№ 4
гр. Ш. , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Ш. в публично заседание на девети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Е. Димитрова
в присъствието на прокурора Маргарита Георгиева Георгиева (ОП-Ш.)
като разгледа докладваното от Теодора Е. Димитрова Гражданско дело №
20203600100287 по описа за 2020 година
Производство по чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС.
Делото е образувано по искова молба на С. А. А., ЕГН **********,
действаща чрез пълномощника адв. М. М. от ШАК срещу А. М. А., ЕГН
**********.
Ищцата твърди, че е баба на ответника и двамата обитават едно
жилище. Ответникът е завършил основно образование. Има един брат, който
е по-малък от него. Майка им се самоубила, когато били на 4 и 6 години,
поради което са отгледани от баба им. Баща им е рецидивист и през по-
голямата част от времето е пребивавал в места за лишаване от свобода и не е
полагал никакви грижи за тях. Ответникът не се е женил и няма деца. През
2013 г. започнал да пуши марихуана. Заминал на работа в Г., заедно с брат си
и други роднини, където продължил да пуши и взема таблетки, вероятно
амфетамини. Настъпила осезаема промяна в поведението му – станал
затворен, не желаел да говори, не излизал навън, страхувал се. По-късно
изпаднал във възбудно състояние с активна халюциноза. Непрекъснато четял
Библията и станал силно набожен. Веднъж, както стоял кротко и без никакъв
повод, без да каже нищо, започнал да буйства и се нахвърлил с удари срещу
1
брат си, което станало причина да бъде настанен на принудително лечение в
местна психиатрична болница. За времето, през което бил в Г., бил лекуван
три или четири пъти след подобни буйства. Това му състояние принудило
ищцата да се прибере заедно с него в Б.. Тук състоянието му се влошило. На
моменти ставал изключително агресивен. Многократно бил настаняван
принудително на лечение в ДПБ – Ц.б. и ДПБ – К. за различни периоди от
време. Поставена му била диагноза шизофрения, със заключение, че, предвид
състоянието му, се налага да има постоянен контрол от страна на близките.
След изписване от болниците ответникът се повлиявал от медикаментите и
имал значително подобрение, но отказвал да приема изписаните му лекарства
с твърдението, че му правят магия и се опитват да го отровят. Роднините му
опитали различни начини на лечение. Брат му го завел в Г., за проповед в
църква, която лекувала душевноболни. Там ответникът започнал да бяга без
повод из улиците на града и бил заловен от полицията и настанен за около
седмица в психиатрична клиника. Не давал обяснения за поведението си и
обвинявал баба си, че му прави магии и иска да го умори. Преди няколко дни
в апартамента им дошла на гости тяхна роднина с дете с детска количка, при
което ответникът започнал да рита и блъска по количката и я натрошил без да
каже защо. При опит някой да го заговори изпадал в ярост и започвал да му
крещи и да посяга да го удря. Казвал, че всички го мразят и, че всички други
са луди. На моменти ставал изключително агресивен и нападателен. Започвал
да троши предметите и прозорците в стаята си. Отказвал с дни да се храни.
Често изпадал в кризи. Говорел несвързано. Гледал като „озверял“, с
изцъклен и празен поглед. Регулярно, без видима причина хвърлял към
стената и трошал мобилния си телефон и различни свои вещи. Бил станал
фанатично религиозен и абсолютно асоциален. Категорично отказвал да се
подлага на каквото и да е лечение и да бъде настанен в болница. Отказвал да
си пие лекарствата, като твърдял, че е добре. Като цяло поведението му било
абсолютно неадекватно. Освидетелстван е от ТЕЛК с диагноза шизофрения и
получава пенсия по болест, която изхарчвал или раздавал още същия ден.
Ищцата твърди, че се страхува за сигурността на А., че може да извърши
нещо нередно или да предизвика с поведението си извършването на
посегателство срещу себе си. Счита, че не е способен да се грижи сам за себе
си и за своите работи, което включва и липса и невъзможност за обективна
преценка на собственото си състояние и невъзможност от негова страна да
2
дава съгласие при нужда от лечение. През по-голямата част от времето
същият е и потенциално опасен за себе си и околните. Позовавайки са на
изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, по силата на което да
постави А. М. А. под пълно запрещение, а при условията на евентуалност –
под ограничено запрещение на основание чл.5, ал.2 от ЗЛС. Моли на
основание чл.337, ал.2 от ГПК да бъде назначен временен попечител на
ответника, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът А. М. А. не е депозирал
отговор на исковата молба.
Становището на представителя на прокуратура е, че са налице
основания за поставяне на лицето под пълно запрещение, в който смисъл
моли за решение.
Предмет на разглеждане е главен иск с правно основание чл.336 от
ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС, съединен при условията на евентуалност с иск по
чл.336 от ГПК, вр. чл.5, ал.2 от ГПК.
Исковете са предявени от и срещу надлежни страни, допустими и
подсъдни на ШОС.
При изслушването на ответника по реда на чл.337 от ГПК, съдът
констатира, че същият има ясна представа за собствената си личност и
околните субекти и добра ориентация по отношение на време, пространство и
окръжаваща го среда. Демонстрира добро владение на речта и на вербалното
изразяване на мисли и чувства, както и висока за социалния му статус и
образование природна интелигентност. Същевременно се изявява като леко
еуфоричен, емоционално превъзбуден, склонен към вербална агресия,
невъзприемчив към чуждото мнение и обсебен от собствените си религиозни
вярвания и възгледи за света, които не допуска да бъдат поставяни под
съмнение от околните.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установява, че ответникът, заедно с брат си е
отгледан от баба си по бащина линия, тъй като, когато били на възраст шест,
съответно четири години майката им се самоубила, а баща им бил рецидивист
3
и преимуществено пребивавал в местата за лишаване от свобода. А. има
завършено основно образование. Практически не притежава собствена
професионална реализация. Не е семеен и продължава да живее с баба си. От
13-годишен употребява наркотици, като започнал с пушене на марихуана, а
след това продължил и с таблетки. През 2013 г. заминал на работа в
Република Г., където продължил с употребата на наркотични вещества, с
неизяснен произход. През този период настъпила осезаема промяна в
поведението му. Непрекъснато четял Библията и станал силно набожен,
започнал да изпада във възбудни състояния и да буйства, поради което за
времето на престоя си в Г. бил настаняван няколкократно в местни
психиатрични лечебни заведения. В средата на 2013 г. се завърнал в Б.,
придружаван от баба си. След пристигането си в страната, през периода 26.06.
– 01.10.2013 г. постъпил на лечение в ДПБ – Ц.б., като му била поставена
диагноза психично разстройство вследствие комбинирана употреба и
зависимост от ПАВ. Следващата му хоспитализация в болницата била през
периода 16.03. – 24.03.2014 г., след четиридневен отказ от прием на храна и
напитки. Бил лекуван в болничното заведение и през периода 19.01.2017 г. –
10.04.2017 г., когато му била поставена диагноза параноидна шизофрения.
През периода 20.05. – 28.06.2017 г. бил настанен принудително в същата
болница, поради злоупотреба с алкохол и ПАВ и агресивно поведение. През
периода 25.11.2019 г. – 25.01.2020 г. бил настанен за задължително лечение в
ДПБ – К.. Впоследствие бил лекуван в ДПБ – Ц.б. през периода 28.08. –
17.12.2020 г.. По делото е приложено писмо от РП – Ш., според което за
периода 2016 г. – 2020 г. А. е бил настаняван на задължително лечение общо 7
пъти. Според последната му епикриза, у ответника е установено психично и
поведенческо разстройство вследствие употреба на ПАВ. Психотично
състояние с шизофреноподобен облик. Халюцинаторно-възбудно-агресивен
синдром. Доведен е с полицейско съдействие, полугол и бос. Не отговаря на
поставените въпроси, видимо напрегнат, трудно подчиняем, не осъществява
вербален контакт, отказва прием на храна и течности. Във посочената и
всички останали представени по делото епикризи е отразено, че причината за
състоянието на ответника е отказ от поддържаща терапия, регулярна употреба
на наркотични вещества и алкохол, а конкретните поводи за настаняването му
за лечение са възбудно-агресивни прояви, включая изразяващи се в
унищожаване на покъщина, нанасяне на побой и отправяне заплахи към
4
негови близки / баба му и баща му /, халюцинаторно-параноидна
симптоматика / убеденост, че му правят магии и искат да го отровят /,
психотичен отказ от храна и вода и самоволно прекратяване на поддържащата
терапия. Изложените по-горе факти се подкрепят и от показанията на
разпитаните по делото свидетели Хр. Н. и С. Т., които потвърждават липсата
на самокритичност у ответника по повод заболяването му, както и проявата
на параноидни налудни идеи, прекомерна набожност и същевременно
склонност към агресия.
След запознаване с материалите по делото и преглед на ответника,
вещото лице по допуснатата СПЕ дава заключение, че у освидетелствания е
налице ранен дебют в употребата на психоактивни вещества / предимно
канабиноиди, алкохол и вероятно психостимуланти /, вследствие на което са
се появили социална изолация, епизодични идентифицирани страхови и
вероятно параноидни изживявания, последвани от изразена възбудна,
халюцинаторна и агресивна симптоматика, довели до първата психиатрична
хоспитализация. В следващите години са реализирани още шест
хоспитализации по повод отказ от прием на храна и течности, неадекватно
поведение, изразени агресивни и разрушителни действия, параноидни идеи за
отношение и увреждане. В болнични условия у лицето са наблюдавани
негативизъм, мутизъм, ступор, възбуда, дисфорични отреагирания,
дезорганизационно поведение. Въпреки продължителните болнични престои
и приложеното лечение, резултатите от него са били непълноценни по
отношение формиране на критичност към заболяването и осъзнаване нуждата
от лечение. При последната хоспитализация е отбелязана и начална
личностова промяна. При всички хоспитализации състоянието е оценявано
като психично и поведенческо разстройство вследствие употреба на
психоактивни вещества. По-късно е конкретизирано като подвид психотично
състояние с шизофреноподобен облик. Обсъждана е и диагноза параноидна
шизофрения, която впоследствие не е потвърдена. Анализът на данните от
делото, медицинската документация, анамнестичните сведения,
психиатричното интервю и психопатологичните находки дават основание у А.
да се потвърди наличие на психотично шизофреноподобно разстройство
вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества. Заболяването е
придобило хроничен ход във времето и обуславя значителна негативна
5
промяна в интелекта, мисленето, волята и поведението на освидетелствания,
като личностовата дисхармония, оформеното зависимо поведение,
неподатливата на лечение психопатологична продукция, непълноценната
критичност и началните нозоспецифични личностови изменения,
наблюдаващи се у същия, определят неблагоприятна прогноза за обратно
развитие на симптоматиката. Активната психопатологична продукция
персистира във времето и може да бъде частично заглушавана само с
психофармакотерапия. Същата предизвиква неадекватни, напрегнати до
враждебни и конфликтни интерперсонални отношения, поради което лицето
не е в състояние да достигне приемлива семейна, професионална, социална и
житейска реализация. Съвкупността от предболестната личностова
дисхармония на освидетелствания, хроничното протичане на заболяването и
оформящата се болестноспецифична личностова промяна продуцира
снизяване на социалната роля с тенденция към маргинализация, социално
неприемливо поведение с непълноценна критичност и податливост към
негативно външно въздействие. Болестният процес при А. представлява „
душевна болест „ по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС и го прави неспособен да се
грижи за своите работи.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно ППВС № 5/1979 г. и трайно установената съдебна практика,
предмет на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска
поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на душевна
болест или слабоумие (наричано в съдебната практика медицински критерий)
и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се
грижи за своите работи (наричана юридически критерий). Двете изисквания
трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на
лицето. Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а
невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва да е по
причина болестното му състояние (респ. - слабоумието).
В конкретния случай, от заключението на вещото лице по допуснатата
СПЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че, вследствие дългогодишна употреба на
6
психоактивни вещества, ответникът е развил психотично шизофреноподобно
разстройство, което е придобило хроничен ход и обуславя значителна
негативна промяна в интелекта, мисленето, волята и поведението му, като
личностовата дисхармония, оформеното зависимо поведение, неподатливата
на лечение психопатологична продукция, непълноценната критичност и
началните нозоспецифични личностови изменения, наблюдаващи се у същия,
определят неблагоприятна прогноза за обратно развитие на симптоматиката.
Болестният процес при А. представлява „ душевна болест „ по смисъла на
чл.5, ал.1 от ЗЛС и го прави неспособен да се грижи за своите работи. Въз
основа на горното, съдът приема за доказано наличието на медицинския
критерии по чл.5 от ЗЛС, а именно душевна болест на ответника.
Касателно юридическия критерии, въз основа изслушването на лицето
и събраните по делото доказателства, съдът приема, че, вследствие
заболяването му, ответникът е с намалена възможност за пълноценна
личностна и социална изява и реализация, с нарушени възприятия за
заобикалящата го действителност и отношението на хората, със занижена
оценка за последствията от действията си, както относно живота, здравето и
реализацията му като самостоятелна и пълноценна личност, така и досежно
здравето, живота, имуществото и благополучието на околните. Ответникът е в
състояние да се обслужва и да се грижи сам за хигиената и облеклото си. По
делото обаче липсват безспорни данни, че е способен самостоятелно да
реализира средства за задоволяване на насъщните си нужди. Същият е добре
ориентиран за пространство, време и околна среда, осъществява без
затруднение контакт, способен е да разсъждава и заявява собствено мнение,
респ. да реагира на външни стимули, но е силно податлив на емоции, които не
винаги са провокирани от случващото се около него. Има ясна представа за
действията си, но незряла и на моменти безкритична оценка за последствията
от тях. Живее активно в свои собствен свят, като възприятията и реакциите
му са обусловени от противоборството между пристрастеността му към
психоактивни вещества, с която не е в състояние да се справи сам и силната
му религиозност. В резултат, демонстрира незаинтересованост и неразбиране
към действителността, както и готовност да я отрича, ако не отговаря на
представите и очакванията му. Под въздействие на емоциите си, които не
може да контролира напълно е склонен към крайни изявления и проява на
7
агресия, включая към най-близките му хора. Поведението му е подвластно на
наркотичните му зависимости, налудни идеи и моментно емоционално
състояние, както и манипулируемо и безкритично.
Изложеното е основание за съда да приеме, че А. е с ограничени
възможности за оценка условията на средата и последиците от неговите и на
другите действия, за отстояване и постигане на конкретни цели, за адекватна
защита на себе си и своите интереси, както и за самостоятелно и пълноценно
участие в гражданския оборот, което налага извод, че не е в състояние без
чужда помощ да се грижи за себе си и своите работи. Ето защо, приема, че са
налице кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии за
поставянето му под запрещение. Доколкото обаче към момента състоянието
на ответника не запълва критериите за тежко състояние на шизофрения,
макар прогресиращия ход на заболяването му, а степента на паметовите му и
интелектуални нарушения не е такава, че да е лишен напълно от
възможността да осъзнава и ръководи действията си и се грижи за себе си,
намира, че същият следва да бъде поставен под ограничено, а не под пълно
запрещение.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи,
заключава, че предявеният главен иск следва да се отхвърли, а евентуалният
да се уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш., ул. С..., иск с правно основание чл.336 от ГПК,
вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС, за поставяне под пълно запрещение на ответника А. М.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. С....
ПОСТАВЯ А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. С... под
ограничено запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
8
След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на
органа по настойничество и попечителство при Община – Ш., за определяне
попечител и заместник попечител на лицето, по реда на гл. ХІ от СК.
Съдия при Окръжен съд – Ш.: _______________________
9