Мотиви към присъда № 270/06.04.2011 година
по НОХД № 150/2011
година
по описа на Районен
съд-Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА обвинява Д.З.С. за това, че на 22.04.2009
година в град Горна Оряховица, действайки като непълнолетен, но с възможност да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
отнел с намерение противозаконно да присвои от владението на собственика Г.С.Х. *** дамска чанта с намиращите се в нея портмоне,
парична сума 55 лв. и 2 бр. шоколади “Своге”, всичко на обща стойност 83,51 лв.
(осемдесет и три лева и петдесет и една стотинки) – престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В хода на пренията прокурорът
поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи справедливо наказание.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявеният от пострадалата Г.С.Х. против
подсъдимия граждански иск за обезщетение в размер на 83,51 лв. за причинените с
деянието по обвинителния акт имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума за времето от 22.04.2009 г. до окончателното й изплащане.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д. моли съда да
признае подсъдимия за невинен, а ако прецени, че подсъдимият е извършил
грабежа, да съобрази продължителния период от датата на извършване на деянието.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.З.С.
дава обяснения. Отрича да е извършил грабежа.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Пострадалата Г.С.Х.
*** и познава подсъдимия, който е израснал в същия квартал. На 22.04.2009
г. Х. ***. По пътя минала покрай жп
линията за град Русе и надлеза за квартал Калтинец. Вървяла сама. В едната си
ръка носела чадър. През рамото на другата си ръка била преметнала дамската си
чанта от изкуствена кожа, в която носела портмоне, сумата 55 лв., 2 бр. шоколади “Своге”, тефтерче, шивашки метър, малки
ножици, огледалце, лични документи и други дребни вещи. Внезапно от горичката
изскочил подсъдимия, приближил се към Х., хванал преметнатата през рамото й
дамска чанта и рязко я дръпнал. В резултат на това действие дръжките на чантата
се скъсали и тя останала в ръцете на подсъдимия. С чантата в ръце, С. побягнал към
жп линиите. Пострадалата го подгонила. Докато
пресичал жп линиите, подсъдимият се обърнал назад и Х.
го видяла в лице. Разпознала го и започнала да вика след него. С. не спрял и
успял да избяга.
Малко по-късно подсъдимият
занесъл чантата на необитаемия втори етаж на сградата, в която се намира
сервизът на свидетеля С.. С., който също познавал
подсъдимия, го забелязал да се качва на втория етаж и отишъл да провери какво става.
Заварил С. да разглежда съдържанието на чантата. Попитал го откъде е чантата. Подсъдимият
отговорил, че чантата е на баба му, и подал на С. личната карта на Х.. С. се усъмнил в това, което му казал С., и поискал да
отидат в полицията за изясняване на случая. Подсъдимият успял да се отскубне от
С. и избягал заедно с чантата. Личната карта на Х. останала в С.. Той предал картата в РУТП-Горна
Оряховица, откъдето по-късно тя била върната на Х..
Според заключението на
съдебнооценъчната експертиза към датата на деянието общата стойност на чантата
на Х. с намиращите се в нея вещи е 28,51 лв. Като се вземе предвид и намиращата
се в чантата парична сума от 55 лв., следва да се приеме, че на Х. е причинена
имуществена вреда в размер на 83,51 лв.
От заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза се установява, че непосредствено преди и по
време на деянието от 22.04.2009 г. С. е бил психически годен да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият Д.З.С.
е роден на *** ***. В първите години след раждането
семейството му е живяло в село Яна. След смъртта на майка бащата З.И.С. ***. За отглеждането на Д. грижи полагала основно
баба му З.И.. Подсъдимият не посещавал редовно
училище. От ранна възраст започнал да извършва кражби. Срещу него са водени
няколко възпитателни дела в МКБППМН при община Горна
Оряховица, приключили с налагане на възпитателни мерки. Въпреки наложените
възпитателни мерки С. продължил да скита из страната и да извършва кражби. През
последните три години е осъждан с влезли в сила присъди за пет кражби и един
грабеж, които е извършил като непълнолетен.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите Г.С.Х., З.И.С.
и Л.И.С., заключенията на съдебнопсихиатричната и съдебнооценъчната експертиза
и приетите по делото писмени доказателства, подробно описани в протоколите за
проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът прие за установено по несъмнен начин, че на 22.04.2009 г
е извършен грабеж на дамската чанта на Х., че извършител на грабежа е
подсъдимият С. и че извършителят е действал виновно.
Фактът на извършване на грабежа,
авторството на деянието и вината на извършителя се установяват по несъмнен
начин от показанията на свидетелите Х. и С. и от данните в приетите като
писмени доказателства протокол за доброволно предаване от 22.04.2009 г. (л.9 от ДП) и разписка от 22.04.2009 г. (л.11 от ДП).
Показанията на Х., че е била нападната от подсъдимия, който отнел със сила
дамската й чанта, се потвърждават от показанията на С., че заварил подсъдимия
да разглежда съдържанието на дамска чанта, в която се е намирала и личната
карта на пострадалата. А показанията на С. се потвърждават от данните в
протокола за доброволно предаване и разписката (л.9 и
11 от ДП). Двамата свидетели познават подсъдимия като младеж от квартала,
където живеят. И двамата са имали възможност да го огледат в лице и да го
разпознаят. С. дори е разговарял с него. Няма данни свидетелите да се намират с
подсъдимия в особени отношения, които да ги мотивират да го уличат в
престъпление, което не е извършил. Показанията им се подкрепят от данните в
цитираните писмени доказателства. С оглед изложеното съдът даде вяра на
показанията на Х. и С. и не кредитира противоречащите им обяснения на
подсъдимия и показания на неговия баща, че в деня на нападението Д.С. и бил на работа с баща си и че не е извършил грабежа.
Извършеното от подсъдимия деяние
е престъпление по чл.198, ал.1 във
вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна страна подсъдимият е
отнел от владението на Х. дамската й чанта с намиращите се в нея дребни вещи и
пари на обща стойност 83,51 лв. Като е откъснал чантата от дръжките, преметнати
през рамото на пострадалата, С. е прекратил фактическата власт на собственичката,
а като е избягал с чантата в посока към квартал Калтинец, е установил своя фактическа
власт върху отнетите пари и вещи. Отнемането на предмета на престъплението е
осъществено чрез сила, изразяваща се в дърпане на чантата до скъсване на
дръжките, преметнати през рамото на пострадалата. Налице е типичната за грабежа
функционална връзка между отнемането и принудата: принудата е насочена към преодоляване
на съпротивата на владелеца с цел улесняване на отнемането, като осъществяването
на двата акта съвпада по време.
От субективна страна С. е
извършил деянието виновно, с пряк умисъл. Непосредствено преди и по време на
деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да
ръководи постъпките си. Съзнавал е, че отнема чужди вещи, че Х. не е била
съгласна той да вземе чантата й и че преодолява несъгласието на Х. чрез употребата
на сила. Отнел е вещите с намерение противозаконно да ги присвои.
Причините за извършване на
грабежа следва да се търсят в липсата на пълноценен родителски контрол,
упражняван спрямо подсъдимия, и в ниската му правна култура и незачитането на
правото на собственост, които са резултат от дефицитите във възпитанието му.
Съдът не констатира наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по НК.
При индивидуализацията на
наказанието съдът съобрази следното:
Обществената опасност на деянието
е висока. Извършеният грабеж е засегнал както правото на собственост на
пострадалата, така и възможността й свободно да формира воля и да избира
поведение.
Висока е и обществената опасност
на подсъдимия. Видно от справката за съдимост, през първата половина на 2009 г.
С. е извършил три кражби и един грабеж, за които е осъден с влезли в сила
присъди, като преди това е осъждан за още две кражби, извършени през 2008 г. От
приетата характеристична справка се установява, че преди този период на С. многократно
са налагани възпитателни мерки от МКБППМН при община
Горна Оряховица за други кражби.
Като смекчаващо отговорността обстоятелства
съдът отчете ниската стойност на предмета на престъплението.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид предходните осъждания на С. и извършените от
него простъпки, за които са му налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.
С оглед изложените съображения
съдът счете, че наказанието следва да бъде определено при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът съобрази и предвидената в чл.63, ал.1, т.3 от НК редукция на
наказанието.
Предвид изложеното по-горе съдът
прие, че за постигане на предвидените в закона цели на наказанието и преди
всичко за постигане на целта деецът да бъде превъзпитан и подготвен за общественополезен
труд (чл.60 от НПК), на С. следва да бъде наложено
наказание осем месеца лишаване от свобода.
С оглед високата обществена
опасност на деянието и дееца и данните за извършените от С. многобройни
престъпления против собствеността, сочещи на тенденция към формиране на трайни
навици за набавяне на средства чрез престъпления, съдът прие, че за постигане
на целите на наказанието и преди всичко на целта за поправяне на осъдения
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.
Видно от справката за съдимост, С.
е извършил деянието по настоящото дело и деянията по НОХД № 703/2009 г., по
НОХД № 1126/2009 г. и по НОХД № 845/2009 г., всички по описа на РС-Горна
Оряховица, и по НОХД № 3258/2009 г. по описа на РС-Плевен в условията на реална
съвкупност – преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Поради това и на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът наложи
на подсъдимия най-тежкото наказание измежду наложените му с присъдите по
цитираните дела в размер на най-тежкото, а именно осем месеца лишаване от
свобода.
Като взе предвид големия брой и
високата обществена опасност на отделните деяния от реалната съвкупност и
данните за предходни осъждания на С., съдът прие, че целите на наказанието и
преди всичко целта за поправянето на осъдения може да бъде постигната само с
ефективно изтърпяване на определеното общо наказание. Поради това на основание
чл.25, ал.4 от НК съдът постанови ефективно
изтърпяване на определеното общо наказание осем месеца лишаване от свобода.
С оглед отношението на реална
съвкупност между деянието по настоящото дело и по НОХД № 3258/2009 г. на
РС-Плевен С. има статут на осъден за първи път на лишаване от свобода. Срокът
на наложеното с настоящата присъда наказание лишаване от свобода и на
определеното общо наказание лишаване от свобода е до пет години. Поради това и
на основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС съдът постанови наложеното с
настоящата присъда наказание и определеното общо наказание да бъдат изтърпени
при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна от срока на определеното общо
наказание осем месеца лишаване от свобода времето, през което спрямо подсъдимия
е била взета мярка за неотклонение задържане под стража по НОХД № 703/2009 г.
по описа на РС-Горна Оряховица, считано от 14.12.2009 г. до 08.03.2010 г., като
зачете един ден задържане под стража за един ден лишаване от свобода.
С оглед разпоредбата на чл.25, ал.3 от НК съдът приспадна от
срока на определеното общо наказание осем месеца лишаване от свобода
изтърпяната част от наложените на подсъдимия наказания пробация по НОХД №
703/2009 г., НОХД № 1126/2009 г. и по НОХД № 845/2009 г., трите по описа на
РС-Горна Оряховица, ако има такава, като зачете два дни изтърпяно наказание
пробация за един ден лишаване от свобода.
Присъдата по НОХД № 8/2009 г. на
РС-Левски е влязла в сила преди извършването на деянията по НОХД № 845/2009 г.
на РС-Горна Оряховица и по НОХД № 3258/2009 г. на РС-Плевен. Поради това съдът
постанови определеното общо наказание осем месеца лишаване от свобода да бъде
изтърпяно отделно от наложеното наказание пробация с присъдата по НОХД № 8/2009
г. на РС-Левски.
По гражданския иск:
Предявеният граждански иск е
основателен. В резултат на извършения грабеж на Х. са причинени имуществени
вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото й с пазарната
стойност на откраднатите пари и вещи – общо 83,51 лв. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от виновно извършеното противоправно деяние на
подсъдимия. Поради това последният дължи на гражданската ищца обезщетение равно
на пазарната стойност на откраднатите пари и вещи. Предвид изложеното съдът
осъди подсъдимия да заплатят на гражданската ищца сумата 83,51 лв.
Основателна е и претенцията за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение. Съобразно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от
ЗЗД подсъдимият е в забава по отношение на задължението за заплащане на
обезщетението от датата на увреждането. Поради това съдът осъди С. да заплати
на гражданската ищца законната лихва върху присъденото обезщетение за времето
от 22.04.2009 г. до окончателното му изплащане.
При този изход на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на
РС-Горна Оряховица направените по делото разноски в размер на 100 лв.
На основание т.2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС-Горна Оряховица сумата 50 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на гражданския
иск.
По изложените по-горе мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………………