Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,12.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,І
ГО 9-ти състав,
в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова,като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
10248 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в ИМ,че е претърпял
неимуществени вреди в резултат на повдигнато срещу него обвинение по чл.202,ал.2,т.1,
вр.чл. 201, вр.чл.26,ал.1 НК по ДП №5299/2012 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
5836/2012 г. по описа на СРП с наложена мярка за неотклонение-парична гаранция
в размер на 10 000 лв. Обвинението било за престъпление, извършено в качеството
на длъжностно лице - управител на „Й.“ ООД, описано в ИМ. Сочи, че наказателното
производство е продължило повече от 5 г., приключило с оправдателна присъда от
28.06.2017 г., по НОХД № 20799/2014 г., СРС, НК,107 с/в, потвърдена с решение
№1231/16.11.2017 г.по ВНОХД № 4505/2017 г., СГС и влязла в сила на 16.11.2017
г. В резултат на воденото срещу него наказателно производство е претърпял подробно
описаните неимуществени вреди, за които
претендира обезщетение в размер на 100 000 лв. ведно със законна
лихва, считано от 16.11.2017 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по
основание и размер и липса доказателства за датата на обвинението.Счита, че
производството е протекло в разумния срок, а освен това прокурорът не е
поддържал обвинението пред СГС. Поддържа прекомерност на претенцията. Твърди,
че няма ангажирани доказателства за твърдяните претърпени неимуществени вреди.
Моли за отхвърляне на иска.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното НОХД №20799, по
описа на СРС, НО, 107 с-в. е видно: На 21.06.2012 г. е образувано
досъдебно производство (ДП) №5299/2012 г. по описа на СДВР за длъжностно
присвояване, по което ищецът е бил разпитан на 26.10.2012 г. и на 14.12.2012 г.
на основание чл. 221 НПК. На 17.10.2012 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 202, ал.2, т. 1, вр.чл. 201, вр.чл. 26, ал. 1 НК, затова че в периода 02.12.2009 г. – 24.02.2010 г. в
качеството си на управител на „Й.“ООД е присвоил сумата от 592 193 лв.
собственост на търговското дружество, връчена в това му качество и поверена да
я управлява, и му е била взета мярка за неотклонение парична гаранция –
10 000 лв.
На 10.11.2013 г.срещу ищеца
е образувано НОХД № 20799/2013 г. по описа на СРС, НО 107 с-в и е потвърдена взетата мярка
за неотклонение. Пред СРС са проведени девет съдебни заседания на:
12.03.2015 г.; 12.05.2015 г.; 07.10.2015 г.; 24.11.2015 г.; 24.02.2016 г.;
04.10.2016 г.; 07.03.2017 г.; 30.05.2017 г. и 28.06.2017 г. за разпит на
посочените в ОА 15 свидетели. На 04.10.2016 г. мярката за неотклонение
парична гаранция е заменена е заменена по реда на чл. 270 НПК в подписка.
Според свидетелството за съдимост подсъдимият е с чисто съдебно минало. В
последното с.з. на 28.06.2017 г. прокурорът е заявил, че не поддържа
обвинението, а съдът с присъдата от същата дата
признава подсъдимият за невиновен.
По протестираната оправдателна
присъда на 27.09.2017 г. е образувано ВНОХД № 4505/2017 г.по описа на
СГС, НО ХV въз.с-в. насрочено в с.з. на 13.11.2017 г. С Решение №
1231/16.11.2017 г. оправдателната присъда е била потвърдена.
Свидетелят К.И.сочи, че се познава с ищеца от
1982 г. по повод тренировки по карате и с кратки прекъсвания поддържат връзка и
понастоящем. Възприемал го като весел и жизнен човек. Наказателното дело
повлияло на личния му живот, шестгодишната му по онова време дъщеря се
отчуждила от него, а съпругата му го напуснала. Едва сега възстановява
взаимоотношенията с вече 14 годишното му дете, но не и с майка му. В
професионален план имал сериозен бизнес свързан с малки хранителни магазини и
супермаркети. С образуване на наказателното дело станал подтиснат, имал
трудности и в бизнеса поради създалото се недоверие в съдружници и потенциални
клиенти. Сочи имената на три големи търговски вериги за храни, които са искали
да го привлекат за консултант, но поради воденото срещу него наказателно дело
се отказвали. Понастоящем имал своя фирма и водел тренировки по карате.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Основателността на иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е повдигнато обвинение в извършване
на престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство срещу същия да е
приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/ наличието на вреди и 4/ между незаконното
обвинение и вредите да е налице причинно-следствена връзка. Посочените елементи
от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от
длъжностните лица – чл. 4 ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че
срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Затова са
налице първите две предпоставки за уважаване на иска.
Наказателното производство е
образувано срещу лице с чисто съдебно минало и утвърден бизнес търговия с
хранителни стоки в 6 магазина на територията на гр.София. Обвинението е за
тежко умишлено престъпление – квалифициран състав на длъжностно присвояване за
сума в голям размер на 592 193 лв. Търговската
си дейност ищецът е извършвал не еднолично, а в съдружие с други лица, които се
отдръпнали от него след образуваното наказателно преследване.Обвинението срещу
ищеца е повлияло на доверието в търговските му партньори. Ищецът тежко е преживял образуваното и водено срещу него
производство.Затворил се в себе си, не общувал с приятели бил притеснен. Най –
близките му хора в семеен план също се отдръпнали – съпругата и шестгодишната
му дъщеря. С детето възстановяването на взаимоотношенията било труден и
продължителен процес, а със съпругата му не се сближил отново.
Неоснователно е възражението на
ответника, че вредите са смекчени от обстоятелството, че прокурорът не
поддържал обвинението. Съгласно чл.293 НПК това е негово правомощие, но съдът е
длъжен да се произнесе по образуваното наказателно дело.В случая оправдателна
присъда е протестирана и въззивното
производство е образувано пред СГС въз
основа подадения протест.
През целия период на наказателното
производство ищецът е търпял негативни психически изживявания и стрес и
неудобство във връзка с качеството му на
подсъдим.Ето защо иска се явява основателн и за претърпените неимуществени
вреди от незаконосъобразното обвинение
ответникът дължи обезщетение предвид парг.1 от ЗР към ЗОДОВ,вр. с чл.52 ЗЗД. Съдът следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последиците, тежестта на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Досъдебната фаза на
производството е продължила 1 година и 5 месеца, а съдебната фаза на двете
инстанции - 4 години и 1 месец. Ищецът е присъствал на всички съдебни
заседания, като проявеното от него
стриктно процесуално поведение, е отчетено от първоинстанционния съд при
процедурата по чл. 270 НПК.
Обезщетението се определя и според стандарта
на живот. Не са наведени някакви други доказателства за търпени вреди над
обичайния размер. Ето защо са налице и останалите две предпоставки за уважаване
на иска, но за обезщетяване единствено на обичайните вреди от повдигнатото на С.С.
обвинение. Като се има предвид, че е водено дело за тежко умишлено престъпление
за присвояване на голяма сума пари от човек с изградена репутация в своята
област на бизнес отношения, отчитайки, че неоснователното обвинение е повлияло
на отношенията и в семейството му, съдът приема, че релевантното обезщетение
следва да бъде 10 000 лева,
ведно със законната лихва от 16.11.2017 г. (датата на влизане на присъдата в
сила) до окончателното плащане. То е съобразено и с обстоятелствата, че е взета
относително лека мярка за неотклонение, която не е ограничила свободното
придвижване на ищеца. Между повдигането на обвинение в ДП и внасянето на ОА е изминалапериод
от близо една година и половина. Съдебната фаза е продължила четири години, но
в нейните рамки са разпитани не малко свидетели, изслушани са експертизи и
заседанията са насрочвани в рамките на двумесечния срок. Поради това в искът в
разликата му от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът има разноски: ДТ-10
лв., които следва да му се присъдят. Представляван е безплатно от адв.Н.Д. и на
осн. чл. 38, ал.2 ЗА му се дължи адв.възнаграждение с оглед цената на иска –
3 540 лв. Съразмерно уважената част
от иска му се следва сумата 354 лв. (под
минимума), затова и на осн. чл.36,ал.2 ЗА следва да се присъдят 830 лева. Искането за присъждане на ДДС
е неоснователно и следва да се отхвърли: ДДС-то е косвен данък,който се
изчислява в момента на плащането и съдът не е оправомощен да изменя данъчния
механизъм и да присъжда все още неначислен ДДС.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София,
бул. „***да заплати на С.Д.С.
ЕГН **********, с адрес: *** съд.адрес- адв. Н.Д. ***, 4-ти полуетаж, на
основание чл.2,ал.1,т.3,пр. ЗОДОВ, сумата
10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл.
26, ал. 1 НК, за което е което признат за невиновен и оправдан, с влязла в сила
присъда на 16.11.2017 г. по НОХД № 20799/2014 г. на СРС, НО, 107 с-в, ВЕДНО със законната лихва върху сумата,
считано от 16.11.2017 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ сумата 10 лева – разноски по делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 10 000
лева до пълния размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
гр. София, бул. „***да заплати на адв. Н.Д., ШАК, с адрес: ***, 4-ти полуетаж, на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата 830 лева, адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: