№ 47453
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20241110160188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
По своето естество и правна природа записът на заповед и менителницата
служат на търговския оборот и са абсолютни търговски сделки. Те имат
съвсем различно предназначение и функция в търговския оборот. В сферата на
защита на потребителите обаче тяхното използване води до засягане
значително на ефективната защита на потребителя. Нещо повече, то води до
нарушаване на принципа за справедлив процес, защото единствената им цел е
да се заобикалят специалните императивни норми, регулиращи материалното
правоотношение, което е недопустимо. В този смисъл се затруднява и съдът
при изпълнение на задължението му служебно да следи за неравноправност на
клаузите в потребителските договори.
Приема се, че тъй като менителничните ефекти са поначало абстрактни,
кредиторът не е длъжен да сочи дали има и какво е каузалното отношение, а
ако потребителят не възрази срещу заповедта за изпълнение и в исковия
процес не направи възражение за наличие на кауза и не докаже връзката
между менителничния ефект и договорното основание, съдът не може да
извърши проверка за нищожност и неравноправност на последното.
В този смисъл следва да се съобразят мотивите на Решение от 13
септември 2018 г., Profi Credit Polska, C 176/17, EU:C:2018:711, т. 59 и 61. В
диспозитива на същото решение е посочено, че Член 7, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по главното
производство, позволяваща издаването на заповед за изпълнение по редовен
запис на заповед, с който е обезпечено вземане по договор за потребителски
кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за изпълнение
съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на
клаузите по този договор, тъй като правилата за упражняване на правото на
възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури зачитането на
правата, които потребителят черпи от тази директива.
1
Понастоящем чл. 34 от Закона за потребителския кредит ЗПК) и чл.
26 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП)
предвиждат, че „кредиторът не може да задължава потребителя да
гарантира договора за кредит чрез издаване на запис на заповед или
менителница“. Юридическо задължаване в равнопоставени отношения не
може да има, затова изглежда идеята е, че кредиторът следва да предлага и
договори без менителнични ефекти, което обаче ще намира отражение към
условията по кредита (т.е. е възможно икономическо принуждаване). Според
закона при частично плащане кредиторът следва да приведе ценната книга в
съответствие с остатъка. Досегашните разпоредби на чл. 26 ЗКНИП и чл. 34
ЗПК са напълно неефективни и нямат реалното регулативно и възпиращо
действие, което се изисква от чл. 22, параграф 3 от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета, в който е предвидено, че държавите-
членки освен това гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение
на настоящата директива, не могат да бъдат заобиколени. В този аспект следва
да се приема, че съдът има служебно задължение да изиска договора и да го
провери за съответствието с изискванията на правилата за защита на
потребителя, предвидени в закона.
В този смисъл изрично Решение от 7.11.2019 г. по съединени дела
C‑419/18 и C‑483/18 на СЕС, с което се приема, че член 6, параграф 1 и член
7, параграф 1 от Директива 93/13, както и член 10, параграф 2 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че ако при обстоятелства като
разглежданите в главните производства национална юрисдикция изпитва
сериозни съмнения в основателността на искане, обосновано със запис на
заповед, който е предназначен за обезпечаване на произтичащото от договор
за потребителски кредит вземане, и ако този запис първоначално е издаден
бланково от издателя и впоследствие е попълнен от поемателя, националната
юрисдикцията трябва служебно да провери дали направените между
страните уговорки са неравноправни, и в това отношение може да изиска
от продавача или доставчика да представи документа, в който са
записани тези уговорки, така че посочената юрисдикция да може да се
увери, че правата, които потребителите черпят от тези директиви, са спазени.
В този смисъл следва конформно да се тълкува новата разпоредбата
на чл. 417, т.10 ГПК, в сила от 24.12.2019г., от което да се изведе правилото,
че в случай на запис на заповед издаден, за който има достатъчно обосновано
съмнение, че е издаден, за да гарантира задължения по потребителски кредит,
съдът може служебно да изисква договора за потребителски кредит и ако
такъв договор не бъде предоставен от заявителя, съдът следва да се отхвърли
заявлението изцяло, тъй като само по този начин няма да бъде допуснато да
бъде заобиколена защита на потребителя с едностранни действия на
кредитора, което е изрично изискване и на чл. 22, параграф 3 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета и следва пряко от
Директива 93/13, тълкувана в константната практика на СЕС, посочена по-
горе.
Впрочем това точно са и мотивите на законодателят да въведе
изменението на ГПК и да предвиди изрично в чл. 417, т.10 ГПК, че при
запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на
заповед, както и облигация или купони по нея, когато ценната книга
2
обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към
заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с
всички негови приложения, включително приложимите общи условия. За
мотивите на закона в тази част може да се съди от обсъжданията в
заседанието на правната комисия на второ четене, изказванията на народния
представител Христиан Митев, зам. Министъра на правосъдието Десислава
Ахладова и съдия Кунчев, която дискусия е достъпни на:
https://parliament.bg като и от становището достъпно на:
https://parliament.bg/pub/cW/20190328111916%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5%20%D0%A1%D0%A0%D0%A1.PDF
В тази връзка следва да се посочи, че съдът по настоящото дело е
изискал договора за кредит от заявителя, като е ясно, че такъв има, което е
служебно известно на съда от други дела, които има с този заявител. Също
така е ясно от предмета на дейност обявен в търговски регистър на заявителя,
че той се занимава с потребителско кредитиране, също така е ясно че кредита
е даден на физическо лице.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на
свръхимперативните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и
представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл.
410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни
клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този
принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което
следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
По същество същото се отнася и за джиратаря, това е последващия
държател на цената книга. Това е така защото никой не може да има повече
права от своя праводател и по аналогия намира приложение разпоредбата от
чл. 17 Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008. В този смисъл е и съображение (41) според което цедирането на
правата на кредитора по договор за кредит не следва да води до поставяне
на потребителя в по-неблагоприятно положение. Потребителят следва
също така да бъде надлежно информиран, когато договорът за кредит се
цедира на трета страна.
В този смисъл по повод на конкретното дело C -176/17, Европейската
комисия в своето задълбочено становище до съда на ЕС приема, че при
обезпечен кредит с запис на заповед се достига до заобикаляне на уредбата
на директивата за защита на потребителя, което е и нарушение на
изричаната забрана в чл.22, пр.1, 2 и 3 от Директивата 2008/48. Разпоредбата
3
на член 22 от посочената директива е озаглавен „Хармонизация и
императивен характер на настоящата директива“ и гласи в параграф 3:
„Държавите членки […] гарантират, че разпоредбите, които приемат за
изпълнение на настоящата директива, не могат да бъдат заобиколени в
резултат на начина, по който са формулирани договорите, по-конкретно чрез
включване на усвоявания или договори за кредит, попадащи в приложното
поле на настоящата директива, в договори за кредит, чийто характер или цел
би позволил да се избегне изпълнението “. При джиро на записа на заповед
пък се нарушава и чл.17 от Директивата 2008/48.
Заобикалянето на закона не може да постигне ефекта на лишаване на
потребителя от правото му на защита, тъй като същото е гарантирано със
свръх повелителни норми, които съдът прилага служебно. В този смисъл в
тежест на джиратаря по запис на заповед, обезпечаващ вземане по
потребителски кредит, е да представи договора, за да може да се осъществи в
пълна степен приложението на свръх повелителни норми на правото на
ЕС.
Заобикалянето на закона не може да се постигне ефекта на лишаване на
потребителя от правото му на защита, тъй като същото е гарантирано със
свръх повелителни норми, които съдът прилага служебно. В този смисъл в
тежест на джиратаря по запис на заповед, обезпечаващ вземане по
потребителски кредит, е да представи договора, за да може да се осъществи в
пълна степен приложението на свръх повелителни норми на правото на
ЕС.
Недопускането на злоупотребата с право изисква съдът да третира по
еднакъв начин правните последици с оглед действителното намерение на
страните и истинската им цел, за да се постигне справедливо и еднакво
третиране на всички търговци , като само по този начин може да се постигне
ефективно спазване на правото на ЕС. В случая разхода за неустойка е именно
финансова тежест а длъжника, която възниква със сигурност, което няма как
да се третира като обезщетение, тъй като то няма такава функция вреди няма.
При това положение не може да се допусне да се избегнат правните
последици от нарушението съответно да се избегне съответната санкция
недействителност на целия договор. В този смисъл виж Заключение на
генералния адвокат L. Medina, представено на 12 януари 2023 г. по дело
C-598/21.
За да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48
задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за
изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством
начина, по който са формулирани договорите , „по-конкретно чрез включване
на усвоявания или договори за кредит, попадащи в приложното поле на
настоящата директива, в договори за кредит, чийто характер или цел би
позволил да се избегне изпълнението “. В този смисъл и Решение от 11
септември 2019 г., Lexitor (C‑383/18, EU:C:2019:702, т. 30). В този смисъл и
Решение на Съда (четвърти състав) от 17 октомври 2024 г. Дело C-409/23
на СЕС.
Предвид изложеното и за да осигури пълната ефективност и
приложимост на правото на ЕС, което е задължение на националния съд и на
държавата съгласно ДФЕС, съдът приема, че когато в обезпечение на
4
каузално задължение, възникнало от потребителски договор, е издаден
менителничен ефект, заявителят трябва да представи и договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия – в този смисъл е допълнението в чл. 417, т. 10
ГПК, която разпоредбата конформно тълкувана в светлината на правото на ЕС
и практиката на СЕС следва да се прилага и за всички джиратари, където и по
веригата да са, когато претендират правата си по менителничния ефект от
длъжника в заповедното производство.
Възприемането на противен извод лишава от полезен ефект
Директивата за неравноправните клаузи и за потребителския договор и
защитата даване на потребителя от правото на ЕС е реално неприложима,
което очевидно е недопустим правен резултат.
В случая бездействието на заявителя да представи договора създава
абсолютна невъзможност съда да извърши преценка за неравноправни клаузи
в договора, както и за спазване на свръхимперативните норми на ЗПК. По тази
причина заявлението следва да се отхвърли, доколкото не може да се установи
безспорно дали вземането в него произтича от юридически факт, който
съответства на закона или не. Съдът преценява, че е дал възможност на
заявителя да отстрани нередовността, а именно да представи договора за
потребителски кредит, като същия не го е направил в предоставения му срока,
макар да е бил предупреден изрично за последиците.
Ако заявителят желае при запазване на таксата може да предяви
осъдителен иск, за да установява вземането си в исковото производство, в
което обаче ще важат същите правила- да се представи договор, за да се
упражни служебен контрол за неравноправност, което следва от изричния
принцип на ГПК чл. 7, ал . 3 ГПК.
В този смисъл съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 14.08.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417, т.10 ГПК, подадено от ,Д.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Заявителят може да предяви осъдителен иск по чл. 415, ал.1 т. 3 ГПК в едномесечен
срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като запази платената такса за същата
сума, като в исковото ще се разгърне в пълна степен защита на страните и в този смисъл не е
лишен от право на защита, нито е в неблагоприятно положение.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5