№ 149
гр. Разград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330100360 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 143 - 146 ЗЗП вр. и по чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД.
Ищците Р. Й. СТ. с ЕГН-********** и СВ. СТ. СТ. с ЕГН-**********
молят съда да признае за установено спрямо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
нищожността на следните договорни клаузи: на чл. 6, ал. 2, и на чл. 23, ал. 1 и
ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34404/07.03.2008 г. и на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 2, на чл. 6, ал. 2 , на чл. 6, ал. 3,
на чл. 12 и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34407/07.03.2008 г.; да осъди ответника да им заплати
сумата от 569,07 CHF (по 284,54 шв. франка на всеки от тях), недължимо
получени от ответника по договор № HL 34404/ 07.03.2008 г. в периода от
17.08.2008 г. до 17.12.2009 г. лихви над размерите по първоначално
уговорените анюитетни вноски, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното и заплащане; да осъди
ответника да им заплати сумата от 7604,76 лева (по 3802,24 лв. на всеки един
от тях), недължимо получени от ответника по договор № HL 34404/07.03.2008
г. курсови разлики в периода от 04.04.2008 г. до 16.02.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното и
заплащане; да осъди банката да им заплати сумата от 2431,96 CHF (по
1215,98 шв. франка на всеки от тях), недължимо получени от ответника по
договор № HL 34407/07.03.2008 г. в периода от 17.08.2008 г. до 16.02.2021 г.
лихви, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното и заплащане; да осъди банката да им заплати сумата от
13669,09 лева. (по 6834,55 лв. на всеки един от тях), недължимо получени от
ответника по договор № HL 34407/07.03.2008 г. курсови разлики в периода от
04.04.2008 г. до 16.02.2021 г. ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното и заплащане. Претендират разноски.
1
След искане на ищците с определение съдът е допуснал изменение на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК на претенцията, чрез увеличаване размера на
иска по т. 4 общо за сумата от 2738,26 швейцарски франка (по 1369,13 шв.
франка на всеки от ищците), недължимо получени от ответника по Договор
№ HL 34407/07.03.2008 г. за периода от 17.08.2008 г. до 16.02.2021 г. лихви
ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
В последното с.з. съдът е допуснал изменение на претенцията на
ищците, чрез увеличаване размера на иска по пункт 3 общо за сумата от
245,62 лв. за възстановяване на дължимо получено от ответника по договор №
HL 34404 от 07.03.2008 година курсови разлики за периода от 04.04.2008
година до 16.02.2021 година.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 11.04.2006 г. ищците Р. Й. СТ. с ЕГН-********** и СВ. СТ. СТ. с
ЕГН-********** са сключили с ответника Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 9176-163, по силата на който са им предоставени 40
000 лв., от които 20 945 лв. за покупка на жилищен имот и 19 055 лв. - за
други разплащания. На 21.05.2007 г. страните сключили Договор за
потребителски кредит HL 22630-304. По време на сключване на този договор,
ищцата била служител на "ДЗИ Банк". Впоследствие ответната банка
придобила "ДЗИ Банк". След придобиването ищцата сключила с ответното
дружество трудов договор № 3330/31.10.2007 г., с който е назначена на
длъжност „експерт ОКП (“Експерт обслужване на клиенти и продажби“) и
ККР (“Контрольор касова работа“) в сектор „Обслужване на клиенти и
продажби“. На 26.02.2008 г. с Допълнително споразумение № 494 към
трудовият и договор било променено мястото на работа на ищцата от експерт
ОКП и ККР на длъжност „Експерт ЖК“ (“Експерт жилищно кредитиране“). С
оглед стабилността на швейцарският франк 07.03.2008 г. ищцата и съпругът
и сключили два договора HL 34404 и HL 34407, с които са им предоставени
заемни средства под формата на кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 39 600 лв. по договор
HL 34404 с цел рефинансиране на жилищен кредит HL22630 и заемни
средства под формата на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лева, от които 10 310 лв.
за рефинансиране на задълженията по договор HL 22630 и 19 690 лв. за
текущи нужди. На 17.07.2008 г. ищците и ответната банка сключили
допълнително споразумение към договор HL 34404/07.03.2008 г., с което са
договорили, че кредитополучателите не дължат заплащането на такси и
комисионни и уговорили, че размерът на дължимата възнаградителна лихва е
4%. На 26.11.2009 г. сключили допълнително споразумение към договор HL
34404/07.03.2008 г., с което постигнали съгласие, че цената на кредита ще
съставлява фиксирана годишна лихва в размер на 4.75 %, валидна за остатъка
от срока на договора. На 22.01.2013 г. между страните бил сключен анекс към
договор HL 34407/07.03.2008 г., с който уредили отношенията си по повод на
предсрочно погасената от кредитополучателите сума в размер на 9000 шв.
франка, във връзка с което са изготвили нов погасителен план. Запазили
действието на останалите уговорки по първоначалният договор. Съгласно
договор HL 34404/07.03.2008 г. възнаградителната лихва е договорена в
размер на 4%, a по HL 34407/07.03.2008 г. - в размер на 6 %. Още от месец
август 2008 г. кредиторът повишил дължимата му договорна лихва, след
2
извършено едностранно увеличение на компонента „базов лихвен процент“ -
променливата лихвообразуваща величина, предвидена в двата договора.
Според приетите по делото заключения по назначените съдебно-
счетоводна експертиза и повторна съдебно-счетоводна експертиза от 17 март
2008 г. до 21.04.2021 г. направените вноски от Р. Й. СТ. по сметка BG95 BPBI
7949 13 994601 01 в CHF (сметката обслужвала процесните кредити) са в
размер на 58 010,35 CHF. Сумата от 58 010,35 CHF е отнесена за погасяване
на задълженията по кредитите № 34 407 и № 34 404. Кредитът № 34 407 е
погасен предсрочно на 25.10.2019 г. Кредит № 34 404/ 2008 г. за 31 908 CHF
не е погасен, дължимия остатък е 39 791,76 CHF. Вещото лице посочва, че
лихвата по всеки кредит се определя като сбор от базовия лихвен процент,
определен съгласно методология на банката плюс договорена надбавка.
Сборът от двата компонента дава ГЛП по кредита. Уточнява се, че банката
поддържа БЛП за различни валути, тъй като трансферната цена на ресурса по
тези валути е различна. Към датата на сключване на договорите за кредит -
07.03.2008 г. лихвата е формирана от сбора на БЛП за жилищни кредити в
швейцарски франкове + надбавка. БЛП за жилищни кредити в швейцарски
франкове към 07.03.2008 г. е бил 4,5 %. Методологията за определяне на
базисните лихвени проценти е била публикувана за първи път през 2010 г.
след промяна в ЗПК, като преди това е нямало скрепено нормативно
задължение. Приложим към момента на сключване на договорите за кредит е
чл. 58 от ЗКИ, според който задължението на банката свързано само с
посочването на метода на изчисляване на лихвата, което банката е изпълнила
чрез прилагане на методологията. Методологията за определяне на БЛП е
била свободно достъпна във всеки офис на банката и е била публикувана на
интернет страницата на банката през 2010 г., всеки е имал свободен достъп до
нея. С приемането на новия Закон за потребителския кредит през 2010 г. било
въведено изискване за прилагане на конкретна формула. Разликата между
първоначалния погасителен план и промяната на лихвените нива в периода от
17.08.2008 г. до 16.02.2016 г. е 352,67 CHF - платена в повече сума за
възнаградителна лихва. Разликата между първоначалния погасителен план и
промяната на лихвените нива в периода от 17.02.2016 г. до 16.02.2021 г. е
2353,28 CHF - платена в по- малко спрямо първоначалния погасителен план,
защото кредитът е погасен предсрочно на 25.10.2019 г. Разликата между
възнаградителната лихва по първоначален погасителен план и при промяната
на лихвените нива в периода от 17.08.2008 г. до 17.12.2009 г. е 569,09 CHF
(петстотин шестдесет и девет швейцарски франка и 9 сантима) - платена
повече сума за възнаградителна лихва. Разликата между първоначалния
погасителен план и промяната на лихвените нива в периода от 17.08.2008 г.
до 16.02.2016 г. е 352,67 CHF - платена повече сума за възнаградителна лихва.
Разликата между първоначалния погасителен план и промяната на лихвените
нива в периода от 17.02.2016 г. до 16.02.2021 г. (25.10.2019 г. дата изцяло
погасен кредит) е - 3 592,62 CHF - платена по-малко спрямо първоначалния
погасителен план възнаградителна лихва. Спрямо променения погасителен
план съгласно споразумение от 2013 г. няма разлика между дължимата и
платена възнаградителна лихва. Разлика общо между дължимата и платена
сума по кредит № 34 407/2008 г. е 1479,54 лв. След 2008 г. (годината на
теглене на заемите) швейцарският франк започва плавно и постепенно да се
качва спрямо лева до 2012 г. През периода 2012 г.- 2014 г. отклоненията на
курса GHF / BGN са минимални. Следва рязко повишаване на стойностите на
GHF / BGN и през периода 2014 г. - 2015 г., достигащи 1,83541 лева за 1 шв.
3
франк - най високите за разглеждания период. След това следва малко плавно
понижение до 1,69345 през 2018 г. и после пак започва покачване до 1,82740
през 2020 г. За целия срок на действие в резултат на промяната на курса на
шв. франк се отчита за периода от 04.04.2008 г - 16.2.2021 г. разлика общо 13
654,24 лв., а в т.ч. за периода 16.02.2016 г. - 16.02.2021 г. - 5 789,27 лв. От
промяна на курса на швейцарски франк към лева за целия процесния период
на действие и плащане на заема, кредитополучателят е платил в повече за
периода от 04.04.2008 г. - 16.2.2021 г. 7 850,38 лв., и в т. ч. за периода:
17.02.2016 г. - 16.02.2021 г . - 4520,85 лв. Вещото лице сочи, че е трудно и
невъзможно, за който и да е субект да направи правилни и точни прогнози за
период от 25 години напред при това динамично развитие на икономиката и
на политическата обстановка, както в страната, така и в международен
аспект, за бъдещите промени във валутния курс. Това се отнася и
респективно за промяната на курса на швейцарския франк и от там какви биха
били месечните погасителни вноски в левов или евров еквивалент. Съгласно
предоставена справка от „Юробанк България” АД през периода от 2007 г. до
2008 г. включително, банката активно е финансирала свои клиенти (в това
число и служители) с жилищно-ипотечни кредити, голяма част от които в
швейцарски франкове. Кредитите на клиентите-неслужители, както и на
служителите са били одобрявани, в случай че кандидатстващото лице е
отговаряло на кредитните критерии за финансиране към съответния период.
Методологията за образуване на БЛП за швейцарски франк е идентична с
методологията на другите валути, според която БЛП се определя като сбор от
следните компоненти: а/ трансферна цена на ресурса, представляваща цената
на ресурса (в процентно изражение), на която банката преценява, че би могла
да привлича ресурс от депозитори и външни финансирания при равни други
условия и б/ буферна надбавка, изразяваща оценката под формата на лихвена
премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и освен това
абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до
0,50% (на годишна база). Извършените промени на БЛП, касаещи процесните
договори, са приети при обективни и съществени промени в пазарните
условия за съответния период. Има извършени две плащания от страна на
банката към кредитополучателите: на 30.11.2009 г. възстановени суми - 28,98
CHF, с основание възстановяване на сума по надвзета лихва за периода от
18.07.2008 г. до 16.10.2008 г. по сделка 865547 /кр. 34404/ на Р. Й. СТ. и на
същата дата възстановени суми - 166,03 CHF, с основаниевъзстановяване на
сума по надвзета лихва за периода от 16.03.2009 г. до 30.11.2009 г. по сделка
865547 /кр. 34404/ на Р. Й. СТ.. Плащанията по кредита съответстват на
посочените суми по погасителните планове. На база предоставеното банково
извлечение по с/ка BG95 BPBI 7949 1399 4601 01 с титуляр Р.С. вещото лице
установява две плащания, извършени от Д.Г.Г.: на 10.04.2012 г. - 295,00 CHF
и на 17.04.2015 г. - 190,08 CHF. Размерът на плащанията от страна на Р. Й.
СТ. са: по кредит № NL 34 407/2008 - 36 895.64 CHF и по кредит № NL 34
404/2008 - 21 118.46 CHF. Сочи разлика от 1479,54 лева курсовата разлика не
по актуалния погасителен план, а по първоначалния погасителен план, т.е.
платени повече 5507,18 лева.
По делото са представени процесните договори. В чл. 3 от договора е
уговорена възнаградителна лихва, дължима за ползването на кредита, в
размер на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове и
договорна надбавка. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора БЛП на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават
4
незабавно задължителни за страните, като кредитополучателите се считат
уведомени за тях с обявяването им на видно място в банковите салони. Чрез
клаузата на чл. 4, т. 2 от № HL 34407/07.03.2008 г. е определено плащане на
такса управление. Съгласно чл. 6 кредитът се погасява на месечни вноски
съгласно погасителен план, като погасяването се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – ал. 2. Според
същата договорна клауза ако на падежната дата на погасителна вноска
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по посочена в договора сметка, но има средства в лева или евро по своите
сметки в банката, погасяването се извършва с тези средства след служебно
изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“
на банката за швейцарския франк към лева/евро. Чрез клаузата на чл. 6, ал. 3
кредитополучателите дават неотменимото си и безусловно съгласие за
автоматична промяна на размера на погасителните им вноски в случай на
промяна на БЛП на банката. С чл. 12 банката си запазва правото да прави
промени в тарифата си. Чрез клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора
обективира декларацията на кредитополучателите, че са запознати и съгласни
с обстоятелството, че промените на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и
превалутирането по чл. 23 от договора, може да има за последица повишаване
на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева/евро, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичаща от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Чл. 22 от
договора предоставя на кредитополучателите правото да поискат
превалутиране на предоставения кредит в швейцарски франкове съответно в
евро/лева при прилагане на обявения курс „купува“ на банката за швейцарски
франкове за датата на превалутирането, както и на лихвените проценти,
обявени от банката за съответната валута и вид на кредита.
От правна страна съдът установи следното:
Ищците по сделката са физически лица, на които по силата на
процесните договори са предоставени банкови кредити, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, т.е.
същите са потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и приложение
следва да намерят разпоредбите на посочения нормативен акт. ЗЗП в частта,
касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските
договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. По смисъла на закона предпоставки за определяне на клаузата като
неравноправна са следните: клаузите не са индивидуално определени, т.е.
същите са предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им; клаузите са уговорени
във вреда на потребителя – накърняват се уредените в закона права на
потребителя; не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на
добросъвестната търговска практика; уговорката да води до значително
несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя -
съществено, радикално несъответствие в насрещните престации на страните
по договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и несъответствие във
възможността им да упражнят своите права за защита по договора.
На първо място следва да бъде установено дали процесните клаузи от
5
договорите са индивидуално уговорени с потребителя или не. По делото не са
събрани доказателства, че процесните договори не са индивидуално
уговорени. Напротив, ищцата работи в клона на банката в гр. Разград и е
получила служителски условия от кредита, индивидуално договорени. В тази
връзка разумно е посоченото от ответника, че банката извършва дейност чрез
своите служители, поради което няма как именно служителите на банката да
нямат информация за предстоящо движение във валутния курс на
швейцарския франк. Отделно поради трудовото правоотношение на ищцата с
ответната банка, на кредитополучателите са предоставени редица
благоприятни условия, които не се предлагат на редовите клиенти.
Кредитополучателите са получили специални и преференциални условия,
включително по-нисък лихвен процент и освобождаване от такси. Последното
не се оспорва.
Не може да се твърди, че клаузите са уговорени във вреда на
потребителя. Банката е отправила евентуално предупреждение, че при
възможни валутни промени, ще са налице потенциално значими последици.
Вписаните клаузи са на ясен и разбираем език. Включването на чл. 24 е израз
на намерението от страна на кредитора да изясни на кредитополучателя какъв
е валутният риск от ползване на кредит в швейцарски франкове. Съгласно
цитираната практика на ЕС клауза, според която кредитът трябва да бъде
върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, попада в обхвата на
понятието основен предмет на договора, отнася се до самото естество на
задължението на длъжника и представлява съществен елемент от договора за
кредит, поради което не подлежи на преценка за неравноправност, доколкото
е отразена в договорите на ясен и разбираем език. По подобен начин ищците
са уведомени, че промените в БЛП не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни. Същевременно методологията е била
публикувана от банката след нормативните промени през 2010 г. Предвид
трудовото правоотношение на ищцата е абсолютно невъзможно същата да не
знаела това обстоятелство.
Не се установи нарушаване на изискванията за добросъвестност,
респективно добросъвестна търговска практика. Не може да се очаква да няма
промяна във валутния курс, когато кредитът е договорен в друга валута, а не в
националната.
Не се установи съществено, радикално несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност,
както и несъответствие във възможността им да упражнят своите права за
защита по договора.
Поради което не е налице твърдяната нищожност на посочените клаузи
и установителните искове следва да бъдат отхвърлени. Поради посоченото и
предявените осъдителни искове следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани. Следователно предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. С оглед посоченото е безпредметно
обсъждането на възражението на изтекла давност.
Предвид посоченото следва да се отхвърлят и претенцията по чл. 86 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят направените
разноски от ответника съгласно представения списък с разноски, а именно
депозити за вещото лице в размер общо на 800 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените установителни искове от
ищците Р. Й. СТ. с ЕГН-********** и СВ. СТ. СТ. с ЕГН-**********, и
двамата с постоянен адрес: гр. Разград, ****************** и с настоящ
адрес: гр. Цар Калоян, **************, за прогласяване нищожността на
следните договорни клаузи: чл. 6, ал. 2 , и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 34404/07.03.2008 г. и на чл. 3, ал.
5, на чл. 4, т. 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 6, ал. 3, на чл. 12 и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34407/07.03.2008 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Р. Й. СТ. с ЕГН-********** и СВ.
СТ. СТ. с ЕГН-********** осъдителни иск срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 569,07 CHF (по 284, 54 шв.
франка на всеки от тях), недължимо получени от ответника по Договор № HL
34404/07.03.2008 г. в периода от 17.08.2008 г. до 17.12.2009 г. лихви над
размерите по първоначално уговорените анюитетни вноски, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Р. Й. СТ. с ЕГН-********** и СВ.
СТ. СТ. с ЕГН-********** осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 7850,38 лева (по 3925,19 лв.
на всеки един от тях), недължимо получени от ответника по договор № HL
34404/07.03.2008 г. курсови разлики в периода от 04.04.2008 г. до 16.02.2021
г. ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Р. Й. СТ. с ЕГН-********** и СВ.
СТ. СТ. с ЕГН-********** осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 2738,26 швейцарски франка
(по 1369,13 шв. франка на всеки от ищците), недължимо получени от
ответника по Договор № HL 34407/07.03.2008 г. в периода от 17.08.2008 г. до
16.02.2021 г. лихви ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Р. Й. СТ. с ЕГН-********** и СВ.
СТ. СТ. с ЕГН-********** осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 13669,09 лева. (по 6 834,55
лв. на всеки един от тях), недължимо получени от ответното дружество по
договор № HL 34407/07.03.2008г. курсови разлики в периода от 04.04.2 008г.
до 16.02.2021 г. ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното и заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7