О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260328
гр. Пловдив,
17.11.2020 г.
Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито
заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
след
като се запозна с докладваното от съдия Хаджиев ВЧНД № 2082/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от Д.А.С., чрез нейния повереник,
адв. К. Д., против Определение № 260173 от 29.09.2020 г., постановено по ЧНД №
3661/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІI н.с., с което е потвърдено
Постановление от 08.06.2020 г. на Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 45/2020 г. по описа
на Първо РУ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за извършено
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че
първоинстанционният съд е направил погрешна преценка на събраните по делото
доказателства, поради което е стигнал да погрешни изводи. Иска се отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на Районна прокуратура - Пловдив за
допълнително разследване.
Окръжен съд – Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, процесуално допустима е, a разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд е възприел изцяло фактите и обстоятелствата приети за установени от представителя на държавното обвинение.
Досъдебно производство № 45/2020 г.
по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив е образувано и водено за извършено
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за това, че в периода месец юни 2019 г. до месец януари 2020 г. в гр.Пловдив,
след надлежно осъждане по гр.дело № 16209/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
съзнателно не били изпълнени задълженията за заплащане издръжка на детето Г. Г.
И. за повече от два месеца. Производството е образувано по повод жалба от Д.С. ***,
в която същата е изложила оплакване за неплащане на присъдена издръжка за
детето й от страна на баща му – свидетелят Г. И.
С Решение № 920 от 09.03.2019 г.
постановено по гражданско дело № 16209/2018г. по описа на Районен съд –
Пловдив, отношенията между С. и Г. Ц. И. били уредени, като последният бил
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си – Г. И. в размер на 250 лева. Въпреки
осъдителното решение, свидетелят И. не заплащал редовно определената издръжка
за детето си, а от месец юни 2019 г. спрял да заплаща алиментното си задължение
съвсем, поради което св.С. сигнализирала правоохранителните органи за извършено
престъпление от общ характер – неплащане на издръжка за повече от два месеца.
В последния проведен по досъдебното производство
разпит на пострадалата С., майка на малолетния Г., същата заявила, че бившият й
съжител и баща на детето е заплатил дължимите от него шест месечни издръжки,
превеждайки й по сметка веднъж сумата от 1000 лева и веднъж тази от 500 лева, с
което покрил дължимите от него суми. След този превод останало да й дължи сума,
ненадвишаваща сумата от две месечни вноски, а от приобщените по досъдебното
производство писмени доказателствени средства било установено, че срещу И. до
момента не е водено производство за извършено от него престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
Прокурорът е стигнал до заключението, че неплащане на издръжка за период
повече от два месеца е било криминализирано от законодателя с разпоредбата на
чл. 183, ал. 1 от НК, но със същата разпоредба е бил въведен и привилигирован
състав, даващ възможност за дееца, чрез едно негово последващо правомерно
поведение да дерогира действието на нормата в нейната санкционна част. Заплащайки
дължимата издръжка прокурорът е приел, че И. не следва да бъде предаван на съд.
В мотивите си за прекратяване на наказателното производство е посочил още, че
привилигированата за дееца разпоредба може да бъде приложена само веднъж, т.е.
при негово ново престъпно поведение от такъв характер – неплащане на дължимата
издръжка за период по – дълъг от два месеца няма да може да се ползва повече от
нея. Предвид изложеното прокурора е приел, че извършеното от И. е
несъставомерно от обективна страна и няма престъпен характер, поради което е
прекратил наказателното производство.
Първостепенният съд е възприел и кредитирал изцяло приетата
от прокурора фактическа обстановка и правни изводи от обжалвания прокурорски
акт, поради което го е потвърдил.
Настоящият съдебен състав не споделя горните изводи и намира, че прокурора и първостепенният съд въз основа на неправилно възприета фактическа обстановка са стигнали до погрешни изводи.
Безспорно по гражданско дело
№ 16209/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, Г. Ц.
И. е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си – Г. И. в размер на
250 лева до навършване на пълнолетие или до настъпване на законно установена
причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Наблюдаващият прокурор обаче е
пропуснал, че със същото решение, Г. Ц. И. е осъден заплаща освен посочената издръжка и издръжка за детето
си Г. Г. И., чрез неговата майка и законен представител Д.А.С. в размер на 180
лева /сто и осемдесет лева/ месечно, считано от завеждане на исковата молба –
11.10.2018 г. до 11.04.2019 г. включително, както и за периода от 11.10.2017 г.
до 11.10.2018 г. издръжка в размер на по 127,50 лв. /сто двадесет и седем лева
и петдесет стотинки/, платими както следва — по 127,50 лв. за периода от
влизане на решението в сила за 12 месеца напред.
На възражението на повереника на
жалбоподателя, че освен определената ежемесечна издръжка от 250 лв., бащата на
детето дължи и издръжката от 127,50 лв., първостепенният съд е приел, че издръжката
представлява задължение за напред за периодично предоставяне на парични
средства за посрещане нуждите на детето от родителя, който не полага
непосредствено грижи за отглеждането му. Поради това и задължението на И. е
породено с датата на влизане в сила на постановеното Решение № 920 от
09.03.2019 г. постановено по гражданско дело № 16209/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив и възлизат на 250 лв. месечно. Останалите отношения между
родителите, касаещи издръжката на детето им, се отнасят до минали периоди и
неизпълнението им от страна на бащата не води до възникване на наказателна
отговорност по чл.183 от НК.
В случая първостепенният съд
неправилно е приел, че издръжката от 127.50 лв. месечно, представлява издръжка
за минал период и не води до възникване на наказателна отговорност по чл.183 от НК. Действително в решението постановено по гражданско дело № 16209/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив е посочено, че тази издръжка се дължи за периода
от 11.10.2017 г. до 11.10.2018 г. т.е. преди постановяване на решението да
издръжка. Същевременно пак в същото решение е посочено, че издръжката в размер
на 127.50 лв., макар за минал период е платима за
периода от влизане на решението в сила за 12 месеца напред. От изложеното
следва, че за Г. Ц. И. с влизането в сила на решението по гражданско
дело № 16209/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив е възникнало задължение
да заплаща ежемесечно освен издръжката от 250 лв. и издръжка от 127.50 лв.,
платима ежемесечно за периода от влизане
на решението в сила за 12 месеца напред. Това означава, че и последно
посочената издръжка представлява задължение за напред за периодично
предоставяне на парични средства за посрещане нуждите на детето, като и за
неплащане на тази издръжка за период повече от два месеца следва да се носи
наказателна отговорност по чл. 183, ал. 1 от НК.
В случая единствено задължението на Г. Ц. И. за плащане на издръжката в размер на 180 лева
/сто и осемдесет лева/ месечно, считано от завеждане на исковата молба – 11.10.2018
г. до 11.04.2019 г. включително се явява за минал период и неизпълнението и
от страна на бащата не води до възникване на наказателна отговорност по чл.183
от НК, т.к въз основа на решението по гражданско
дело № 16209/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, майката на детето може
да пристъпи към събиране на вземането по реда принудителното изпълнение, само
за тази издръжка.
За издръжката от 250 лв. и издръжка
от 127.50 лв. задължението за плащане е периодично /ежемесечно/ и възниква едва
след влизане в сила на решението по гражданското дело. От изложеното следва, че за първата година от влизане
в сила на решението по гражданското дело Г. Ц. И. е следвало да плаща
ежемесечно издръжка в размер на 377,50 лв. За периода от месец юни 2019 г. до месец януари 2020 г., дължи
на детето си издръжка общо в размер на 3020 лв. От събраните по досъдебното
производство доказателства се установява, че за посочения период е заплатил
1500 лв. и остава да дължи сума в размер на 1504 лв.,
надвишаваща сумата от две месечни вноски. Неплащането им в предвидените срокове
води до възникване на основание за преследване на И. по реда и посредством
способите на наказателното право.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд счита, че Определението на първоинстанционният съд, с което е потвърдено постановлението на РП - Пловдив за прекратяване на наказателното производство по № 45/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив и самото постановление, като неправилни и незаконосъобразни следва да бъдат отменени изцяло, а делото да се върне на РП - Пловдив за правилното приложение на закона, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 260173 от
29.09.2020 г., постановено по ЧНД № 3661/2020 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, VІI
н.с., с което е потвърдено Постановление от 08.06.2020 г. на Районна прокуратура
– Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 45/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив, образувано и
водено за извършено
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
ОТМЕНЯ Постановление от 08.06.2020 г. на Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 45/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
ВРЪЩА делото на РП - Пловдив за
изпълнение на указанията, описани в обстоятелствената част на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.