Решение по дело №672/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 827
Дата: 4 юли 2019 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20193100500672
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./………..2019г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                               

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.

                                ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

                                                               

при секретаря Димитричка Г.,

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова

въззивно гражданско дело № 672 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалбата вх. № 3065/16.01.2019г. от И.Я.П. ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.Я., против решение № 5372/21.12.2018г.  по гр.д. № 4374/2018г. на 20-ти състав на ВРС, в частта, в която му е определен режим на лични отношения с детето *** р. 15.10.2012г., както следва: за първите три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение: всяка втора и четвърта събота от месеца от 16.00 ч. до 19.00 ч., а на Коледа - 25-ти декември, на Нова година - 1 януари, на рождения ден на детето - 15 октомври, на рождения ден на бащата - 27 февруари (когато тези дни не са събота и неделя) и на Великден - неделя,, в часовете от 09.00 ч. до 13.00 ч., като посоченият режим следва да се осъществява в дома на майката или на обществени места - детски площадки, детски кътове, кина, театри, заведения, увеселителни центрове, в присъствието на психолог (осигурен и от двамата родители) през първия един час от срещата и в присъствието на майката на детето през цялата среща; след изтичане на първите три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение: всяка втора и четвърта събота от месеца от 16.00 ч. до 19.00 ч. и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.00 ч. до 13.00 ч., а на Коледа - 25-ти декември, на Нова година - 1 януари, рождения ден на детето - 15 октомври, на рождения ден на бащата - 27 февруари (когато тези дни не са събота и неделя) и на Великден - неделя, в часовете от 09.00 ч. до 13.00 ч., като посоченият режим следва да се осъществява, в присъствието на майката на детето през първите два часа от срещата; след изтичане на първите шест месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение: всяка втора и четвърта събота от месеца от 16.00 ч. до 19.00 ч. и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.00 ч. до 13.00 ч., а на Коледа - 25-ти декември, на Нова година - 1 януари, рождения ден на детето -15 октомври, на рождения ден на бащата - 27 февруари (когато тези дни не са събота и неделя) и на Великден - неделя, в часовете от 09.00 ч. до 12.00 ч., като бащата при всеки случай на упражняване на режима на личен контакт с детето взема и връща същото в дома на майката; след изтичане на първите десет месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение: всяка втора и четвърта събота и неделя от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, в периода от време, 20 дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, на рождения ден на бащата - 27 февруари от 16.00ч. до 19.00ч., през четните години на Коледните празници от 10.00 ч. на 24 декември до 17.00 ч. на 26 декември, на Великден - от 10.00 ч. на Велики петък до 17.00 ч. на Великден понеделник, на деня следващ рождения ден на детето в часовете от 16.00 ч. до 19.00 ч., през нечетните години: на Нова година - 10.00 ч. на 31 декември до 17.00 ч. на 1-ви януари и на рождения ден на детето в часовете от 16.00 ч. до 19.00 ч., като бащата при всеки случай на упражняване на режима на личен контакт с детето взема и връща същото в дома на майката; в частта в която е изменен размера на издръжката дължима от И.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***, в полза на детето **** И.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.К.Г., ЕГН **********, уговорен между родителите със съдебна спогодба по смисъла на чл. 234, ал.1 от ГПК, обективирана в протоколно определение от 15.05.2015 г. по гр.д. № 1060/2015 г. на ВРС, като я увеличава за разликата над 127.50лв. до присъдените 200,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда - 16.05.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК и  в частта в която е допуснато предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Считайки решението в обжалваните части за неправилно по изложените за това съображения във въззивната жалба се моли да бъде отменено и постановено друго с което му бъде определен режим на лични отношения с детето *** р. 15.10.2012г., както следва: всяка първа събота от месеца от 10.00ч. до 17.00ч., всяка трета седмица с преспиване от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, като бащата да взема и връща детето на майката на адреса на който живее, по една седмица през коледната и великденската ваканция, както и две седмици през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, като първите два месеца след влизане на решението в сила, на срещите през първата събота от месеца да присъства психолог в първия един час, както и те да се провеждат на обществени места за игра и забавления на деца. Също така, свиждането с преспиване през първите два месеца след влизане в сила на решението през всяка трета седмица от месеца да не се провеждат, а вместо тях да има срещи на бащата с детето, както е определен за всяка първа събота от месеца. След изтичане на два месеца след влизане в сила на решението, срещите да се провеждат така, както са първоначално определени и без присъствие на психолог. Предлага да бъде изменена издръжката за детето, като бъде определена на минималния за страната към момента на депозиране на насрещния иск по делото размер, т.е. 127.50лв., с падеж пето число на месеца. Иска да бъде отменено обжалваното решение и в частта на допуснатото предварително изпълнение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата В.К.Г. ЕГН ********** ***, чрез адв. К.К., с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се решението на ВРС в обжалваните части да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по въззивното дело разноски.

С въззивната си жалба И.Я.П. ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.Я. е навел оплаквания и срещу решение № 5372/21.12.2018г. по гр.д. № 4374/2018г. на 20-ти състав на ВРС, в частта, в която е осъден да заплати на В.К.Г., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 217,49 лв., представляваща половината от внесения депозит за назначената СППЕ, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с искане да бъде отменено постановено решение и да бъде отменено решението в частта за разноските от 217.49лв., представляващи половината от внесения депозит за изготвяне на допуснатата по делото СППЕ. Възприемайки въззивната жалба в тази си част като молба с правно осн.чл. 248 от ГПК и предвид това, че според новия ГПК /2007г./ решението на районния съд не подлежи пряко на обжалване в частта за разноските, първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 3207/08.03.2019г. по същото гр.д. № 4374/2018г. на ХХ състав на ВРС, оставяйки я без уважение. Въззивна частна жалба срещу това определение не е постъпила. При това положение, не следва произнасяне на въззивния състав по разноските на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в първата инстанция, доколкото не е сезиран с жалба, на осн. чл. 248, ал. 3, предл. последно от ГПК.  

ДСП-***, редовно призовани, не изпращат представител, не изразяват становище по постъпилите жалби.

В редовно проведените о.с.з. по въззивното дело въззивникът И.Я.П., чрез адв. Св.Я. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата В.К.Г., чрез адв. Ел.*** и адв. К.К. я оспорва, поддържайки писмения си отговор.

            ВОС съобрази следното:

В исковата си молба И.Я.П. ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.Я. е изложил, че с ответницата В.К.Г. живели на съпружески начала. На 15.10.2012г. се родил синът им ****. От лятото на 2014 г. се разделили, като детето останало да живее с майка си, предвид възрастта и потребностите му, на което не се противопоставил. От момента на раздялата обаче не е виждал момчето. Многократно майката определяла час и място за среща, на които обещавала да доведе детето, но това никога не се случило. Родителите и сестра му също искали да видят *** но без рлезултат. Посочва, че не е преставал да се интересува от сина си и че иска да бъде част от живота му. По изложените съображения моли да му бъде определен режим на лични отношения със сина му, както следва: всяка първа събота от месеца от 10 до 17 часа, всяка трета от 10часа в събота, с преспиване до 17 часа в неделя, по една седмица през Коледната и Великденската ваканции, както и две седмици през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.  

Ответницата В.К.Г. ЕГН ********** ***, чрез адв. Кр.К. е представила писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че описаната в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на действителната. Посочва, че ищецът умишлено е премълчал това, че раздялата им е настъпила в следствие на перманентното му агресивно поведение, изразяващо се в непрекъснати скандали, заплахи и тормоз, в упражняване на физическо и психическо насилие, включително в присъствието на малкото им дете. Още при първия серииозен скандал през м.февруари 2012г. той й пукнал костта на палеца на дясната ръка, докато й стискал и извивал ръцете. След раждането на детето, през м.декември 2012г. разбрала, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № Х1373/2008г. на ВРС за нанесена през 2007 г. на лицето ****, с която тогава живеел на съпружески начала, средна телесна повреда и заплатата, коато получавал за работата си в бензиностанция е запорирана, защото й дължи обезщетение. Оспорва изложеното в исковата молба, че бащата не е виждал детето от раздялата им през м. октомври 2014 г. Излага, че през 2015 г. съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, по силата на което ищецът бил задължен да плаща издръжка в полза на дете ***** в размер на 90 лв. на месец. Закъснявал в плащанията по 2-3 месеца и се налагало нейната майка да го търси и му напомня за дължимите суми, а не тя самата, за да предотврати евентуалните скандали и понася грубото му отношение. Никога той не попитал майка й как е детето, не е искал да го види. След прекратяване на делото за издръжка, бащата преустановил всякакви контакти с нея и с детето. Никога не се е обаждал и не е изразявал желание да види сина си до м. април 2018г., когато го потърсила за да бъде подновен паспорта на детето.  Поддържа, че ищецът е криминално проявен и осъждан за престъпления, последно през 2017г., поради което поведението и личността му представляват реална опасност за личността на детето, за неговото развитие, здраве и възпитание. Ето защо възразява режимът на лични контакти да бъде определен така, както е поискан от бащата.

В срока за писмен отговор В.К.Г. ЕГН ********** ***, чрез адв. Кр.К. е депозирала насрещна искова молба, с която предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето **** И.П.; определяне местоживеенето на детето при нея; определяне режим на лични отношения на бащата с детето, който да бъде по-ограничен от обичайния такъв, доколкото твърди, че липсва изградена връзка и близост между бащата и сина, а и той няма умения да се грижи за малкото дете. Предявен е и иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на предходно определената със съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 1060/2015 г. по описа на ВРС, IХ състав, издръжка, като същата бъде увеличена от 90 на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 16.05.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Твърди, че притежава нужните възпитателски качества и морал за отглеждането и възпитанието на момчето, съответно, че до настоящия момент именно тя е родителят, който е полагал непосредствените грижи за него. Посочва, че са налице изменение на обстоятелствата, обуславящи основателността на иска за изменение размера на издръжката. Поддържа, че бащата е в трудоспособна възраст, в добро общо здравословно състояние, поради което може да реализира доход в размер на средния за страната, като няма задължения към други низходящи и/или възходящи лица и не живее под наем. Тя работи като самоосигуряващо се лице, в собствения си фризьорски салон с месечен доход в размер на минималната работна заплата. С тези пари следва да посреща своите и на детето нужди. То посещава ДГ „Христо Ботев”, за което заплаща месечна такса от 48лв. Детето посещава два пъти седмично курс по английски език, за което заплаща по 4лв. на посощение, като пълната такса е 32 лева. **** тренира и футбол във ФК „Делфините”-Варна и заплаща по 5 лв. на посещение два пъти седмично или 40лв. на седмица. Освен това често боледува и се нуждае от скъпи лекарства-над 100лв. месечно и силна храна за усилване на имунитета. Всеки сезон заплаща по 150-200лв. за дрехи и обувки и др. Отделно са необходимите средства за забавления на детето, посещения на куклен театър, детски кът и др. Минималните разходи за отглеждането му взлизат на над 450лв. За издръжката разчита на помощта на своята майка, която работи в Испания. Моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът по насрещните искове И.Я.П., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.Я., е представил писмен отговор на насрещната искова молба. Поддържа становище за допустимост, но частична неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърденията на насрещната страна ,че майката упражнява родителсикет парва по отношение на детето **** и то живее при нея, така, че искът за предоставяне на майката на родителските права е неоснователен, а искът за определяне местоживеенето на детето и недопустим по изложените съображения. Оспорва твърденията в насрещния иск относно липсата на загриженост и заинтересованост от негова страна спрямо детето ***. Смята, че малолетният *** е прекалено натоварен с предучилищни занятия и посещение на извънкласни занимания, така, че няма време за срещи с роднините си. Ако майката го е потърсила да обсъдят двамата с какво да се занимава детето, е можело да разчита да си поделят разходите. По отношение на иска за изменение размера на определената издръжка счита, че същият е завишен и моли да бъде уважен до минималния за страната размер към момента на постановяване на решението. Твърди, че не работи по трудово правоотношение и не може да разчита на ежемесечна сигурна сума. Моли за минималния размер на издръжката, доколкото се занимава с отглеждане на животни. Но е в състояние да задоволява нуждите на детето от забалвения, дрехи и учебни помагала, тогава, когато прекарват времето си заедно. Оспорва предложения от майката режим на лични контакти с детето, като силно ограничен и моли да бъде определен този, съгласно исковата молба.

 

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

Няма спор и се установява от приложеното удостоверение за раждане на ******., че детето е родено на ***г. и негови родители са страните по делото-В.К.Г. и И.Я.П..

Няма спор още и за това, че родителите живеят разделени и детето *** р. 15.10.2012г. се отглежда от майката В.Г. ***.

Видно от протокол от с.з. на 15.05.2015г. по гр.д. № 1060/2015г. на 9-ти състав на ВРС е одобрена спогодба между В.К.Г. и И.Я.П., в качеството им на роидтели на детето *** р. 15.10.2012г., като бащата се е задължил да заплаща за сина си месечна издръжка в размер на 90.00лв., считано от датата на влизане в сила на решението, т.е. от 15.05.2015г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, начиная от 30.01.2015г.,  с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на основание за изменение или прекратяване, както и сумата от 40.00лв. за периода от 30.01.2015г. до приключване на делото.

Съгласно удостоверение от 13.08.2018 г., изд. от Детска градина № 8 „Христо Ботев“, от учебната 2015/2016 г. детето ****е записано в детското заведение и към момента е в IIIб група. От приложените приходни квитанции се установява, че пълният размер на внасяната такса за детското заведение е 48.00 лв.

Видно от удостоверението, издадено от ДЗЗД „Лабиринт 12“, детето ****е посещавало школа по английски език в периода 01.10.2017 г. – 31.05.2018 г., като занятията се провеждат два пъти седмично и таксата за учебен час е в размер на 4.00 лв., съответно за цял месец 32.00лв.

Според служебна бележка от 16.10.2016 г., издадена от Детски футболен клуб „Делфините“ , детето ****. посещава тренировки по футбол от една година, два пъти седмично, при цена на тренировката от 5.00 лв.

От служебна бележка от 04.05.2015 г., изд. от Дом за медико-социални грижи за деца – *****,  детето **** е посещавало сектор за дневна грижа за деца с леки медицински проблеми в периода 14.07.2014 г. – 30.03.2015 г.

По първоинстанционното дело са представени писмени доказателства, свидетелстващи за оперативно отстраняване на уголемена носна тонзила на 23.01.2017г., претърпян удар по главата с главата на друго дете на 13.11.2017г. и състояние на болки в шията и главата на 24.04.2018г. с поставена диагноза „Миозит, неуточнен”, за заболяване от синозит на 30.10.2018г., както и рецептурни бланки, фактура и касов бон за закупени лекарства.

Видно от удостоверение от „Яни Стайл 2012“ ЕООД, се установява, че брутното трудово възнаграждение на В.К.Г., която е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2018 г. е в общ размер на 3106.06 лв.

От постъпилата по първоинстанционното дело справка от НОИ се установява, че считано от ноември 2014 г. и до момента И.П. не е получавал обезщетение за безработица. Според писмо от НАП–Варна, след 16.01.2015 г. за ищеца И.П. не са подавани уведомления за сключени трудови договори.

И.П.  е собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с първа регистрация 25.06.1992 г., видно от справка от ОД на МВР- ****, сектор „Пътна полиция“.

И.Я.П. е осъждан, видно от присъда по НОХД № 3173/2008г. на 5-ти състав на ВРС, протокол по НОХД № 6040/2015г. на 27-ми състав на ВРС и  протокол № 399/22.08.2017г. по НОХД № 3662/2017г. на 4-ти състав на ВРС. От справката за нарушения на водач се установява, че П. има множество административни нарушения.

По първоинстанционното дело е приет и приложен по делото изготвения от социален работник при ДСП-Варна социален доклад. Видно, преките и непосредствени грижи за детето се осъществяват от майката В.Г., а бащата заплаща издръжка от 90.00лв. Майката познава добре потребностите на сина си и ги задоволява адекватно. Контактите между детето и неговия баща са нарушени, но би следвало да поддържа редовни и пълноценни контакти. ОДЗ счита, че родителските права следва да се упражняват от майката, а на ащата да се определи подходящ режим на лични отношения.

Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението по допуснатата Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, вещите лица по която-д-р *****-психиатър и ******-детски психолог поддържат, че отношенията на детето с майката са близки и положителни. Понеже от над 3 години липсват лични срещи на детето с бащата, последният като личност и модел на мъжко поведение отъства от живота на детето. Представата му е, че няма баща. Информацията за присъствие на отсъставщия от живота му родител е стресираща. Фигурите на привързаност осигуряват грижа, комфорт, чувство на безопасност и подкрепа. Наличието на такава връзка е от изключително значение за стабилното развитие на детето. Вероятно е нарушена обачеемоционалната връзка и привързаността между баща и дете. Отношения между тах липсват. Детето не разпознава баща си. Когато чува, че присъстващият в стаята мъж му е баща, **** става неспокоен и по регресиван механизъм търси майка си. Детето не изпитва нито доверие, нито недоверие към И.П.. Няма данни за желание или нежелание на детето да вижда баща си, да остава насаме с него, да спи при него и да прекарва време с родителя си. От проведеното изследване няма данни спроред вещите лица , детето да е било свидетел на агресивно поведение или насилие от страна на бащата, по отношение на майката. От обследването на бащата се установява, че под напор на емоции е възможно да прояви затруднения в контрола над поведението и да прояви нетактичност или грубост, което ориентира към неустойчива емоционална стабилност. Не са констатирани психопатологични симптоми и данни за зависимост от алкохол и психоактивни вещества. Налице са обаче сигнали за възможен дефицит в областта на родителските знания, умения и опит. Поради това компетентностите на родителя са определи като дефицитарни, но при съхранено топло и позитивно чувство към детето. Според експертите личностовите характеристики на ищеца са с отклонения, но в рамките на здравата личност. Налице са предпоставки за трудности в общуването, кооперирането и емоционалната устойчивост на този родител. Едновременно с това според вещите лица такава личност може да  има нужните качества да възпитава и отглежда детето си ако полага усилия за контрол над емоциите си и усъвършенства социалните си умения с поставяне нуждите на детето като приоритет. Препоръчва се в процеса на осъществяване на родителската функция ищецът да бъде консултиран и подкрепен в протективна среда чрез насочване към индивидуално или групово консултиране, както и към програма за психологично консултиране на родители. Сочи се, че за цялостното развитие на детето ****. е необходимо бащата на практика да осъществява  бащината си функция.

В съдебно заседание вещото лице **** сочи, че спрямо бащата у детето е налице чувство за изоставяне. Излага се, че поведението на детето трябва да бъде консултирано от социални служби, центрове за обществена подкрепа или по договаряне на родителите. Посочва се, че майката е най-важният човек за насърчаване на детето към контакт с бащата, защото е човека на базисната привързаност.

По първоинстанционното дело са разпитани две групи свидетели: ****, без родство и дела със страните и ****-сестра на ищеца, водени от него и ****, без родство и дела със страните и ****-майка на ответницата, водени от нея.

В показанията си свидетелката Герджикова заявява, че е кръстница на ****. Близка е с В., а И. е виждала 5-6 пъти. Веднъж през лятото на 2014г., когато В. работела като сервитьорка на „Златни пясъци” видяла колата в квартала, където всечки те живеели и се приближила, като мислела, че приятелката й се е върнала от работа. В колата спяло детето, а баща му пиел бира до колата, спряла до денонощен магазин. Следващата среща била на кръщенето на детето *** когато бил на две години. Бащата дошъл, но се държал неуважително към празника, подарил подарък на сна си и никой дори не разбрал кога си отишъл. Имала още един разговор по телефона, когато искали с В. да излязат да карат тротинетки, но едната тротинетка била у бащата. Майката му звъняла, но той не отговорил. Тя самата му звъннала да помоли да я даде да кара детто. Отказал с препоръката майката да му купи.

****споделя, че от 5 години не е виждала племенника си. Докато живели съвместно имали отлични отношения, както и брат й с детето. Тя самата го е гледала, всички от семейството им са го гледали, хранили, извеждали го на разходка, на детски кът. Жилището където живели брат й и В. с детето се ползва сега от брат й. То е просторно, топло, обзаведено за нормален живот. Те живели и във ****. Последно видяла **** на кръщенето. Брат й звънял на В. по телефона. Искал да знае ходи ли детето на детска градина.

Св. Кирова установява, че след раждането на детето В. и И. заживели в жилището й. Понеже кръстили детето на свекъра, а не на свекървата, последната отказала да ги приеме в къщата си. Тя помагала до 40 дневната възраст на *** в което време създали условия в жилището за отглеждането на новороденото. Не знае И. някъде, някога да е работил. Или бил на дивана в къщата й или бил при кончетата, за които се грижел. Никога не е внесъл нещо вкъщи, никога не е донесъл нещо на детето си. И по време на бремеността си, дъщеря й я молела за пари, нямала пари за лекар. Много скоро след раждането се нарожило да започне работа, защото получавала само майчински и социални помощи. Уговорката била, детето да ходи на детска градина, а след това бащата да се грижи за него. Нейна приятелка й казала, как видяла детето да спи в колата около полунощ, а баща му бил в заведение, докато майката е на работа. Работела като сервитьорка. Тъй като не можела да се грижи за детето, изкарала курсове за фризьорка и сега работи това. Когато детето било на 2 годинки, семейството живяло в **** но И. я биел. След инцидент с побой, той купил билети и В. с детето отишли при нея в Испания. Когато живели съвместно в ****, живели и във Възраждане и във ****, където е жилището на майка му. Ту се карали, ту се събирали, ту той си отивал. В къщата им живеели много хора, но тя била като новопостроена-гола бяня без плочки, нямало парапети по стълбището. Често се случвало или да няма ток, или да няма телевизия, или да са без телефони, поради неуредени сметки. Бащата е живял в къщата й, знае къде живеят родителите й. Никога не е дошъл да чукне на вратата „с една вафла в джоба”, да каже, че иска да си види детето. Никой не би му отказал, но не е идвал. Майката се занимава много с детето, възпитано е добре, може да смята до 20л.

Св. **** който е годеник на сестрата на ищеца, сочи че до 2014г. И., В. и детето живяли във ****, когато тя се изнесла. От тогава бащата много пъти й звънил, искал да види детето, както и сестра му, но е нямал възможност.

Двамата родители са изслушани от съда, на осн. чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 от СК.  Бащата е посочил, че е видял детето си на 15.10.2014г. и след това при изготвяне на експертизата по делото. Иска да му бъде определбен режим на лични отношения. Майката настоява да бъде определен стъпаловиден режим, понеже детето не поознава баща си и трябва да привикне с него. Смята, че бащата трябва да има пълноценно участие в живота на сина им. Изказва притеснение за това, да неби както е решил сега И. да бъде родител, да престане да търси сина си и **** да се травмира.

За да се произнесе, съдът прави следните правни изводи. 

 

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 150 от СК.

 

Относно режима на лични отношения на И.Я.П. с детето *** р. 15.10.2012г.  

 

С оглед това, че упражняването на родителските права по отношение на детето *** р. 15.10.2012г. е предоставено на майката и то е влязло в сила, като необжалвано, на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с него. Следва да бъде съобразен с това, че детето не познава баща си и трябва да бъде предразположено за срещите си и подпомогнато в общуването си с него от майка си, така, че не изпитва стрес. Родителите са били насочени към медиация, като са провели две срещи. В о.с.з. на 04.06.2019г., страните са заявили на съда, че са се споразумели за режима на лични отношения на бащата с детето, като са изложили пред съда споразумението си, което е в следния смисъл:

1.            През месец юни на 2019г.- бащата ще вижда детето всеки петък, през всяка седмица от 17:30ч.до 20:00ч. в присъствието на майката, считано от 03.06.2019 г. на обществени места;

2.            През месеците юли, август на 2019г. – от 29.07.2019г. до 11.08.2019г. всеки ден от 16:00ч. до 19:00ч. в присъствието на майката, на обществени места;

3.            През месеците септември, октомври на 2019г. – всяка втора и четвърта седмица от месеца в събота от 11:00ч. до 18:00ч., без присъствието на майката. Бащата се ангажира да взема детето  от дома на майката и да го връща, съобразно определените часове;

4.  От месец ноември 2019г. всяка втора и четвърта седмица от месеца, считано от петък от 17:00ч. до събота 18:00ч. Детето ще нощува в дома на бащата. И.П. се ангажира да взема детето от училище, или от дома му и да го връща, съобразно определените часове.

За Коледните празници – всяка Коледа детето да прекарва със своя баща И.Я.П. от 12:00ч. на 25.12.  до 12:00ч.на 26.12.;

За Новогодишните празници – всяка четна Нова година детето да бъде съвместно със своя баща И.Я.П., считано от 30.12.  до 01.01. от 11:00ч. на първия ден до 16:00ч. на втория ден;

За Великденските празници – всяка година детето да бъде своя баща И.Я.П. по време на Великденските празници, денят следващ Велика неделя, понеделник, като детето ще бъде с бащата между 10:00ч. до 18:00ч., като бащата се ангажира да взема детето от дома му и да го връща, съобразно определените часове;

  През Лятната ваканция детето ***. ще може да прекарва 20 дни с баща си И.Я.П., които ще бъдат разпределени на два пъти по 10 дни, съответно в месеците юли и август, когато майката В.К.Г.  не ползва платен годишен отпуск;

Родителите ще отбелязват съвместно рождения ден на детето-15-ти октомври.

 За рождения ден на бащата И.П.– 27-ми февруари всяка година, от 10:00ч. до 19:00ч., ако денят е почивен, а ако е работен /учебен/ от 18:00ч. до 21:00ч., като бащата се задължава да взема детето от дома му и да го връща, съобразно определените часове.

Така предложеният режим е в интерес на детето и съставят намира, че следва да бъде възпроизведен в решението.

Решението на ВРС в частта относно режима на лични отношения  следва да бъде отменено и постановено друго в горния смисъл.

 

Относно издръжката в полза на детето *** р. 15.10.2014г.  

 

След като родителските права по отношение на детето се упражняват от майката, бащата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка.

Районният съд е изменил постигнатата от родителите спогодба, обективирана в протокол от о.с.з. на 15.05.2015г. по гр.д. 1060/2015г. на ВРС, като я е увеличил от 90.00лв. на 200.00лв. Жалбата касае произнасянето на първоинстанционния съд за разликата над 127.50лв. до присъдените 200.00лв. издръжка на детето *** на осн. чл. 150 от СК.

От постигане на спогодбата по гр.д. № 1060/2015г. до приключване на устните състезания във въззивната инстанция по настоящото дело, доколкото съдът е длъжен да вземе предвид всички настъпили обстоятелства, от значение за спора, са изминали повече от четири години, период от време през който нуждите на детето, с нарастване на възрастта му са нараснали. Детето посещава детска градина, като на есен му предстои да е ученик в първи клас. Посещава курс по английски език, ходи на футбол. Следва да бъдат взети предвид и възможностите на родителите да дават издръжка. Майката работи като фризьорка и си осигурява месечен доход в размер на минималната работна заплата. Бащата признава, че помага при отглеждането на коне. По професия е шофьор. Пред социалния работник, изготвил социалния доклад по делото и вещите лица от Комплексната СППЕ е споделил, че не работи по трудов договор, но има постоянни месечни доходи от около 1000.00лв. Пред въззивния съд е заявил, че в момента изтърпява наказание „Пробация” и не е в състояние да си намери постоянна и доходоносна работа, но от една страна не е представил доказателства за това. От друга, той и очевино не желае да работи по трудов договор, доколкото лесно кредиторите му могат да се удовлетворят, чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, което го лишава от доходи. Още повече, че сам с противоправното си поведение се е поставил в това положение. Съдът взема предвид, че двамата родители са в трудоспособна възраст, намират се в добро здраве и нямат други низходящи, на които да дължат издръжка. Съобразявайки нуждите на детето *** р. 15.10.2012г., както и месечните доходи на двамата му родители, към момента в размер на минималната работна заплата за майката и в размер на средната за страната работна заплата за бащата, възрастта им, липсата на заболявания, които биха им пречили или затруднявали възможността да полагат труд, това, че нямат задължения за издръжка към други свои ненавършили пълнолетие низходящи, вземайки предвид безусловното задължение на родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие деца, задоволявайки потребностите, дори преди своите собствени, както и минималния към момента размер на издръжката от 140.00лв., определен по реда на чл. 142, ал. 2 от ГПК, който би могъл да задоволи нуждите от издръжка на новородено дете, каквото не е детето *** настоящият състав намира, че за правилното отглеждане на детето са необходими по 360.00лв. месечно, от която сума бащата заплаща по 200.00лв., а майката поема остатъка от по 160.00лв. Приоритетното участие на бащата се определя от това, че в непосредствена тежест на майката са ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето. Вярно, че при обсъждане на възможността в с.з. на 04.06.2019г. за постигане на спогодба, бащата е заявил, че е в състояние да плаща по 150.00лв., а майката, че има претенция за най-малко 180.00лв. Когато страната се стреми към спогодба, тя е склонна на компромиси, правейки известни отстъпки. Така или иначе спогодба не се постигна. Тя не е заявила и, че оттегля жалбата си за разликата над 180.00лв. до присъдения размер от 200.00лв. Размерът на издръжката зависи от нуждите на детето и възможностите на родителя, но водещ е интереса на детето. Нуждите на детето и тяхното задоволяване е  от първостепенно значение за родителите, които са длъжни да си доставят месечни доходи, които им позволяват да откликват  на тези нужди. Те налагат размер на издръжка в определения от ВРС размер. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено от съда, че без правно значение по спора е колко дълго бащата е дължал издръжка на детето си, в този силно занижен размер от 90.00лв. месечно.

Първоинстанционното решение в тази си обжалвана част следва да бъде потвърдено.

Относно  допуснатото предварително изпълнение на първоинстанционното решение в частта за определената издръжка в полза на детето *** р. 15.10.2012г.

Наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК гласи, че съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

В случая е допуснато от ВРС предварително изпълнение на решението в частта за издръжката. В този случай предварителното изпълнение се допуска по силата на закона и не подлежи на преценка от съда, доколокто то не е поставено в зависимост от някакви условия, каквито примерно поставя текстът на ал. 2 от същата правна норма.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази част.

Двете страни са поискали присъждане на разноски. Не се сладват такива в полза на въззивника. Той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата  разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК за въззивната инстанция в размер на 265.00лв. по иска за издръжка в полза на детето ****. Доколкото мерките за упражняване на родителските права, включващи режим на лични отношения на детето с родителя, който не ги упражнява, ползва двете страни по спора, то разноските следва да бъдат пронесени от тях така, както са направени. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от 265.00лв. по договор за правна защита и седействие, разписка, списък за разноските и допълнително споразумение от 20.05.2019г. на л. 31, 32, 33 и 40 по делото, за защита по иск за издръжка не е прекомерен, съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора и правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въпреки направеното от насрещната страна възражение.

            Воден от горното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5372/21.12.2018г.  по гр.д. № 4374/2018г. на 20-ти състав на ВРС, в частта в която е изменен размера на издръжката дължима от И.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***, в полза на детето **** И.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.К.Г., ЕГН **********,***, уговорен между родителите със съдебна спогодба по смисъла на чл. 234, ал.1 от ГПК, обективирана в протоколно определение от 15.05.2015 г. по гр.д. № 1060/2015 г. на ВРС, като е увеличен за разликата над 127.50лв. до присъдените 200,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда - 16.05.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК и  в частта в която е допуснато предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 5372/21.12.2018г.  по гр.д. № 4374/2018г. на 20-ти състав на ВРС,  в частта, в която на И.Я.П. ЕГН ********** ***, е определен режим на лични отношения с детето *** р. 15.10.2012г., както следва: за първите три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение: всяка втора и четвърта събота от месеца от 16.00 ч. до 19.00 ч., а на Коледа - 25-ти декември, на Нова година - 1 януари, на рождения ден на детето - 15 октомври, на рождения ден на бащата - 27 февруари (когато тези дни не са събота и неделя) и на Великден - неделя,, в часовете от 09.00 ч. до 13.00 ч., като посоченият режим следва да се осъществява в дома на майката или на обществени места - детски площадки, детски кътове, кина, театри, заведения, увеселителни центрове, в присъствието на психолог (осигурен и от двамата родители) през първия един час от срещата и в присъствието на майката на детето през цялата среща; след изтичане на първите три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение: всяка втора и четвърта събота от месеца от 16.00 ч. до 19.00 ч. и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.00 ч. до 13.00 ч., а на Коледа - 25-ти декември, на Нова година - 1 януари, рождения ден на детето - 15 октомври, на рождения ден на бащата - 27 февруари (когато тези дни не са събота и неделя) и на Великден - неделя, в часовете от 09.00 ч. до 13.00 ч., като посоченият режим следва да се осъществява, в присъствието на майката на детето през първите два часа от срещата; след изтичане на първите шест месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение: всяка втора и четвърта събота от месеца от 16.00 ч. до 19.00 ч. и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.00 ч. до 13.00 ч., а на Коледа - 25-ти декември, на Нова година - 1 януари, рождения ден на детето -15 октомври, на рождения ден на бащата - 27 февруари (когато тези дни не са събота и неделя) и на Великден - неделя, в часовете от 09.00 ч. до 12.00 ч., като бащата при всеки случай на упражняване на режима на личен контакт с детето взема и връща същото в дома на майката; след изтичане на първите десет месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение: всяка втора и четвърта събота и неделя от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, в периода от време, 20 дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, на рождения ден на бащата - 27 февруари от 16.00ч. до 19.00ч., през четните години на Коледните празници от 10.00 ч. на 24 декември до 17.00 ч. на 26 декември, на Великден - от 10.00 ч. на Велики петък до 17.00 ч. на Великден понеделник, на деня следващ рождения ден на детето в часовете от 16.00 ч. до 19.00 ч., през нечетните години: на Нова година - 10.00 ч. на 31 декември до 17.00 ч. на 1-ви януари и на рождения ден на детето в часовете от 16.00 ч. до 19.00 ч., като бащата при всеки случай на упражняване на режима на личен контакт с детето взема и връща същото в дома на майката; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ  режим на лични отношения на бащата И.Я.П. ЕГН ********** ***, с детето **** И.П., ЕГН ************, както следва:

1.             През месец юни на 2019г.- бащата ще вижда детето всеки петък, през всяка седмица от 17:30ч.до 20:00ч. в присъствието на майката, считано от 03.06.2019 г. на обществени места;

2.            През месеците юли, август на 2019г. – от 29.07.2019г. до 11.08.2019г. всеки ден от 16:00ч. до 19:00ч. в присъствието на майката, на обществени места;

3.            През месеците септември, октомври на 2019г. – всяка втора и четвърта седмица от месеца в събота от 11:00ч. до 18:00ч., без присъствието на майката. Бащата се ангажира да взема детето  от дома на майката и да го връща, съобразно определените часове;

4.  От месец ноември 2019г. всяка втора и четвърта седмица от месеца, считано от петък от 17:00ч. до събота 18:00ч. Детето ще нощува в дома на бащата. И.П. се ангажира да взема детето от училище, или от дома му и да го връща, съобразно определените часове.

За Коледните празници – всяка Коледа детето да прекарва със своя баща И.Я.П. от 12:00ч. на 25.12.  до 12:00ч.на 26.12.;

За Новогодишните празници – всяка четна Нова година детето да бъде съвместно със своя баща И.Я.П., считано от 30.12.  до 01.01. от 11:00ч. на първия ден до 16:00ч. на втория ден;

За Великденските празници – всяка година детето да бъде своя баща И.Я.П. по време на Великденските празници, денят следващ Велика неделя, понеделник, като детето ще бъде с бащата между 10:00ч. до 18:00ч., като бащата се ангажира да взема детето от дома му и да го връща, съобразно определените часове;

  През Лятната ваканция детето ***. ще може да прекарва 20 дни с баща си И.Я.П., които ще бъдат разпределени на два пъти по 10 дни, съответно в месеците юли и август, когато майката В.К.Г.  не ползва платен годишен отпуск;

Родителите ще отбелязват съвместно рождения ден на детето-15-ти октомври.

 За рождения ден на бащата И.П.– 27-ми февруари всяка година, от 10:00ч. до 19:00ч., ако денят е почивен, а ако е работен /учебен/ от 18:00ч. до 21:00ч., като бащата се задължава да взема детето от дома му и да го връща, съобразно определените часове.

ОСЪЖДА И.Я.П. ЕГН ********** *** да заплати на В.К.Г., ЕГН ********** ***, разноски за въззивното производство в размер на 265.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК само в  частта на произнасянето по иска с правно осн. чл. 127, ал. 2 от ГПК относно режима на лични отношения на бащата с детето и е окончателно и не подлежи на обжалване в останалите си части, относно произнасянето на съда по иска с правно осн. чл. 150 от СК и произнасянето по чл. 242, ал.  1 от ГПК.

 

                            

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                         ЧЛЕНОВЕ: