Определение по дело №1383/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 2120                                                   27.07.2020 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:      двадесет и седми юли                                                две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 1383 по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора, подадена чрез ю.к.Красимира Иванова, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против решение № 311/22.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 8400/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е ОСЪДЕНА да заплати на И.В.К. ***, сумата от 1528.29 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 224.80 часа, за периода 01.09.2016 г. – 31.08.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, и сумата от 235.64 лв. – мораторна лихва за периода 01.10.2016 г. – 01.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 393.31 лв. за направените по делото съдебни разноски, като е ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на сумата от 30 лв. – възнаграждение за 6 часа извънреден труд през периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса от 111.13 лв. и 196.66 лв. за разноски за експертиза, а И.К. е осъден да заплати на ГД“ГП“ – МВР сумата от 1.67 лв., представляваща част от направените разноски по делото.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение в осъдителната му част, като счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта. Считат се за неправилни изводите на съда за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, както и за наличието на празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ, за което във въззивната жалба се излагат пространни съображения. Сочи се, че от министъра на МВР са издадени Наредба№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., които уреждат по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР, поради което и с оглед уредения в специалните правила ред и основание за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се и подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд, като се счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.В.К., не се взема становище по въззивната жалба.

 

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

СЪДЪТ констатира, че исковата молба страда от нередовности, които не са били отстранени в производството пред първата инстанция – налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска, което води до неяснота на претендираното вземане. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че през периода 01.09.2016 г. – 31.08.2019 г. ищецът е положил общо 1440 часа нощен труд, който не е заплатен по правилата за формиране на работната заплата, а именно като положените часове нощен труд бъдат преизчислени с коефициент 1.143, за да бъдат приравнени на дневен труд. Твърди се също, че това преизчисляване води до допълнително положен труд в размер на  205.92 часа (а след изменение на претенцията по чл.214 ГПК – 224.80 часа), за които се следва допълнително възнаграждение, платимо от ответника. В петитума на исковата молба, обаче, се претендира заплащане на допълнително възнаграждение за неначислени и незаплатени  общо 205.92 часа (респ. 224.80 часа, съобразно изменението) нощен труд за посочения исков период. А с уточнителна молба по реда на чл.214 ГПК е направено изменение на претенцията като се претендира сума, посочена като неизплатен извънреден нощен труд.

С оглед горното, съдът намира, че е налице противоречие между изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявеното до съда искане, което следва да бъде отстранено, като бъде уточнено от ищеца претендираното допълнително  възнаграждение за какъв вид положен труд се търси.

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1383/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.

 

УКАЗВА НА ИЩЕЦА И.В.К. в срок до съдебното заседание да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на искова молба, като уточни претендираното допълнително възнаграждение за какъв вид положен труд се търси, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение, исковата му молба ще бъде оставена без движение.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

За дадените указания ищецът да се уведоми чрез адв.Б. по телефона.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                               2.