РЕШЕНИЕ
№ 735
гр. Бургас, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20252100501184 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 от
ГПК ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата М. М. К., ЕГН: **********, с
адрес: ****, подадена чрез пълномощника й адв. Ж. Бойчев- АК-Бургас против
решение № 1171 от 21.05.2025г., постановено по гр. дело № 7592/2024 г. по описа на
РС- Бургас, с което са отхвърлени предявените от нея срещу ответника
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. ”Ген. Владимир Вазов” № 3 искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД, както следва:
1/. за признаване за незаконно на дисциплинарното й уволнението й, извършено на
основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.7 и т.4, предл.първо от КТ,
със заповед № РД-09-606/05.09.2024г. и акт за прекратяване на трудовото
правоотношение № 163/05.09.2024г. на изп. директор на ответното дружество
-работодател; 2/. за възстановяването й на заеманата преди уволнението й длъжност –
“Отчетник измервателни уреди – район Несебър“, и 3/. и за осъждането на ответният
работодател да й заплати на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
времето от шест месеца, считано от уволнението й, през което е останала без работа в
размер на брутното трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от
07.11.2024г. до окончателното плащане, като неоснователни.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с
твърдения, че същото е постановено при нарушения на процесуалните правила и
1
неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че въпреки указаното от съда
с доклада си по чл. 140 от ГПК задължение в тежест на ответната страна да представи
личното трудово досие на ищцата, то е останало неизпълнено, като единствените
представени от ответника документи за извършеното дисциплинарно нарушение са
тези, приложени към отговора по чл. 131 от ГПК. Възразява се също и по неправилно
приложение по отношение на ищцата на нормата на чл. 176 от ГПК, както и, че
разпита й на това основание е бил извършен от съда, без направено в този смисъл
искане от насрещната страна и без разясняване на правата й по чл. 176, ал. 2 от ГПК,
като в подкрепа на това оплакване са изложени подробни съображения и е цитирана
съдебна практика. На следващо място се излагат възражения, че съдът служебно е
събирал доказателства в нарушение на процесуалните правила и дадените срокове,
като се сочи, че е допуснато нарушение на принципа на чл. 8, ал. 2 от ГПК. Излагат се
доводи за наличието на предубеденост и пристрастност на съдебният състав, по
съображения, че в мотивите на решението си съдията си е позволил да излага
недоказани, респ. клеветнически твърдения. Сочи се също, че съдът неправилно и
изцяло погрешно е интерпретирал доказателствата по делото, въпреки, че при
възложена на ответника тежест на доказване същият не е доказал, че законосъобразно
е упражнил правото си на уволнение. Навеждат се и съображения за необходимостта
от приложение на чл. 161 от ГПК във връзка с неизпълнение от ответника на
доказателствено искане на ищцата от 18.03.2025г. по чл. 190 от ГПК, като е било
поискано съдът да приеме на основание чл. 161 от ГПК за недоказани твърденията на
ответника, че са били налице водомери с метрологична годност, които не са отчитани.
За неправилно е счетено позоваването на съда на длъжностната характеристика на
ищцата и нейното интерпретиране от съда, както и извода му, че ищцата е била
длъжна писмено да информира прекия си ръководител, когато няма достъп до
водомерите, за да бъдат предприети необходимите действия, доколкото такива
твърдения не са наведени от ответника. Излагат се доводи за превратно и избирателно
тълкуване на показанията на разпитания свидетел Д. във връзка със задълженията за
отчитане на водомер с изтекла годност, като същевременно се твърди, че са
пренебрегнати показанията му, че когато инкасаторът няма достъп, той следва да
уведоми отговорника „инкасо“, което задължение ищцата твърди, че е изпълнила.
Възразява се и против извода на съда за приложение на сроковете по чл. 194 от КТ, за
което са изложени подробни съображения. Сочи се също, че съдът не е обсъдил и
довода на ищцата, че в случая не са извършени нарушения, а още по-малко виновно,
каквото е изискването на чл. 186 от КТ. Направени са възражения за немотивираност
на заповедта за уволнение съобразно изискванията на чл. 195 от КТ, твърди се и
неправилна квалификация на твърдените деяния с посочено основание чл. 190, ал. 1, т.
4 от КТ, както и, че не е посочено с кои конкретни действия/бездействия ищцата е
осъществила състава на чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ. Излага се също, че не е посочено
какви неблагоприятни последици за ответника са възникнали или са могли да
възникнат с оглед преценката по чл. 189 , ал. 1 от КТ. На последно място се твърди
несъразмерност на наложеното наказание с тежестта на евентуално извършените
ищцата нарушения, като се излагат оплаквания за неправилност и бланкетност на
изводите на съда в тази връзка. По подробно развитите в жалбата съображения,
счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, иска се отмяна
първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което исковете й да
бъдат уважени. В съдебно заседание, въззивницата, чрез упълномощения си
процесуален представител поддържа въззивната си жалба по доводите изложени в нея
и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноските по делото за двете
2
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемият-
ответник „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, подаден чрез
адв.А. Манова– САК, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Излагат се
доводи, че не са налице твърдените от въззивницата процесуални нарушения,
нарушения на материалния закон и необоснованост, като се счита, че решението е
постановено при съвкупно разглеждане на всички факти и обстоятелства, представени
доказателства и при съобразяване на направените от страните възражения. Сочи, че по
делото е доказано наличие на сериозно и значимо неизпълнение от ищцата на
служебните й задължения, довело до некоректно отчитане на количествата вода за
ответника като ВиК оператор, в т.ч. и възможност това да доведе и до значителни
нередности във вреда на потребителите и до тяхното неправомерно ощетяване. В тази
връзка се твърди, че при наличие на неосигурен достъп до определени обекти ищцата
е следвало да уведоми работодателя си, а не да преустанови изпълнение на
задълженията си. По подробно изложените в писмения отговор доводи се иска
потвърждаване на обжалваното решение. В съдебно заседание, въззиваемото
дружество не изпраща представител.
Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и
правна страна следното
Пред районният съд са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1- т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконно на
дисциплинарното й уволнението й, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с
чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.7 и т.4, пр.1 от КТ, със заповед № РД-09-606/05.09.2024г. и
акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 163/05.09.2024г. на изп. директор
на ответното дружество -работодателя; 2/. за възстановяването й на заеманата от
ищцата преди уволнението й длъжност – “Отчетник измервателни уреди – район
Несебър“, и 3/. и за осъждането на ответния работодател да й заплати на сумата от 15
000 лв., представляваща обезщетение за времето от шест месеца, считано от
уволнението й, през което е останала без работа в размер на брутното трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2024г. до окончателното
плащане.
Ищцата твърди, че е работила по безсрочен трудов договор при ответника – на
длъжност “Отчетник измервателни уреди – район Несебър“. Сочи, че със заповед №
РД09-606/05.09.2024г. на Изп. директор на дружеството й е наложено дисциплинарно
наказание ”уволнение” и трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Излага доводи, че уволнението й е
незаконосъобразно, като на пътрво място счита, че не е спазена процедурата по чл.193
от КТ, с мотив, че са й изискани обяснения формално, а дадените от нея не са взети
предвид от работодателя, съобразно разпоредбата на чл.189 от КТ. Счита също, че
заповедта не е мотивирана, по съображения, че не е посочено ясно и точно
нарушението и кога е извършено, както и че не съответства на дадената му правна
квалификация по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, евентуално, че е изтекла предвидената в
чл.194 от КТ давност. Оспорва от нейна страна да е било налице противоправно и
виновно поведение, като счита също, че е налице несъответствие на тежестта на
наложеното й дисциплинарно наказание с извършеното нарушение. Иска се отмяна на
уволнението й обективиращата го заповед като незаконно, възстановяване на
заеманата преди уволнението й длъжност и осъждане на работодателят й да й заплати
3
обезщетение за оставането й без работа, вследсвие уволнението й в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца в общ размер от общо 15 000
лв., ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответното дружество е
оспорило предявените искове, като счита, че уволнението е законосъобразно, по
съобраения, че ищцата е извършила вменените й във вина дисциплинарни
нарушения,изразяващи се в това, че системно не е изпълнявала трудовите си
задължения и не е отчитала водомерите на посочените в процесната заповед обекти.
Сочи, че при при налагането на дисциплинарното наказание не са допуснати
твърдяните в исковата молба закононарушения на процедурата. Моли съдът да
отхвърли исковете.
По делото не е спорно, а и от данните по делото е установено, че между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „Отчетник измервателни уреди – район Несебър
“ в предприятието на ответното дружество. Приложена е и длъжностната
характеристика за посочената длъжност, съгласно която отчетникът следва да отчита
по график показанията на водомерите на обонатите в определения му район, да
регистрира ежемесечно в специален дневник повредените водомери и тези с изтекъл
срок и /или наближаващ срок на метрологична проверка, като му е вменена
отговорност за законосъобраното и правилно водомерите и за определяне на
изразходваните количества вода при липса на монтирани водомери, при неизправен
водомер или при липса на осигурен достъп от поребителя.
Със заповед № РД-09-606/05.09.2024г. работодателят е наложил на ищцата най-
тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с
чл.188, т.3 от КТ за извършени дисциплинарни нарушения, установени съгласно
доклад с вх.№ АД-02-124/23.07.2024г. на М.В.П. – ”Инспектор” в отдел ”Продажби и
фирмен контрол” по съображения, че ищцата не е изпълнявала добросъвестно
служебните си задължения и е допуснала нарушения на трудовата дисциплина – по
чл.190, ал.1, т.7 и т.4, пр.1 от КТ, съответно – други тежки нарушения на трудовата
дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя, като нарушенията са описани
както следва:
1. Водомерът на ресторант ”Бисер” на абонат ”Валиур 17” ЕООД, абонатен №
203825, който обект има сезонен характер на водопотребление, не е отчитан от
инкасатора от 15.11.2022г. и при проверката е констатиран неотчетен и нефактуриран
разход на вода от 720 куб. м., което е наложило абонатът да заплати същия след
фактурирането му, вместо около 100 куб. м. месечно потребление;
2. Водомерът на Културен дом на абонат Кметство Свети Влас, с абонатен №
210593, който обект е с постоянен характер на водопотребление, не е отчитан от
инкасатора от 07.10.2020г. и при проверката е констатиран неотчетен и нефактуриран
разход на вода от 333 куб. м. Това е наложило абонатът да заплати същия след
неговото фактуриране, вместо около 20 куб. м. месечно потребление и
3. В шахтата пред Вила Калабрия в гр.Свети Влас, общ.Несебър има три броя
водомери: един централен и два подотчетни – за Вила Калабрия на абонат ”Ес Ей Груп
България” ООД, с абонатен № 227559, и за магазини на абонат ”Марткал” ООД, с
абонатен № 231719. Централният водомер е бил повреден от 10.02.2022г., а нов е
монтиран на 25.01.2024г. За времето, през което измервателният уред е бил повреден –
две години и половина, е извършен само един отчет от 20.05. до 19.08.2022г. През
4
този период се прибавя служебно, за да бъде приспаднат само разходът на магазините,
като централният водомер бива зануляван. Настоящият водомер за другия обект, Вила
Калабрия, е монтиран на 31.05.2024г. и се отчита. Предходният е бил повреден от
08.11.2021г. През периода до замяната му са начислени само 178 куб. м. разход за вода,
при положение че само последната, издадена фактура, по показанията на новия, е за
195 куб. м. (за 25 дни).
Заповедта за уволнението е връчена на ищцата лично срещу подпис на
09.09.2024г.
С акт № 163/05.09.2024г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят е
прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 09.09.2024г., като видно от
направеното отбелязване актът й е връчен лично срещу подпис.
Видно от данните по делото, преди да наложи всяко от описаните
дисциплинарни наказания с писмо от 06.08.2024г., връчено на ищцата на 19.08.2024г.
въз основа на рапорта от 05.08.2024г. и доклада от 23.07.2024г. работодателят изискал
от нея да даде в тридневен срок обяснения във връзка констатираните съгласно рапорт
от 05.08.2024г. нарушения на трудовата дисциплина, свързани с неотчитане на
процесните обектите с посочване на обстоятелствата, за които се изискват обясненията
във връзка с извършената по случая проверка, както и информация дали страда от
някоя от болестите по Наредба № 5 от МНЗ, даващи право на закрила по чл. 333 от КТ.
Ищцата е депозирала писмени обяснения до работодателя си, като е посочила,
че водомерите са били с изтекла метрологична годност или повредени, за което е
заявила, че е подавала сигнали до аварийните екипи, но уредите не са били заменени,
както и че достъпът до два от обектите й е бил ограничен. Заявила е, че е изпълнявала
служебните си задължения, а за тези проблеми, отговорността не е само нейна.
Работодателят е обсъдил обясненията на служителя в процесната заповед за
уволнение, като ги е посочил, че същите не съставляват основание за освобождаването
й от отговорност.
Представен е фиш за брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. август
2024г.
Въз основа на извършена в настоящата инстанция справка от регистъранна НОИ
е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищцата
е сключила нов трудов договор при друг работодател за неопределено време, считано
от 04.03.2025г.
В първата инстанция ищцата е дала пред съда обяснения по чл. 176 от ГПК. По
отношение на водомернатна ресторант „Бисер“ е заявила, че се касае за сезонен обект,
при който водомерът се намира зад заведението в шахта, затрупана със троителни
материали, като за това е уведомявала веднъж или два пъти устно отговорника
„инкасо“ В.И.. По отношение на водомерът в Пенсионерският клуб ищцата сочи, че не
е имала достъп до него, защото сградата е била в ремонт, като оспорва, че не е
отчитала обекта за посочения в заповедта срок. Що се касае до третият обект ищцата е
заявила, че централният водомер във вила „Калабрия“ е бил повреден, за което тя
лично е съставила протокол за това, като двата подотчетни водомери ги е отчитала
редовно.
Пред районният съд по искане на ищцата е разпитан св. Г. Д.- бивш служител на
ответника за периода от 2012-2024г. – на длъжност „Организатор на експлоатациония
район“, заемащ ръководна длъжност. Същият сочи, че ако централният водомер е
повреден трябва да се начислява служебно към подотчетните, като инкасаторът няма
5
задължение да следи за това. Заявява, че когато инкасаторът няма достъп до водомера
следва да уведоми за това отговорника „инкасо“, съгласно вътрешните изисквания,
който свидетелят сочи, че е въвел в района. Що се касае до сградата на
Пенсионерският клуб свидетелят заявява, че е възможно да е получил сигнал, тъй като
знае, че същата се е реконструирала. Излага, че ако водомерът е повреден не следва да
се начисляват службни показания.
Видно от представените от ответника справки- извлечения, представени от
ответника, отчетите са извършвани реално и ежегодно, като предпоследното отчитане
на водомера на обект „Бисер“, с абонат „Валнур 17“ ЕООД е извършено 16.11.2022г., а
последното - на 21.08.2024г. За обекта, с титуляр на партидата „Кметство Св. Влас“
последният реален отчет е извършен на 07.10.2020г. Относно централният водомер на
вила „Калабрия“ отчетите са извършвани ежемесечно и служебно поради повреда за
периода 17.12.2021г. до 19.01.2024г., като , считано от 20.01.2024г. до 17.01.2025г.
отчетите са извършвани ежемесечно с дистанционно отчитане, а що се касае до двата
подотчетни водомера на същия адрес- по партидата на „ЕС ЕЙ ГРУП БЪЛГАРИЯ“
ООД считано от 11.12.2019г. до 19.05.2022г. същият е отчитан ежемесечно с реален
отчет, за периода от 20.05.2022г. до 19.08.2022г. поради повреда водомера е отчитан
със служебни показания, а след това за периода от 20.08.2022г. до 19.03.2025г., по
пардитата на „Марткал“ ООД за периода от 11.12.2019г. до 19.03.2025г. е отчитан
ежемесечно, като за част от периода с реални отчети, а за останалата част с
дистанционно отчитане.
С обжалваното решение, районният е отхвърлил изцяло предявените
искове, като е приел, че дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно, при
спазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, като заповедта за уволнението е
мотивирана в съотвествие с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, спазена е
процедурата по чл. 193 от КТ при съобразяване на тежестта на извършените
нарушения с наложените наказания, които е намерил за доказани.
След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание
чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира въззивната
жалба за частично основателна, по следните съображения:
Действително, в нарушение на принципа за състезателно начало в чл. 8, ал. 2 от
ГПК, без нарочно искане от насрещната страна за това, като се има предвид характера
на настоящото производство, първоинстанционният съд е предприел в съдебно
заседание служебно изслушване на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК, вкл. и без да я
предупреди за последиците по чл. 176, ал. 3 от ГПК. Независимо от това обаче
доколкото от съдържанието на съдебният си акт се установява, че дадените от ищцата
по този ред изявления не са взети от съда при постановяване на решението, то в случая
това процесуално нарушение не е допринесло за обосноваване на решаващите изводи
на съда. На следващо място възраженията, че някои от отговорите на ищцата, дадени
по чл. 176 от ГПК не са протоколирани не е доказано, доколкото съдържанието на
съдебният протокол не е оспорено в законоустановения срок и не е поискана
поправката му от съдебното заседание по реда на чл. 151 от ГПК, в което ищцата
служебно е изслушана по реда на чл. 176 от ГПК, ана основание чл. 152 от ГПК
6
протоколът има доказателствена сила само за удостоверените в него обстоятелства.
С оглед проверката за законосъобразност на издадената заповед за
дисциплинарно уволнение, на първо място в тежест на работодателят е да докаже, че
преди налагане наказанията, е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Досежно
изпълнение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, е необходимо работодателят да е
поискал обяснения от работника или служителя, без значение дали последният се е
съгласил да даде такива, като изпълнението на това задължение освобождава
работодателят от санкцията по чл. 193, ал. 2 от КТ – отмяна на заповедта за уволнение
без разглеждане на спора по същество.
Видно от данните по делото преди да наложи наказанието работодателят е
поискал от ищцата да даде писмени обяснения и да посочи доказателства за подробно
изброените във всяко от писмото обстоятелства, съгласно съответния доклад за тях.
Ищцата е дала писмени обяснения, които видно от съдържанието на процесната
заповед, те са взети предвид от работодателя, като наред с това се установява, че
наказанието е наложено на ищцата именно за обстоятелствата, за които работодателят
е изискал обяснения от нея.
На следващо място що се касае до оплакването, че в случая не са спазени
сроковете по чл. 194 от КТ, съдът намира същите за основателни, по следните
съображения:
Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Това означава, че дисциплинарното наказание не може да се
наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението, макар да не е
изтекъл едногодишния срок от извършването му, т.е. краткият двумесечен срок се
поглъща от едногодишния. В случая по делото е установено, че нарушенията, за които
на ищцата е ангажирана дисциплинарна отговорност с процесната заповед са доведени
до знанието на работодателя въз основа на извършени проверки доклад с вх.№ АД-02-
124/23.07.2024г. на М.В.П. – ”Инспектор” в отдел ”Продажби и фирмен контрол”, т.е. в
случая наказанието „дисциплинарно уволнение“ е наложено при спазване на
двумесечения преклузивен срок от откриването му съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ, но
при изтекъл едногодишен срок от извършване на нарушенията. Ако е изтекъл
едногодишния срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не
може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването
му.
В случая в заповедта за уволнение е посочено,че ищцата не е отчитала
водомера на ресторант Бисер /със сезонен характер/ от 15.11.2022г., не е отчитала
водомера на обект културен дом на кметство Св. Влас /с постоянен характер/ от
17.10.2020г., а водомера за вила Калабрия се сочи, че за периода от 20.05.2022г. до
19.08.2022г. е извършен само един отчет. В случая, тъй като работодателят е посочил,
че нарушенията са извършени съответно през 2022г., 2020г. и 2022г., а е узнал за тях
едва с доклада през 2024г. дисциплинарната отговорност от ищцата не може да се
търси, предвид изтичане на максималния предвиден в закона едногодишен
преклузивен срок. По тези съображения уволнителната заповед се явява
незаконосъобразна само на това основание, тъй като пропускането на едногодишния
срок от извършване на всяко от посочените нарушения погасява дисциплинарната
отговорност на ищцата, независимо, че заповедта за уволнение в случая да е издадена
при спазване на двумесечния срок от откриване на нарушенията.
7
Независимо от горното, уволнението е незаконно и на друго основание.
За да наложи е най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл.188, т.3 от КТ за извършени три дисциплинарни нарушения, установени
съгласно доклад от 23.07.2024г. за липса на извършени отчети на три водоснабдени
обекта, които нарушеният са извършени съответно през 2022г., 2020г. и 2022г.,
работодателят е счел, че същите съставляват едновременно нарушения по чл. 190, ал.
1, т. 4 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и по чл.190, ал.1, т.7 от КТ –
други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Съдебната практика приема, че дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал.1, т.4
КТ – злоупотреба с доверието е налице, когато работникът или служителят не
изпълнява задължението за лоялност към работодателя, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни
форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник и работодател, когато работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил преднамерени и компрометиращи оказаното му доверие
действия, без значение дали са насочени с цел да е извлечена имотна облага, вкл. и
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено. Тоест, злоупотребата с доверието може да се
прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията
на доверие между работник и работодател / в този смисъл решение № 469 от
07.01.2013 г. по гр. д. № 1744/2011 г., четвърто г.о. на ВКС/. В случая обаче, въпреки
доказателствената тежест, която носи работодателят не е ангажирал доказателства,
които да установят, че бездействието на ищцата, изразяващо се в неотчитане на
въпросните водомери е вследствие възползване от служебното й положение и, че това
й поведение е злепоставило работодателя пред трети лица. Тоест предвид
фактическата обстановка, установена по настоящото дело, съдът намира, че никое от
вменените на ищцата нарушения самостоятелно или в съвкупност с останалите не
може да се квалифицира като такова по чл. 190, т. 4, предл. първо от КТ.
Що се касае до вторият фактически състав, посочен в уволнителната заповед
по чл.190, ал.1, т.7 от КТ, че нарушенията съставляват и допуснати други тежки
нарушения на трудовата дисциплина, следва да се има предвид законодателят не е
дефинирал това понятие, поради което и при преценката му от съда следва да се
вземат предвид вида, интензитета, конкретната трудова функция на работника,
вменените му по трудовото правоотношение задължения, формата на вината,
поведението му и други относими към тази квалификация факти.
В случая по делото е установено, че за обект „Бисер“, с абонат „Валнур 17“
ЕООД отчитане е извършено 16.11.2022г., а след това - на 21.08.2024г., т.е. не е налице
соченото от работодателя пълно бездействие от страна на ищцата, считано от
посочената в заповедта дата. За обекта, с титуляр на партидата „Кметство Св. Влас“
действително се установява, че последният реален отчет е извършен на 07.10.2020г., но
от показанията на св. Г. Д. се установява, че като ръководителл на ищцата му е било
известно, че обектът е в ремонт и затова не се отчитал. Относно централният водомер
на вила „Калабрия“ е видно, че отчетите са извършвани ежемесечно служебно поради
повреда за периода 17.12.2021г. до 19.01.2024г., като след това до 17.01.2025г. са
извършвани ежемесечно с дистанционно отчитане. По отношение на двата подотчетни
водомера на същия адрес- по партидата на „ЕС ЕЙ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ООД считано от
11.12.2019г. до 19.05.2022г. същият е отчитан ежемесечно с реален отчет, а за периода
от 20.05.2022г. до 19.08.2022г. поради повреда водомера е отчитан със служебни
8
показания, а след това реално за периода от 20.08.2022г. до 19.03.2025г., по пардитата
на „Марткал“ ООД за периода от 11.12.2019г. до 19.03.2025г. е отчитан ежемесечно,
като за част от периода с реални отчети, а за останалата част с дистанционно отчитане.
Горните обстоятелства и поведението на ищцата, установено по делото във връзка с
вменените й нарушения не обосновават извод, че е налице "тежко нарушение" на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 7 от КТ, доколкото е видно, че
причините за липсата на отчет са били обективни и не се дължат на виновно
поведение на ищцата. В тази връзка дали ищцата е имала или не задължение да
уведомява работодателя си, чрез прекият си началник устно или писмено за
констатирана от нея изтекла метрологична годност или повреда на водомерите в
подотчетните й обекти, няма правно значение в случая, доколкото вменените й
нарушения в процесната заповед касаят липса на отчет, а не неуведомяване на
работодателя за обстоятелството дали има повреден водомер, респ. дали същият е
изтекла метрологочна годност. Наред с това от съществено значение за
окачествяването на посочените нарушения като тежки по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7
от КТ е не само обстоятелствата, при които е допуснато твърдяното нарушение, но и
„дисциплинарното минало“ на ищцата, а в случая по делото нито се твърди, нито са
ангажирани доказателства тя да е допускала други дисциплинарни нарушения вкл. и в
тази връзка, за които да са й налагани други дисциплинарни наказания, дори и те да са
били заличени.
Дори и да се приеме, че все пак ищцата е допуснала виновно дори и едно от
посочените нарушения на трудовата дисциплина, то това не би основало
санкционирането й чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, с оглед на
което съдът намира за основателно оплакването несъразмерност на наложеното
наказание с тежестта на евентуално извършените ищцата нарушения.
Предвид това иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява изцяло основателен и
следва да се уважи. Поради основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1 , т. 1 от
КТ, съдът намира, че установената незаконосъобразност на уволнението на ищцата
води до като последица и до основателност на претенцията й по чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ за възстановяване на длъжността, която е заемал преди уволнението “Отчетник
измервателни уреди – район Несебър“ в предприятието на ответника.
По отношение на претенцията за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ в тежест на ищцата е да докаже, че вследствие незаконното уволнение е
останала без работа, т.е. незаета по трудово правоотношение, за сочения от нея
шестмесечен период, считано от връчване на заповедта за уволнение.
От събраните пред настоящата инстанция данни от НОИ се установява, че от
уволнението й на 09.09.2024г. до 03.03.2025г. ищцата не е била заета по трудово
правоотношение,с което на което съдът приема, че оставането й без работа за този
период е вследствие уволнението й, тъй като трудовото й правоотношение е било за
неопределено време. Затова съдът намира за доказана по основание исковата
претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 09.09.2024г. до
03.03.2025г., а в останалата част за периода от 04.03.2025г. – когато ищцата е започнала
нова работа до 09.03.2025г. искът се явява неоснователен, поради което следва да се
отхвърли.
Досежно размера на дължимото обезщетение за горепосоченият период от
09.09.2024г. до 03.03.2025г., на основание чл. 228, ал. 1 от КТ същото следва да се
определи на базата на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за
месеца, предхождащ уволнението й, респ. последното получено такова.
9
По делото се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на
ищцата е за месец август 2024г., предхождащ уволнението е в размер 1392.32лв. /за
този месец реално отработените дни са били 16 броя при БТВ 1012.59лв., който размер
съдът приема за меродавен с оглед нормата на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ
като основа при изчисление на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.
С оглед гореизложеното съдът приема, че дължимото на ищцата обезщетение
за оставането й без работа, за исковия период от 09.09.2024г. до 03.03.2025г., възлиза в
общ размер на сумата от 8060.80 лв., изчислена както следва: сумата в размер на
1099.20лв. БТВ за месец септември 2024г. /при 15 работни дни за периода 09.09-
30.09.204г./, а за периода от м.октомври 2024г. до м. февруари 2025г. вкл. сумата от по
1392.32лв. БТВ месечно, като за м.март 2025г. не се начислява възнаграждение,
доколко липсват работни дни в периода от 01.03-03.03.2025г., през който ищцата е
останала без работа. В останалата част над така установения размер на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 от КТ от 8060.80 лв. до пълния претендиран му размер от 15 000 лв.,
вкл. и за периода от 04.03-09.09.2025г. исковата претенция се явява неоснователна и
следва да се отхвърли, вкл. и претенцията за законна лихва за забава върху
отвърлената част от главницата.
Върху уваженият размер на на главната искова претенция по чл. 225, ал. 1 от КТ,
следва да бъде уважен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница в размер на законната
лихва, считано от подаване на исковата молба -07.11.2024г. до окончателното му
изплащане.
С оглед частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ изцяло и частично, в
частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл.
86 от ЗЗД до уважения размер на тази претенция, ведно с лихвата за забава. В
останалата отхвърлителна част на иска чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с
чл. 86 от ЗЗД решението се явява правилно като краен резултат и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, разрешен в настоящата съдебна инстанция на
основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
направените в двете инстанции разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на по 1600 лв. за всяка от двете инстанции, изчислен съразмерно с уважената
част от исковете или общо в размер на 3200лв., който размер въпреки възражението по
чл. 78, ал. 5 от ГПК нмастоящата инстанция намира за справедлив с оглед вида и
спецификата на спора, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
адвокатският представител на ищцата процесуалния действия.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ в
тежест на ответният работодател следва да бъдат възложени и дължимите на
държавата държавни такси за уважените неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ в размер на по 50 лв. за всеки, и държавна такса от 322.45 лв., дължима в
размер на 4% върху уважения размер на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ или общо
държавни такси в размер на 422.44 лв., дължими в първата инстанция по сметка на
БРС, от чието заплащане ищцата също е освободена. В тежест на ответника-въззивник
следва да бъде възложено и заплащане по сметка на БОС и на основание чл. 18, ал. 1
от ТДТКССГПК на дължимите държавни такси за въззивно обжалване върху
уважената част от исковете В общ размер на 211.44 лв., от чието заплаща ищцата също
10
е освободена.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1171 от 21.05.2025г., постановено по гр. дело №
7592/2024 г. по описа на РС- Бургас, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от М. М. К., ЕГН: **********, с адрес: **** срещу ответника
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. ”Ген. Владимир Вазов” № 3 искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД, в ЧАСТТА за
признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнението й, извършено на
основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.7 и т.4, предл.първо от КТ,
със заповед № РД-09-606/05.09.2024г. и акт за прекратяване на трудовото
правоотношение № 163/05.09.2024г. на изп. директор на ответното дружество
-работодател; 2/. за възстановяването й на заеманата преди уволнението й длъжност –
“Отчетник измервателни уреди – район Несебър“, и 3/. и за осъждането на ответният
работодател да й заплати на сумата до размера от 8060.80лв., представляваща
обезщетение за времето от шест месеца, считано от уволнението й на 09.09.2024г. до
03.03.2025г., през което е останала без работа в размер на брутното трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2024г. до окончателното
плащане, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно дисциплинарното уволнение на ищцата М. М. К., ЕГН: **********, с
адрес: ****, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1,
т.7 и т.4, предл.първо от КТ, със заповед № РД-09-606/05.09.2024г. и акт за
прекратяване на трудовото правоотношение № 163/05.09.2024г. на изп. директор на
ответното дружество –работодател “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. ”Ген. Владимир Вазов”
№ 3.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата М. М. К.,
ЕГН: **********, с адрес: **** на заеманата преди уволнението й длъжност –
“Отчетник измервателни уреди – район Несебър“ при ответният работодател
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. ”Ген. Владимир Вазов” № 3.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД
ОСЪЖДА ответникът “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. ”Ген. Владимир Вазов” № 3 да заплати
на М. М. К., ЕГН: **********, с адрес: **** сумата от 8060.80лв., представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е
останала без работа вследствие уволнението считано от 09.09.2024г. до 03.03.2025г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.11.2024г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1171 от 21.05.2025г., постановено по гр. дело №
7592/2024 г. по описа на РС- Бургас, в останалата отхвърлителна част по отношение
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ответникът “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. ”Ген. Владимир Вазов” № 3 ДА
11
ЗАПЛАТИ на ищцата М. М. К., ЕГН: **********, с адрес: **** основание чл. 78, ал. 1
и чл. 80 от ГПК направените по делото в двете инстанции разноски за платено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 3200 лв., изчислен съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ответникът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. ”Ген. Владимир Вазов”
№ 3 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 359
от КТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС дължимата върху уважения
размер на исковете държавна такса в размер от 422.44лв., както и по сметка на БОС
държавна такса за въззивно обжалване в общ размер на 211.22 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12