Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 34
06.11.2017 г. гр.Котел
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Котел, граждански състав в
публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди и седемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ
При секретаря Савка Панова, като разгледа
докладваното от Председателя гр.д.№ 158 по описа на РС Котел за 2016 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен Г. К.,
ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адвокат М.Г., положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, с
който иска да бъде установено по отношение на Община Котел, че ищцата е
собственик на имот с идентификатор 87031.502.848 по Кадастралната карта и Кадастралните
регистри на село Ябланово, община Котел, одобрени със Заповед № РД 18-8 от 28.03.2007 г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, последно изменение със заповед
КД-14-20-106 от 14.03.2009 г. на Началника на СГКК Сливен, с площ 1259 кв. м.,
с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при граници и съседи: ПИ № №: 87031.502.1065;
87031.64.805; 87031.59.2; 87031.502.2235;
87031.502.2234; 87031.502.2233; 87031.502.2232; 87031.502.2264;
87031.502.567.
Решавайки да се снабди с нотариален акт за собственост
върху процесния имот, на основание изтекла в нейна
полза придобивна давност и заявявайки скица пред СГКК
Сливен, където процесният имот бил записан на името
на баща ѝ А. М. М. /А. К./, при заверка на молба – декларация в Община
Котел, ищцата узнала, че имотът представлявал общинска собственост на основание
§ 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.
Счита това за неистинност и твърди, че имотът бил нейна
собственост, поради което моли съда да признае за установено правото ѝ на
собственост върху процесния имот на основание изтекла
в нейна полза придобивна давност. Сочат се доказателствени искания за разпит на свидетели. Претендират се разноски.
В
отговора на исковата молба, процесуалният представител на Община Котел, счита
иска за допустим, но неоснователен и моли съда да го отхвърли. Твърди, че
ищцата по никакъв начин на упражнявала владение върху имота, тъй като трайно се
била установила да живее в Р Турция, независимо, че имала и пребивавания в Р
България, че не била получила имота от наследодателя си на правно основание
годно да я напри собственик, тъй като последният през 1978 г. бил напуснал Р
България и се установил в Р Турция, където бил починал. Разглеждайки статутът
на имота във времето, към настоящия момент, твърди, че същият не може да бъде
придобит по давност. Сочат се доказателствени искания
за разпит на свидетел и за назначаване на СТЕ.
В съдебно заседание от ищцова
страна се поддържа исковата молба, а процесуалният представител на ответника се
придържа към изразеното в отговора становище.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от извадка от Кадастралната карта на село Ябланово,
община Котел, одобрена със заповед № РД-18-8/28.03.2007 г. на ИД на Агенцията
по кадастъра, последно изменение на КККР със заповед КД-14-20-106/14.03.2009 г.
на Началника на СГКК Сливен, досежно ПИ с
идентификатор № 87031.502.848 с адрес с. Ябланово Община Котел, област Сливен,
п. к. 8989; с площ 1259 кв. м. с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м); стар
идентификатор - няма; номер по предходен план - 848; при граници : ПИ №
87031.502.1065; ПИ № 87031.64.805; ПИ № 87031.59.2; ПИ № 87031.502.2235; ПИ №
87031.502.2234; ПИ № 87031.502.2233; ПИ № 87031.502.2232; ПИ № 87031.502.2264; ПИ
№ 87031.502.567, за собственик на поземления имот е записано А. М. М., като
имотът не съдържа сгради.
От разписен лист към Допълване на кадастралния
план на с. Ябланово одобрено със заповед № 373/15.12.1992 г. за
имот с планоснимачен № 848 е записано: двор; АПК -
лично ползване. В графата „Собственик на имота“ с молив е допълнено – А. М. М..
Съгласно Удостоверение
изх. № 94-Г-447-4/17.05.2016 г. издадено от Община Котел, за ПИ с
идентификатор № 87031.502.848 по Кадастралната карта на село Ябланово, общ.
Котел, одобрена със заповед № РД-18-8/28.03.2007 г. на Изпълнителния директор
на Агенцията по кадастъра, е отреден УПИ Х-848, кв. 117 по регулационния план
от 2008 г, с площ 1259 кв. м. Имотът е идентичен с поземлен имот с планоснимачен номер 848 по регулационния план на село
Ябланово от 1992 г. Съгласно разписната книга към кадастралния план на с.
Ябланово от 1992 г. ПИ с пл. № 848 е записано: АПК - лично ползване. По
действащите КККР на село Ябланово поземлен имот с идентификатор № 87031.502.848
е записан на А. М. М..
Прието е като
доказателство и копие от Заявление до
Общинска Поземлена Комисия Котел вх. № 8669/24.02.1992 г. от А. М.
М./А. М. К./ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в общ
размер на 22.2 дка. Е видно, че са заявени две ниви в местността „Ттюрбе янъ“ от по 1.0 дка и 1.4
дка.
С Решение на ПК Котел по чл. 18 ж, ал. 2 по Заявление
вх. № 2669/24.02.1992 г. не се признават заявените имоти, които са в регулация
на населеното място, именно две ниви съответно от 1.0 дка и 1.4 дка в местност
„Тюрбе янъ" с мотива, че ОПК /ОСЗ/ не признава имотите в регулация
на населеното място, за които е следвало съгласно чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от
ППЗСПЗЗ да се представят скица и удостоверение за имотите от ТСУ гр. Котел.
В назначената съдебнотехническа
експертиза, вещото лице е извършило подробни проучвания в Община Котел досежно процесния
ПИ 87031.502.848 по КККР на с. Ябланово, по различните действали във времето
планове – кадастрално регулационния
план на с. Ябланово одобрен със заповед № 64/09.01.1964 г.; допълване на кадастралния план одобрено
със заповед № 373/15.12.1992 г. Подробен Устройствен
План на с. Ябланово одобрен с Решение № 116/31.07.2008 г. на Общински съвет
Котел, в Община Котел, относно неговия статут. По първия Кадастрално
регулационен план на с. Ябланово одобрен със заповед № 64/09.01.1964 г. терена
на процесния имот не е бил кадастрално заснет. При
Допълването на кадастралния план на с. Ябланово одобрено със заповед №
373/15.12.1992 г. процесния терен е заснет и за пръв
път е отразен в кадастралния план на населеното място като поземлен имот с пл.
№ 848, без да е включен в регулационните граници и в разписната книга към плана
е записан - „двор - АПК -лично ползване". По следващия и сега действащия
Подробен Устройствен План на с. Ябланово одобрен с
Решение № 116/31.07.2008 г. на Общински съвет Котел, в Община Котел, ПИ с
идентификатор № 87031.502.848 по КККР е в регулационните граници на населеното
място и е идентичен с УПИ Х-848, кв. 117 отреден „За индивидуално жилищна
строителство". Към Подробния Устройствен План на
с. Ябланово одобрен с Решение № 116/31.07.2008 г. на Общински съвет Котел няма
разписна книга, тъй като към този момент вече е в действие кадастралната карта
на с. Ябланово, Община Котел, Област Сливен, одобрена със заповед №
РД-18-8/28.03.2007 г. на Агенцията по кадастъра, последно изменение на КККР със
заповед КД-14-20-106/14.03.2009 г. на Началника на СГКК Сливен и в имотния
регистър относно собствеността на поземлен имот с идентификатор № 87031.502.848
е записано – А. М. М. - няма документ за собственост.
От
приложената по делото преписка с вх. № 8669 е видно, че за процесния
имот е правено искане за възстановяване по 3CП33 със Заявление до Общинска Поземлена
Комисия Котел, с вх. № 8669/22.02.1992 г. , със заявител А. М. М./А. М. К./.
Имотът е описан като нива в местността „Тюрбе янъ“. ПК Котел се е
произнесла с протоколно решение по чл. 18 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ по тази преписка с
отказ да възстанови имотите, тъй като попадат в регулацията на населеното
място, за възстановяването на които процедурата
е съгласно чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ -представяне на скица и удостоверение за тези
имоти, издадени от ТСУ гр. Котел.
В заключението си вещото лице е
категорично, че няма данни процесният имот да е бил
включван в каквито и да било структури на Колективизацията в България.
В
хода на съдебното следствие съдът допусна да бъдат разпитани като свидетели три
лица, чиито показания изслуша.
Така
например в своите показания относно процесния имот, свидетелят
Е. М.в каза: „Познавам Г., /ищцата/, както и нейния баща А. М. М.. Знам имота,
за който е делото …, Бях чирак при тях, … Тогава А. М. М. купи нивата от В. К..
Беше през фашистко. Тази градина никога не е влизала в АПК. Намира се на края
на селото… сееха царевица, боб …“. Независимо, че закупилият имота А. М. М. се
е изселил в Р Турция, свидетелят казва, че всяка година са се връщали.
Свидетелят
Б. К. излага пред съда, че наследодателят А. М. М., преди да замине за Турция е
продал част от имотите си, „а градината не я продаде“.
Показанията
на свидетеля Х.А. съдът намери за пристрастни в известна степен. Той каза: „Аз
имам водени дела с нея /ищцата/. Имал съм призовка, но адвокатът ми Г. М. обаче
не се явил по делото и накараха да
пращам около 887 лева, без да съм се явил“ и твърдеше, че мястото било негово и
че неговият баща го бил закупил от бащата на ищцата, но не беше категоричен, че
става въпрос за един и същ имот, тъй като наследодателя на ищцата продава и
други свои имоти през 1978 г. преди да замине за Р Турция.
Съдът
даде вяра на свидетелските показания като обективни в частта, която не противоречи на останалия доказателствен
материал по делото, а именно, че претендираният от
ищцата имот е бил първоначална собственост на нейния баща А. М. М. /А. К./.
Фактическата
обстановка по спора не кореспондираше с доводите на ответната Община Котел, че
имотът е общинска собственост – кога се случва това, в какво време, на какво
основание и с какъв нормативен акт – АОС/АЧОС. Не се доказа в хода на съдебното
следствие и твърдението им, че ищцата не била владяла през времето имота, тъй
като била основно в Р Турция и по време на пребиваването си в Р България, не
била направила някакво фактическо действие, изразяващо упражняване на власт над
имота.
Ищцата,
като наследница на своя баща А.М. М. (А. К., бивш жител ***, е владяла, ползвала и своила бащиния си имот, като добър стопанин, в продължение
на над десет години, с презумпцията, че процесният имот
е нейна собственост, при мълчаливото съгласие на останалите родственици,
които по никакъв начин не са изразили противопоставяне или някакво безпокойство
по отношение на това нейно действие.
При
така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни
изводи:
Искът
по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота да установи със сила
на присъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава.
Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във
връзка с конкретния имот и да се осуети занапред възникването на нов спор за
материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената
му тежест, че той е собственик на процесния имот на
соченото основание, както и интерес от установяването му, който е налице при
оспорване правото на собственост от ответника. В процесния
случай съдът намира, че ищеца има правен интерес от предявяването на
положителен установителен иск за собственост, предвид
оспорване правото му на собственост върху процесния
имот от страна на ответника. Следователно предявения положителен установителен иск срещу Община Котел е допустим.
Разгледан
по същество, съдът счита иска за основателен по следните съображения:
В
качеството си на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищцата Г.
К. следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно
основание. Ищецът се позовава в исковата молба на оригинерно
придобивно основание, а именно изтекла в негова полза
придобивна давност, вследствие на упражнявана
непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене в продължение на повече от 10 години. Основание за
придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото владение
на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв. Въпросът
относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на
установяване на владение от ищеца, макар да не е спорен, е също релевантен за
разглеждания спор. Това произтича от нормата на чл. 68 от ЗС, съгласно която,
установилият владение, за да е то явно, трайно и несъмнено следва да отблъсне
владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои. В тежест на ишеца
следователно е да установи, че имотът е бил частна собственост, с оглед
възможността да го свои като свой. Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение, съдът
следва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване
на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота. Такава забрана е въведена
на първо място с нормата на чл. 86 ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост. /съгласно трайната съдебна практика - Решение. № 224/ 27.04.2009 г. по гр. д. №
1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл. 86
ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за
придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар. 1 от ДР на ЗДЗС считано от
31.05.2006 г. до 31.12.2017 г. Следователно спорните въпроси по делото са също
дали процесния имот е от категорията на тези, по
отношение на които законът не допуска да бъдат придобивани по давност и дали
имота попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, т.е дали е подлежал на възстановяване
по реда на този закон.
По делото
се установи също, че процесният
имот е бил в регулацията на града и няма данни и събрани доказателства парцелът някога да е бил включван в блок
на ТКЗС. Не се
установи процесния имот да е бил публична или частна
държавна или общинска собственост, същия е бил лична собственост на А. М. М.в
/А. М. К./ като за различието в имената бе представено удостоверение за
идентичност.
Придобивна
давност действително е текла в полза на ищцата, в резултат на което ищцата би могла
да придобие по давност процесния имот. В тази посока е и практиката на ВКС- Решение№427/21.07.2009г. по гр.дело
№3255/2009г. - ІІ гр.отд. на ВКС и Решение № 883/14.12. 2010 г. по гр. д. №
1432/2009г - I- гр. отд. на ВКС, съгласно които
лицата, които не са правоимащи по ЗСПЗЗ, а твърдят да
са придобили права върху селскостопански имот /земеделска земя/ в резултат на
извършено в тяхна полза разпореждане от собственика на такъв имот, без да е
спазена формата по чл. 18 ЗЗД, могат да защитят претендираното
субективно материално право по общия исков ред, като след отмяната на чл.29 от
ЗСГ през 1990г. е отпаднала забраната да бъдат придобивани по давност имоти,
върху които не е възникнало право на кооперативно земеползване
и собствеността е запазена в реалните им граници.
С
оглед на събраните доказателства съдът приема, че фактическата власт върху процесния недвижим имот е упражнявана от ищцата Г.К. за
период от повече от десет години, до настоящия момент. По силата на чл.69 от ЗС
се предполага, тя е държала вещта като своя, поради което е установено при
условията на пълно и пряко доказване осъщественото от нея владение на имота за
период повече от десет години, с намерение да го свои, е упражнявала едно явно,
непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение върху имота за период от над
десет години, демонстрирайки спрямо всички, че владее имота като собствен.
Разпитаните по делото свидетели бяха категорични в показанията си, че процесният имот е бил собственост на нейния баща, както и
че имотът никога не е бил включван в ТКЗС и че никой не е оспорвал правото на
собственост на ищеца върху имота. Също така, свидетелите категорично
индивидуализираха процесния имот по местонахождение и
площ, както и категорично заявяват в
подкрепа на твърдението за завладяване на имота необезпокоявано и непрекъснато,
че ищеца е установил фактическа власт върху процесния
имот като собствен вече повече от 10 години.
С
оглед на изложеното и съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС следователно
ищцата е придобила правото на собственост върху процесния
имот с непрекъснато владение в продължение на повече от десет години. Без
правно значение е обстоятелството, че не се е снабдила с документ, който да я
легитимира като собственик на имота. Достатъчен е фактът, че в нейна полза е
изтекла визираната в чл.79 ал.1 от ЗС десетгодишна придобивна
давност.
Спрямо настоящият казус съда приема, че
забраната на чл. 86 ЗС е неприложима. Не се установи от доказателствения
материал по делото процесния имот да е бил публична
или частна държавна или общинска собственост, същия е бил лична собственост на А. М. М. /А.К./, следователно за него не важат
ограниченията на чл. 86 ЗС, както и мораториума върху придобивната
давност по пар. 1 от ДР на ЗС. Установеното от
съда фактическо състояние не е оспорено
и от ответната община, като направеното
от нея възражение с отговора на исковата молба е, че това не е довело до
придобиване на правото на собственост, тъй като имотът е земя, общинска
собственост или земя по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Ответникът Община Котел не се
легитимира като собственик на процесния имот с
нормативен акт, който да представи по делото.
При
развитите съображения, съдът намира, че
искът, като основателен и доказан от ищеца на соченото правно основание,
следва да бъде уважен.
Предвид
изходът на спора и направеното в исковата молба искане за присъждане на
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни
такси по иска, както и разноските за
адвокатски хонорар в общ размер на 850 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на Г.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес адвокат М.Г.,***, по отношение на Община Котел, че Г.К., ЕГН **********,
е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификационен
номер 87031.502.848 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на село
Ябланово, община Котел, одобрени със
Заповед № РД 18-8 от 28.03.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
кадастър, последно изменение със заповед КД-14-20-106 от 14.03.2009 г. на
Началника на СГКК Сливен, с площ 1259 кв. м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при граници и съседи:
ПИ № №: 87031.502.1065; 87031.64.805; 87031.59.2; 87031.502.2235; 87031.502.2234; 87031.502.2233;
87031.502.2232; 87031.502.2264; 87031.502.567.
ОСЪЖДА
Община Котел, да заплати на Г.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес адвокат
М.Г.,***, сумата от 850 /осемстотин и петдесет / лева,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: