Определение по дело №2082/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260328
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Веселин Димитров Хаджиев
Дело: 20205300602082
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 260328

 

гр. Пловдив, 17.11.2020 г.

 

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:                                      

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СЛАВКА ДИМИТРОВА

                                                                              ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ     

           

след като се запозна с докладваното от съдия Хаджиев ВЧНД № 2082/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.243, ал.7 от  НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от Д.А.С., чрез нейния повереник, адв. К. Д., против Определение № 260173 от 29.09.2020 г., постановено по ЧНД № 3661/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІI н.с., с което е потвърдено Постановление от 08.06.2020 г. на Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 45/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е направил погрешна преценка на събраните по делото доказателства, поради което е стигнал да погрешни изводи. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Районна прокуратура - Пловдив за допълнително разследване.

Окръжен съд – Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, процесуално допустима е, a разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд е възприел изцяло фактите и обстоятелствата приети за установени от представителя на държавното обвинение.

Досъдебно производство № 45/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив е образувано и водено за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за това, че в периода месец юни 2019 г. до месец януари 2020 г. в гр.Пловдив, след надлежно осъждане по гр.дело № 16209/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, съзнателно не били изпълнени задълженията за заплащане издръжка на детето Г. Г. И. за повече от два месеца. Производството е образувано по повод жалба от Д.С. ***, в която същата е изложила оплакване за неплащане на присъдена издръжка за детето й от страна на баща му – свидетелят Г. И.

С Решение № 920 от 09.03.2019 г. постановено по гражданско дело № 16209/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, отношенията между С. и Г. Ц. И. били уредени, като последният бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си – Г. И. в размер на 250 лева. Въпреки осъдителното решение, свидетелят И. не заплащал редовно определената издръжка за детето си, а от месец юни 2019 г. спрял да заплаща алиментното си задължение съвсем, поради което св.С. сигнализирала правоохранителните органи за извършено престъпление от общ характер – неплащане на издръжка за повече от два месеца.

В последния проведен по досъдебното производство разпит на пострадалата С., майка на малолетния Г., същата заявила, че бившият й съжител и баща на детето е заплатил дължимите от него шест месечни издръжки, превеждайки й по сметка веднъж сумата от 1000 лева и веднъж тази от 500 лева, с което покрил дължимите от него суми. След този превод останало да й дължи сума, ненадвишаваща сумата от две месечни вноски, а от приобщените по досъдебното производство писмени доказателствени средства било установено, че срещу И. до момента не е водено производство за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

При така приетата за установена фактическа обстановка, Прокурорът е стигнал до заключението, че неплащане на издръжка за период повече от два месеца е било криминализирано от законодателя с разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК, но със същата разпоредба е бил въведен и привилигирован състав, даващ възможност за дееца, чрез едно негово последващо правомерно поведение да дерогира действието на нормата в нейната санкционна част. Заплащайки дължимата издръжка прокурорът е приел, че И. не следва да бъде предаван на съд. В мотивите си за прекратяване на наказателното производство е посочил още, че привилигированата за дееца разпоредба може да бъде приложена само веднъж, т.е. при негово ново престъпно поведение от такъв характер – неплащане на дължимата издръжка за период по – дълъг от два месеца няма да може да се ползва повече от нея. Предвид изложеното прокурора е приел, че извършеното от И. е несъставомерно от обективна страна и няма престъпен характер, поради което е прекратил наказателното производство.

Първостепенният съд е възприел и кредитирал изцяло приетата от прокурора фактическа обстановка и правни изводи от обжалвания прокурорски акт, поради което го е потвърдил.

Настоящият съдебен състав не споделя горните изводи и намира, че прокурора и първостепенният съд въз основа на неправилно възприета фактическа обстановка са стигнали до погрешни изводи.

Безспорно по гражданско дело № 16209/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, Г. Ц. И. е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си – Г. И. в размер на 250 лева до навършване на пълнолетие или до настъпване на законно установена причина за изменение или прекратяване на издръжката.

Наблюдаващият прокурор обаче е пропуснал, че със същото решение, Г. Ц. И. е осъден заплаща освен посочената издръжка и издръжка за детето си Г. Г. И., чрез неговата майка и законен представител Д.А.С. в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/ месечно, считано от завеждане на исковата молба – 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г. включително, както и за периода от 11.10.2017 г. до 11.10.2018 г. издръжка в размер на по 127,50 лв. /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, платими както следва — по 127,50 лв. за периода от влизане на решението в сила за 12 месеца напред.

 На възражението на повереника на жалбоподателя, че освен определената ежемесечна издръжка от 250 лв., бащата на детето дължи и издръжката от 127,50 лв., първостепенният съд е приел, че издръжката представлява задължение за напред за периодично предоставяне на парични средства за посрещане нуждите на детето от родителя, който не полага непосредствено грижи за отглеждането му. Поради това и задължението на И. е породено с датата на влизане в сила на постановеното Решение № 920 от 09.03.2019 г. постановено по гражданско дело № 16209/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив и възлизат на 250 лв. месечно. Останалите отношения между родителите, касаещи издръжката на детето им, се отнасят до минали периоди и неизпълнението им от страна на бащата не води до възникване на наказателна отговорност по чл.183 от НК.

В случая първостепенният съд неправилно е приел, че издръжката от 127.50 лв. месечно, представлява издръжка за минал период и не води до възникване на наказателна отговорност по чл.183 от НК. Действително в решението постановено по гражданско дело № 16209/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив е посочено, че тази издръжка се дължи за периода от 11.10.2017 г. до 11.10.2018 г. т.е. преди постановяване на решението да издръжка. Същевременно пак в същото решение е посочено, че издръжката в размер на 127.50 лв., макар за минал период е платима за периода от влизане на решението в сила за 12 месеца напред. От изложеното следва, че за Г. Ц. И. с влизането в сила на решението по гражданско дело № 16209/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив е възникнало задължение да заплаща ежемесечно освен издръжката от 250 лв. и издръжка от 127.50 лв., платима ежемесечно за периода от влизане на решението в сила за 12 месеца напред. Това означава, че и последно посочената издръжка представлява задължение за напред за периодично предоставяне на парични средства за посрещане нуждите на детето, като и за неплащане на тази издръжка за период повече от два месеца следва да се носи наказателна отговорност по чл. 183, ал. 1 от НК.

В случая единствено задължението на Г. Ц. И. за плащане на издръжката в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/ месечно, считано от завеждане на исковата молба – 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г. включително се явява за минал период и неизпълнението и от страна на бащата не води до възникване на наказателна отговорност по чл.183 от НК, т.к въз основа на решението по гражданско дело № 16209/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, майката на детето може да пристъпи към събиране на вземането по реда принудителното изпълнение, само за тази издръжка.

За издръжката от 250 лв. и издръжка от 127.50 лв. задължението за плащане е периодично /ежемесечно/ и възниква едва след влизане в сила на решението по гражданското дело. От изложеното следва, че за първата година от влизане в сила на решението по гражданското дело Г. Ц. И. е следвало да плаща ежемесечно издръжка в размер на 377,50 лв. За периода от месец юни 2019 г. до месец януари 2020 г., дължи на детето си издръжка общо в размер на 3020 лв. От събраните по досъдебното производство доказателства се установява, че за посочения период е заплатил 1500 лв. и остава да дължи сума в размер на 1504 лв., надвишаваща сумата от две месечни вноски. Неплащането им в предвидените срокове води до възникване на основание за преследване на И. по реда и посредством способите на наказателното право.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд счита, че Определението на първоинстанционният съд, с което е потвърдено постановлението на РП - Пловдив за прекратяване на наказателното производство по № 45/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив и самото постановление, като неправилни и незаконосъобразни следва да бъдат отменени изцяло, а делото да се върне на РП - Пловдив за правилното приложение на закона, поради което

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 260173 от 29.09.2020 г., постановено по ЧНД № 3661/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІI н.с., с което е потвърдено Постановление от 08.06.2020 г. на Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 45/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

ОТМЕНЯ Постановление от 08.06.2020 г. на Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 45/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

ВРЪЩА делото на РП - Пловдив за изпълнение на указанията, описани в обстоятелствената част на настоящото определение.

  

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

       

                    2.