издръжката.
Безспорно се установява по делото, че в периода от месец май 2018
година до месец октомври 2018 година, а именно 5 месеца подсъдимият не е
заплащал дължимата издръжка за децата си в размер на 160 лева за едното дете и
130 за другото. Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено по
делото, че през периода, за който е повдигнато обвинението на подсъдимия, той
не е заплащал дължимата издръжка и през този период от време не е положил
каквито и да е грижи към децата си, което същият не отрича в съдебно заседание.
При така установената по несъмнен и
безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление
по чл.183 ал.1 от НК осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия
С., като от обективна страна в периода от месец май
2018 година до месец октомври 2018 година в с.Гложене, Ловешка област след като
е осъден да издържа свои низходящи-синовете си С.Р.П., ЕГН ********** и П. Р П., ЕГН ********** с Решение по гр.дело
№1077/2017 година на Районен съд гр.Тетевен, влязло в законна сила на
03.05.2018 година съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 5 месечни вноски по 160 лева, всяка за С.Р.П.
и 5 месечни вноски по 130 лева, всяка за П. Р П., равняващи се на обща стойност от 1450 лева,
а от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
По описания начин подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, поради което съдът го призна за
виновен по този текст и във връзка с чл.54 от НК му наложи наказание пробация, като на основание чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 във
връзка с ал.3 т.1 и т.3 от НК определи следните пробационни мерки-задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година при периодичност два пъти
седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия С. като взе предвид отегчаващите
и смекчаващи отговорността обстоятелства-от една страна съдебното минало на
подсъдимия и периода от време, през който не е положил каквито и да е грижи за
децата си и не е заплащал дължимата издръжка, а от друга изразеното съжаление
за извършеното и признаване на вината си, заявеното от него в съдебно
заседание, че от месец февруари започва работа и ще започне да изплаща редовно
дължимата издръжка за двете си деца, поради което наложи наказанието му при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, като от предвидените в закона
наказания лишаване от свобода и пробация, прие че следва да му бъде наложено
наказание пробация, като на основание чл.42а ал.2 т.1,
т.2 и т.6 във връзка с ал.3 т.1 и т.3 от НК определи следните пробационни
мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година при
периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 1 година и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок
от 1 година, което наказание напълно съответства на извършеното, като в
същото време ще даде възможност на подсъдимия за в бъдеще да работи и да заплаща
дължимата издръжка и ще оказва възпиращо-предупредително и възпитателно
въздействие, както по отношение на осъдения, така и по отношение на останалите
граждани.
Причина за извършеното-ниско правосъзнание и безотговорно отношение към
родителските задължения.
С
оглед изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: