№ 4518
гр. С., 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110130800 по описа за 2021 година
„С. В.” АД е предявило срещу АТ. ИВ. П., ЕГН **********
установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1422,75
лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от
14.08.2017 г. – 08.06.2020 г. в имот, находящ се в гр. С., кв. „Р.“2, ул. „С. С.“
№ 19, ведно със законната лихва върху сумата за главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в съда /07.01.2021 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 188,85
лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата главница за периода
от 14.09.2017 г. до 08.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 22.01.2021 г. по ч.гр.д. № 686/2021 г. по описа на СРС, 48
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка
на питейна В., отвеждане и пречистване на отпадъчни води) в имота, находящ
се на посочения адрес, а последният не е заплатил дължимата цена.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
претенцията на ищеца. Твърди, че сумите се претендират от него на база
Контролен лист № ЕНВ 0107337/03.05.2017 г., като съставянето му бил
извършено при подаване на искане за съставяне на партида и изграждане на
водомерна шахта, като едва тогава след монтирането на водомер е започнал
1
да консумира питейна В.. Поддържа се, че до този момент в имота не е имало
чешма или друго техническо съоръжение за ползване на В., като
водопроводното отклонение е минавало на 2 метра дълбочина през имота,
което обстоятелство било известно на ищеца още от 2002 г. Ищецът твърди,
че това водопроводно отклонение било изградено през имота му без негово
знание от собственик на друг имот, което се установило по гр.д. №8339/2007
г. на СРС, 24 състав. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираните суми.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Ответникът не оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца
с предмет на доставка на ВиК услуги, а дори напротив – с отговора на
исковата молба признава, че е подал искане до ищеца за съставяне на партида
и изграждане на водомерна шахта, като след монтирането на водомер е
започнал да консумира питейна В.. Наведеното оспорване едва във второто
съдебно заседание, че всъщност ответникът се е разпоредил с процесния имот
преди периода, за който се търсят исковите суми, е преклудирано по аргумент
на чл.147 ГПК и като такова не следва да се обсъжда от съда.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. С. е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
2
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР.
Предвид изложеното и с оглед неоспорване от страна на ответника на
качеството му потребител на В и К услуги, следва да се приеме, че между
страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги, действащо
през процесния период.
По делото е представен контролен лист № ЕНВ 0107337/03.05.2017 г. за
извършена проверка на имот, находящ се в гр. С., кв. „Р. 2“, ул. „С. С.“ № 19,
от която се установява наличието на изградено сградно водопроводно
отклонение, което захранва три имота: УПИ XIV, УПИ XV и УПИ XVI.
Проверката е извършена в присъствието на ответника, за което същият е
положил подпис в долния десен ъгъл на контролния лист.
С протокол № КНВ 0016212/02.08.2017 г. и въз основа на извършената
проверка, поради нерегламентирано ползване на В и К услуги на обекта,
находящ се в гр. С., кв. „Р. 2“, ул. „С. С.“ № 19 и за периода от 21.10.2016 г.
до 03.05.2017 г. е начислена за плащане в тежест на ответника сумата в
размер на 1491,52 лв. Въз основа на протокола е издадена фактура дубликат
№ ********** на стойност 1491,52 лв. с падеж на плащане 13.09.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи при установяване на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества В. се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Според
чл.35, ал.6 от Наредбата показанията на водомерите се отчитат с точност до 1
куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-
дълъг от шест месеца. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера
разходът на В. се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при
непрекъснато изтичане на В.та със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен
отчет по алинея 1.
От приетото по делото заключение на комплексна съдебно-счетоводна и
техническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден.
3
Експертите установяват, че за периода от 21.10.2016 г. до 26.07.2017 г.
количеството доставена питейна В. е изчислено по реда на чл. 35 от
Наредбата, като същото е правилно определено в размер на 1171 куб.м. и
съответства на начислената сума от 1491,84 лв. След 27.07.2017 г.
доставяните количества питейна В. са измервани по водомер при осигуряване
на достъп или по самоотчет на потребителя, като при последващи реални
отчети количествата са коригирани до действително изразходваните.
Установено е още, че за периода от 21.10.2016 г. до 28.05.2020 г. обемът на
доставената питейна В. възлиза на 1250 куб.м. Вещите лица са стигнали до
извод за доставени В и К услуги, възлизащи на стойност 1422,75 лв. главница
и 198,42 лв. мораторна лихва. Отразено е още, че главницата в размер на
1422,75 лв. се формира от начисленото количество с протокол КНВ
0016212/02.08.2017 г. /1491,84 лв. намалени с кредитно известие поради
извършено прихващане от 27.06.2018 г. до размера от 1419,14 лв./ и реален
отчет за доставено количество В и К услуги по фактура № 96794087 от
29.04.2020 г. в размер на 3,61 лв.
Ответникът оспорва иска с твърдението, че не той, а трето лице е
изградило без негово съгласие и знание водопроводното отклонение в имота.
Видно от приобщеното по делото гр.д. № 8339/2007 г. по описа на СРС, 24
състав АТ. ИВ. П. е предявил против Николай Андонов Берберов искове с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди,
изразяващи се в нарушаване правото на собственост на ищеца и разрушаване
на оградата му, извършване на изкопни работи и самоволно изграждане на
водопроводна и канализационна инсталация в имота му, както и искове с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетение за ползване от ответника на
водопроводни и канализационни тръби, собственост на ищеца. С
постановеното Решение № 101 от 04.07.2008 г. по горепосоченото дело,
изменено с Решение от 13.10.2009 г. по описа на СГС, IV-г състав, влязло в
сила на 13.10.2009 г., съдът е отхвърлил предявените искове с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, като е уважил частично исковете с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Изложени са мотиви, че изкопните работи и
поставянето на водопроводни и канализационни тръби в имота са извършени
от трето лице с изричното знание и съгласие на АТ. ИВ. П..
За установяване на обстоятелството дали изграденото водопроводно
отклонение е ползвано от ответника са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свид. Райна П.а, сестра на ответника.
Свидетелят излага, че имотът е закупен през 2000 г., като от тогава до
към 2017 г. ответникът рядко посещавал имота си. Сочи, че към 2017 г. в
имота имало изграден водопровод, за което узнали случайно, а малко по-рано
узнали за незаконно изградена тръба през техния имот, за което твърди, че
отговорен е собственикът на съседния имот. Отрича да е ползвана В. в
процесния имот преди 2017 г., тъй като нямало изградени чешма и шахта.
Съдът като съобрази показанията на свидетеля по реда на чл.172 ГПК
4
намира, че не следва да ги кредитира, тъй като не съответстват на останалия
събран по делото доказателствен материал. Свидетелят твърди, че ответникът
е узнал за незаконно прекарана тръба в имота малко преди 2017 г., но видно
от приобщеното гр.д. № 8339/2007 г. по описа на СРС, 24 състав най-късният
възможен момент за узнаване на това обстоятелство от ответника е 12.04.2007
г. /датата на подаване на исковата молба срещу третото лице/. От друга
страна, в отговора на исковата молба, а и лично ответникът в открито съдебно
заседание сочи, че ищцовото дружество е уведомено за изградено
водопроводно отклонение още през 2002 г. /т.е. и на ответника това
обстоятелство е било известно/.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата нови водопроводни
отклонения се изграждат при условията на глава четвърта ЗУТ.
Присъединяването към водоснабдителната система се извършва
последователно чрез: предварително проучване и уточняване на техническите
условия за присъединяване; сключване на предварителен договор за
присъединяване към водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен
проект; сключване на договор за предоставяне на услугите В и К.
Неспазването на тази процедура за присъединяване и ползване на питейна В.
в нарушение на императивните законови изисквания е на общо основание
противоправно деяние, поради което и всяко присъединяване към
водоснабдителната мрежа и ползването й, не по нормативно установения ред,
е незаконно.
Съгласно трайната съдебна практика, вкл. по реда на чл.290 ГПК
/Решение № 4 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III г. о., ГК;
Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III г. о., ГК;
Определение № 501 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 803/2018 г., III г. о.,
ГК и др.; Определение № 532 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 496/2020 г.,
III г. о./. не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване
целостта на пломбите, физическите въздействия върху водомерите или е
изпълнил незаконното отклонение, както и че това е именно потребителят
или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е
извършено нарушението. Отговорността възниква за потребителя при
извършена констатация за такива нарушения. Последното произтича от
спецификата на услугата и нейната организация, което от своя страна е
обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за
изправността на съоръженията за отчитане на извършената консумация на В..
Нарушението следва да е извършено виновно. Относими са и двете форми на
вина - умисъл или небрежност - като вината се предполага до доказване на
противното. Принципът за презумиране на вината е общ както за деликтната
отговорност, така и за договорната такава. В този смисъл възраженията на
ответника, че не той, а трето лице е изградило водопроводното отклонение,
респ. не е ползвал отклонението са неоснователни.
Тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
изграденото сградно водопроводно отклонение захранва три имота, от който
5
само един е собствен на ответника, съдът намира, че отговорността на
ответника следва да се ангажира за 1/3 от начислените суми, касаещи
потребление на В и К услуги спрямо неговия имот. Видно от представения
протокол № КНВ 0016212/02.08.2017 г. и фактура № ********** от
14.08.2017 г. е начислено потребление поради незаконното присъединяване
на стойност 1491,84 лв., от която сума ответникът следва да отговаря до
размера на 497,28 лв. В приетата по делото комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза е отразено, че ищецът е извършил служебно
прихващане със сумата от 72,70 лв. от посочената фактура, с което е погасил
част от задължението. Съдът намира, че сумата, с която е извършено
прихващането следва да се приспадне от дължимата от ответника част, респ.
остатъчното задължение възлиза в размер на 424,58 лв., към която сума
следва да се прибави и непогасеното вземане за доставени ВиК услуги по
фактура № 96794087 от 29.04.2020 г. в размер на 3,61 лв. Следователно, до
размера от 428,19 лв. предявеният иск се явява основателен.
Релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност,
съдът намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с
изтичане на петгодишна давност се погасяват вземания, за които законът не
предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземания за възнаграждение за труд, за което не е предвидена друга давност,
вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземания за
наем, за лихви и за други периодични плащания /чл. 111 ЗЗД /. В случая
вземането на ищеца има характера на корекционно такова, тъй като е
начислено поради установено незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи, т.е. има еднократен и
самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане,
съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 07.01.2021 г.,
като от тази дата установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1
ГПК) и погасителната давност за претендираното вземане е прекъсната – арг.
чл. 116, б. „б“ ЗЗД. За вземането е издадена фактура № ********** с посочен
краен срок за плащане 13.09.2017 г., от която дата вземането е станало
изискуемо. Доколкото от 13.09.2017 г. до 07.01.2021 г. е изтекъл период, по-
кратък от пет години, вземането не е погасено по давност.
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи до
размера от 428,19 лв., като се отхвърли до пълния предявен размер от 1422,75
лв.
По иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД
За основателността на иска, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадане на ответника в забава.
6
Съдът достигна до правен и фактически извод за дължима главница в
размер на 428,19 лв.
Съгласно чл.44 от Общите условия от 2016г., при неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи
на В и К оператора обезщетение в размера на законната лихва съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Видно от
представената фактура № ********** крайният срок за плащане настъпва на
13.09.2017 г., поради което и считано от следващия ден /14.09.2017 г./
ответникът е изпаднал в забава.
Съдът намира за частично основателно релевираното възражение за
изтекла погасителна давност. На основание чл. 111 ЗЗД спрямо вземането за
мораторна лихва приложима е кратката 3-годишна погасителна давност.
Както се посочи и по-горе заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е подадено на 07.01.2021 г., като от тази дата установителният
иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) и погасителната давност за
претендираното вземане е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо,
вземанията за мораторна лихва, възникнали преди 07.01.2018 г. са погасени
по давност. Непогасено е вземането за периода от 07.01.2018 г. до 08.06.2020
г., чийто размер изчислен от съда на основание чл.162 ГПК въз основа на
установената в производството главница /424,58 лв. за периода от 07.01.2018
г. до 08.06.2020 г. и 3,61 лв. за периода от 29.05.2020 г. до 08.06.2020 г./
възлиза на 104,27 лв., до която сума предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от
исковете. От представените доказателства се установява, че ищецът е сторил
разноски за исково производство в размер на 74,68 лв. за държавна такса, 500
лв. за депозит за комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лв. В
протеклото заповедно производство ищецът е сторил разноски в размер на
32,23 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Следователно, в полза на ищеца, съобразно уважената част от исковете се
следват разноски в размер на 221,91 лв. за исково производство и 27,17 лв. за
заповедно производство.
С право на разноски разполага и ответникът на основание чл.78, ал.3
ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие ответникът е уговорил и заплатил в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за исково производство.
За протеклото заповедно производство няма данни да са сторени разноски, а и
такива не се претендират, поради което съдът не ги присъжда. Следователно,
7
в полза на ответника се следват разноски в размер на 200,88 лв. за исково
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АТ. ИВ. П., ЕГН
**********, че дължи на „С. В.” АД, ЕИК .... на основание чл.422,ал.1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.422,ал.1
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 428,19 лв., представляваща стойност на
доставени ВиК услуги през периода от 14.08.2017 г. – 08.06.2020 г. в имот,
находящ се в гр. С., кв. „Р.“2, ул. „С. С.“ № 19, ведно със законната лихва
върху сумата за главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /07.01.2021 г./ до окончателното
й изплащане, както и сумата от 104,27 лв., представляваща мораторна лихва
върху дължимата главница за периода от 14.09.2017 г. до 08.06.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 22.01.2021 г. по ч.гр.д. №
686/2021 г. по описа на СРС, 48 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до
пълния предявен размер от 1422,75 лв., както и иска за мораторна лихва до
пълния предявен размер от 188,85 лв.
ОСЪЖДА АТ. ИВ. П., ЕГН **********, да заплати на „С. В.” АД, ЕИК
...., на основание чл.78,ал.1 ГПК разноски по исковото производство в размер
от 221,91 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 686/2021 г. по описа на СРС, 48
състав в размер от 27,17 лв.
ОСЪЖДА „С. В.” АД, ЕИК ...., да заплати на АТ. ИВ. П., ЕГН
**********, на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски в размер от 200,88 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8