П Р И С Ъ Д А № 25
гр.Белоградчик, 09.02.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на девети февруари две
хиляди и единадесета година, в състав:
Председател:
АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: П.Т.
М.И.
при участието на секретаря Н.С., в
присъствието на проку рора ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа
докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 290 по описа за 2010г., въз
основа на закона и данните по делото
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият С.В.М.
- роден на ***г***, обл.Видин, българин, български гражданин, неженен, с
начално образование, осъждан, безработен, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в
това, че в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство,
след като се уговорил предварително с Т. Миладинков Н. и Б.Ю.А.,***, извършил
кражба на спирателен кран от язовир “Върбовчец” на стойност 360,00 лв., собственост
на Община Димово, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 във вр. чл.195 ал.1 т.4 и 5 от НК във вр. чл.29 ал.1 б.“б” от НК.
ПРИЗНАВА
подсъдимият Т. МИЛАДИНКОВ Н. - роден на
***г***, обл.Видин, българин, български гражданин, неженен, с начално образование,
осъждан, безработен, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че в условията на повторност, чрез използване на
техническо средство, след като се уговорил предварително със С.В.М. и Б.Ю.А.,***,
извършил кражба на спирателен кран от язовир “Върбовчец” на стойност 360,00
лв., собственост на Община Димово, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.т.4, 5 и 7 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимият Б.Ю.А. - роден на ***г***, жив. в с.Ружинци,
обл.Видин, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан,
безработен, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в
това, че в условията на повторност, чрез използване на техническо средство,
след като се уговорил предварително със С.В.М. и Т. Миладинков Н.,***, извършил
кражба на спирателен кран от язовир “Върбовчец” на стойност 360,00 лв.,
собственост на Община Димово, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.т.4 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Община Димово срещу С.В.М., Т. Миладинков Н. и Б.Ю.А. /с
посочени по-горе самоличности/ иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 360,00
лв. /триста и шестдесет/лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ към
присъда № /09.02.2011г. по НОХ дело №290/2010г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите С.В.М., Т. Миладинков Н. и Б.Ю.А. *** е повдигнато обвинение
затова, че на 13.08.2010г. в землището на с.Върбовчец, чрез използване на
техническо средство, след като се уговорили предварително по между си,
извършили кражба на спирателен кран от язовир Върбовчец, на стойност 360,00
лв., собственост на Община Димово, като
подс.М. е действал в условията на опасен рецидив, а подс.Н. и А. – в условията
на повторност - престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. чл.195 ал.1 т.4 и 5 от НК във вр. чл.29 ал.1 б.“б” от НК относно подс.Ст.М. и по чл.195, ал.1, т.4, 5
и 7 от НК относно подс.Н. и А..
Предявеният от пострадалото ЮЛ – Община Димово, срещу
тримата подсъдими, по реда на чл.84 и сл. от НПК във вр.чл.45 от ЗЗД граждански
иск за сумата от 360,00 лв. – представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, бе приет
за съвместно разглеждане в наказателния процес.
В с.з. прокурорът поддържа
обвинението, счита, че то е доказано от фактическа и правна страна и пледира за
осъдителна присъда, като на подсъдимите бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” около минималния размер посочен в закона за съответния вид деяние, с
ефективно изтърпяване.
Подсъдимите не се признават за
виновни, не дават обяснения по случая, категорично отричат вината и авторството
на деянието. Защитникът им пледира за оправдаване на тримата подзащитни, поради
недоказаност на обвинението.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.С.В.М.
е роден на ***г***, живее в с.Ружинци, обл.Видин, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
С определение
21/22.02.2007 г. по НОХ дело 35/2007 г. на БРС
С.В.М. е признат за виновен и наказан за престъпление по чл.195 ал.1
т.4, 5 и 7 НК на „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при режим на
изтърпяване „общ”. Определението е влязло в законна сила на 22.02.2007 г. По
посоченото дело и друго дело му е
определено общо наказание, от което М. е освободен условно предстлочно с
определение от 25.10.2007 г. по ЧНД 3354/2007 на СГС.
С определение 88/22.04.2004 г. по НОХд. 91/2009 г. на БРС С.В.М. е
признат за виновен и наказан за престъпление по чл.235 ал.3 т.4 вр.чл.235 ал.1 НК вр.чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК на „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца
при режим на изтърпяване „общ”. Определението е в сила от 22.04.2009 г.
Наказанието е изтърпяно на 30.09.2009 г.
Подс.Т. Миладинков Н. е роден на ***г***,
живее в с.Ружинци, обл.Видин, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
С присъда 223/19.12.2008 г. по НОХД
180/2008 г. на БРС Т. Миладинков Н. е признат за виновен и наказан за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 НК на „лишаване от свобода” за срок от 1
година, като на осн.чл.66 от НК изтърпяването е отложено за срок от три години.
Определението е в сила от 09.01.2009 г.
Подс.Б.Ю.А. е роден на ***г*** градчик, живее в с.Ружинци,
обл.Видин, българин, български гражданин, с начално образование, неженен,
осъждан, безработен, с ЕГН **********.
С определение
21/22.02.2007 г. по НОХД 35/2007 г. на БРС Б.Ю.А. е признат за виновен и
наказан за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и 5 НК на „лишаване от свобода” за
срок от 1 година като на осн.чл.66 НК, изтърпяването е отложено за срок от от
четири години. Определението е в сила от 22.02.2007 г.
На 13.08.2010г., свид.Г.Л. и съпругът й били в свой
земеделски имот в землището на с.Върбовчец – в близост до местния язовир,
собствен на Община Димово. Докато обработвали имота си, Л. дочула
приближаването на каруца и гласове – няколко, като не могла да различи колко
човека говорят и точно какво – но имало думи на български език. От дървета и
храстите наоколо им, свидетелката и съпруга й не могли да видят дошлите хора с
каруцата, само чували говора им. След малко , каруцата се върнала обратно към
посоката от която дошла, а откъм язовира се чули удари по метал. Л. знаела, че
там откъдето се чува удрянето се намирал кранът на язовира, по който се пускала
водата към градините за поливане на хората наоколо. Предполагайки, че се върши
нещо нередно, Л. и съпругът й се прибрали в с.Върбовчец, и от съобщили на своя
позната, която веднага сигнализирала в полицията в гр.Белоградчик. Сигналът бил
регистриран в полицията, като на 18.08.2010г. е направен оглед на
местопроизшествието – язовир Върбовчец, и по-точно на съоръжението за източване
на язовира, намиращо се под стената му, в м.”Яньов мост” до с.Върбовчец.
Направени били и фотоснимки.
Същевременно, през м.08.2010г. , свид.Д.С. ***, били
тръгнали да берат шипки към с.Върбовчец.
На поляна в землището на това село, двете намерили в бели чували метални
предмети – части. Без да знаят /разберат/ въобще от какво са тези части, те ги
прибрали. Били с каруца – на семейството на свид.В.В.. Закарали металните
предмети и ги предали в пункт за изкупуване на отпадъчно желязо в с.Плешивец,
за което взели общо 40,00 лв. Парите похарчили за храна.
След няколко дни, работейки по оплакването на кражба от
язовира, свид.Ж. добил оперативна информация за евентуалните извършители. В
участъка на полицията в с.Ружинци били извикани тримата подсъдими и свид.С. –
живуща на семейни начала с подс.Н. и свид.В. – живуща по същия начин с подс.А..
Ж. провел разговор с тях, като те всички дали устни обяснения. Първоначално
двете свидетелки разказали как намерили три бр. бели чували с метални
части и ги предали в пункт на фирма “Джордан 2003” в с.Плешивец, после заявили –
че всъщност мъжете им и подс.Ст.М. са донесли чувалите и са накарали С. и В. да
ги предадат на пункта. Тримата подсъдими потвърдили тази версия на разговора. В
същият ден – 25.08.2010г. бил извършен оглед в пункта, който съобщили
свидетелките С. и В., и по техни указания – къде точно са оставили чувалите,
последните били намерени и вещите в тях - заснети.
Видно от заключението на съдебно-оценъчната експертиза
стойността на откраднатия спирателен кран, предмет на обвинението е 360.00 лв.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на:
св. В.П.,***, Д.С. и В.В. – на последните две – показанията дадени в с.з., на
приетите по делото писмени доказателства.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че по делото не
се установи по безспорен и категоричен начин авторството на деянието, а именно,
че подс.М., Н. и А. в съучастие по между си и чрез използване на техн.средство,
да са извършили кражбата на спирателния кран от язовир Върбовчец, в землището
на едноименното село, на 13.08.2010г.
От показанията на свид.В.П. и Г.Л. се установява, че през
деня на 13.08.2010г. е извършена кражба на спирателен кран от язовир Върбовчец,
находящ се в землището на с.Върбовчец. След подаден сигнал в полицията, е
организирано и разследване за разкриване на извършителите. Свид.П. дори
съобщава, че няколко дни след това имало и друга подобна кражба – на решетка от
същия кран на язовира, за което полицията също е била уведомена.
Не бяха събрани по казуса безспорни доказателства кой е
извършителят обаче на престъплението кражба в случая. Никой от разпитаните по
делото свидетели не заяви в с.з. да е видял някой от подсъдимите да осъществява
деянието кражба, респ. да демонтира чрез техн.средство крана. Съдът намира, че
няма доказателства – безспорни и категорични и за това обстоятелство – кой е
извършителя на деянието.
М.Ж.,*** свидетелства за самопризнания от подсъдимите пред
него, които са направени устно, като първоначално такива са заявени и от свид.С.
и В., в последствие отрекли се от думите си /последните две/. Тези твърдения на подсъдимите са недостатъчно
убедителни, за да може да приеме съда само въз основа на тях за
установено - кой е извършил кражбата на крана на 13.08.2010г., респ. да свърже
деянието, предмет на обвинението с тримата подсъдими. Безспорно още повече – не
могат тези думи на подсъдимите да са и доказателство по смисъла на НК, тъй като
събрани по указвания от свид.Ж. начин – устно обяснение пред служителя на
полицията, те не са и доказателствено средство по
закона. При разпита си , както в с.з. така и на досъдебното производство,
подсъдимите не са признали вина и авторство на деянието, като не са и давали
обяснения въобще.
В с.з. свид.С. и В. , дават показания, в които твърдят, че
именно те двете са намерили в землището на с.Върбовчец, вещите предмет на
обвинението, и са ги предали в пункта за отпадъчно желязо. Действително тези
две свидетелки, биха могли да имат някаква заинтересованост от такива
показания, тъй като са в близки отношения с двама от подсъдимите – живеят
съвместно, на семейни начала. Но свидетелките дадоха в с.з. показания под страх
от наказателна отговорност, след като им бе разяснена и възможността по чл.119
от НК – да не свидетелстват относно подсъдимия, с когото живеят. По искане на
прокурора в с.з. бяха прочетени и показанията на С. и В. дадени от тях пред
разследващия полицай /не пред съдия/, по досъдебното производство, поради
пълното им противоречие със заявеното в с.з. Съдът обаче не кредитира тези
показания. Самите свидетелки са сменили няколко пъти насоката на твърденията си
– пред Ж. например са заявили две версии относно предадените от тях метални
вещи в пункта, а показанията си в досъдебното производство – са дали без да им
е разяснено правото им да откажат да дават показания. Това е съществено
нарушение на процесуалните правила на НПК и опорочава самите разпити, като
действия по разследването. Опорочаването им препятства и съда да възприеме като
доказателства твърденията, изложени при тези разпити. Това кара съда да кредитира именно
показанията на свидетелките дадени в с.з., същите кореспондират на приетата от
съда за установена фактическа обстановка и не влизат в противоречие с останалия
възприет доказателствен материал.
При цялостната оценка на така допуснатите и приети от съда
за достоверни доказателства, няма преки или косвени такива, тримата подсъдими
да са взели участие в извършване на деянието, предмет на обвинението, възможна
е като истинна фактическата обстановка описвана от свидетелките С. и В. – да са
намерили вещите, предмет на обвинението.
Има данни по делото, че от същия обект – язовира, е имало и друга
кражба, в близко време след първата, огледа на местопроизшествието е извършен
три дни след датата за която се повдига обвинението – на 18.08.2010г., а пък
вещите – са открити на 25.08.2010г. в пункта в с.Плешивец.
Съгласно НПК, присъдата не може да почива на предположения - съдът признава
подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
При неустановено извършване на престъпление и авторството
му, съдът не може да постанови осъдителна присъда, поради което на основание
чл.304 от НПК, призна подс.М., Н. и А. за невинни и ги оправда по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. чл.196 ал.1 т.2 във вр. чл.195 ал.1
т.4 и 5 от НК във вр. чл.29 ал.1 б.“б” от НК относно подс.Ст.М. и по чл.195,
ал.1, т.4,5 и 7 от НК относно подс.Н. и А..
По
гражданския иск:
След като призна подсъдимите за
невинни, съдът отхвърли предявения граждански иск, тъй като гражданския ищец не
доказа по основание претенцията си, а именно - не установи виновно
противоправно поведение именно на подсъдимите, довело до някакви имуществени
вреди за него.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски остават за сметка
на държавата. Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: