Р Е
Ш Е Н
И Е № 260349
12.07.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на десети юни през две хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1524 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от К.Г.Х. с ЕГН:********** и П.В.Х. с
ЕГН:**********,***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Г., против „ЗД Армеец”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„****,
представляван от изпълнителните директори М. И. и В. К.-М., обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.498 вр.чл.432 от Кодекса за застраховането КЗ/ вр. чл.45 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
На 19.08.2015г. около 11,45ч. двамата ищци пътували за Турция. Колата
управлявал ищецът и се движели в посока гр.Свиленград по автомагистрала
„Марица“ при км.100+800, малко след бензиностанция „*** водачът усетил, че
автомобила работи с намалена мощност, светнала и лампата на водата по
арматурното табло и спрели автомобила в аварийната лента. Ищецът спрял
автомобила, включил аварийните светлини и изгасил двигателя. След 2-3 минути,
докато той се чудел от къде е проблема, ищцата го чула да й казва, че ще ги
ударят, след което загубила съзнание. Ищцата се свестила в отделение
„Неврохирургия“ на МБАЛ-Хасково АД, където била хоспитализирана със следните
оплаквания – комоцио и разкъсно контузни рани на главата. Направени й били
всички необходими изследвания. След проведеното лечение й било издадено
съдебномедицинско удостоверение на 28.08.2015г. След изписването от болницата
ищцата останала нетрудоспособна за дълъг период от време. Възстановяването й
било болезнено и било свързано със значителни финансови средства. Получила
страхова невроза от возене в пътно превозно средство. Психическите вреди, които
получила не можели да се измерят във финансови стойности. Твърди, че все още се
възстановява от получените вследствие на ПТП-то травми. Било образувано
досъдебно производство против виновния водач, но съдебномедицинската експертиза
установила травми и разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, както и че причинените имуществени вреди в размер на 3100лв. не са
значителни, поради което с постановление от 20.07.2016г. производството било
прекратено. Разноските, които ищцата заплатила за възстановяването си и
поражението върху психиката й не можели да се измерят в парични средства,
поради което за нея възниквал правен интерес от предявяване на настоящата
застрахователна претенция. Твърди, че предявила претенции към ЗД „Армеец“ АД и
била образувана ликвидационна преписка по щета №10016100100690 по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица №11114003052038, образувана
за събитие от 19.08.2015г., но до момента не й били изплатени претендираните
обезщетения. Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да бъде
осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 15000лв., представляващи
леки телесни повреди, изразяващи се в комоцио и разкъсно контузни рани на
главата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.08.2015г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че на 19.08.2015г., около 11,45ч., на АМ „Марица“ при км. 100+800 ПТП,
при което управляваният от него лек автомобил марка „***“ модел „***“ рег. № ****
бил ударен от лек автомобил марка „***“ модел „*** с рег. № ***, управляван от
Л.Х. Л., тъй като последният не се движил в платното за движение, а навлязъл в
аварийната лента, където бил спрян неговия автомобил с включени аварийни
светлини. След удара и в продължение на няколко минути ищецът бил в
безсъзнание, а впоследствие той и съпругата му, която пътувала с него, били
откарани в отделение „Неврохирургия" на МБАЛ-Хасково АД, където бил
хоспитализиран за период от 5 дни с оплаквания за болки в дясната гръдна
половина и световъртеж; охлузвания в лявата челна област на главата; болки при
опипване в дясната гръдна половина; кръвонасядане в десния коремен фланг;
гръден кош - счупване на 7 и 8 ребра в дясно. След проведеното му лечение било
издадено съдебномедицинско удостоверение №360/28.08.2015г., в което били описани
следните наранявания: контузия на главата и тялото, контузия на гръдния кош и
интеркостални нерви, счупване на 7-мо и 8-мо ребро в дясно. След изписването му
от болницата останал нетрудоспособен за дълъг период от време, а
възстановяването му било болезнено. Автомобилът на виновния водач бил
застрахован в ЗАД „Армеец" със застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ № 11114003052038, валидна от 16.12.2014г. до 15.12.2015г., поради
което предявил претенции към ответника, по която била образувана ликвидационна
преписка по щета, но до момента не му било изплатено претендираното
обезщетение. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което
да се осъди ответникът да му заплати сумата от 15000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 19.08.2015г. на АМ „Марица“ при км. 100+800, изразяващи се в болки
в дясната гръдна половина и световъртеж; охлузвания в лявата челна област на
главата; болки при опипване в дясната гръдна половина; кръвонасядане в десния
коремен фланг; гръден кош - счупване на 7 и 8 ребра вдясно, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането 19.08.2015г. до окончателно й
изплащане, както и направените деловодни разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете на двамата съпрузи по основание и размер. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение, респ.
лихвата върху същото. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между дружеството и
собственика на л.а. „****“ с рег.№***, действаща към момента на събитието.
Оспорва обаче механизма на осъществяване на твърдяното ПТП. Оспорва
отговорността на водача Л. Х. Л. по основание и размер. Счита, че същият не е
реализирал виновно поведение, в резултат на което да е причинена лека телесна
повреда на ищцата. Оспорва причинно-следствената връзка между действията на
водача Л. и телесните увреждания на ищцата. Оспорва вредите като факт от
обективната действителност и като размер. Оспорва наличието на противоправност
в поведението на Л. Л., като твърди, че същият не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на ПТП-то. Твърди, че е налице
случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. В условията на евентуалност, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
За да се ангажира отговорността на застрахователя следвало да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за носене на
отговорност от прекия причинител – застрахован спрямо увреденото лице за
обезщетяване на причинените му вреди. Оспорва твърденията на ищцата, че е
изпаднала в безсъзнание. Разстройството в зрението и болките й от врата към
кръста не били свързани с процесното ПТП. Ищцата страдала от предходни
заболявания, които благоприятствали за настъпването на сочените увреждания и
повлияли върху продължителността на оздравителния период. Оспорва
продължителността на твърдения от ищцата възстановителен период. Твърди, че
здравословното състояние на пострадалата като самостоятелен фактор допринесло
за динамиката, вида, степента и тежестта на травматичните увреждания.
Моментното здравословно състояние било самостоятелен фактор, обуславящ
състояние на риск за живота, независимо от ПТП. Оспорва размера на претендираните вреди. Предвид
гореизложеното се иска отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на
направените от ответника разноски.
Ответникът
оспорва изцяло предявения от ищеца П.В.Х. иск по основание и по размер, като
прави и възражение за изтекла погасителна давност. Признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между него и собственика на лек автомобил
"****" с peг.№*****, действаща към момента на процесното ПТП, но
оспорва останалите твърдения, изложени в исковата молба. Счита, че водачът на
застрахования при него лек автомобил нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, а и било налице случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. На следващо място, в условията на евентуалност се твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия П.Х. на вида и степента на
телесните му увреди. Ищецът не бил с поставен обезопасителен колан, поради
което тялото му свободно се движило в купето на автомобил в момента на ПТП,
удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, вследствие на което били
причинени сочените телесни увреждания. Освен това имал и придружаващо
заболяване, изразяващо се в травма на нервните коренчета на гръдната част на
гръбначния стълб, и страдал от предходни заболявания, които благоприятствали
настъпването на сочените увреждания и повлияли върху продължителността на
оздравителния период. Размерът на претендираното обезщетение бил силно завишен
и не съответствал на обичайно присъжданите суми, включително и от ВКС. Предвид
изложеното се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан,
както и присъждане на направените от него разноски по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено от фактическа страна следното :
С постановление от 20.07.2016г. на прокурор при
РП-Свиленград е прекратено досъдебно производство №526/2015г. по описа на
РУП-Свиленград, образувано срещу неизвестен извършител за причиняване на средна
телесна повреда на П. Х.В. /ищец в настоящото производство/ при възникналото
ПТП на 19.08.2015г. на АМ „Марица“ при км.100+800 посока гр.С. в землището на
общ.Свиленград при управление на л.а. „****, модел „****“ с рег.№****,
нарушавайки правилата за движение и по непредпазливост.
От показанията на свидетеля К. Ж. С. се установява, че
познава ищците от много години. Твърди, че след претърпяната от тях
катастрофа били в много тежко състояние.
П. бил прикован на стол буквално. Свидетелят твърди, че са съседи и ходил да го
вижда. Според него, и двамата били в тежко състояние. Катастрофата не била
лека, св.С. бил виждал и колата. К. лежала в болница, но свидетелят не знаел
колко време, като след това пак била зле. След това всички им помагали. Имали
много болки и страдания след изписването. П. спял на един разтегателен стол, не
можел да стане. К. имала шевове по главата и много болки. Свидетелят не можел
да каже период, но сигурно минала повече от половин година в това тежко
състояние и при двамата, даже почти една година. Според свидетеля, те още не се
били върнали към нормален живот. Той си имал още болежки, тя си имала нейните
страдания. К. имала страхотен световъртеж. Св.С.твърди, че им помагал като
съсед с каквото може – да отиде до пазара, да им качи туба с вода и с много
други неща. Предполагал, че и децата им са помагали.
От показанията на свидетеля Л. Х. Л. се установява, че участвал
в ПТП през 2015г., но бил много стресиран и нямал ясни спомени. Работел във
фирма „****“ и управлявал служебния автомобил на път за гр.С., но автомобила
нямал климатична уредба, а били задължени да работят с дълги дрехи, било много
горещо и на свидетеля му станало лошо. Следващото, което помнел било как хора от
някакъв туристически автобус го събудили в колата и видял ищеца на земята,
който изглеждал зле и издавал някакви звуци от болката. Само това си спомнял,
като не помнел самото ПТП. Според св.Л., най-вероятно му станало лошо от
жегата, нямал друго обяснение. Не бил видял преди това колата. Към датата на
инцидента бил шофьор от 2 години. Твърди, че до тогава имал и други ПТП-та, но
не по негова вина. След ПТП-то го откарали в болницата в гр.С., където му
правили манипулации, тъй като бил с пневмоторакс и трябвало да изкарат
течността от гръдната му кухина. Лекарите не установили защо му станало лошо,
като това не било обект на лекуване. Твърди, че преди това нямал такива
проблеми и не му било ставало лошо.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на страните съдът назначи и изслуша съдебна автотехническа експертиза и
съдебномедицинска експертиза, чиито заключения приема като компетентно и
обективно дадени. Автотехническата експертиза описва подробно механизма на
настъпилото ПТП на 19.08.2015г. в гр.Хасково. От своя страна съдебният лекар описва подробно
нанесените на ищците увреждания вследствие на настъпилото ПТП.
Според д-р Е., най-тежкото увреждане на ищеца е счупване на две ребра в
дясно, което води до болезнени движения на гръдната клетка и временно
затруднение в движението на снагата за срок не по-голям от 20 дни. Съдебномедицинската
експертиза сочи, че ищцата е получила следните увреждания вследствие на
процесното ПТП, а именно контузия на главата и тялото; мозъчно сътресение от
лека степен със степенно помрачение на съзнанието; разкъсно контузна рана на
главата. Вещото лице определя периода на пълно възстановяване от претърпяното
от ищцата мозъчно сътресение от порядъка на 1-2 до 4 месеца, а периодът за
възстановяване от разкъсно контузната рана на главата не превишавал 20 дни. Експертизата
сочи, че непосредствено след удара пострадалата била в състояние на степенно
помрачение на съзнанието, което било характерно за леко по степен мозъчно
сътресение и протичало с прояви на зашеметеност, обърканост, замъглено
съзнание. При направените на пострадала клинични, физикални и инструментални
изследвания, вкл. компютърна томография на череп, главен мозък и гръбначен
стълб не били открити патологични промени в главния мозък и гръбнака, изписана
била с подобрение и по-късно не били регистрирани усложнения на травмата.
Липсвали данни ищцата да е провеждала специализирано лечение за последици от
мозъчно сътресение, не били регистрирани характерни клинични и други признаци
на последици от мозъчно сътресение. Според вещото лице, възникналите след пет
години оплаквания от световъртеж от централен произход не били свързани с
травмата от ПТП. Поставената от невролог диагноза „травмена церебрастения“ не
била изпълнена със съдържание и със сигурност била невярна. В своето заключение
съдебномедицинската експертиза изброява заболяванията, от които ищцата е
боледувала преди катастрофата. Според експерта, няма медицински данни възрастта
на пострадалата и предшестващите й заболявания да са повлияли на развитието на
травмата и обратно – травмата също не била повлияла на наличните заболявания и
не била причина за възникване на нови заболявания. Според вещото лице,
заболяването на гръбнака и коренчетата нямали връзка с травмата, оплакванията
за което заболяване се появили две години след процесното ПТП. Състоянието на
зрението на ищцата се дължало на заболяване на ретината и също нямало отношение
към травмата от ПТП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове
:
Нормата на чл.432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В случая съдът
намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки ответното дружество
да заплати на ищците застрахователно обезщетение за
претендираните от тях в настоящото производство претърпени неимуществени вреди,
настъпили от процесното ПТП. По
категоричен начин от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 19.08.2015г. управлявания от ищеца лек автомобил е ударен от
друг автомобил, вследствие на което двамата ищци, които са се намирали в своя
л.а. са получили травми, подробно описани в депозираните от съдебномедицинската
експертиза заключения. Установи се също така, че увреждащия автомобил е
управляван от св.Л., като същият е застрахован в ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на процесното ПТП. След
настъпването на процесното ПТП е образувано досъдебно производство за нанасяне
на средна телесна повреда на ищеца, но впоследствие същото е прекратено, като
се установява, че уврежданията всъщност представляват леки телесни повреди. От
депозираната съдебна автотехническа експертиза се установи, че автомобила, в
който са се намирали ищците по време на удара, се е намирал в аварийната лента и
не е бил в движение. Установи се също така, че водачът на спрелия автомобил
/ищеца/ не е допуснал нарушения на ЗДвП при отбиване от пътното платно. По
отношение на автомобила, управляван от св.Л., става ясно, че се е движил по
пътното платно и по неустановени причини се е отклонил в аварийната лента и е
ударил отзад спрелия автомобил с ищците вътре. Самият водач /св.Л./ в своите
показания заявява, че нито помни удара, нито автомобила на ищците, като
предполага, че му е станало лошо от жегата в колата и е загубил съзнание.
Първият му спомен бил, когато го свестяват след катастрофата. При тези данни по
делото съдът намира за доказани по основание и двата иска, предявени от ищците
срещу застрахователното дружество. По делото няма данни за изплатено
обезщетение на който и да е от двамата ищци, като няма и твърдения в тази
насока.
По отношение на възраженията за
съпричиняване от страна на ищците и за настъпила погасителна давност съдът
счита, че същите се явяват неоснователни. Липсват каквито и да е доказателства,
от които да се правят изводи за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
Несъмнено не е изтекла и погасителната давност по отношение на претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП.
Инцидента въз основа на който се претендират обезщетенията е станал на
19.08.2015г., а исковата молба е депозирана в съда на 04.08.2020г., което по
категоричен начин сочи на неоснователност на това възражение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания от
ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС №4/23.12.1968г., понятието „справедливост“
е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелства, при които е станало, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания.
Съдът
кредитира изцяло депозираните от съдебномедицинската експертиза заключения, в
които вещото лице сочи, че периода на възстановяване на ищцата от получените
травми от процесното ПТП е от 1-2 до 4 месеца. В заключението си д-р Е.
подробно обяснява кои от оплакванията на ищцата са вследствие на травмите от
ПТП и кои от тях не се намират в причинно следствена връзка с инцидента. При
тези данни по делото съдът счита, че на ищцата следва да се присъди обезщетение
в размер на 5000лв., представляващи дължимия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2015г., ведно със
законната лихва върху обезщетението от датата на депозиране на исковата молба,
по която е образувано настоящото производство, т.е. 04.08.2020г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер
от 15000лв. следва да се отхвърли.
По
отношение на претендираното от ищеца обезщетение също следва да се вземат
предвид нанесените травми, периода на тяхното възстановяване, евентуално
допълнително влошаване на здравето вследствие на тези травми. В тази връзка
следва да се отчете също заключението на съдебномедицинската експертиза, според
което за възстановяването на ищеца от нанесените му травми от катастрофата е
необходим период не по-голям от 20 дни. Предвид гореизложените съображения
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3000лв.,
представляваща дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2015г., ведно със законната лихва
върху обезщетението от датата на депозиране на исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, т.е. 04.08.2020г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 15000лв.
следва да се отхвърли.
Следва
да се присъдят на ищците и направените разноски в размер на 1433,33лв.,
съобразно уважената част от исковите претенции. На ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции в размер на 1712,33лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД Армеец”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„*****”
№* представляван от изпълнителните
директори М. И. и В. К..-М., да заплати на К.Г.Х. с ЕГН:********** ***, сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 19.08.2015г. застрахователно събитие – ПТП на АМ „*** при км. 100+800 ПТП, възникнало между
лек автомобил
марка „***“ модел „**** рег. № ****
и лек автомобил марка „***“
модел „***“ с рег. № ****, ведно със законната
лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска – 04.08.2020г. до окончателното изплащане, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 15000лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗД Армеец”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„*****,
представляван от изпълнителните директори М. И. и В. К.-М.,
да заплати на П.В.Х. с ЕГН:********** ***, сумата от 3000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 19.08.2015г.
застрахователно събитие – ПТП на АМ „****“
при км. 100+800 ПТП, възникнало между
лек автомобил
марка „****“ модел „***“ рег. № ****и лек
автомобил марка „****“ модел „****“ с рег. № ****,
ведно със законната
лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска – 04.08.2020г. до окончателното изплащане, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 15000лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗД Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„*****,
представляван от изпълнителните директори М. И. и Вася К.-М.,
да заплати на К.Г.Х. с ЕГН:********** и П.В.Х. с ЕГН:**********,***, направените по
делото разноски в размер общо на 1433,33лв., съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА К.Г.Х.
с ЕГН:********** и П.В.Х. с ЕГН:**********,***, да заплатят на „ЗД Армеец”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„****,
представляван от изпълнителните директори М. И.и В.К.-М., направените по делото разноски в размер общо на 1712,33лв., съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.