Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Сливен, 30.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1901 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.Д.Д., ЕГН: **********, с
адрес *** срещу ОДМВР - Сливен, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 187, ал. 6, вр.
ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400,00 лева, представляваща дължимо и незаплатено
допълнително възнаграждение за положен от ищеца 70 часа
извънреден труд в периода 01.04.2018
г. - 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 40,00 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането, начислена за периода от 01.08.2018
г. до 07.07.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е служител на ответната дирекция като
осъществява служебните си задължения на сменен режим съгласно предварително
утвърден месечен график на смените, а работното му време се изчислява в часове
за отчетен тримесечен период. Твърди, че през исковия период от 01.04.2018 г. до
30.06.2018 г. е положил 70 часа извънреден труд, който е протоколиран, но не е
заплатен от ответната дирекция, поради което се претендира заплащането му и
лихва за забава. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната ОДМВР - Сливен е подала отговор на
исковата молба, в който излага становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва се полагането на
70 часа извънреден труд от ищеца през процесното тримесечие, като се твърди, че
той е положил само 14 часа извънреден труд, който е заплатен със заплатата за
м. август.
След
допуснато в съдебно заседание на 25.09.2020 г. изменение на исковете чрез увеличаване на техните размери, същите
са предявени, както следва: искът с правна
квалификация чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответната ОДМВР - Сливен да заплати на ищеца сумата от 429,52 лв., представляваща дължимо и
незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищеца 56 часа извънреден труд за периода от 01.04.2018
г. до 30.06.2018 г., а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответната ОДМВР - Сливен да заплати на ищеца сумата от 74,74 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането,
начислена за периода от 01.08.2018 г. до 07.07.2020
г.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и да
присъди направените по делото разноски.
Ответната
дирекция, чрез своя пълномощник -
юрисконсулт, оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между страните, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и ответната
дирекция са се намирали в служебно правоотношение през исковия период, което не
е прекратено и към настоящия момент, като от 2015 г. до 01.10.2018 г. ищецът е
работил на длъжност младши оперативен дежурен в ОДЧ, ОДМВР - Сливен, а от
01.10.2018 г. насам - в ОДЧ, РУ - Котел.
На длъжността младши оперативен дежурен в
ОДЧ, ОДМВР - Сливен през исковия период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен отчетен период.
Видно от коригираното заключение на
изготвената съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.
ищецът е положил общо 110 часа извънреден труд. След прилагане на ограничението
по чл. 187 ЗМВР за заплащане на до 70 часа извънреден труд и след отчитане, че
14 часа положен от ищеца извънреден труд са му изплатени, вещото лице е
установило, че на ищеца не са заплатени 56 часа извънреден труд, за които му се
дължи допълнително възнаграждение в брутен размер на 429,52 лева. Вещото лице е
изчислило, че обезщетението за забава върху нетното вземане за претендирания
период от 01.08.2018 г. до 07.07.2020 г. е в размер на 74,74 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими, а по същество съдът ги намира за основателни и
доказани в пълните им предявени размери след допуснатото в о. с. з. изменение.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От коригираното заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установи, че през исковия период ищецът е положил
извънреден труд, който не е заплатен, в размер на 56 часа, като дължимото за
него възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е
в размер на 429,52 лв., поради което предявеният главен иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на
главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в пълния претендиран размер от 74,74
лв., след допуснатото изменение на иска. Възнаграждението за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение. Възнаграждението
за положения от ищеца труд през отчетно тримесечие в исковия период, през което
се дължи доплащане - от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. е било дължимо със
заплатата за месеца, следващ отчетното тримесечие или със заплатата за м. юли
2018 г., поради което ответната дирекция е изпаднала в забава да заплати на ищеца
възнаграждението за извънреден труд, считано от 01.08.2018 г.
Ето защо предявеният акцесорен иск по чл.
86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 74,74 лв. и за пълния
претендиран от ищеца период от 01.08.2018 г. до 07.07.2020 г.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Възражението на ответната дирекция за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът намира за неоснователно, тъй като възнаграждението
е уговорено и заплатено в минималния размер по чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в актуалната й редакция - изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.), а именно 300 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, е в размер на по 50 лева за всеки от предявените искове
или общо 100 лева, както и разноските за съдебно-икономическата експертиза,
които са направени от бюджета на съда в размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата от 429,52
лв. /четиристотин двадесет и девет лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца
56 часа извънреден труд за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане; на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 74,74 лв. /седемдесет и четири лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.08.2018 г. до 07.07.2020 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща направените по делото разноски - заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с
адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 300,00 лева /триста лева/, представляваща държавна такса върху
уважените искове и разноски за съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: